роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:


Aici lo tems s'en, va res l'eternitat..
 
ИндексPortalТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Екип на форума

Share
 

 "Хрониките на Еванс"

Go down 
АвторСъобщение
Колин Блекбърн.
Администратор.
Администратор.
Колин Блекбърн.

Male Taurus
Брой мнения : 2281
Присъединил/а се : 24.02.2010
Възраст : 21

Герой
Име: Колин Вайлт Блекбърн.
Години на героя: 17 години.

"Хрониките на Еванс" Empty
ПисанеЗаглавие: "Хрониките на Еванс"   "Хрониките на Еванс" EmptyСъб Окт 23, 2010 11:38 pm

Предговор:
Твърдо решена излизах от стаята си. Повиках със спокоен и мек глас прислужницата. Тя се появи с усмивка, която изчезна от лицето й... Силите й не я държаха, но аз ставах все по- силна...
Започна като досадно бърмчене в главата. Знаех, че е свързано с Абигейл. Мразех това... Но внезапно бръмченето се превърна в адска болка и аз се хванах за главата и паднах на пода. Изкрещях. Сякаш някой изгаряше вътрешностите ми...

Глава Първа
"Двама могат да опазят една тайна, само ако... единият е мъртъв."

[Алекс]
"Болката беше непоносима... Не ми позволяваше да припадна... Гърчех се, умирах..."
Събудих се облян в пот и с учестено дишане. Бавно се успокоих, а с успокоението идваше и раздразнението. Докога щях да сънувам Пробуждането на Аби? Тя вече беше мъртва... Или поне технически погледнато. Беше стригой. А, това си беше равнозначно на смърт. Това ме караше да се чувствам отхвърлен и нежелан...
Въздъхнах. Ето, отново тези гадни мисли се промъкваха в главата ми. А, защо? Когато тя беше споделяла нещо с мен? Кога се беше интересувала от нещо свързано с мен? Отговорът беше лесен- "Никога". И въпреки това, превръщането й в гадно неживо същество ме измъчваше от дън душа. Сякаш някой изтръгваше частички от мен всеки ден... всеки час... всяка минута... всяка секунда... всеки миг... Тези мисли ме караха да се давя в ужас и мъка, така че ги извърлих от главата си. Изправих се рязко и отидох в банята. Наплисках се със студена вода и се втренчих в отражението си. За пореден път се взирах в черните си очи, в безплоден опит да открия зениците си. Но и този път безрезултатно. Трябваше да го приема... Край, нея я няма!- изкрещях си наум, едва след това осъзнавайки, че отново мисля за сестра си, която нямаше нищо общо с изчезналите ми зеници. "Е, има нещо общо."- обади се подло гласче в главата ми- "И нейните зеници не се виждат." Извиках отчаяно и се втурнах към гардероба си. Навлякох някакви черни дънки и тениска в същия цвят, плюс Nike маратонките пак в черно. Не обърнах внимание, че отново приличам на погребален агент. Заключих стаята си и излязох навън. Пред вратата на момчешкото общежитие естествено стояха ято кикотещи се момичета причакващи мен и съседът ми по стая- Том. За разлика от него мен непрекъснатият кикот и подканващи погледи ме дразнеха. Но поне отвличаха вниманието ми от Абигейл. Усмихнах се на момичетата, подчертано сдържано и забързах към залата за хранене. Щом влязох естествено към мен се изсипаха милион съжаляващи ме погледи. Не исках да ме съжаляват. Исках да ме оставят намира. Да престанат с извиненията. С глупавите лъжи- сестра ти беше страхотна. С нея бяхме добри приятелки. Чудесно си знаех, че сестра ми е проклета кучка. А, тези тук допълнително ме изнервяха. Предпочитах истината в очите отколкото лъжа, за която си знам, че е лъжа. За да се измъкна от купът приближаващи хора се стрелнах към помещенията за кръв.
- Господин Еванс.- възкликна изненадано г-жа Муур щом ме видя. Прегледа графика за няколко секунди и ми се усмихна извинително:
- Свободна е само г- жица Жизел, но ако желаете може да почакате да се освободи...
- Не благодаря. Г- жица Жизел е идеална.- прекъснах я аз.
Г- жа Муур кимна и ми посочи с ръка, кабинката където стоеше Жизел.
- Здравей, Алекс. Радвам се да те видя отново.- усмихна ми се подхранващото момиче. Погледът й беше отнесен и замечтан. Е, обикновено на човешките донори им се изписваше това изражение. Но при нея то сякаш беше там отпреди да бъде донор... И въпреки, че изглеждаше толкова щастлива и радостна за мен беше пълна загадка защо беше решила да стане донор толкова рано. Беше едва на 15. И бледа като призрак. Според мен нямаше да доживее дори 20.
- Е, ще се храниш ли или ще си стоиш тук?- гласът на Жизел прозвуча някак отдалеч и ме стресна.
- О, да извинявай, Жизел.- отвърна искрено аз. Приближих се до нея и захапах врата й. Момичето първо се стегна и захапката ми, а после се отпусна и от устните й се откъсна леко стенание. Знаех, че и доставям удоволствие, но все пак спрях. Не исках да я наранявам. "Или да нараня себе си."- казах си мислено. Преди да изляза от стаята за кръвните донори проточих врат да проверя дали е чисто. Докато се промъквах навън забелязах, че г- жа Муур ме гледа все едно съм се побъркал. "Ами, ти какво очакаш? Проточваш врат все едно с жираф!"- отново се обади подлият глас в главата ми. Вече се чудех дали да си го кръстя някак. Например Многознайко? Не осъзнах, че съм излязъл докато не усетих полъха на ветреца върху себе си. Продължих с гневна крачка и пресякох границата на академията. Навлизах в една от гъстите гори на Монтана. Но въпреки това продължавах ожестичено да движа крака през щипещият хлад...
Внезапно пред мен изскочи фигура. Очите й блестяха в червено острите зъби бяха оголени. Със свит стомах разпознах в чудовището сестра си.
- Здравей, братко.- каза тя със злобна усмивка.

_________________
I'm conscious. I'm conscious.
I'll always be conscious.
I'm not just not sleeping but I'm so God damn conscious.
I can't close my eyes because my ears are alive
They cradle the sounds that sound just like light
I'm conscious. I'm conscious.
It's dark and I'm conscious.
Sensations are sounds that keep me awake
Gnawing my nerves to make me insane

"Хрониките на Еванс" N1pD2

Rattling feelings to wake up my brain
Hours of awareness that bring on the pain
I'm conscious. I'm CONSCIOUS.
Can't you tell that I'm CONSCIOUS?!
Hurting in places that don't have a name
Insomnia throbbing like night pounding rain
If I could close my eyes I'd be alright again
If I could close my head I'd lose all this pain
This consciousness always makes me insane.
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.bulgarianforum.net/forum.htm
 
"Хрониките на Еванс"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
роулплей форум :: Забавление :: Лично творчество :: Романи-
Идете на: