KFC

Заглавие: KFC Пет Апр 23, 2010 6:40 pm

Е, ако нямаше KFC...

KFC 3fe160af5ac449162eb5ab21880e2c87

Парче пиле, 3 пикантни крилца, 2 бонфилета, голямо картофено пюре и малка царевица.

KFC 4b7920c49070fc6f37b2b984426247b7

Филебургер, парче пиле, голямо картофено пюре и малка царевица.

KFC 31ed4a677a596716e410ef41581e14ec

Zinger
100% сочно пилешко филе, мариновано в специалната ни пикантна панировка, прави вкуса на Зингера неустоим, хрупкава салата, лек майонезен сос и хлебче. (185 гр.)

KFC 1405bc77a63d1f8d8037c9dbe4c88ea7

Buckets
Нека сготвим за вас...За всеки повод...дори без повод...KFC Buckets.

KFC 30cd587e7f5b9079b8d631fbd0618bd6

Комбинирани менюта
Комбинациите са важни...Ето защо избрахме няколко за вас.

KFC 0e631b49703ee42a4d442b24c0f01ec3

Салата Цезар Оригинална рецепта
Свежа Айсберг салата и топли пилешки филенца с уникалния KFC вкус, домати и крутони, гарнирани със сирене пармезан и сос по избор – цезар, френски или млечен. (250 гр.)

KFC A7e7508643d434c942567f79c5a06336

Зингер салата
Свеж микс от зелена и червена салата, топли пикантни пилешки филенца, пресни домати, моркови и кашкавал. (255 гр.)

KFC Dd1ba2528f48a5657998cc07d56bf668

Snack салата
Прясна салата и микс от зеленчуци, предлагани в по-малък размер. Вкусно допълнение към всяко ваше меню.

KFC 70ddba7bcbd8086ed0e16e65c110d10b

Чийзкейк
Приготвен по традиционна рецепта, чийзкейкът е едно от удоволствията към които можеш да се връщаш винаги: хрупкави бисквити потопени в масло, покрити с нежно крема сирене и гарнирани със сладко от боровинки. (малък – 180 гр.)

KFC 1f8c5f5d65eef4ea86c3ae77240417ad

Тирамису
Приготвено по оригинална италианска рецепта - бишкоти, напоени в ром и италианско еспресо, с крем сирене Маскрапоне и поръсено с какао.

ИМА ВСЯКАКВИ НАПИТКИ!

Заглавие: Re: KFC Пет Апр 23, 2010 6:50 pm

Колата ми бавно се плъзкаше по влажните пътища по които снощи беше валял ужасен дъжд. Пък и колата ми не беше една тъпа кола, ами се беше хубаво порше. Страшно много си го харесвах и много внимавах да няма драскотини. Никой нямаше да ми се скара. Баща ми пак щеше да ми купи ново дори и да го надраскам, но аз си пазех всичко, което ми харесва. Ние с Сани се бяхме настанили отпред, а Джейк беше отзад с котето ми Дейзи. Тя май го беше харесала, както беше харесала и Сани и им беше позволила да я галят, но съм абсолютно сигурна, че никой не може да я гали като мен. Докато все още пътувахме из "мократа" Тулса, а аз си попийвах често от диетичната кола, която беше пълен боклук един вид, защото направо мразех такава, но нямах избор. Бяхме решили да отиде към KFC. Много яко беше там. Имаше хубави неща за ядене, от колкото зеленчукова супа както каза Сани. Бяхме си замъскирали татуировките и белега с фон дьо тен и имаше горе-долу някаква надежда...

Заглавие: Re: KFC Пет Апр 23, 2010 7:03 pm

...Леле,ще ядем нещо истинско и вкусно!Леле,ама че яко!Обичаммммм Кефси и Вики,която ни откара до там!Обичам свястна,мазна и не диетична кола!Обичам си живота!Толкова се радвам,че направих нещо глупаво,но поне гласа ми е хубав:
-Отиваме на Кефси,та-ра-та-ра да!Отиваме на на Кефси,та-ра-та-ра да!-Всички запяхме в хор.Може да е било малко фалшиво,но всички се забавлявахме и радвахме,че ще ядем свястна храна!-Ще ядем без спир,та-ра-та-ра да!Йе!Аха!Йе!Това е живота!-Изкрещяхме и подскочихме от радост.
Замалко Вики да махне ръце от волана и `и подвикнах:
-Вики волана бе човек!-Всички се засмяхме в хор и най-накрая стигнахме и Вики паркира.

