Елизабет бавно отвори скърцащата портичка на вратата си и пристъпи вътре. Как обичаше това място! Край нея се носеше познатият мирис на пожълтялата трева и обагрените в какви- ли- не цветове, дървета. Аромат на есен. Ел остави багажът си на земята и се обърна да затвори вратата на градината си. Макар и да не усещаше студа толкова ясно, на Лиз й стана студено. В градината й вече бе късна есен, така че си беше хладничко, а Бенингтън беше само по къси панталони, сандали и потник. Взе в ръце багажа си и пристъпи към вратата на дома си. Заровичка из дамската си чанта, за ключа. Веднага щом влезе усети прилив на сигурност и спокойствие. Вече си беше у дома. В провинцията, където на километри от нея нямаше никой...
