Първи урок

Гост

Ех, най-накрая дойде време и за това! Вече можех спокойно да си стоя при конете и да се чувствам свободна... Каквато бях винаги, щом имаше кон близо до мен.
Стигнах конюшните, където, естествено, все още нямаше никой. Бях дошла цели двайсет минути по-рано, за да мога да се порадвам на Никта. Моята мила кобила.
-Здравей... - прошепнах тихо, когато се озовах пред Никта. Тя изпръхтя тихо и се приближи към мен. Положих глава върху меката й, черна козина и я погалих нежно. Обожавах този кон. Тя сякаш бе единственото, за което живеех... Макар че не беше така.
Внезапно се дочуха множество гласове, които приближаваха все повече. Учениците. Никта се отдръпна изплашена и се върна назад в конюшнята си. Изсумтях, но бях принудена да се усмихна за пристигащите тийнейджъри.
-Здравейте. - мрачно ги поздравих, когато вече бяха вътре при мен. Някои направиха гримаси, сякаш им беше неприятна миризмата. Ами да не са се записвали! - Първо ще ви обясня нещо съвсем накратко, а след това започваме с така наречената практика. - да бе, практика. Това си беше чисто и просто задължение, но хората не искаха да го наричат така. - Тук искам да бъдете тихи. Никаква храна, никакви напитки, никакви разговори на висок глас. Ако има нещо неясно, ще ме питате. Не може да пипате каквото и да е било, освен ако знаете как се борави с това нещо. Знаете, че не се застава зад задницата на кон, тъй като най-вероятно ще получите здрав ритник при това ваше действие. Това бяха правилата ви за работа тук. А сега - да ви обясня какво ще правим днес. - чу се шепот и веднага стрелнах с поглед двете момичета, които разговаряха. - Тишина! - третокурсничките веднага млъкнаха и се чуваше единствено пръхтенето на конете и от време на време как някой потропваше с копито. - Искам всеки от вас да вземе по един чифт ръкавици от този плик. - показах един черен плик, който стоеше закачен на пирон до мен. Всички бързо си взеха от жълтите ръкавици и се върнаха по местата си. - Първо ще трябва да почистите оборите на конете. Сламата. След като съберете сламата в специалните за това чували... - посочих към друг, по-голям плик, в който бяха натъпкани много чували. - ... ще ги оставите извън конюшните. После слагате нова слама. За всеки кон има по един пакет слама. - посочих наредените големи пакети слама, които бяха в дъното на конюшните. - А сега се захващайте за работа! - повечето се отправиха с недоволство към всеки един от конете, но не ми пукаше. Важното беше да не направят някоя глупост, иначе щяха да отговарят пред... мен.
Върнах се при Никта и този път тя не се отдръпна стресната при звуците от учениците. Отново почувствах приятното спокойствие, което изпитвах, когато я погалех. Просто обичах този кон.

П.П. Искам РП най-малко 15 реда! Надявам се, че разбрахте какво да правите. И ще ви помоля да си изберете по едно име и снимка на коня, за който ще се грижите през целия ви престой във форума. По възможност името да е митично, а не нещо модерно като Джина и подобни... модерности. :D
П.П.2 Който не знае как се слага картинка под текст (т.е. както аз направих, за да покажа моя кон), това се прави така: [url=линка.на.картинката]текст[/url]

Заглавие: Re: Първи урок Сря Апр 21, 2010 3:17 pm

Много обичам конете!От малка язда конете на вуйчо си.Те бяха три и любимият ми е Егей.Кръстен на Егейско море,но аз просто му виках Малчо.Той беше най-малкия кон сред другите два.
Лутах се из конюшната с ръкавиците и един човал,когато видях един черен жребец да седи сам без никого.Горкият!Никой не го искаше.Вярно,имаше много красиви бели коне,но той беше специален.От мига,в който го видях разбрах,че това е моят кон! Беше изящтно черен с бяло при копитата.Видях,че е уплашен и ,че тропа нервно с копита.Даже малко гневно.Реших да се казва Торо съкратено от Thunder.Той ме зяпна и мога да се закълна,че се ухили.Вече беше безкрайно щастлив.Аз се приближих до него и казах:
-Е,искаш ли ти да си моя кон?-Той ме близна лекичко така че да не ме уцапа.-Торо харесва ли ти?Как ти звучи?-Той пак ме облиза и изпръхтя весело.
Радвах се,че съм помогнала на някого.Наистина ми харесва.Той е невероятен кон.
-Торо!Хайде малко да почистим тук!-казах и се зарадвах се,че сме приятели.
Почнах да взимам сламата с гребло от земята и да я слагам в чувала.Беше тежка работа,но аз приключих за десет минутки.Почнах да слагам чистата слама и му говорех:
-Е,Торо кога ще ходим на разходка?-Той изпръхтя доволно и аз му се усмихнах приятелски.
След пет минутки работа сложих чистата слама на мястото на старата и започнах да го реша и да му приказвам:
-Знаеш ли,че и преди съм имала коне!Дам,бяха много специални за мен,но ти си невероятно важен за мен и никога няма да те остава сам!-Целунах го е той ме близна.Отново!Харесваше ми да съм тук.
Погледнах часовника на дясната си ръка и за жалост оставаха две минути до края на часа.Свалих си ръкавиците за еднократна употреба.Поне така мисля.Казах чао на Торо и тръгнах към вратата

Гост

Влязох в конюшнята и веднага ме обгърна миризмата на сено.Пфу!Нея мразех най - много.Но с минутите започнах да свиквам и вече почти не я усещах.Слушах учителката докато ни обясняваше с особено внимание.Не обичах кой знае колко конете,но пък не бяха лоши...Супер!Задачата ни беше да сменим сеното на конете с чисто сено...Просто "чудесно"!Но нямаше какво да се прави и аз се упитъх към конете.Естествено всички се запътиха към белите коне,но моят поглед беше привлечен от друг кон.С кафяво - изкрящи косми и златна грива,с черно около устата си и с бяло по края на копитата си конят пръхтеше уплашен.Съжалих го и отидох при него.
- Здравей! - казах,а конят изпръхтя вече малко по - успокоен. - Искаш ли да бъдеш моят кон?
Конят само ме близна по голото ми рамо и изпръхтя вече напълно спокоен и весел.Аз му се усмихнах и разбрах,че това е моят кон,който ще обичам докрай.Надявах се и той да ме заобича някой ден.Дори ми се стори,че вече ме харесва и иска да се сближим.Нямах намерение да отказавам.Тогава се заех със задачата си, и макар с много усилия свърших за кратко време.Тогава се сетих,че конят ми няма име.Помислих няколко минути и се сетих за Хелен.Което означаваше,че трябва вече да го наричам кобила.Моята сладка кобила.
- Името Хелен харесва ли ти?Ще те наричам Хелен,а на кратко Хел или Лина.
Кобилата отново ме облиза нежно по рамото и започнах да я реша с четката,която намерих оставена на една дъска.Личеше си,че е чисто нова и не е използвана,а скоро открих,че при всеки кон има една дъска,с чисто нова четка отгоре.
- Моята мила Хелен!.промълвих аз,след като спрях да реша кобилата и златната й грива се спусна по гърба.Опашката й беше чуплива,което ме радваше,защото можех да я връзвам на плитка.Погледнах часовника си.Оставаха няколко минути до края на часа.Жалко!Толкова приятно ми беше с Хелен.Но скоро пак щяхме да се видим.Целунах я нежно и тя изпръхтя весело.Казах й чао и отново я целунах.Тръгнах си от двора развеселена от мисълта,че вече си имам собствен кон...Кобила...Тогава усетих,че нещо се търка в краката ми.Погледнах надолу и видях пухкава оранжева топка да се търкаля в пръстта до мен.Усмихнах се.
- Здравей,Дайна!Как си? - попитах и взех котката си на ръце.Тя само започна да мърка доволно и аз със смях се запътих към следващия си час.

Гост

Добре, написали сте хубави РП-та. Оправих снимките и на двете ви. :D

Заглавие: Re: Първи урок Чет Апр 22, 2010 12:29 pm

Мерси!

Заглавие: Re: Първи урок Чет Апр 22, 2010 12:34 pm

Изслушах учителката търпеливо, макар че ме сърбяха пръстите да отида при конете.
Обожавах конете още от съвсем малка, а сега направо нямах търпение да се докосна до тях. От новата дива нотка в очите ми повечето ми съученици се отдръпваха леко смутени, сякаш нямаха особено желание да се струпват около мен. Накарая останах в диаметър от метър и половина празно място. Ядосах се, но после се сетих за Мориган и за всичко, което се беше случило... и реших да не се вбесявам толкова.
Най-накрая ни пуснаха при конете. Аз видях един, който беше различен от другите. Той не беше просто кон, беше Конят. Онзи, който сякаш е създаден специално за мен.
Приближих се с бърза и енергична крачка. В очите на животното не се четеше недоумение коя съм, гледаше ме, сякаш му бях стара приятелка. Усмихнах се и заговорих:
- Ще те кръстя... Ериния. Да, така ще се казваш. - Ериния. Добър избор от моя страна. Ериниите в митологията бяха богини на отмъщението, но все пак името звучеше добре. Не можах да повярвам каква глупост обаче направих в следващия момент. С движение, правено много пъти, се качих на гърба на Ерин - накратко от Ериния, пък и в древността Ерин е било името на Ирландия - при което тя направо пощуря. Изцвили одобрително. Понеже знаех как се язди кон, а не исках да й отнемам свободата, като й слагам юзда и всякакви подобни неща, аз просто промълвих няколко думи на келтски. Под въздействието ми върху нея (?! кой знае какво въздействие трябва да имам, за да хукне така), тя излезе от конюшните, изкусно подминавайки останалите коне и съучениците ми. Косата ми се развя от скоростта.
Винаги съм обичала конете. Но това усещане, да се чувствам толкова свободна, толкова на мястото си само защото яздя, ми беше непознато усещане. Заради роклята, която носех, бях седнала странично... и чух край ухото си как криле цепят въздуха и един оглушителиен вик на гарван оглася околността... изведнъж ми хрумна, че изглеждам сякаш отивам на война...
Тъй де. Някой безуспешно се опитваше да ме настигне, така че накарах Ериния да забави ход и с нежелание се върнах в конюшните. Господи, сега учителката направо щеше да ме убие...

Гост

Все още галех Никта и я гледах в прекрасните, големи и черни очи, когато тя изцвили. Обърнах се рязко, за да видя, че Роузмари Хатауей се бе качила на една от кобилите, и то черните, и вече излизаше от конюшните.
-Спри! - извиках, но кой да ме чуе. Всички ученици зяпаха след нея, спряли работата си. - А вие? Какво гледате? Продължавайте! - сопнах им се с леден глас и отворих дървената врата, която възпираше Никта да излезе от конюшнята си. С едно бързо и гъвкаво движение преметнах единия си крак и след секунди вече конят ми тичаше с бърза скорост навън.
Внезапно появилият се вятър ме удряше яростно в лицето, слънцето ме заслепяваше, но аз си бях инат. И може би зла. Никой не можеше да действа така в моите часове. Просто никой, без изключения.
След минутка и нещо, през която все не можех да настигна Роузмари, кой знае защо, най-накрая нейната кобила забави ход. Сложих ръка върху шията на Никта и тя моментално също забави и продължи да тича само в лек галоп. Скоро вече и двете кобили бяха спрели.
-Е, момиче, какво ще кажеш? Как ще се оправдаеш сега? - рязко попитах Хатауей, заставайки с коня ми срещу нейния. Третокурсничката мълчеше, внезапно загубила онази ужасна увереност, която имаше. За жалост беше лидерка на Дъщерите на мрака и като такава имаше съответните качества, най-малкото бързо мислене.

Заглавие: Re: Първи урок Чет Апр 22, 2010 12:56 pm

Без да слизам от Ериния, тръснах коса в знак на нещо като възражение.
- Ериния не е виновна! - казах, макар че нямаше смисъл. Естествено, че не е виновна. - Качих се на нея, понеже не съм се качвала на кон отдавна, а тя очевидно ме хареса. - нямах никакво намерение да й разказвам всичко онова - как Мориган беше дошла, как беше казала, че може да бележи сърцето ми така, както Никс е белязала душата ми, как аз съм се съгласила и сега нещо от силата на древната богиня на войната живееше в мен.
Но нямаше и смисъл да го казвам. Свалих тъмните си очила, което разкри очи, абсолютно не на място на лицето на шестнайсетгодишно момиче - очи, които са видяли повече от всеки друг. И лице, странно изискано в своята... варварска красота. И плашещи жестове, видели само смърт и битки.
- Изрекох няколко думи на родния си език - келтския - и тя Ериния направо пощуря. Хукна с ужасна скорост, но аз успях да се задържа на нея. - не можах да прикрия самодоволството в гласа си. Никога не бях падала от кон. Пък и все пак нека не забравяме, че Ерин не беше просто кон. Тя никога не би ме хвърлила от себе си. - Тя, тя нищо не направи, не се съпротивляваше, а и аз не съм я контролирала - даже нямам седло и юзди. - посочих към Ериния за потвърждение. - Така че не виждам какъв е проблемът в момента. - подметнах язвително, като присвих все още горящите си, непривични за околните очи. - Не се ли представих добре? Все пак съм се задържала на кон, който препуска в галоп без седло и без юзди, като съм му казала една-единствена думичка. Това не е ли достатъчно добре? - попитах, макар да знаех, че пак ще намери за какво да се захване, че не съм направила както трябва...