Заглавие: Re: KFC Пет Апр 23, 2010 7:13 pm

Божичко волана... колко съм смотана...пълен идиот си бях. Каква катастрофа щеше да стане, а аз тъпата замислена глупачка сих седи и блее... Като си помисля как щях да си надраскам красивото ми порше... Ауу нямаше да си го простя, ама никога. Стегни се, Викторийо тъпа! Всеки си знае, че си курва, но не го показвай толкова. Какви глупости дрънках отново? Слава богу, скоро паркирахме. Колко пъти бях идвала тук... може би повече от хиляда. Беше толкова готино да минаваш през тази уличка. Често от тук минаваха най - готините момчета със яки задници. Мхм, колко хубаво беше тогава... Бях отново замислена. И се блъснах в някого. Ухх. Двете с някакво си момиче паднахме на земята при сблъсъка.
- Защо не гледаш къде вървиш? - извика момичето.
Гласът ми беше познат, но не се обърнах да погледна кой е. Сигурно е някой от старото ми даскало.
- А ти защо се буташ в мен? - попитах я аз.
И се обърнах. Какво да видят очите ми? Миранда...най - големия ми враг в старото даскало. Да...тя ме мразеше и аз я мразех. Хах! Мразеше ме, защото излизах с най - яките момчета от даскалото за които тя може само да си мечтае...

Гост

Пфу! Бях ужасно изгладняла. Естествено знаех, че в хладилника на училището има само здравословни храни, които мразех. Тогава ми остана само един вариант. Да отида до Кефси. Не ми се разкарваше, но какво да се прави... Подкарах си колата и с типичната за мен висока скорост стигнах за нула време. Направо се учудих как не ме бяха спряли полицаи. Но гладът ме измъчваше и нямаше време за размисли. Забързах към Кефси, където готвеха невероятно вкусни и слава богу нездравословни храни. Влязох в заведението и го проучих с поглед. Нямаше много празни маси... А на една маса съзрях Вики с още някой вампири предполагах. Или поне ми заприлича на Вики.
- Вики? - попитах плахо аз.

Гост

Вече се бяхме настанили в заведението. Винаги съм обичал да ям такива храни. Седнахме на една маса в ъгъла. Дълго мислех какво да си взема и накрая отидох да поръчам. Реших да изчакам Сани и Вики, но те все още не бяха решили. Отидох до огромните каси и казах поръчката си:
- За мен Парче пиле, 3 пикантни крилца, 2 бонфилета, голямо картофено пюре и малка царевица. Една фанта, ако може и това е. Другите от моята маса все още не са решили, но сигурно скоро ще дойдат с поръчките си.
Те записаха поръчката ми. Винаги са били страшно стриктни към работата си и аз знаех това. Когато се връщах към масата забелязах едно момиче. Странно познавах физиономията му. А да! Това беше съквартирантката на Вики. Отидох до нея след като се връщах от касите от където бях поръчал поръчката.
- Хей! Ти сигурно си съквартирантката на Ви? Ела при нас! - казах и аз

Заглавие: Re: KFC Съб Апр 24, 2010 8:25 am

След дълги размишления реших какво ще бъде менюто ми. Джейк си беше избрал Парче пиле, 3 пикантни крилца, 2 бонфилета, голямо картофено пюре и малка царевица. Аз мислех да си взема същото, но не бях в настроение за пикантно и затова реших да си взема нещо по - различно. Нещо с бургер или подобно. Станах от масата и тръгнах към касите. Мери също беше изникнала от някъде. Поздравих я бързо и й подадох менюто, за да си избере нещо. Сани също се колебаеше и с нея се разбрахме аз да отида да поръчвам за себе си, както направи и Джейк. Отидох до касите и започнах да говоря любезно, за да не заподозрее никой, че съм вампир. Е вярно, че си бях сложила фон дьо тен, но все пак.
- Аз искам Филебургер, парче пиле, голямо картофено пюре и малка царевица. Половин порция салата Цезар и една недиетична кола от оригиналната Coka-Cola.
Върнах се обратно на мястото си и реших да изчакам другите да си поръчат, а другите бяха Сани и Меридит.
- Хора...кажете нещо интересно?

Гост

- Ъъъ... Да, аз съм. Благодаря!
Срамежливо тръгнах към масата, където седяха Вики, момчето, което ме покани и още едно момиче. Бяха ми познати отнякъде... Но откъде? И аз не знаех.
- Здравей Вики! - промърморих под носа си. - Аз съм Меридит. Приятно ми е!
Протегнах ръка първо към момчето, което седна до мен, а после и към момичето.
Вики ми даде менюто, когато отиваше да поръчва и аз набързо си избрах. След като Вики се върна от касата тръгнах да си поръчам, но ми проблясна, че белега ми се вижда. Веднага се върнах на масата, където сложих ръка на белега си.
- Белегът ли? - попита Вики.
Аз кимнах леко.
- Заповядай! - каза Вики и ми подаде малка кутийка с фон дьо тен. - Имаш късмет, че си го нося.
- Господи, спасяваш ми живота. - разтреперана казах аз.
Вики само се засмя. Не намирах нищо смешно в това, но всеки си има свои разбирания.

Заглавие: Re: KFC Съб Апр 24, 2010 11:10 am

...Когато Меридит се върна да си оправи белега вече бях решила,че ще си поръчам Бургер Бокс меню.Моето любимо заедно с другото Бокс меню!Оооо и една голяма НЕ ДИЕТИЧНА КОЛА!Ммммм вкусничко и пикантничко и невероятничко!
Отидох бързичко до касата и почнах да говоря мило и любезно:
-Здравейте!Бих искала едно Бургер Бокс меню и голяма НЕ ДИЕТИЧНА кола!Моля!-Подадох парите ми и зачаках.След шест минутки жената ми сложи всичко на една табла и аз отпраших по най-бързия начин към масата и седнах да Джейк,защото Меридит седеше до Вики.Всички освен Меридит,която току що отиде да си вземе нещо ядяха.Преглътнах и започнах да хваля Кефси:
-Това се нарича живот без гадната зеленчукова супа.Нали?-Спогледах ги и ти кимнаха весело.-О,да определено е по-вкусно и по не диетично!
Преглътнахме и почнахме да се смеем.....

Гост

- Със сигурност е по-добре от колкото тази зеленчукова супа. Помня когато баба ми, която почина преди 10г. ми правеше зеленчукови супи и ме караше да изяждам цялата тенджера. Не на веднъж, но пък те с дядо ми не ядяха. Сега остана само дядо ми жив, който е единствения приятел в живота ми. Родителите ми не мислят въобще за мен. Много бих искал да видя отново дядо си, но за съжаление това никога няма да стане.
Отпих глъдка от фантата, която си поръчах и погледнах към Сани и Вики. Те ми се усмихнаха в отговор. Бяха толкова мили, а сякаш си бяха сестри. Винаги бяха заедно и бяха на едно мнение.
- Вие много си приличате. Жалко, че не сте съквартирантки. Отначало си помислих, че сте сестри. Знам външно не си приличате особенно, но вътрешно...
Вики беше русата блондинка от Оклахома, а Сани беше нормалното момиче с лек загар на кожата от Канзас. Бяха толкова готини... направо радвах се, че ги познавам.

Заглавие: Re: KFC Съб Апр 24, 2010 6:46 pm

Изслушах тихо историята на Джейк. Не беше никак весела, но защо той си мислеше, че никога повече няма да види най - близкия човек в живота си? Разбира се, че може. Както сега сме тук заедно всички, той можеше да отскочи до дядо си и да си уредят съответно среща, но в срока два часа. Пък и понякога има срещи с родителите в "Дома на нощта". Той може да дойде и да се видите.
Джейк явно не знаеше за тези срещи. Напълно беше нормално да не знае. Аз не бих искала да има скоро такива срещи. Родителите ми бяха ужасни. Искаха нещо повече от мен. Последния път ми се ядосаха защо не съм била точно аз лидерка на дъщерите на мрака. Идиоти! Сякаш не им пука, че аз все пак имам дарба. Това въобще не им пука явно.
- Джейк можеш да се видиш с дядо си. - започнах аз. - Има нещо като родителски срещи, които се провеждат през нощта. Знам, че звучи надудничаво, но това е за да може родителите да идват и да свикват с режима на техните деца.
Докато приказвах, Джейк слушаше задълбучено, а в един момент каза:
- Вие много си приличате. Жалко, че не сте съквартирантки. Отначало си помислих, че сте сестри. Знам външно не си приличате особенно, но вътрешно...
Хах! Божичко... Нямах представа, че някое момче би казало нещо по - мило...

Гост

Първото нещо, което направи Леа, беше да се отбие в KFC-то. Обожаваше всякакъв вид хамбургери, чийзбургери, фанти, спрайтове или просто казано накратко, най-любимата й храна беше точно нездравословната. Пък и на всичкото отгоре точно сега се обаждаше този вълчи глад, който напираше момичето да си вземе някаква човешка храна. Даже предпочиташе повече човешката храна пред кръвта. Винаги си беше някак си по-особена.
Най-накрая Флеар се реши и влезе в заведението. Вътре беше доста претъпкано. Дълги опашки се редяха на касите, а на всичкото отгоре едвам-едвам се забелязваха свободни маси. Момичето се нареди на най-малката опашка на касата в дъното. След часове чакане, Флер се добра до първото място.
- Един филебургер с парче пиле, картофено пюре и малка царевица! - бързо заяви поръчката си.
- Момент! - отвърна служителът, който обслужваше в момента Харт. След това се обърна и изкрещя поръчката към кухнята. Отнеха още няколко минути за да я приготвят. - Заповядайте!
Леар остави парите на плота, като дори не благодари, а след това със силно сумтене се измъкна от навалицата, като се отправи до една свободна маса, която беше някак си забутана в края на заведението....

Заглавие: Re: KFC Нед Май 23, 2010 6:56 pm

-Ъм... Само един чийзкейк, моля. - повиших глас над шумотевицата, която цареше в заведението. Не знаех защо бях дошла тук, във всеки случай не беше здравословно. Но... Трябваше ми излизане от училището. Не можех по цели дни да си стоя вътре, без да видя света навън. Просто беше невъзможно.
След по-малко от минутка, което кратко време ме учуди, пълничката жена, която ме обслужваше, ми подаде боровинковия чийзкейк.
-Нещо друго? - попита тя и се усмихна. Поклатих глава, дадох й парите и се озърнах наоколо. Не можех да видя нито една свободна маса, а не ми се седеше навън... Всъщност нямаше къде навън да седна.
Все пак след минутка съзрях почти свободна маса - беше заета само от едно момиче. Когато се вгледах по-обстойно в нея, забелязах едва виждащите се очертания на белега й, покрити под дебел слой фон дьо тен. Естествено, хората не можеха да видят това, но всеки завършен вампир успяваше.
-Здравей. Може ли да седна? - попитах я, когато се приближих до масата. Момичето кимна, но явно все още не ме беше разпознала. - Скарлет Грийн. - подадох ръка към нея, но тя отново не се досети. Изсумтях и завъртях очи. - Висшата жрица. - понижих тона си и се усмихнах невинно. В рамките на една секунда лицето на новачката прие доста различни гримаси, докато накрая не се усмихна приветливо и се представи.

Гост

- Ъмм.. Здравей! Аз съм Флеар Харт, но можеш да ме наричаш Флер, Леа или Леар. Както ти си решиш. - На Леа й беше станало малко кофти, задето беше изсумтяла пред главната жрица. Все пак се държеше така с всеки непознат човек, който я дръзнеше да я заговори, а й не я беше познала от пръв път. Все пак нормално! Флеар си беше нова тук. Не познаваше много от хората. А й без това какъв късмет! Да се натъкне точно на главната жрица. За да замаже положението, Леар се опита да се извини. - Извинявай! Просто не те познах от пръв поглед коя си. Просто съм свикнала от дълго време никой да не ме заговаря. Но да не си помислиш нещо друго за мен. - Това си беше все пак чистата истина. Пред цялата преструвка на твърдост и надменност, Харт просто си беше мило момиче, но това го знаеше всеки добре я опознал.
Момичето отметна косите си назад и изпи една доста голяма глътка от Фантата, която се намираше точно пред нея.

Заглавие: Re: KFC Нед Май 23, 2010 7:50 pm

-Спокойно. Свикнала съм. И без това не ставам за Висша жрица... - уф, това пък защо го казах?! Сега какво ли щеше да си помисли за мен... Нова, среща Висшата жрица и - хоп! - самата жрица й сервира, че не се смята за такава.
-Извинявай, просто напоследък се случват толкова много неща в училището, че не смогвам да се справя... И вече имам чувството, че не ставам за нищо. - разбира се, пропуснах подробността за Елеонора и Джонатан. Оставаше и това да й кажа.
Известно време мълчах и мислех. За какво ли? Ами че това момиче беше едва втората, на която споделях, че не се смятах за достойна за този пост. А всъщност две бяха много. Трябваше да бъда силна като Роуз. Да крия чувствата си и емоциите си. Да не се издавам пред другите. И никога, ама никога да не показвам слабост. Една Висша жрица трябва да бъде такава. А аз бях пълната противоположност. И за жалост знаех причината... Трябваше ми някой, на който да споделям всичко това. Но не ученик, не учител... А приятел. Гадже. Джонатан... Ох, не. Не трябваше да мисля за него. Не исках да си развалям настроението още повече.
-И така... - промълвих след дълго мълчание. - Какво правиш насам? Нали знаеш, че не трябва да ядете нездравословна храна... - засмях се, за да смекча глупавата забрана, която все пак и самата аз трябваше да спазвам.

Гост

- Недей се смятай, че не си добра.. Щом си Висша жрица, значи трябва да си доста добре. - отвърна Леа. В момичето ставаше нещо доста странно. Отново се зараждаше съчувствието в нея, затова побърза да смени темата, - Всъщност за мен това си е доста здравословна храна. - подметна Флеар, а коремът й изкъркори шумно в съгласие, защото още не беше пипнала менюто си. - Здравословна е, според мен, защото засища веднага, а не те оставя да гладуваш и след голяма порция. А и на всичкото отгоре е толкова вкусна. Явно съм момиче с голям апетит. А отколкото до въпроса какво правя тук... Просто трябваше малко да разведря обстановката, защото не мога да издържа дълго време на едно място.
Момичето отново отпи от Фантата си. Скоро май трябваше да си вземе нова, защото една голяма, май, не й достигаше. Но това не беше сега от такъв голям проблем, освен, че ако продължаваше да пие с такава скорост напитката си, нямаше в близко време да хапне от филебургера..

Заглавие: Re: KFC Пон Май 24, 2010 1:22 pm

Засмях се, зарадвана от начина на мислене на Флеар.
-И аз някога бях такава. Но... бях. Човек се променя с времето. И с хората, които са около него. Може да не мога да ти кажа прекрасни съвети, но запомни едно нещо. Промените не винаги носят зло. - млъкнах, понеже се усетих, че съм стигнала до най-глупавите си мисли, тоест философските. Обикновено, когато нямаше какво да кажа, започвах да мисля на глас. А това обикновено дразнеше околните. Но... Явно обикновените неща също щяха да се променят.
Потопих лъжичката в чийзкейка си и с удоволствие започнах да ям. След неочаквано малко време купичката вече беше празна и примляснах леко, доволна от яденето. Отдавна не се бях наслаждавала така на храна. Трябваше по-често да ям нездравословно. Въпреки че щях да наруша правилото, което не-знам-си-кой бил измислил.
-Разкажи ми нещо за себе си. - изтърсих внезапно, прекъсвайки яденето на Флеар. Естествено, отново задавах неуместен въпрос още в началото на запознанството. Но нямаше какво друго да кажа. Нито пък какво да изтърся.
Погледнах към касите, където вече нямаше никакви опашки. Без да изчакам отговора на третокурсничката и без да я предупредя, станах от стола си, отправяйки се към касите. Бързо си взех една кола, каквото не бях пила от доста месеци, платих и се върнах на масата.
-Е? - попитах нетърпеливо, отново без да обръщам внимание на внезапното си ставане преди малко.

Гост

- Какво, каво да кажаа... - помисли Леа, като започна да увърта кичур от косата си с пръст. Понякога ставаше доста лигава и сега май беше такъв момент. Не се учуди от въпроса на Скарлет, не защото й го бяха задавали доста пъти, а защото всъщност Флеар постоянно го изтърсваше при запознанства. Е, сега я бяха изпреварили. - На петнайсет съм. Последният път, когато проверих. - засмя се момичето. - От Франция съм, но не съм израснала там. Не помня родителите си, защото те са ги убили. Поне така ми каза Вида, жената, която ме отгледа. Даже я чувствам като втора майка. Не знам! Дори не помня образа на моята. Иначе дойдох да уча тук, защото... исках да започна нов живот. - тук стана малко сконфузно на Харт, защото помнеше какво беше преживяла.. - Да, точно затова дойдох тук! - Момичето замълча малко за миг, - Както и да е! А иначе ще може ли да узная нещичко за теб?
Въпросът прозвуча адски тъпо. Леа се усети и се засмя, като промърмори през смях "Не ми обръщай внимание!". Лесно се слючваше да каже нещо и то да прозвучи по съвсем друг начин.

Заглавие: Re: KFC Вто Май 25, 2010 1:52 pm

Въздъхнах едва чуто и започнах с разказа си. Дотолкова бях свикнала да казвам всичко това на почти напълно непознати хора, че въобще не обръщах внимание на реакциите им. Но този път... Този път беше различно. С всяка дума, която изричах, следях лицето на Флеар, за да видя каква емоция показва то. И разбрах доста.
-Родена съм си в Тулса. Обичах си живота, обичах си родителите, те ме обичаха и се обичаха. Но това продължи едва тринайсет години, от които, естествено, не помня първите седем. Но... Нещата се промениха. Майка ми се опитваше да изкарва повече пари, понеже баща ми пропиваше всичко, като работеше на две места. Второто - до много късно през нощта. Баща ми, разбира се, започна да я подозира в изневяра.
-Беше август. Много горещ ден, а нощта по нищо не отстъпваше на изминалата светла част на деня. През прозореца на кухнята просто съзерцавах ясното лятно небе, където всяка една звездичка блещукаше по свой собствен и неповторим начин. Тогава чух двигател от кола и съзрях приближаващото Ауди на майка ми. Баща ми също го видя. Веднага изтича през вратата и се озова пред отворената врата на колата. Започнаха да се карат. Не чувах нищо, но всичко се разчиташе по устните и движенията им. Той най-накрая си призна какво го е тормозило толкова време - обвини я в изневяра. Тя се опита да се защити, понечи да му каже истината. Но за пияния човек истината не е важна. Още преди да я е изслушал, той побесня и я удари. Последваха няколко юмрука. А накрая я преби. До смърт. - чак когато Флеар ми подаде носна кърпичка разбрах, че съм се разплакала. Благодарих й, избърсах сълзите и продължих. - Забравих да ти спомена, че пред нашата къща имаше огромен дъб, толкова стар и разлистен, че скри всичките действия на баща ми от погледа на съседите.
-След половин час той се прибра. Аз все още стоях с лице към прозореца, гледайки с празен поглед към дъба. Нашият дъб, където имах толкова прекрасни спомени. А той бе развалил всичко.
Видя ме, че плача и опита да ме утеши. Естествено, аз го отблъснах. Не можех да го понасям. Ръцете му... бяха нацапани с кръв. Той се държеше толкова спокойно, сякаш нищо не се бе случило. А на всичкото отгоре искаше да ме прегърне с тези ръце, ръцете, които бяха убили майка ми! - нова вълна от тъга ме заля и отново се разплаках. - Той... Ами, ядоса се и... Също ме преби... А после... После ме... Изнасили ме. - при спомена усетих как подът под краката ми сякаш омеква, всичко стана черно... И после сякаш отново бях там. Вкъщи. Онази гореща августска вечер.

Гост

Това, което Скарлет разказа в момента на Леа, беше наистина ужасно, дори и само да си помислиш за него... Камо ли да го преживееш. Грийн се тресеше доста, сякаш отново преживяваше този момент.
- Спокойно! Знам как се чувстваш. Всъшност, не, не знам. Може би отчасти.... Само Това вече се е случило.. А и един съвет от мен! Сигурно си го чувала над милион пъти, дори милиард.. Не гледай назад към миналото, аз го правех, но вече се отказах... Това ми носеше само болка и нищо друго. Накрая избягах, избягах от всичко. Дори и не съжалявам.. Може да ти се стори доста тъпо, нали?
Флеар заби поглед в земята.. Не искаше да си припомня всичко това, точно заради причините, които беше изтъкнала. Мразеше да го прави, защото така показваше и голяма слабост,а тя не искаше това.

П.П - Извинявам се, че е малко кратичко ама го пиша в даскало и съм на фонетиката /която я мразя хД/

Заглавие: Re: KFC Сря Май 26, 2010 12:26 pm

Картините минаваха пред мен отново и отново. Колата... Караницата на мама и баща ми... Окървавените му ръце... Не. Трябваше да спра да мисля за това. Опитвах се, но беше безнадеждно. Флеар бе отприщила това, което се опитвах да крия толкова години, да крия даже и от себе си.
Чувах гласа на момичето отдалече, сякаш бяхме в различни стаи и тя викаше през стената. Знаех, че трябва да отворя вратата и да отида при нея, в съседната стая. Но не успявах.
-Скарлет! - усетих силно раздрусване и се върнах в реалността. Примигах леко, тъй като бях зашеметена от внезапно силната светлина и голямата шумотевица.
Погледнах към Харт, която бе застанала до мен, а на лицето й беше изписана тревога.
-С-спокойно... Д-добре съм... - промълвих тихо, но тя все пак ме чу. Разбира се, все още се притесняваше, но си седна обратно на мястото. Браво на мен, съвсем се отворих пред едно момиче, което познавах едва от петнайсет минути. И се предадох, спомените и емоциите надделяха над разума ми на Висша жрица и ме победиха.
За пореден път се зачудих откъде накъде бившата Висша жрица бе решила точно аз да се обучавам за този велик пост. Само защото имах дарба и за петте елемента. Е, и Роуз имаше тази дарба, но пък определено щеше да си бъде една велика Висша жрица. Не и аз. Не и в този живот.
Притеснителните ми размишления бяха прекъснати от силно съскане, ръмжене и много бъркотия. Обърнах се назад, за да видя какво става. Една котка и огромно куче се бяха "срещнали" в заведението и в момента се опитваха да подлудят персонала. Когато се вгледах по-внимателно, разпознах котката. Една огромна оранжева топка, чиито сини очи проблясваха в така или иначе осветеното помещение. Рона.
Изръмжах едва чуто и се втурнах да успокоя котката си. Не знаех как се бе добрала дотук сама, но скоро щях да го разбера.

Гост

-Яяя.. Какви са тея котки и кучета тук? - учуди се Флеар, като видя как една котка и едно куче се сборичкаха пред всички в заведението. Скарлет стана и отдели котката едвам-едвам от другото животно. - Хей, но това да не е твоята котка. Впрочем ти имаш котка, нали?
- Да! - кимна в кратък отговор Грийн. - Но не знам как се е добрала до тук и изобщо как ме е намерила.
- Според мен... - започна Леа с един от досадните си доводи /поне за нея беше така/ - Котките могат да чувстват мъката на стопаните си и правят всичко възможно за да ги успокоят. Сигурно така те е намерила. Оф... Не ми обръщай внимание! Разгърнах своята ужасна, ужасна досадност.
Леа отхапа парче от бургера си. Най-накрая се беше сетила, че пред нея има храна, която чака да бъде изядена. /хД/ Добре, че още беше топла, защото Леар щеше да я хвърли само защото е изстинала. Хапна още едно парче, като си взе този път и от картофките...

Заглавие: Re: KFC Чет Май 27, 2010 11:28 am

Въздъхнах, когато най-накрая измъкнах вкопчилата се в една саксия Рона. Хората около нас се бяха насъбрали и гледаха учудено.
-Спокойно... - погалих котката си, макар че ми се искаше точно в този момент да я изритам възможно най-силно. Тя явно усети лицемерните ми мисли и ми изсъска веднъж, като се опита да ме одере. Аз обаче имах бързи рефлекси и избягнах удара на лапичката й.
Стопанинът на едрото куче, което май беше сан бернар, успя да го хване за каишката и го удари силно по главата. Животното изскимтя и сведе глава, а ушите му клюмнаха тъжно. Последва още един удар.
-Престанете! - не издържах аз и спрях ръката на мъжа, която отново се беше стрелнала към кучето. Рона не одобри действието ми, но си замълча. Знаеше, че после нямаше да е добре за нея, ако сега ми се изрепчеше.
-Това не е ваша работа. - отвърна ми той и ме погледна преценително. А, не. Тая нямаше да я бъде. И все пак... Имаше прекрасни сапфирени очи, които ме гледаха настоятелно и сякаш се опитваха да проникнат в мен.
-Моля ви... Не се отнасяйте така с кучето. Представете си, ако това бяхте вие. Ако вас някой ви биеше така. Как щяхте да се почувствате? И да не мислите, че той ще ви слуша, след като постоянно го биете?! - гласът ми преминаваше от ядосан в умолителен, но млъкнах, понеже се усетих. Бях прочела мислите на мъжа. Редовно биеше кучето си, защото го мрази и никога не го е искал. А сега ми се учудваше и даже пъчти възхищаваше, че защитавам този пакостник.
Мъжът понечи да се обърне и да си тръгне, без да каже нищо, но в този момент се появи Флеар, която явно обожаваше кучетата.