Източната стена

Заглавие: Източната стена Пет Фев 26, 2010 2:45 pm

First topic message reminder :

Това бе една доста старичка стена, която ограждаше училището отвсякъде. Е, Източната го огражда само от изток.
Тук има и един вековен дъб, чийто клони излизат даже извън оградата и се показват на улицата в Тулса. Много е красив, но рядко някой го посещава поради факта, че преди години тук един новак е бил убит от нещо, неизвестно на учениците.
На десетина метра след дъба има една дупка в стената, през която на ден минаваха десетки ученици. Ако искате да излезете на улицата, това е най-подходящото място. Поначало не е позволено, но е станало като традицитя на училището.

Присвих очи и се качих в колата.
- Много смешно. - засмях се кисело, след което му посочих шофьорското място. - Ти ще шофираш. Аз трябва да се преоблека. Знаеш къде живея, така че... - вдигнах рамене.
Срещнах известни затруднения с преобличането в колата, но все пак в крайна сметка се оказах облечена в любимата си комбинация от дрехи. Отворих прозореца си и се загледах през него, като несъзнателно се усмихнах. Усещането за вятъра, веещ в лицето ми и развяващ косата ми, беше приятно.
По едно време обаче осъзнах нещо - прекалено тихо беше. А винаги, когато беше прекалено тихо, ставаше нещо лошо.
Мълниеносно се обърнах към Сани:
- Добре ли си? - попитах по неизвестни причини, но изражението й накара гласът ми да замлъкне. Имаше вид на човек, осъзнал нещо ужасно. Нещо, което очевидно аз бях твърде сляпа, за да осъзная...

Гост

Обърнах се към момичето на задната седалка и веднага схванах накъде отиваше работата. Роуз не беше глупава; бързо щеше да сване какво става, така че предприех мълниеносни мерки.
- Хм, Роуз? Трябва да ти кажа нещо. Насаме. - обясних.
В момента, в който се озовахме извън колата, я погледнах в очите. Зениците ми се стесниха.
- Днес не си ме виждала, става ли? Разходи се из двора, аз довечера ще дойда, за да поема смяната ти с охраната. Но засега всичко е наред, нали? - попитах, като сниших глас...

За миг го погледнах с ужас, осъзнала какво не е наред - очите му... не, не беше възможно. Всичко друго, но не и това. Щях да го забележа досега, ако беше така... нали?
Но в момента, в който заговори, аз останах с усещането, че всичко е наред. Все пак, той каза да се разходя... не че знаех защо да го правя и дали го искам, но нямаше значение - все пак, какво толкова.
Вдигнах рамене и го погледнах загрижено.
- Гладен си. - не беше въпрос, а просто факт. Гласът ми звучеше някак различен, не като моят. - От кога не си... - поклатих неодобрително глава, след което отметнах косата си и наведох глава.
Видях, че е напът да запротестира и го погледнах с упорито изражение в очите.
- Виж, ако не се нахраниш, ще ти прилошее. Ако ти прилошее, ще ти се случи нещо. Аз ще се тревожа да не ти се случи нещо, затова ще настоявам да дойда с теб... където и да отидеш. Така че... - направих разпореднически жест с поглед.

Гост

Въздъхнах. С това момиче на глава не можеше да се излезе. Ако ме последваше извън училището и дойдеше с мен... е, не исках това. Тя можеше да пострада, а последното, което исках да се случи в момента, беше Роуз да се нарани или нещо подобно.
- Хубаво. - измърморих. Вътрешно се разкъсвах, но беше права. Щеше да ми е трети - или може би четвърти? - ден, без да съм се хранил, което не беше добре. Особено при сегашното ми състояние.
Опитах се да се успокоя с факта, че тя го е правила вече и че няма да я нараня, а и че тя ще се излекува секунди след това. С нокът направих една съвсем леко драскотина на шията й, така че да не й причини болка, нито пък да взема прекалено много кръв.
След като приключих, затворих очи. Не можех да повярвам, че все пак се бях поддал на това.
- Благодаря. - промълвих, след което се отдръпнах. - Ако ти потрябвам за нещо, то ще ме намериш... пред имението си в Тулса. Да, точно там. Става ли? - тя кимна и аз се качих в колата, спускайки затъмнените стъкла, докато излизах от двора на училището...

» Източната стена