роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:


Aici lo tems s'en, va res l'eternitat..
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Екип на форума

Share | 
 

 В името на честта

Go down 
АвторСъобщение
Нарциса Малфой
Администратор.
Администратор.
avatar

Female Gemini
Брой мнения : 1193
Присъединил/а се : 26.02.2010
Възраст : 22
Местожителство : Somewhere between the vikings you might find me...

Герой
Име: Нарциса Астория Ларош-Малфой
Години на героя: 16 години

ПисанеЗаглавие: В името на честта   Сря Яну 05, 2011 12:07 pm

Обличаха ми специално направената за мен по поръчка женска броня върху ленената рокля, която бях облякла аз. Баща ми, Айрик Кървавия Топор* подвикваше на войниците отпред да побързат с приготовленията си. А аз, едва петнадесет годишна, бях единствената жена, която щеше да се включи във вече прерасналата във въпрос на принципи битка на колонията на баща ми срещу една не по-малка гренландска колония.
А всеки знае, че когато започне вражда между викинги, тя не спира, докато едната страна на враждуващите не се стопи като снежинките в океана.
Заминахме за Гренландия в един мрачен декемврийски ден. Пристигнахме сутринта, още почти на зазоряване, докато гренландците все още спяха. Въпреки че знаех, че съм заобиколена от викинги, мъже, интересуващи се само от честта си и способни да мамят, лъжат и убиват в нейно име, сърцето ми трепна. Това не беше война, а нечестна битка.
- Избийте ги всичките! - изрева баща ми, втурвайки се с бойната секира напред, давайки пример на всички останали исландци да го последват.
Знаете ли какво е истинска ярост и жажда за битка? Крехката ми петнадесет годишна душа го разбра в онзи ден. Гледах как воините на баща ми с яростни бойни викове избиват враговете си, докато лонгхауза** не се превърна в същинско клане. Гренландците още спяха, затова половината бяха убити в съня си или пък прекалено сънени, за да вземат оръжията си.
И в този миг се случи.
Внезапно обезумях. На рамото ми висеше лък, така че побързах да го използвам. Стрелата ми улучи точно този, към който я бях насочила. Погледнах в краката си и видях един убит от нашите. За миг сърцето ме стегна и в очите ми запариха сълзи, макар да не го познавах. После се съвзех... или пък точно обратното. Отново ме превзе дивата жажда за смърт. Никой нямаше право да наранява честта на семейството ми. Втурнах се напред; зрението ми беше замъглено от гняв и ярост. Дори не поглеждах тези, които убивах.
Накрая се оказа, че всички са мъртви, освен една група деца в ъгъла, свили се с широко отворени очи. Бяха пет или шест. Останалите тела вече горяха в надгробната клада насред къщата.
Всички се спряха. И на най-кръвожадния викинг не би му дало сърце да убие дете. Всички си мислеха едно и също - ще ги вземем със себе си в Исландия, ще ги отгледаме като свои деца... Ще отраснат смели воини и прекрасни девойки. Изглежда, само баща ми не мислеше така. Той ме дръпна за ръката и ме изведе пред децата. Погледна оръжието в ръката ми, а след това и мен. Погледът му си казваше всичко.
"Не!"
Както вече ви казах, дори и най-безмилостния воин никога нямаше да убие дете. Какво остава за мен, все още на петнадесет години, и макар познаваща тези обичаи, все пак толкова млада, толкова чиста душа... Още повече пък че съм жена. Една жена никога не би убила дете.
Чух бойният рог някъде отвън и стреснато се огледах за баща си. Нямаше го; явно се беше върнал при армията си. Зовът на рогът се повтори настойчиво още няколко пъти. Трябва да идеше от армията на краля...
Междувременно баща ми се бе завърнал.
- Хайде, действай. - кресна ми той. Аз потръпнах и нищо не отговорих. - Колко пъти съм ти казвал да нямаш милост?! Действай! Направи го.
Поклатих глава едва недоловимо. В очите ми заблестяха сълзи.
И тогава баща ми, Айрик Кървавия Топор, с право заслужил името си, ме зашлеви през лицето толкова силно, че започна да ми причернява. Коленете ми се подгънаха и усетих твърдия под, когато паднах. Металната ми броня издрънча; вече виждах само погребалния огън. Сякаш идваше от километри, дочух гласа на баща си:
- Ти не си моя дъщеря! - изрева, гледайки ме от високо.
Беше се отрекъл от мен. Баща ми се беше отрекъл от мен, защото не бях достатъчно жестока. Не бях сторила и непростимото... в името на честта.

Пети Монсигур***, пет дни след Зимното слънцестоене, 922 година


_____________________
топор - древно бойно оръжие, много подобно на брадва
лонгхауз - фермерска постройка, строена от първите заселници в Гренландия през трети век пр. Хр.
Монсигур - месец при викингите, продължаващ от 22 декември до 20 януари. На днешен език и с нашия календар, датата би била 27 декември

_________________
Look like the innocent flower
but be the serpent underneath...
Върнете се в началото Go down
http://www.fanfiction.net/u/3868039/
Силфида Дуфасие
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
avatar

Female Virgo
Брой мнения : 3301
Присъединил/а се : 16.02.2010
Възраст : 23
Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..

Герой
Име: Силфида Лилиет Дуфасие
Години на героя: 24 години

ПисанеЗаглавие: Re: В името на честта   Сря Яну 05, 2011 12:57 pm

Аз.. честно казано, не знам какво да ти кажа. ;д Пиша тук, само за да не си помислиш, че не съм го прочела. ;д Мога единствено да ти кажа, че от този разказ би станал много, много хубав филм. Или книга. Или и двете. Голямо ухилване

_________________
Get on your dancing shoes
There's one thing on your mind
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rummagin' through
Oh and the shit, shock, horror
You've seen your future bride
Yeah, but it's oh so absurd
For you to say the first word
So you're waitin' n' waitin'..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, don't you know..

The lights are flashing
Down in here tonight
And some might exchange a glance
But keep pretending to dance

Don't act like it's not happening
As if its impolite
To go and mention your name
Instead you'll just do the same
As they all do, and hope for the best..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, but no!!

Get on your dancing shoes
You sexy little swine
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rumagin' through
Върнете се в началото Go down
http://teditooo-hr.deviantart.com/
Нарциса Малфой
Администратор.
Администратор.
avatar

Female Gemini
Брой мнения : 1193
Присъединил/а се : 26.02.2010
Възраст : 22
Местожителство : Somewhere between the vikings you might find me...

Герой
Име: Нарциса Астория Ларош-Малфой
Години на героя: 16 години

ПисанеЗаглавие: Re: В името на честта   Сря Яну 05, 2011 1:21 pm

xDD Мерси. Музата ми се появи изведнъж ;дд... Кой знае защо. Впрочем, бащата (Айрик Кървавия Топор) е реална личност, норвежец с финландски корени, който се населил в Исландия след години пиратстване и битки, а Тира Айриксон (дъщерята) е героиня от легендите, негова дъщеря, която според митовете се е биела като воин наравно с мъжете и същевременно с това била много жалостива... А датата ми дойде на ума просто ей така, внезапно, така че реших, че е редно да я напиша. ;дд

_________________
Look like the innocent flower
but be the serpent underneath...
Върнете се в началото Go down
http://www.fanfiction.net/u/3868039/
Колин Блекбърн.
Администратор.
Администратор.
avatar

Male Taurus
Брой мнения : 2281
Присъединил/а се : 24.02.2010
Възраст : 20

Герой
Име: Колин Вайлт Блекбърн.
Години на героя: 17 години.

ПисанеЗаглавие: Re: В името на честта   Пет Яну 07, 2011 12:16 pm

Много е хубаво! Хареса ми мноогоо. Elizabetcho

_________________
I'm conscious. I'm conscious.
I'll always be conscious.
I'm not just not sleeping but I'm so God damn conscious.
I can't close my eyes because my ears are alive
They cradle the sounds that sound just like light
I'm conscious. I'm conscious.
It's dark and I'm conscious.
Sensations are sounds that keep me awake
Gnawing my nerves to make me insane



Rattling feelings to wake up my brain
Hours of awareness that bring on the pain
I'm conscious. I'm CONSCIOUS.
Can't you tell that I'm CONSCIOUS?!
Hurting in places that don't have a name
Insomnia throbbing like night pounding rain
If I could close my eyes I'd be alright again
If I could close my head I'd lose all this pain
This consciousness always makes me insane.
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.bulgarianforum.net/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: В името на честта   

Върнете се в началото Go down
 
В името на честта
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
роулплей форум :: Забавление :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: