Купон за началото на учебната година

Ето как изглежда залата за купона:

Лети влезе в балната зала с огромна усмивка на лицето. Не че бе кой знае колко щастлива. Просто сега се беше нахранила, а и се чувстваше наистина красива в тази рокля. Даже беше в тон с цвета на залата. Синьо. Един прекрасен цвят, който те подлага на много размисли...
-Здравей. - Скар поздрави съвсем хладно Кентли, която бе пристигнала първа, кой знае защо. Преподавателката само кимна, без даже да устоява Висшата жрица с думи, и продължи да върши своята работа.
Лили обиколи залата, оглеждайки всеки детайл. Всичко трябваше да е перфектно за първата й година тук. Трябваше учениците да я харесат, без да им го натрапва като мисъл. Определено всичко й се харесваше, поне засега.
След десет минути, през които Карла седеше на един стол, кръстосала крака и пиейки коктейл, първите ученици пристигнаха. Повечето бяха объркани, учудени и какви ли още не емоции. Защото за първи път щяха да видят отблизо новата Висша жрица, виждаха балната зала в някакво много наситено синьо, което бе необичайно...
Мина още време, докато залата се напълни. Лети бе много нетърпелива да започне, но трябваше да изчака всички да пристигнат. Когато това се случи, червенокоската застана пред микрофона, който бе положен в единия край на залата. По-късно там щеше да се появи и оркестърът.
-Здравейте и добре дошли! - започна Скар, усмихвайки се широко. Веднага в помещението настъпи тишина. - Както знаете, аз съм новата Висша жрица, Скарлет Грийн. Да, доста съм млада за такава... - в този момент двете с Елеонора си размениха ледени погледи. - ..., но това не означава, че съм лекомислена и необучена. Мисля, че вече сте се досетили - учебните часове са през нощта, тъй като и новаците, и преминалите Промяната вампири ги боли от слънцето. Но спокойно, няма да изгорите, ако се появите на слънце.
-Учебните часове започват от 20.00 часа, но вие трябва да станете най-късно в 18.00 часа. Имате програма, няма нужда да ви казвам всеки час от колко часа е. Мисля, че е това. О, сетих се и още нещо. Моля ви, бъдете послушни. Или поне отчасти. Не искам тук да ставаме звероуктротители. А сега - приятна вечер! - с това Лили седна и направи един жест на диджея да пуска музиката. Всички ученици започнаха да танцуват, а учителите просто си говореха...

Гост

Стоях в глупавата зала вече цели десет минути. Никой не идваше, даже Скарлет Грийн, и се ядосвах наистина много. Синьо. И то тъмносиньо. Кой нормален човек, тоест вампир, ще украси бална зала в тъмносиньо? Никой. Знаех си, че Грийн е ненормална, но кой ли ще ме послуша...
Роклята ми не беше кой знае колко в тон със залата, което също не ми харесваше. Но поне отиваше на косата ми...
Внезапно вратата се отвори и вътре връхлетя ухилена Скарлет. Със тъмносиня рокля, естествено. Разменихме си едно съвсем кратко, но пълно с омраза и студ "Здравей" и всяка продължи със своята работа. Не че имаше работа - просто си седяхме в двата края на залата, всяка заета с мислите си. Грийн не беше лош човек. Така казваше дарбата ми. Но аз знаех, че просто не бе възможно тя да е добра. Вътрешно сигурно беше наистина зла... Но не можех да проникна толкова надълбоко. Все още не.
Попаднах на една интересна статия в сутрешния вестник (докъде стигнах и аз - да чета вестник!) - някакво момче на десет години било изчезнало. Родителите му се скарали, то избягало от дома си и от два дена не са го виждали. Луди хора... Как може да се карат пред децата си?!
Вратата пак се отвори и влязоха първите ученици. Скарлет веднага се премести от масичката, на която седеше, на специалната маса за учителите. Естествено, тя беше в единия край, а аз - съвсем в другия. Децата се разположиха по местата си, започнаха да си бъбрят, а някои вече си поръчваха ядене и пиене. За жалост, трябваше да се преместя. Скарлет също. Само и единствено в името на учениците. Висшата жрица седна на един стол в средата на масата, а аз се настаних до нея. През цялото време бях, сякаш седях на тръни, но нямаше как иначе.
Скоро, което ми се стори доста дълго, залата се напълни. Ученици, учители - всички бяха тук. Скарлет се изправи и веднага всички млъкнаха. Ужас... Речта й не бе нищо особено, а аз даже почти не я сбушах. Чувах я, но не исках да я слушам. И успях.
След малко Грийн седна, направи някакъв жест на диджея и музиката започна. Учениците се завихриха в танци, учителите започнаха да говорят. А ние с Грийн просто седяхме, зяпайки в една точка и без да промълвим и дума.
-Е... Защо залата е в синьо? - опитах се да прозвуча съвсем невинно, сякаш даже ми харесваше. Висшата жрица успя да се хване на въдицата и веднага започна да ми обяснява. Отново не я слушах, но не обичах някой да мълчи заради мен.

Тъкмо бяхме излязли от общежитието заедно с новата ми съквартирантка Меридит. Докато вървяхме към "Домът на нощта" тя гледаше всичко, а нейният ментор и обясняваше всичко едно по едно. Аз често поглеждах лукаво към тях и самодоволствах. След няма и минута вече бяхме на прага и се отправихме към Първия етаж за да се присъединим към купона относно началото на новата учебна година. Минаването през мрачните стълби и коридори не бе толкова досадно, защото навсякъде бе претъпкано с деца на нашата възраст, по - големи и учители. Тържеството в залата също бе така претъпкано. Трудно минавахме през големите тълпи тинейджъри, които се бяха препречкали.
- Еха. - възкликна тихо и едва чуто Меридит.
Менторът на Меридит намигна на нея и се сбогуваха. След това ние отидохме към една масичка на която да седнем и да си поръчаме някакви напитки. Ха-ха. Меридит сигурно се беше стъписала като видя, че всъщност няма да ни карат да пием кръв...

Скар се замисли за няколко секунди след въпроса на Елеонора. Не че не знаеше защо беше променила залата в синьо, но червенокоската се чудеше как така тази... ужасна блондинка се интересуваше от нейния избор.
-Хм. Може би ще ти стане ясно, ако ти кажа, че просто обожавам тъмносиньото. - накратко отговори Лети и се заслуша в мислите на Кентли. "Поне ще мога да я дразня, като й давам неща с други цветове...", мислеше си блондинката с лека усмивка на уста. Но Лили не бе толкова глупава. След няколко секунди тя добави: - Но всъщност няма нито един цвят, който да не ми харесва. - усмивката на Нора веднага потъмня и изчезна.
Странно. Скар не обичаше да се заяжда, още повече с някого, който просто не си го бе заслужил. Но червенокоската все пак изпитваше немалко удовлетворение, докато гледаше как Елеонора се дразни все повече и повече. Сигурно вече искаше да си тръгне не само от празненството, но и от училището. Но Лети нямаше да й позволи, в никакъв случай.
Скарлет се изправи и тръгна към денсинга, като все още се усмихваше. Усещаше изпепеляващия поглед на Нора върху гърба си, но не й пукаше.
-О, Скарлет! Здравей! - един мъж се приближи към Висшата жрица и се ухили, щом я позна.
-Здравей, Джонатан. - тихо промълви жената и си припомни онези прекрасни мигове, които бе прекарвала с Джон, докато и двамата все още се подготвяха за Промяната. Но той завърши преди нея, а след това изчезна безследно. - Къде беше през тези години? - не последва отговор. Мъжът просто я гледаше захласнат, без да продумва нищичко. Лети се приближи до него и повтори въпроса си. Най-накрая Джон й отговори.
-Бях... Живях в Европа. Повярвай, там е прекрасно. Хората пак се страхуват от вампирите. Но има толкова много повече места за развитие... Англичаните ме приеха за техен национален поет. А пък във Франция всеки десети образован човек знае името ми и поне едно стихотворение... - накрая англичанинът се усмихна за пореден път, показвайки искрящо-белите си зъби. В този момент някой потупа Лили по рамото и тя се обърна рязко, само за да види отново Кентли. Но този път имаше и компания с нея. Някакво момиче от трети курс.
-Това е Виктория Маккорт. Иска да говори с теб. - с леден глас Нора представи момичето, после се врътна на токчетата си и се върна на мястото си.

П.П. Габи, нали нямаш нищо против и ти да пишеш с мен? :D

- Ъм... добър ден. Както разбрахте аз съм Виктория Маккорт. - поех аз и подадох ръка да се здрависам с висшата жрица.
Другите момичета от групата ме погледнаха ядосано.
- Интересуваше ме дали ще мога да разговарям с вас по един важен въпрос. - започнах аз.
Точно тогава някой ме издърпа по ръката. Обърнах се внимателно. Пред мен стоеше същото онова момиче на което му бях казала да се разкара от нашата стая. Мразех много когато ме прекъсваха и страшно много се ядосах заради това. Нямаше да търпя това никога. НИКОГА! Вярно, обаче тая кучка която ми се прави на вода ненапита. Изтеглих се внимателно от групата като направих знак на Висшата жрица, че идвам само след минута. Доближих се до момичето и й казах лукаво:
- Какво искаш от мен?
- Защо ИЗЛИЗАШ С МОЕТО ГАДЖЕ? - разкрещя се тъмнокосата, а ехото и се чу в цялата зала.
- Теб това какво те интересува? - попитах я аз.
- ИНТЕРЕСУВА МЕ. - крещеше тя.
Тогава взех чашата която седеше на масата близо до нас. Тя беше пълна със сок и аз побързах да я изпръскам върху чернокосата. Тя ми удари шамар, а аз побързах да направя същото. Погледнах към Висшата жрица...

Лили наблюдаваше двете момичета с интерес. Не помнеше на нея да й се бе случвало такова нещо. Да говори с Висшата жрица, а после някое момиче да изкрещи така, че да чуят всички, че Лети ходи с нейното гадже. Със сигурност си беше гадно. Но Виктория имаше напълно хладнокръвно изражение.
-Спрете! - викна Скарлет, когато Маккорт поля непознатата със сок, последва шамар, а третокурсничката щеше да отвърне със същото. - Престанете и двете! - гласът на Лети се извиси над останалите и ръката на Виктория се застопори на място, сякаш срещнала невидима стена. Скар побърза да стигне до двете момичета. Хвана и двете за ръка и ги задърпа яростно към кабинета си. - До десет минути идвам. - прошепна Висшата жрица на Джонатан, докато минаваше покрай него.
Нито една от третокурсничките не се дърпаше. Естествено, трябваше да приемат мълчаливо наказанието си. Но Лили се опасяваше, че нещата нямаше да са съвсем по план. Тази Виктория бе голям инат, а понякога и доста отворена... Все нещо щеше да се обърка.
След пет минути Скарлет и двете момичета вече стояха пред кабинета на Висшата жрица.

П.П. Пиши направо в кабинета ми.

Влязох в залата, оглеждайки я с поглед, който би показвал, че съм абсолютно наясно с тези работи (само отчасто вярно). Носех рокля, в която се бях влюбила в мига, в който я видях. Обувките ми бяха на дванадесет сантиметров ток, черни, за да си подхождат с роклята, и отворени отпред, а грим почти не бях слагала. Виждаше ми се безмислено. Косата си бях пуснала свободно да пада по раменете ми, любима прическа специално за моята коса, мнение, изказано от всички, които ме познаваха. И въпреки това се бях забавила с векове в стаята си, докато се наглася.
По принцип винаги съм си падала по светските събирания... донякъде. Невинаги да си заобиколен от хора беше хубаво, но все пак понякога всеки има нужда от малко компания.
Залата беше идеална за случая, не като онези огромни, мрачни зали, които бях виждала в Академията, но там винаги се бяха опитвали да поддържат старите традиции живи в иначе модерната обстановка вътре и това, честно казано, не им се удаваше.
Тук беше съвсем различно - просторно, приветливо. Усмихнах се на себе си и запристъпвах между останалите, за да се запозная с... всички. Все още не познавах никого тук...

Гост

Влязох в балната зала с тази рокля.Естествено отново бях закъсняла и бях дошла последна.Не бях кой знае колко в тон със залата,но тази рокля ми харесваше и се чуствах достатъчно красива в нея.След като влязох всички ученици започнаха да ме зяпат и аз както обикновено се зачервих като дома от срам.Отидох до определената за ученици маса.Седнах и започнах да разглеждам залата.Беше синя.Не беше любимият ми цвят,но и не беше зле.Отидох и си поръчах питие.След няколко минути ми го донесоха и аз го изпих на един дъх.Музиката се сменяше - ту беше бавна,ту бърза.Видях,че дантелата на тока ми се е развързала.Наведох се да я завъжа и изправената ми коса се спусна по лицето ми.Изправих се на стола и си отметнах косата назад.Нямаше какво да правя и ми доскуча.Потърсих Виктория с поглед,но не я намерих.Накрая реших да си тръгна.Вече съжелявах,че се бях приготвяла толкова време за това парти,а си тръгвам едва след половин час.Но вкъщи определено щеше да ми е по - интересно.Бавно тръгнах към вратата и тихо излязох.Запътих се за стаята,като повдигах долната част на роклята ми с ръце...

» Началото на учебната година
» Нова година=нов късмет...
» Честита нова година!
» Записване за първата учебна година
» Оценки от първата учебна година