роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:


Aici lo tems s'en, va res l'eternitat..
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Екип на форума

Share | 
 

 Зловещият полет

Go down 
АвторСъобщение
Силфида Дуфасие
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
avatar

Female Virgo
Брой мнения : 3301
Присъединил/а се : 16.02.2010
Възраст : 23
Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..

Герой
Име: Силфида Лилиет Дуфасие
Години на героя: 24 години

ПисанеЗаглавие: Зловещият полет   Вто Мар 08, 2011 9:42 am

Наоколо летяха птици. Многобройни, черни, пляскащи шумно с огромните си криле. Грачеха заплашително, сякаш всеки момент щяха като рояк пчели върху мед да се спуснат над самотното момиче. Но те продължаваха да се въртят в кръг на десетки метри над нея, като че ли огреждаха хоризонта – да не би някой да се появи и да наруши спокойствието й.
А това не можеше да се нарече спокойствие. По-скоро тишина. Празнина. В сърцето й вече нямаше нищо, нямаше кръв, нямаше желание за живот. То просто продължаваше да тупти в един и същи ритъм, сякаш за да я кара да страда още повече.. Вместо веднъж завинаги просто да спре да бие и мъките й да свършат.
Мелиса отметна кичур черна като катран коса и смарагдено-зелените й очи се впиха в камъка пред нея. Студ. Земя. Мирис на почва. Тишина. И най-вече.. Покой. Почивай в мир.
Още от малка мразеше тези три простички думички, които изпъкваха, големи и черни, на всяко възпоменание.. Сякаш я гледаха от всеки лист, от всяко дърво, само за да й напомнят, че тя вече няма родители.
Тогава тя ги подминаваше с високо вдигната глава, сякаш за да покаже на тези ужасни думи, на на хората, които ги бяха измислили, че тя ще се справи и сама, каквото и да й коства това. Беше се зарекла никога да не стъпи в гробище.
Но ето я сега тук, в „Бърънс Грейвярд”, склонила поглед към земята, а спомени отново нахлуваха в главата й.
За него тя бе единствена и неповторима. Толкова години се бореше за нея. Показваше любовта си към невзрачното момиче, за което почти никой нямаше добри впечатления. Мелиса знаеше той колко много я обича. Но не искаше да го приеме. Не и тя. Никой не можеше да се влюби в нея. Особено пък такъв честен и непримирим с видимите неща човек. Тя всякак се опитваше да го отблъсне, да го накара да повярва, че тя не се интересува от него. Но той бе непреклонен. Шесто чувство ли имаше, или просто искаше на всяка цена да я има.. Но не се отказваше.
И ето, той реши да направи ужасна глупост, само за да я впечатли. Не осъзнаваше, че още в първия миг, в който Мелиса разбра за неговата любов към нея, тя също се влюби в него. Но не искаше да го прави, беше я страх от любовта.. Да, от любовта!! И си донесе още по-големи мъки и проблеми, като не позволи на това прекрасно чувство да я завладее.
Ето, сега тя стоеше пред неговия гроб, безмълвна и безчувствена. Бе изплакала толкова много сълзи, бе изкрещяла толкова много думи, че вече не й достигаха сили за каквото и да било. Оставаше й само да стои там и да слуша зловещите крясъци на гарваните над нея.
Чу се далечен гръм. Мелиса погледна нагоре към потъмнялото от сиви облаци небе. Не бе мърдала главата си от часове, прониза я силна болка във врата. Беше се схванала. Изохка. Наблизо катеричка, досега търсеща жълъди необезпокоявана, вдигна рязко глава, ослуша се и щом забеляза огромното за нея бледо момиче, подскочи и се скри в хралупата си.
Така минаха няколко минути. Чернокоската продължаваше да се взира с празен поглед в надвисналите дъждовни облаци. Кога ли щеше да завали? След минута? След десет? Или след час? Беше й все едно. Нямаше намерение да си тръгва от тук. Колкото и неприятно да й беше това място, колкото и да ненавиждаше тази миризма на пръст, колкото и да мразеше да си мисли за него.. Нямаше да помръдне и на метър от неговия гроб.
***
Времето летеше все по-бавно и по-бавно. Сякаш почти беше спряло. Единствено лекият полъх на ледения вятър й подсказваше, че секундите все още се нижеха една след друга, секунда след секунда, минута след минута.. Време. И него ненавиждаше, също като всичко друго наоколо.
***
Ръката й потръпна конвулсивно. Тя усети внезапен глад, внезапно желание.. Наистина бе загубила усет за времето. Дотолкова, че бе забравила да си намери още хероин. Сега не знаеше дали ще издържи. Колко ще издържи. Но и не я интересуваше. Тя нямаше за кого вече да живее, предпочиташе да е на оня свят, след като и той беше там.
***
Вече не издържаше на болката. Седна в калната трева и прегърна с ръце коленете си. В ума й се въртеше един и същи образ, една и съща мисъл.. Дрога. Трябваше да си намери дрога. Иначе нямаше да издържи. Но и сега не можеше да направи нищо. Бе толкова изнемощяла, толкова уморена.. Нямаше смисъл.
***
Потта се стичаше по челото й. Вятърът духаше право в лицето й, сякаш да я ободри, да я накара да се осъзнае. Но надежда вече нямаше. Тя бе умряла много, много отдавна.
Мелиса за пореден път потрепери конвулсивно. От бледите й напукани устни се отрони една-единствена думичка, пропита с толкова нежност, толкова желание.. толкова любов.
- Джон..
Мускулите й се отпуснаха, ръцете й паднаха безжизнено до тялото й. Сега вече бяха заедно.
Едри капки се заспускаха от тъмния небосклон. Отмиваха калта от лицето й, но никога нямаше да успеят да отмият болката, с която бе пропит целият й живот. Но всичко вече свърши. Тя беше заедно с него и, макар по по-странен начин, “happy end” все пак имаше.

П.П. Това го написах поне преди седмица.. Много се радвам, най-накрая успях да напиша един свестен разказ, от толкова време не бях писала.. Направо се бях притеснила да не би музата ми да е умряла. ;дд

_________________
Get on your dancing shoes
There's one thing on your mind
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rummagin' through
Oh and the shit, shock, horror
You've seen your future bride
Yeah, but it's oh so absurd
For you to say the first word
So you're waitin' n' waitin'..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, don't you know..

The lights are flashing
Down in here tonight
And some might exchange a glance
But keep pretending to dance

Don't act like it's not happening
As if its impolite
To go and mention your name
Instead you'll just do the same
As they all do, and hope for the best..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, but no!!

Get on your dancing shoes
You sexy little swine
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rumagin' through


Последната промяна е направена от Джорджия Антанариво на Сря Мар 09, 2011 9:33 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
http://teditooo-hr.deviantart.com/
Колин Блекбърн.
Администратор.
Администратор.
avatar

Male Taurus
Брой мнения : 2281
Присъединил/а се : 24.02.2010
Възраст : 20

Герой
Име: Колин Вайлт Блекбърн.
Години на героя: 17 години.

ПисанеЗаглавие: Re: Зловещият полет   Вто Мар 08, 2011 3:01 pm

Ех, страхотен е. Много тъжен, наситен с много чувства и въпреки това със щастлив край. Ето така те искам! ^^

_________________
I'm conscious. I'm conscious.
I'll always be conscious.
I'm not just not sleeping but I'm so God damn conscious.
I can't close my eyes because my ears are alive
They cradle the sounds that sound just like light
I'm conscious. I'm conscious.
It's dark and I'm conscious.
Sensations are sounds that keep me awake
Gnawing my nerves to make me insane



Rattling feelings to wake up my brain
Hours of awareness that bring on the pain
I'm conscious. I'm CONSCIOUS.
Can't you tell that I'm CONSCIOUS?!
Hurting in places that don't have a name
Insomnia throbbing like night pounding rain
If I could close my eyes I'd be alright again
If I could close my head I'd lose all this pain
This consciousness always makes me insane.
Върнете се в началото Go down
http://house-of-the-night.bulgarianforum.net/forum.htm
Силфида Дуфасие
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
avatar

Female Virgo
Брой мнения : 3301
Присъединил/а се : 16.02.2010
Възраст : 23
Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..

Герой
Име: Силфида Лилиет Дуфасие
Години на героя: 24 години

ПисанеЗаглавие: Re: Зловещият полет   Сря Мар 09, 2011 9:34 am

Къде пък видя щастлив край..? о.О Тя умира, той е умрял, всички са мъртви, като в "Едип цар".. ;дд

_________________
Get on your dancing shoes
There's one thing on your mind
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rummagin' through
Oh and the shit, shock, horror
You've seen your future bride
Yeah, but it's oh so absurd
For you to say the first word
So you're waitin' n' waitin'..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, don't you know..

The lights are flashing
Down in here tonight
And some might exchange a glance
But keep pretending to dance

Don't act like it's not happening
As if its impolite
To go and mention your name
Instead you'll just do the same
As they all do, and hope for the best..

The only reason that you came
So what you scared for?
Well don't you always do the same
It's what you there for, but no!!

Get on your dancing shoes
You sexy little swine
Oh, been there looking for you
Sure you'll be rumagin' through
Върнете се в началото Go down
http://teditooo-hr.deviantart.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Зловещият полет   

Върнете се в началото Go down
 
Зловещият полет
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
роулплей форум :: Забавление :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: