роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:


Aici lo tems s'en, va res l'eternitat..
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Екип на форума

Share | 
 

 Сарафина Дюшан

Go down 
АвторСъобщение
Сарафина Дюшан
Новодошло потребителче.
Новодошло потребителче.
avatar

Female Taurus
Брой мнения : 316
Присъединил/а се : 09.05.2010
Възраст : 22
Местожителство : In the middle of nowhere...

Герой
Име: Сарафина Лорелай Дюшан
Години на героя: 17 години

ПисанеЗаглавие: Сарафина Дюшан   Чет Ное 25, 2010 1:34 pm

Име
Сарафина Лорелай Дюшан

Години
17

Външен вид
Живото въплъщение на понятието “студена красота”, въпреки понякога доста топлото си излъчване. Фигурата и е стройна, изваяна и висока около един и седемдесет. Чертите на лицето и са правилни и излъчват уникален чар и красота. Има големи морскосини очи, които като с магия винаги успява да пригоди към изражението, което иска да докара на лицето си - присвити в очевидна омраза и презрение, по детски широко отворени и невинни, излъчващи нескрита радост, подигравателни или закачливи. Устните и са със светлорозов цвят и са почти винаги извити в усмивка, макар тази усмивка не винаги да вещае добро, но рядко разкрива блестящите си бели зъби, криещи се зад тях. Кожата и е порцелановобяла по рождение, но след преобразяването и в безсмъртен кръвопиец става почти призрачна. Средно дългата и червена коса е оформена в небрежна лекочуплива прическа с нещо подобно на бретон. Има много дълги крака и ръце и се движи като млада танцьорка. С прецизност и финес. Тялото и е много гъвкаво, тъй като като малка е тринала художествена гимнастика. Дрехите и са съчетание от много стилове, цветове и модели, но са смесени с удивителен дизайнерски усет и тя ги е прогодила точно към своето излъчване.

Характер
Някога Сарафина притежаваше известна доза срамежливост и притеснителност. Но след като отиде в гимназия... беше и трудно, но все пак сякаш се възроди и се превърна в друг човек. Сега е самоуверена, отворена и винаги много забавна. Притежава доста ироничен и саркастичен език, но винаги знае кога да спре - кога е границата межда лигавото, забавното и вече досадното и неприятното. Може да бъде много обичлива и наивна понякога, но загубиш ли доверието и веднъж, много трудно можеш пак да го спечелиш отново. Много е злопаметна и винаги си отмъщава по възможно най-добрия за нея начин. Може да пречупи почти всяка ситуация, така че все пак да има някаква изгода за нея и като цяло е много позитивен човек. Доста си е патила и затова си е изградила нещо като имунитет и никога не се самосъжалява. Страхува се от много малко неща, всъщност само от едно - от неизвестното, което май включва много неща. Много добре разбира хората и може да им въздейства сякаш по позитивен начин. Да ги накара да споделят проблемите си и да се почувстват добре, а в случай на затруднения - много е добра в изтръгването на информация дори и от хора, които не искат да и я дадат. Притежава известни актьорски умения - може да бъде кралицата на бала и свитото момиче в ъгъла, може да бъде злобна кучка и изключително мила девойка. Не е нещастна, че е станала вампир, но не е и особено въодушевена. Двоуми се дали всъщност, това, което и се случи е хубаво или не. Често се унася в несвързани размишления и тогава може напълно да забрави заобикалящия я свят.

История
„Родена съм в Лондон, в неголяма къща под злощастния номер 13, намираща се на улица с колоритното име "Black Prince road". Там живях докато бях дете и си прекарвах чудесно, може би най-хубавите години в живота ми. Ето защо винаги съм обичала числото 13 и ми е било смешно суеверието около него. И така, живях около десет години на Black Prince road №13, докато баща ми не беше привлечен като мениджър на известна и високоплатена фирма и не реши, че ни е време да се преместим в по-гъзарски квартал - иначе казано се настанихме в далеч по-голяма и модерна къща в Челси, която, обаче, нещо не ми харесваше, защото беше някак си твърде голяма, студена и неприветлива, но пък майка ми беше във възторг и на мен ми се наложи да си мълча. Тогава за първи път започнаха да се появяват промени в иначе милия ми, срамежлив, наивен и всъщност много сладък характер. За първи път започнах да крия чувствата си и да лъжа за тях. Преместиха ме и в дуго училище, което вече си беше истинкси ужас, защото ме премесиха в училище в Челси - при надутите богаташчета с готините униформи. Естествено, аз превърнах своята униформа в истинско дизайнерско чудо и бях много горда със нея, така че приемах подигравките на съучениците си, като тяхна завист, което най-вероятно си беше и самата истина. Е, преживях го, макар и с извастни мъки. Най-накрая проклетите хлапетии приеха, че все пак съм една от тях и започнаха да се отнасят с нужното уважение към мен. Калкото уважение могат да притежават тази глезльовци. Даже си намерих гадже - може би най-нормалното същество в училището, като изключим моя милост. Беше хубав и ме разбираше, въпреки че беше живял цял живот в средата, в която тогава аз бях новачка и че беше много по-богат от мен. След около година високодоходната работа на баща ми реши, че му е време да се премести в друг клон на фирмата. Когато ми го казаха в първия миг се зарадвах - "Уиии! Ще се отърва от ужасния Челси!". Но после се оказа, че този клон е твърде далеч. Чак отвъд океана. САЩ. Оклахома. Още по-точно - някакъв мършав градец на име Тулса. Колкото и да мразех Челси, аз все пак обичах Лондон и Англия. Много ревах, когато го напуснахме. Най-тежко беше да се разделя с Джеръми, който винаги беше толкова мил се мен. Кой знае какво прави сега - сигурно вече са му се нахвърлили като змии всички онези ужасни момичета, които той толкова презираше. Още ми липсва и заема доста важно място в сърцето ми, въпреки че е толкова далеч от мен. Не мога да го възприема точно като гадже, по-точно наистина много, може би най-добър, приятел. И така, пренесохме се в Тулса, която в сравнение с Лондон ми се струваше като затвор. В тамошоното училище беше лесно, бих казала - елементарно. Всички бяха толкова по-затворени в сравнение с богаташчетата и аз доста бързо са възкачих най-малкото до придворния пост в тамошния кралски двор. Може да се каже, че ми харесваше.
И после се случи отново. За пореден път бях изтръгната от света, с който тепърва бях свикнала. Един ден като гръм от ясно небе се яви един изключително красив мъж със сребрист полумесец на челото. Помня как с приятелите ми здравата се стреснахме и тръгнахме да бягаме. Но мен нещо ме спря. Другите ме викаха, но аз останах като закована на мястото си. Тогава мъжът ме докосна с бялата си студена ръка по челото и аз усетих как ми призлява. Трескаво зарових из чантата си с надеждата да открия някаква огледална повърхност. Накрая намерих нещо и се огледах. Нямаше грешка - на челото ми имаше сапфиреносин полумесец. Тогава припаднах. Събудих се в колата на нашите. Попитах ги къде ме водят и те лаконично ми отговориха: „В Домът на Нощта“.“

5 ноември 2000г.
„- Сара, Сара! Но ходи там, миличка! - топлата ръка на мама се протегна към мен и ме хвана през кръста, отдалечавайки ме от парапета. - Знаеш, че Темза е опасна през зимата. Колко пъти съм ти го казвала. - сръчните и пръсти закопчаха шарените копчета на палтенцето ми и оправиха яката на ризката ми.
- Татко! - изкращях весело, когато разпознах едрата фигура, изникнала от лондонската мъгла. Втурнах се в прегръдките му и зарових лице в пухкавото палто. Той целуна червените ми къдрици и вдигна поглед към мама.
- Мила, трябва да поговирм.“

21 август 2004г.
„Седях, нацупила устни, върху един от десетките картонени кашони, наредени в хола и гледах как мама със светнало лице наблюдава глъчката по оживената улица на двайсетина метра под нея, през огромните кристалночисти прозорци.
- Мамо, - тя се обърна към мен все така усмихната. - Защо трябваше да се местим? - лицето и помръкна леко. Беше ужасно щестлива от тази промяна и не разбираше защо аз не бях. Опитах се да и обясня, но на нея така и не и ставаше ясно.
- Но миличка, тук е прекрасно!
Понечих да възразя, но се отказах. Тя просто не можеше да разбере. Това преместване не обръщаше целия и досегашен живот с краката нагоре.
Тя се приближи към мен и ме прегърна нежно.
- Просто още не си свикнала, миличка. Ще видиш, че ще ти хареса – усмихнах се криво – Едва ли! - Новото ти училище е страхотно!
- Ново училище ли? Никой нищо не ми е казвал за ново училище.“

30 септември 2008г.
„- Ужасно! - разсмях се и грабнах дистанцинното от ръката му. Натиснах следващото копче и телевизора се превключи на някакъв лигав сериал. Усмихнах се доволно и се обърнах към Джеръми, гледайки го предизвикателно. - Това е перфектно... - Облегнах се назад и се сгуших в топлите му ръце.
- Какво е това, Сара? - уж запротестира той. Свих рамене и се вгледах в черните му очи невинно.
- Не знам, Джеръми – той се разсмя. Приведе главата си леко към мен и нежно целуна устните ми. Тялото ми потрепера.“

27 февруари 2009г.
„Не исках да го пусна. Никога. Сключих ръце зад гърба му и ги стисках така сякаш животът ми зависеше от това. В очите ми вече не бяха останали сълзи, просто бяха плашещо червени и подпухнали.
- Обичам те – прошепна той в ухото ми. Тялото ми се разтресе в още едно ридание и притиснах лицето си още по-силно в рамото му. Нямах сили да пророня и дума. Но в последните няколко дни му го бях казвала толкова пъти, че едва ли имаше причина да се съмнява.
- Сарафина! - прокънтя ядосан мъжки глас. Джеръми ме побутна.
- Сара... баща ти... самолета...“

18 април 2009г.
„- Няма да стане, Алисън.
- Хайде де, Сара! Виж го само колко е сладък...
- Не искам!
- Сарафина, не изглупявай, моля ти се! Та той те харесва откакто дойде тук. Дай му поне един шанс!
- Колко пъти да ти кажа, Али – не ми пука, ако ще да ме харесва откакто съм се родила! Важното е, че аз не го харесвам.
Съзнавах, че не постъпвам правилно с милото момче. Но просто...
- Здрасти, Сара! - с крайчецата на окото си видях как Али се изнизва като котка и се скрива зад ъгъла. Сто процента се беше скрила там и подслушваше. Завъртях се на пети и погледнах право в зелените му очи.
- Здрасти!
- Аам... исках да те попитам... В петък свободна ли си?
- Този петък? Мисля, че да... да.
- Защото нали знаш... тогава е концертът.
- Да, концертът. Побъркаха ме с този концерт – нищо чудно да се окаже събитието на годината.
- Да – разсмя се той. - Та... имам билети. Ис-искаш ли да дойдеш с мен? - виждах колко му е трудно да произнесе думите.
- Виж, Ейдриън... - погледнах още веднъж в изумрудените му очи и нещо в мен сякаш се пропука. Не можех да го направя. - Да, разбира се, че ще дойда!
По лицето му се разля небивало облекчение и той импулсивно ме притегли в прегръдките си.“

5 септември 2010г.
- Сара, Сара! Моля те, събуди се!
Той нежно побутваше безжизненото и тяло.
- Какво е това на челото и Ейдриън?
Алисън се наведе към приятелката си и се вгледа в лицето и. Ейдриън докосна сапфирения полумесец върху челото на Сарафина.
- Не знам, Али. О, боже, трябва да направим нещо! - простена той отчаяно. Подпъхна ръцете си под слабото и тяло и я вдигна във въздуха.
- Ейдриън какво правиш? Къде смяташ да я водиш така?
- При родителите и. Те трябва да знаят какво да правят.

