Първи урок

Заглавие: Първи урок Чет Апр 15, 2010 2:31 pm

Пускам днес урока, защото утре най-вероятно няма да имам време.
Токчетата ми потропваха по все още пустите коридори. Виктория вече беше почти напълно... "оздравяла", така да се каже, което направо си ме радваше. Засега нямах повече проблеми. Джонатан... Тази мисъл щеше да развали хубавото ми настроение. Не бяхме се чували от четири дена, въпреки че той беше само на една улица разстояние от оградата на училището.
Отворих вратата на кабинета по Социология на вампирите. Естествено, беше празно. И неуютно. Миришеше на застояло, имаше поне два сантиметра прах по всички повърхности... Е, все пак не беше отваряно от четири месеца, откакто беше свършила миналата учебна година със старата Висша жрица.
-Вода, призовавам те, за да отмиеш мръсотиите от стаята! - в миг чух приятния звук на разплискващи се вълни в скалите, усетих мириса на морска вода... Нещо като водовъртеж мина над всяка повърхност, и през най-закътаното ъгълче и след минутка изчезна. Разбира се, нещата не бяха мокри.
-Въздух, призовавам те - довей свеж въздух в стаята! - вятърът разроши косите ми, стана вихрушка и още по-бързо от водата изгони застоялия въздух. Е, вече всичко беше супер. Оставаше обстановката да бъде по-весела, но нямаше как.
Седнах на мекия стол, отворих учебника по Социология на вампирите и започнах да препрочитам онова, което щях да предам по-нататък. След десетина минути първите ученици влязоха с много разговори и смях и веднага огласиха целия кабинет с гласовете си. Вече беше по-живо...
-Здравейте. - поздравих третокурсниците, когато вече всички бяха по местата си. Естествено, бяха млъкнали. - Както знаете, аз съм новата Висшата жрица. Името ми е Скарлет Грийн и съм на двадесет години. Засега това е всичко, което трябва да знаете за мен. Но и аз искам да разбера по нещичко за всеки от вас. Така че - кой ще е първи?

П.П. От вас искам едно РП, поне 10 реда, в което се представяте и казвате нещо за себе си. Ако някой иска, може да остави РП-то си незавършено и аз също да пиша с него...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 9:35 am

Вървях забързано към кабинета. Отначало имах чувството, че закъснявам, но беше още рано дори. Оставаха около 10 минути до началото. Вътре вече имаше ученици, но бяха около пет някъде. Най - назад мернах Имона. Тя гледаше някъде през прозореца и въобще не ми обърна внимание като влязох. Носех 2 химикала и една тетрадка. В нея щях да си записвам най - важното и което ме интересуваше де. Минах покрай Скарлет Грийн и казах:
- Добър вечер проф. Грийн. Много добре сте се постарали за стаята.
Тя се усмихна леко, а някъде зад мен чух момчешки глас:
- Оо Викс!
Обърнах се. Офф. Силвестър Уентъни. Той ме харесваше от първи клас. Беше от моята махала.
- Здрасти. - отроних аз.
- Ще седнеш ли до мен за часа?
А НЕ! Пълен абсурд. Няма да сядам до тоя. Сигурно ще ме обарва през целия час... трябва да съм луда за да седна до него. Нямах такова намерение.
- Не съжалявам, но искам да слушам добре уроците, а не да си говорим... някой друг път... - казах аз.
Имона ме изимитира тихо, а Силвестър се засмя от нейна страна. Не ми се занимаваше с тях. Взех учебниците си от шкафа най - отзад и седнах на втория чин в средната редица.
След 8-7 минути часа започна. Първо трябваше да се запознаем. Вървяхме подред. Вгледах се в учебника ми по Социология на вампирите. Тогава започнах да говоря бавно и ясно:
- Името ми е Виктория Маккорт. На 15 години съм. Приятно ми е да се запознаем, макар, че с повечето се познаваме.
Имона отново ме изимитира, а назад се чуха хихикания. У мен се надигна гняв, но аз предпочетох да не го показвам. Все пак бях в час. Мястото не бе тук.

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 10:04 am

Вече просто ми писваше от тях двете, но трябваше да се сдържам.
-Имона, престани да имитираш Виктория! - скарах се на момичето, което според Маккорт щеше да умре тази нощ. Не исках да си мисля за това, но нямаше как да се съмнявам в нечия дарба. Колкото и да бе надменна и отворена, Виктория все пак беше почтенна.
Станах от стола си и отидох до чина на Вики.
-Моля те, просто не се заяждай с нея. Знам, че те дразни, дразни ме и мен. Но ако е вярно това, което ми каза преди малко, по-добре се дръж добре. - едва чуто я предупредих, но тя ме разбра. Изражението й леко поомекна и третокурсничката се обърна на противоположната страна на Имона.
Върнах се на мястото си, надявайки се, че не е станало нищо, докато съм била с гръб към учениците. Слава на Бога, нищо не се бе случило...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 10:37 am

За нещастие аз бях следващата и честно казано доста ме беше срам.
-Така да продължиме с представянето на новите ученици.-Проф. Грийн прекрати краткото шушукане.-Кой е следващ,а да ето-и ми се усмихна.
-Аз се казвам Сани и съм на 15 години.Приятно ми е за се запознаем.-после направих жеста с поклона с юмрука на сърцето.
Надявах се да не съм привлякла внимание както съм срамежлива.
Мисля,че Виктория и Имона не се харесват много.Всъщност по държанието им личи,че всеки миг ще се сдърпат за косите.Не искам да съм на мястото на нито една от двете.Дано скоро намера приятели,защото ще умра от срам.Чудя се дали да си намера съкватирантка или не.По-добре....ох не знам.Труден избор.Определено ще умра от срам,но нищо.Трябва да превъзмогна страха си от засрамяне!!!Поне проф. Грийн ми се вижда дружелюбна.Какво ли ще обядваме.Ух,дано не е кръв.Неееееееееее.Няма да ни дадат кръв.Въобще защо си го помислих!Безнадеждна съм!
-Сани би ли отговорила на въпроса ми!-Каза проф. Грийн.
-А..а...ааа бихте ли повторили въпроса?-Малко се притесних.Добре де много.
-Да!Кое предпазва вампира да не отслабва физически и психически?
-Ам..а..ами мисля,че е кръвта,защото им премахва жаждата за известно време - доста се усъмних в себе си.
-Да така е!-Избави ме от нервна криза професора.
Звънеца би.Ох,най-накрая междучасие.Не мога под такова напрежение!

Гост

Тук имаше много хора. Всички се представяхме на гжоспожата по Социология на вампира. Този предмет ми беше много труден пък и звучеше трудно. В старото ми училище бягах от училище защото беше много тъпо. Тук незнам дали ще бягам, ама е трудно. Пък и като пием кръв. Имаше много момчета и момичета, а аз исках със всички да се запозная, ама не знаех с кои първо и с кои по натам. Госпожата не беше лоша, ама тя уж била висша жрица. Не знаех какво значи това но незнам дали беше нещо интересно. Не бях чувала за вампирско училище въобще. Имаше едно момиче на което му викаха Имона тя само имитираше едно друго момиче, а едно момиче което седеше пред мен се поклони много смешно. Иначе моя курс беше много хубав. С изкючение на момчетата, ама веднага си харесах едно, което преди тва беше говорило с момичето което една от зад имитираше и доколкото разбрах се казва Силвестър някой си, ама беше много красив и аз се влюбих в него.
- Аз съм Лусиа Атанасова и съм от Русия.

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 4:53 pm

Не бях чак толкова зла, че да ме предупредят. Не бих обиждала човек преди смъртта му. Ни най - малко... не мисля, че бях толкова зла...имах някакво достойнство все пак. Имаше толкова мили момичета тук...да но бяха доста "нови". Нямаше да е лошо да им се обяснят някои работи...не че правеха грешки де...просто така казано... Имона не спря да се хили. Продължаваше си. Какво ли ми пука? Скарлет Грийн си беше напълно права. Наистина напълно права. Не ме грееше какво прави тя, ако знаеше, че... Може би нямаше да го прави...
Слушах представянето на всеки един от нас и се замислях над него. Хихикането на Имона и още едно момиче продължаваше. Мразех я, ненавиждах я. Колкото и да се почувствах гадно, че тя ще умре, но нямаше друг избор. Хихикането й започна бавно да се превръща в лека кашлица. Момичето до нея я успокояваше и твърдеше неща от рода на: "Леле смеем се кат паразити!", "По-спокойно доста се смяхме май" или "Кво ти става?".
След всяка една дума на Имона имаше кашлица. Тя се опита да я спре по някакъв начин и горе-долу успя, но нямаше как да се оттърве от смъртта...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 5:34 pm

Горката Имона.Гледах я как кашля все по-силно и все по-силно.Знаех много неща за вампирите и знаех,че сега смъртта е надвиснала над нея.Няма отърване.Ще умре и последния и ден щеше да се запомни с посештение при директора.Уф че гадно,но все пак ми стана жал,защото след до десет минути щеше да изгуби живота си.Доста гадно,че тялото `и отхвърля промяната.Дано не се случи и на мен.
В този миг Имона почна да кашля ужасно дълго и тежко.Почнаха да и капат сълзи,но не какви да са,а червени.Кръвта почна да `и излиза през носа,устата и дори очите и ушите.Гледката беше отвратителна.Тогава жрицата взе думата:
-Бързо повикайте някой!!!Тя умира!!!
-Не искам да умра - проплакваше Имона.
-Спокойно!Ще се погрижим за теб!-Каза жрицата и я сложиха на една количка и тръгнаха към болницата.Учителите ни предупредиха да забравим случката!!!Така едно момиче днес загуби живота си!...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 5:54 pm

Изправих се на чина и погледнах към Висшата жрица. Бях права. Знаех си. Погледнах отново към Имона и видях нейните ридания от болката. Скарлет Грийн все още мислеше явно за силата, която беше всъщност истина.
- Професоре, бялата течност. Трябва да спрете болката. - напомних аз.
Тя веднага се досети и тръгна към Имона със шишенцето в ръка. Докато носилката минаваше покрай мен, Имона ме стисна за ръката:
- Ако умра...мразя те...ще се видим отново...тогава ти няма да се спасиш.
При казаните думи от нея не можех да спра да мисля за това. Беше толкова странно. Повтарях си ги всяка една минута...ще се видим отново...тогава ти няма да се спасиш. За бога тя умираше. Как щях да се видя отново с нея. Носилката вече бе във коридора, а Скарлет Грийн все още не бе влязва в стаята. Потреперих при мисълта за казаните думи. Не знаех какво има впредвид...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 6:45 pm

В стаята беше пълен хаос. На Имона нещо й ставаше и инстинктът ми, породен от лечителството, ми казваше да отида при нея и да я спася, да я защитя. Но стигнах до Виктория. Почувствах се виновна; чувствах се гадно за всичко, което й бях наговорила. Сълзите се застичаха по лицето ми и съвсем импулсивно я прегърнах.
- Няма какво да се направи, нали? - попитах, макар че нямаше смисъл; виждах отговора в очите й. Никакво лечение нямаше да помогне на Имона. Дори да вложех цялата си лечителска дарба в нея, пак нищо нямаше да стане, защото никой не се спасява, ако тялото му отхвърли Промяната. - Съжалявам за това. - имах предвид това, че я прегърнах, след като петнайсет минути й бях чела морал снощи. - Просто не мога да гледам как някой умира, а знам че... ами... на утрешния ритуал ти ще представляваш водата, нали? Водата винаги ме е успокоявала... - обясних през сълзи. Погледнах мрачно към някакво друго момиче. Е ти бива, бива нахалство ама да флиртуваш с някой си докато съученичката ти умира... поклатих глава с отвращение.
- Вики? - промълвих тихо след известно време. - Това, което ти каза тя... Имона имам предвид... Ами, има смисъл или поне така мисля. Мога да ти го обясня, но не и пред толкова много хора. Ще ти кажа след като свърши часа, става ли? - попитах. Нямах нищо против да й кажа предположенията си още сега, но не и пред целия клас. - Съгласна ли си? - попитах предпазливо, което си беше не само подкрепа в разгадаването на думите на Имона, ами и желание да не се карам повече с нея...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 6:54 pm

Изглежда стана по-лесно отколкото си мислех. Много исках да поговоря с Роуз, но преди няколко минути бях забравила дори за това. Случилото се с Имона ме натъжи. Докато все още бях прегърнала Роуз и казах:
- И аз исках да поговоря с теб. Извинявай, че така реагирах и се развиках импулсивно и недодялано. Беше просто адски детинско. Въобще не го усмислих както трябва. Бях притеснена за тази сила и за това, което разбрах за Имона. Сега не съм в по - различно състояние. С Имона много се мразехме...особенно защото нейното гадже започна да излиза с мен...та ние въобще не се разбирахме, но чесно казано...нямах само аз вина за това. Знам, че съм странен характер, но въпреки това имам някакво достойнство и откровеност. Сега ми стана доста тъжно за нея. Не исках да се получи така, макар, че много пъти мечтаех да не я виждам повече никога, но наистина нямах това предвид. Исках просто да престане да се занимава лично с мен...
Една единствена сълза се стече от окото ми и се приземи върху униформата на Роуз. Зарадвах се, че отново оправихме отношенията си с нея...

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 7:02 pm

...Цяло море изпада от очите ми и не спираше.Знам,че не я харесвах и,че се държеше грубо,но винаги ми е непоносимо гадно,когато независимо какво същество почине.Бях изправена в ъгъла до Роуз и Вики и ту гледах пода,ту гледах тях.Още сълзи почнаха да се ронят от очите ми.Не можех да ги спра.Просто не можех и не исках,защото това беше едно от най-тъжните неща,които съм виждала и не можах да го понеса и попитах Вики и Роуз:
-Може ли да се присаединя?-Зачаках за отговор.Исках и аз да имам приятел,който в трудни моменти да ме успокоява и да ме кара да се чувствам добре.Те са едни много добри и съчувствени приятелки.Много исках да утешат и мене....
Чувствах се гадно независимо,че не познавах Имона и не ми беше симпатична.Защо съм толкова чувствителна?Не може ли да съм с нормални чувства като другите.Явно чувствата изграждат и едната ми дарба.Защо иначе да имам такава дарба като не съм чувствителна?Аз бях ужасно тъжна и разтревожена.Не исках това да се случи на мен,нито на приятелите ми.Аз имах ли приятели?Мисля,че все още не,но се надявам да намеря!

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 7:16 pm

Едно от момичетата на име Сани Суитбел се присъедини към нас, но със сигурност Мирела - момичето, което стоеше до Имона и й бе най-добра приятелка се чувстваше ужасно. Не плачеше, но сякаш бе в транс. Не чуваше нищо и беше сякаш напълно блокирала. Гледката я потресаваше. Кръвта, която се стичаше от чина на Имона ме измъчваше ужасно. Не можех да стоя в тази стая. Щях да полудея. С всичката тази кръв. Трябва да се контролирам...трябва. Започнах да си го повтарям наум, докато миризмата на ухайната кръв минаваше покрай ноздрите ми. Усещах, че ще се задуша от тази миризма. Не можех да се спра. Чувствах се просто ужасно. Изкашлях се колкото да си поема въздух и отново погледнах към Сани и Роуз.
- Момичета, успокойте се. Нищо не можем да направим. Не плачете. Тя винаги ще остане с нас. - при тези думи се сетих за последните думи на Имона...ще се видим отново...тогава ти няма да се спасиш. Може би намекваше, че ще ме убие или незнам. Не го разбирах много ясно. Добре, че е Роуз да го обясни по - добре.