Гост

-Хубаво, можеш да яздиш. Признавам го. - с тих и мил тон, в който се таеше прекалено много омраза, слязох от коня си. Роузмари направи същото и тръгна обратно към конюшните. Конят послушно се запъти след нея. Това момиче просто щеше да ме подлуди. Но... нали трябваше да съм добрата.
-Да - връщай се и започни да чистиш конюшнята на... Как се казва кобилата ти? - Хатауей явно остана учудена от това, че знаех, че е кобила. Интересно защо иначе бях преподавател по Езда...
-Ериния. Вече споменах веднъж... - третокурсничката започна да се заяжда, но млъкна, тъй като се досети, че нямаше да стане хубаво за нея.
Върнах се в конюшните малко след Роузмари, след като малко още бях пояздила Никта. Обожавах да яздя, но... "дългът" зовеше.

Заглавие: Re: Първи урок Чет Апр 22, 2010 6:56 pm

Върнах се в конюшните с чувство за изпълнен дълг. Дори тази учеителка ме беше похвалила, макар и доста злобно, а това си беше напредък. Щом дори тя е казала нещо сравнително хубаво за мен, значи сигурно яздя направо брилянтно. Ох, Роузмари, не се занасяй, помислих си с въздишка, след което скочих на земята с грациозно движение и погалих Ериния. Това беше най-красивия кон, който някога бях виждала. После обаче се обърнах.
Грешка от моя страна.
Съучениците ми ме гледаха с предпазливи, даже леко уплашени погледи.
- Какво сте ме зяпнали така?! - бях изнервена, задето пак съм привлякла вниманието на целия клас с "подвизите" си, така че сега те се отдръпнаха на още няколко крачки назад, на безопасно разстояние.
Поклатих глава възмутено, все едно те ми бяха виновни, и измърморих няколко ругатни на един непонятен за всички език, след което се врътнах и напуснах конюшните с поредното царствено излизане...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 23, 2010 4:37 pm

Мамка му! Явно ми беше писано вечно да се срещам с тези, които нямах желание. Защо вечно ставаше така? Не можеше ли някой друг да ми бъде учител по Езда. А трябваше да се виждам очи в очи с тая... а на бас, че няма да я погледна нито веднъж в очите. Как пък не? Въобще няма да я гледам. Само ще слушам какво приказва. Надявам се, да не се наложи да я гледам какво прави с коня си. Миризмата беше просто ужасна. Какво толкова щеше да ни учи по Езда? Добре де, признавам си не беше лоша учителка, но не беше никак приятен човек. За това съм сигурна сто процента. Няма и да променя мнението си и никой няма да ме убеди да го направя.
Спокойно! Трябваше да се успокоя за скапания час... Ухх. Часа не е скапан, но учителя е скапан. Божичко...говорех като пълен олигофрен. Нека минем към урока... Така нямаше смисъл да си търся кон. Познавах един от както дойдох в това училище. Често си бях говорила с него и му бях измислила име: Ейрин. Много хубава черна кобила. Страшно много си я харесвах. С една дума този час беше страшно приятен с изключение на "знаете какво". Знам, че звучи супер налудничаво, но въпреки това... Често хвърлях поглед на моя ментор и учителка Елеонора Кентли, но гледах тя да не ме забележи. Нямах намерение да си намирам на..., но както и да е. Спокойствие и само спокойствие!
Започнах да галя бавно красивата грива на Ейрин, радвайки се, че тя е мой кон. Много ясно, че ми беше позволила да я галя. Бях започнала да чистя конюшната й. Тя размахваше гривата си, искайки да я галя постоянно. Е да, ама не можеше така. Ако Елеонора Кентли ме хване, че си играя вместо да чистя... пффф не, че ми пукаше какво ще последва... е добре вярно пука ми малко, но не много.

Гост

Много обичах конете. Харесвах тези занятия. Преди години, когато ходех при баба ми и дядо ми те имаха коне. Винаги се грижех за тях, но за съжаление умряха. Беше ми трудно да приема, че повече няма да ги видя, защото бях привързан към тях, но успях да свикна макар че още ми липсват. Надявах се и с тези коне да се разбирам добре. Веднага си харесах един. http://www.maguirefarm.com/images/HorseJackField.JPG тук. Харесахме се много и аз реших да му почистя конюшнята за да ме хареса още повече. Доста се чудех как да го кръстя - Вихтом. Това име ми харсваше много пък и коня си беше мъжки. Мернах Сани и Вики. Те също си имаха коне и се грижеха за тях. Беше време и аз да се погрижа малко. Вярно, че бях момче и не бях много добър в чистенето, но поне ме биваше в това. Нямах търпение да отида да поиграя малко футбол и да се присъединя към тукашния отбор. Сигурно щяха да ме приемат имах много добри умения с футбола. Конете винаги ме бяха успокоявали и аз наистина се чуствах много спокоен. Малко възбуден, но пък беше много хубаво така. Лек ветрец минаваше покрай нас с Вихром. Той беше един от най - красивите коне, които бях виждал някога. Наистина си беше красив. При това много.