Местожителство
Родена е в Лондон, но сега родителите и живеят в Тулса

Снимки
Зеленото е хубаво... слънцето също
Ами така ще те гледам като ми нахълтваш в стаята
На плажа
Все още сред зеленото, все още под слънцето
Заслужена почивка
Я, това, което мина, катеричка ли беше?
Това беше преди време, сега не съм такава
Бих казала, че есента ми отива
Е, поне този път не си в спалнята ми
Беше слънчево и зелено, беше есенно и червено, сега е сухо, сухо и жълто
Когато реших да бъда голяма
Винаги съм обичала природата
Както казах...
Отново плажът
В близък план
Пак суша... но под друг ъгъл
Върнете се в началото Go down
Нарциса Малфой
Администратор.
Администратор.
avatar

Female Gemini
Брой мнения : 1193
Присъединил/а се : 26.02.2010
Възраст : 22
Местожителство : Somewhere between the vikings you might find me...

Герой
Име: Нарциса Астория Ларош-Малфой
Години на героя: 16 години

ПисанеЗаглавие: Re: Сарафина Дюшан   Чет Ное 25, 2010 2:59 pm

Одобрена!

_________________
Look like the innocent flower
but be the serpent underneath...
Върнете се в началото Go down
http://www.fanfiction.net/u/3868039/
Сарафина Дюшан
Новодошло потребителче.
Новодошло потребителче.
avatar

Female Taurus
Брой мнения : 316
Присъединил/а се : 09.05.2010
Възраст : 22
Местожителство : In the middle of nowhere...

Герой
Име: Сарафина Лорелай Дюшан
Години на героя: 17 години

ПисанеЗаглавие: Re: Сарафина Дюшан   Чет Ное 25, 2010 3:47 pm

Еее... най-накрая и аз да направя някоя промяна хД
Мерси за одобрението, иначе
Върнете се в началото Go down
Колин Блекбърн.
Администратор.
Администратор.
avatar

Male Taurus
Брой мнения : 2281
Присъединил/а се : 24.02.2010
Възраст : 20

Герой
Име: Колин Вайлт Блекбърн.
Години на героя: 17 години.

ПисанеЗаглавие: Re: Сарафина Дюшан   Чет Ное 25, 2010 4:29 pm

Одобрена! Невероятен герой, както винаги. ^^

_________________
I'm conscious. I'm conscious.
I'll always be conscious.
I'm not just not sleeping but I'm so God damn conscious.
I can't close my eyes because my ears are alive
They cradle the sounds that sound just like light
I'm conscious. I'm conscious.
It's dark and I'm conscious.
Sensations are sounds that keep me awake
Gnawing my nerves to make me insane



Rattling feelings to wake up my brain
Hours of awareness that bring on the pain
I'm conscious. I'm CONSCIOUS.
Can't you tell that I'm CONSCIOUS?!
Hurting in places that don't have a name
Insomnia throbbing like night pounding rain
If I could close my eyes I'd be alright again
If I could close my head I'd lose all this pain
This consciousness always makes me insane.


Последната промяна е направена от Елизабет Стоун на Съб Яну 01, 2011 7:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.bulgarianforum.net/forum.htm
Силфида Дуфасие
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
avatar

Female Virgo
Брой мнения : 3301
Присъединил/а се : 16.02.2010
Възраст : 23
Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..

Герой
Име: Силфида Лилиет Дуфасие
Години на героя: 24 години

ПисанеЗаглавие: Re: Сарафина Дюшан   Чет Ное 25, 2010 4:31 pm

Дам, одобрена и от мен. (:

_________________
Get on your dancing shoes
There's one thing on your mind
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rummagin' through
Oh and the shit, shock, horror
You've seen your future bride
Yeah, but it's oh so absurd
For you to say the first word
So you're waitin' n' waitin'..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, don't you know..

The lights are flashing
Down in here tonight
And some might exchange a glance
But keep pretending to dance

Don't act like it's not happening
As if its impolite
To go and mention your name
Instead you'll just do the same
As they all do, and hope for the best..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, but no!!

Get on your dancing shoes
You sexy little swine
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rumagin' through
Върнете се в началото Go down
http://teditooo-hr.deviantart.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Сарафина Дюшан   

Върнете се в началото Go down
 
Сарафина Дюшан
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
роулплей форум :: Герои-
Идете на: