роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:
роулплей форум
Охо, новодошло потребителче? Супер, в момента си събираме повечко такива, за да ни помагат да възвърнем форума към предишната му активност и красота. ^^ Ще сме много благодарни, ако се регистрираш при нас и проявиш желание да помагаш в съживяването на форума. (:
роулплей форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Aici lo tems s'en, va res l'eternitat..
 
ИндексPortalПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Екип на форума

 

 Незабележимата действителност

Go down 
АвторСъобщение
Силфида Дуфасие
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Силфида Дуфасие


Female Virgo
Брой мнения : 3301
Присъединил/а се : 16.02.2010
Възраст : 28
Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..

Герой
Име: Силфида Лилиет Дуфасие
Години на героя: 24 години

Незабележимата действителност Empty
ПисанеЗаглавие: Незабележимата действителност   Незабележимата действителност EmptyПет Май 18, 2012 7:23 pm

Малката маймунка я наблюдаваше с големите си тъжни очи, напомнящи на черните копчета, зашити върху плюшените мечета. В тяхната тъмнина сякаш си отразяваше целият свят, макар и видимо това да бе една мъничка частица от клетките, преминаващите хора и някое и друго дръвче. Животинчето продължаваше да се взира в лицето на интересното чернокосо момиче пред себе си. Изглеждаше така, сякаш искаше да й покаже това, което нейните очи пропускаха или не успяваха да съзрат, а именно – истината. Хората постоянно се самозалъгваха, че светът е хубав, че ще успеят да го направят дори по-хубав.. Но стъпеха ли в зоопарка, в който и да било зоопарк, всичките им илюзии в миг се изпаряваха. Тук всичко бе такова, каквото е. Нямаше лъжи, никой не си въобразяваше нищо. Всичко бе на показ. Докато човек се разхождаше между клетките на бедните и измъчени животни, можеше да види тези неща, които иначе биваха скривани под лъскави коли, бляскави надписи и скъпи дрехи. Грозотата и действителността на нашия свят се откриваха пред очите на хората.
Човекът, уж разумно и мислещо същество, притежаващо чувства, всъщност е едно чудовище. Животно, което се смята за по-висше от останалите, тъй като има силата да отнеме тяхната свобода, да ги затвори в мрачни и влажни клетки и да ги продава. А не са ли животни и тези, които дават парите си, за да гледат как някой орел е ограничен с решетки, как някой лъв няма възможността да се хвърли върху някоя антилопа..? Да, животни са. Дори още по-ужасни от тези, които са затворили останалите обитатели на нашия свят. Защото те се и забавляват. Децата им се подиграват с животинките, подхвърлят им пуканки, сякаш са на кино, снимат се с тях, и се усмихват. Радват се на чуждото нещастие.
А най-тъжното е, че всички ние сме част от това.
Момичето отмести за миг поглед от огромните очи на маймунката, вече прозряло истината. Не искаше да бъде така. Не трябваше да позволи нещата да останат така. Но какво можеше да направи тя, едно нищожно същество, една прашинка сред цялата пустиня? Оставаше й единствено и тя да помага на хората. Да им помогне да разберат истината, да видят каква е действителността всъщност и да продължи така, докато не се намери някой, който да има властта да промени нещата.
Върнете се в началото Go down
http://teditooo-hr.deviantart.com/
 
Незабележимата действителност
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
роулплей форум :: Забавление :: Лично творчество :: Разкази-
Идете на: