Лек против депресия

Нека се научим на обща култура... или не чак толкова обща. Как убивате тъгата? Как утешавате приятелите си? Възможно ли е вие да бъдете утешени, или винаги сте толкова депресирани, че никой не може да ви разсмее? Какво ще ни посъветвате да направим, ако се почувстваме тъжни? Пишете на воля, всяка идея е важна. (:

Аз когато съм в депресия или съм прекалено бясна, за да мисля трезво и споделям с приятели. Най-често с Роуз Хатауей. Разказвам и подробно зялата история и ми олеква. Мисля, че само тя може да ме разсмее, когато ми иде да убия някого по доста брутален начин. blush

Иначе ми се е случвало и обратното- да утешаваш някого е трудно, но не е невъзможно. Ако си на едно мнение с него, му го кажи. Ако не си- му поднеси доводите си внимателно и се опитай постепенно да го накараш да мисли по-трезво. Но в никакъв случай не му досаждай и не го дразни в такъв момент.

Лично аз рядко съм чак в депресия... да не кажа, че никога не ми се е случвало. ;д Но съм имала много гадни моменти, и винаги, за да се успокоя, излизам на задния балкон. Боса, за да усещам студа на цимента. Гледам си тополата в съседния двор, слушам вятъра, наблюдавам светващите и изгасващите светлини в различните стаи в сградите около нас... Десет-петнайсет минути така, без да мисля за нищо, освен за вълшебството на моето си местенце, са ми достатъчни, за да не се треса от яд (или тъга). хД
Да си призная, не ме бива в утешаването. Никога не знам какво да кажа, какво да направя, какво да не правя. Но пък, май го гледах в един филм, знам, че и мълчанието е вид утеха. На мен лично така ми е най-добре. Ако съм тъжна, някой просто да дойде, да седне до мен и да си мълчим заедно. ;дд Или пък да ми говорят най-различни глупости, от които аз накрая да се смея до сълзи.
Иии съвети май не мога да дам, не мисля, че бих била полезна. ;д

» За или против?
» За или против? [vol. 2]