Всекидневната

Разхождах се безцелно из коридорите, търсейки се нещо за правене. Нямах работа, а вече цял ден обикалях и бях доста уморена, но идеята да се върна обратно в стаята си ми се струваше още по-отегчителна, затова продължавах с безцелното вървене. Накрая, незнайно как, се озовах тук. Огледах се и не видях никого, но пък имаше няколко доста добре изглеждащи кресла, за мой късмет-празни. Седнах в едното и се отпуснах, замисляйки се. Както обикновено бе тихо, но нечии приближаващи се стъпки нарушаваха спокойствието. Отворих очи и видях да влиза момиче. Изглеждаше симпатична и леко неориентирана. Явно с посоките и на двете ни вървеше...Станах и се приближив, усмихвайки се леко лениво.
- Здравей. Аз съм Ванеса.- подадох и ръка и изчаках...

Усмихнах се на непознатото момиче и се опитах да и помогна с куфара.
- Нова ли си? Искаш ли помощ?- погледнах я въпросително и когато тя кимна, занесох куфара и до дивана. Седнах отново в канапето и се загледах в Лус. Тя се настани в креслото срещу мен и аз започнах най-обикновен непринуден разговор.
- От къде си?- леката усмивка се задържа на лицето ми още няколко секунди, след което, просто зачаках, за да разбера дали има желание да се сприятелим...