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 7:19 pm

Видях ги и двете край мен, и на всички, колкото и да ни беше неприятна Имона, ни беше гадно. Никога, никога повече нямаше да си помисля нешо много лошо за никой тук. Тук нищо не беше сигурно. От очите ми се стичаха сълзи, когато осъзнах жестоката истина.
- И това може да се случи с всеки... не ми се вярва да се случи на нас, Никс не би ни дарила с дарбите, които имаме, ако няма да оцелеем, но все пак дарбите не са гаранция. Тук трябва да живееш ден за ден... защото всеки може да ти е последен. - имах чувството, че ако остана тук още една минута, ще полудея. - Момичета, хайде да излезем оттук. Ужасно е... непоносимо е и не знам колко още ще мога да гледам това, преди да изгубя разсъдък. Викс, толгава ще мога да ти обясня за... за това, което ти каза тя. Колкото и ирония да има в това, мисля че точно в момента най-подходящото място за нас е източната стена. - наистина имаше ирония в това, но трябваше да идем там. Това място беше наситено с много мистерии, пропити в него от години, и много магия. Точно като нас, помислих си аз и попитах:
- Какво ще кажете?

Заглавие: Re: Първи урок Пет Апр 16, 2010 7:29 pm

...-С удоволствие!Толкова ми е жал за нея,обаче толкова искам кръвта `и макар,че жаждата трябва да се прояви по-късно мен ме задушава.Моля ви изкарайте ме преди да `и се нахвърля-изказах се уплашено аз.Какво ли щеше да стане с всяка от нас?Както каза Роуз-Живей ден за ден.
Когато най-после излязохме заговорих:
-Думите на Имона бяха студени.Какво означават?Роуз ти трябва да знаеш нали?-Попитах аз.
Сладостния аромат на вкусна,топла,жива,кипяща кръв се носеше навсякъде.Исках я.Тя ми беше вързана в кърпа.Щях да побягна,за да отида до кръвта,когато Роуз ме сграбчи,за да ме удържи.После и Вики ме хвана.Двете едвам ме удържаха докато се дърпах да се освободя!ИСКАХ Я!ИСКАХ кръвта.ИСКАХ сладкия `и вкус в устата си.ИСКАХ мириса `и в носа си.ИСКАХ да я почувствам.Цялата топлина и аромат!ТРЯБВАШЕ да се освободя.ИСКАХ Я!!!Тръгнах да се дърпам инстиктивно като възрастен вампир.Вики ме изпусна,когато ноктите `и се счупиха,но Роуз ги беше забила в мен и ме държеше.Побеснях.Дърпах се,но тя даже не отпусна.Мен не ме болеше,но ме държеше настрана от кръвта.Устата ми се напълни със слюнка и тръгнах да тичам и подскачам като побесняла.Аз си и бях!Кръвта е като дрога за нас!...

Гост

Не е хубаво че някой умира,ама каккво да направя аз. Нищо не можех да направя. Трите момичета се изнесоха от тук, а едно от тях ме изгледа много лошо. Аз обаче се бях влюбила във това момче което се казва Силвестър. Беше много красив. Отзад имаше кръв, ама аз се отвръщавах от нея, защото миришеше ужасно.

Заглавие: Re: Първи урок Съб Апр 17, 2010 8:55 am

След като Имона изпи цялото шишенце, вече спря да плаче. Определено бе подействало.
-Спокойно, Имона. Всичко ще бъде наред. Никс ще ти приюти... - опитвах се да успокоя третокурсничката и горе-долу успявах. Но самата аз треперех - от страх, напрежение и какво ли още не. Още на втория учебен ден вече един ученик да отхвърли Промяната. Това просто не беше нормално и го знаех перфектно.
Мъжете, които бяха дошли да отнесат тялото на Имона, Виктор и Нерон, ми се поклониха в знак на чест и се оттеглиха по коридора. Мразех тази гледка.
Влязох обратно в кабинета - естествено, всички ме зяпаха уплашени.
-За жалост, днес вашата съученичка Имона отхвърли Промяната. Но не се притеснявайте за нея - Никс ще я пази. - божичко, какви глупости бръщолевех?! Все пак учениците ми повярваха и леко се поуспокоиха. - Знам, че ще ви е тъжно за нея, но въпреки това сме длъжни да продължим урока си по нормален начин. - разбира се, имаше и несъгласни с това, но трябваше да мълчат, и го знаеха.
Останалата част от часа премина в гробна тишина, всеки със своите мисли.
-Нямате домашно за другия път. Довиждане! - оповестих, когато звънецът би. Всички бавно се изнесоха от стаята и останах сама.

Заглавие: Re: Първи урок Нед Апр 18, 2010 7:50 am

...Ведях,че нещо мъчи госпожа Грийн.Тя беше уплашена,тъжна и най-вече объркана.Горката!Тя не знаеше защо Имона почина,нито пък аз.Видях страха в очите и.Всички излезоха,но аз останах.Исках да и помогна.
-Професор Грийн.Защо Имона каза това на Вики?Какво означава?-Тя се замисли както и аз.-И аз съм объркана колкото вие!Как може на втория ден ученик да почине и то с такава омраза към съученичка?
Професор Грийн се замисли както и аз.Какво означаваха думите `и?Наистина ли беше заради гаджето `и или за послание.Може би искаше да ни предупреди за нещо,което да избегнем.Доста дълбоко под грубите думи и гигантския слой омраза се криеше тъга.Почти недоловима тъга.Тя искаше да ни предупреди за нещо ужасно.Тя искаше да го избегнев.Или си въобразявам?Не знам!Не знам дали ни искаше доброто или злото!!!...

Заглавие: Re: Първи урок Нед Апр 18, 2010 8:23 am

Нямах навика да подслушвам или по - точно го имах... но това не беше толкова важно сега. Защо Сани е дошла тук? Защо говореше за думите на Имона, които тя каза на мен? Реших, че е време да се намеся.
- Сигурно имаш предвид не знам дали МИ искаше доброто или злото.. Тя го каза от мен, защото мрази мен, не вас. Тя мрази Виктория, а не цялата група Дъщери на мрака. Съгласих се да ми помогнете да разгадаем думите, но вероятно знаете, че аз няма да се съглася да ви забърквам в това. Това го каза на мен, а аз нямам намерение да коствам вашия живот. Ни най - малко. Тя каза, че ще се видим отново... аз и тя. Това може да стане винаги. Дори в момента. Заради силата която имам Астрална проекция. Чрез нея мога да напусна тялото си дори не по мое желание. Никс може да реши да се видя очи в очи с Имона отново и тогава само АЗ няма да оцелея, а вие ще продължите да живеете. Аз никога няма да позволя да загинете заради МЕН! Ясно ли е Никога? Оценявам, Сани, че искаш да ми помогнеш, но не мога разбираш ли? Не искам да ти се случи нещо...

Заглавие: Re: Първи урок Нед Апр 18, 2010 8:38 am

...Ох,боже!Как може да си помисли,че ме излага на опастност?Тя ми е приятелка и изкам да и помогна независимо дали ми коства живота!
-Вики,не искам да те гледам тъжна!Моля те позволи ми да ти помогна!Като те гледам така как се мъчиш ми идва аз да се убия сама!!!-Започнах искрено да и говоря истината.- Просто не мога да те гледам така!!!Само се мъчиш допълнително като ни казваш да не ти помагаме.Сигурна съм,че всъщност дълбоко в теб искаш!!!Не съм ли права!Какво е живот без приятели!Аз искам да поема риска!Искам да ти помогна като истинска приятелка!Не искам всеки ден да се питаш какво ли означават думите на Имона или какво ли ще стане с теб!!!Трябва да разбереме какво е имала предвид!
Погледнах укоражително Вики и `и се усмихнах.Дано приеме помоща,защото може да е много опасно за нея!

Заглавие: Re: Първи урок Нед Апр 18, 2010 8:47 am

- Нима? Сани не го правя защото не искам приятели. Напротив искам. Права си, но не искам да излагам приятелите си на опастност. Оценявам, че искаш да бъдеш с мен, може би дори ти си ми най - близката тука и моят ментор, разбира се. Не виждаш ли, че сега се разделихме? Може пак да се случи. Представи си какво ще стане тогава...
Погледнах към професор Грийн окуражително. След това се обърнах към нея и я попитах:
- Знаете ли дали проф. Елеонора Кентли е в кабинета си? Моля ви искам спешно да говоря с нея.
По лицето ми се стичаха сълзи, а ръцете ми трепереха леко. Проф. Грийн кимна, а аз погледнах към Сани, която стоеше замислено и се взираше в мен сякаш очакваше да и кажа нещо и аз знаех, че трябва да и кажа:
- Сани... разбирам те, че искаш да ми помогнеш и го оценявам. Затова, ако нямаш някаква работа ела с мен да поговоря с ментора си. Предполагам, че няма да има нещо против да влезеш с мен и да чуеш това, което искам да и кажа.

Заглавие: Re: Първи урок Нед Апр 18, 2010 8:58 am

...Сложих си ръката върху тази на Вики,която беше на бюрото и `,погледнах я в очите и казах:
-Каквото и да става винаги ще бъда до теб.Не ме интересува дали е ураган,смъртна опастност или друго!Аз няма да те остава сама!!!-Една сълза се търкулна от окото ми и падна на блузата ми.-Няма да те остава сама под напрежение за живота ти и този на другите.Вики искам да ти помогна и искам да разгадаем думите `и!!!Искам да разберем всичко и после просто да живеем като нормални същества!!!Искам да ти помогна!Не издържам да те виждам как си тъжна и как направо ще полудееш от напрежение.Трябва някак да го махнем и май единствения начин е да разгадаем думите на Имона!!!-Гледах я искрено и я укоражавах.
Бих дала живота си,за да може приятелите ми да са в безопасност!Няма да я оставя!Под това напрежение всеки може да рухне,ако е без опора!
-Е,ще тръгваме ли?-Усмихнах и се искрено.

Заглавие: Re: Първи урок Чет Апр 22, 2010 4:07 pm

Влязох в часа по Социология на вампирите. Въртях се непрекъснато и не чувах почти нищо от това, което говореше Грийн. Бях неспокойна- трябваше да поговоря с нея. Тъкмо се чудех как точно да й го съобщя след часа, но тогава едно момиче започна да повръща кръв. Наблюдавах я безизразно. Явно отхвърляше Промяната. Всеки от нас знаеше, че тя ще умре. Скарлет Грийн изглеждаше пребледняла и уплашена. Иха! Какво примерно поведение за една Висша Жрица. Значи нямаше да се получи разговорът... По- голямата част от мен се радваше, че точно този разговор се отлага, но малката разумна частица в мен ми напомняше, че колкото по- късно толкова по- трудно ще става. Чудех се какво да правя докато в мен се бореха две противоречия. Накрая взех решение да говоря със Скарлет довечера. "Довечера или никога!"- казах си решително. Докато си мислех неусетно дойде моят ред да се представя. Станах и решително казах:
- Името ми е Емили Арчибалд. На 14 години съм и моят ментор е Скарлет Грийн. Мисля, че това е достатъчна информация за мен.
Седнах си отново на стола без да продумам нищо друго като си спечелих няколко безкрайно любопитни погледа. Отворих учебника си и зачетох урока, който ми предаваха. Накрая на часа явно в знак на почит към онова починало момиче, Скарлет Грийн не даде домашно. Бях доволна и не тъгувах за починалата въпреки тъжните лица край мен.

» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок