Глава 01 –
Началото на безкрайния гимназистки кошмар
”Добре Лу.Можеш да го направиш!Просто няколко крачки!Можеш!Можеш!” Помислих си аз и с малки,измъчени и плашливи крачки се приближих към улилището.
Днес за моя първи ден в това училище си бях облякла сива туника и черен клин.Туниката беше от тези с надписчета и беше по разпуснат,а клина си беше черен,изчистен и прилепнал по краката ми.
Знете ли кое най-много ме плаши!?Да не сгафя нещо!Тогава щяха да ме затворят в цирка.
Влязох в училището и тръгнах бавно по коридора.Коридора беше син със сребърни плочки и шкафчета.По сините стени тук-там имаше изрисувани със сребристо цветя.Беше невероятен.Крачех вече по-бързо и ловко,когато изведнъж едно момче застана пред мен и ми попречи пътя с ръка.Погледнах го учудено.След няколко мълчаливи секунди той проговори:
-Ей,накъде си се запътила!?
Вдигнах вежди от смайване.Какво го интересуваше него това!Примигнах два пъти и отговорих:
-Не ти влиза в работата!Пусни ме да отида до стаята за часа по английски!
-По спокойно!Няма проблем!Впрочем аз съм Иън.А как е твоето име!?
-Луа.Луна на португалски.Не знам защо са ме кръстили така!Можеш да ми казваш Лу!
-Супер!Та искаш ли да те заведа до стаята?
-Да...добре!
Тръгнахме към стаята по англиийски език.Докато вървяхме той не спераше да ме гледа.Накрая не се сдържах и попитах:
-Какво!?Проблем ли има!?
-Ааа,не не!Просто не бях виждал момичета като теб!Всички само се контят,но ти си различна!
Бузите ми се зачервиха и извъртях глава настрани.Не знаех какво да кажа.Шокира ме това,че изведнъж станах красива,а по-грозна от мен няма.Обърнах се към него и казах:
-Ъъъъ,благодаря!
Изчервих се още повече и накрая се ощипах с нокти по ръката.Доста ме заболя,но не ми пукаше.Нямаше да рискувам да ми види розовата физиономия!
