Паркингът

Заглавие: Паркингът Пет Апр 23, 2010 7:23 pm

Тук спираха всички коли, които... Ами които трябва да паркират тук, разбира се! :D

Заглавие: Re: Паркингът Пон Май 03, 2010 7:05 pm

Не можех да сдържа гнева си. Мразех ги! Мразех всички! Защо ме бъркаха в тяхните шибани проблеми, а? Не им ли писна вече. ОК...спокойно. Не трябва да се ядосвам. В против случай сигурно ще направя някоя катастрофа. Голяма излагация вече! Писна ми от скапаните видения. Вече три за месец и половина... и то толкова често. Никак, ама никак не беше честно. Доста се мислех дали да не отида да говоря с Никс или пък е по - добре да отида някъде, където няма да видя никой от скапаните си приятели. Те не бяха скапани, но все пак всичко беше заради моите глупави нерви. Чесно казано, нямах желание да виждам никого...никого. Гневни капки затекоха от очите ми. Защо ли? Не издържах на всичко това. Всички ме притискаха сякаш бях едно нищо. Тези дни бяха ужасни и се редяха бавно като броеници. Вече не усещах приятелство и закрила от никого, освен от Никс. Защо обаче ми причиняваше всички тези видения? Исках да разбера всичко, но силите ми не стигаха за да се разправям с Елеонора Кентли, която бях видяла в едно от виденията си. Бях сигурна, че не си въобразявам. Нямаше да си играя с това, я... Радвах се, че поне Никс ми вярваше. Чуствах, че ми вярваше. Понякога дори си я представях. Стига с тези мисли. Отключих черното си, красиво порше и седнах зад волана.
- Вики!
Някой извика. Не исках да слушам никого, но не запалих колата...

Гост

Вървях по огромните алеи на училището и случайно като минавах през паркинга видях поршето на Ви. Тя беше вътре. Тръгнах към нея. Беше ми много скучно, а другите сякаш бяха изчезнали вдън земя. Жалко, че си нямах кола и не можех да пътувам с нея до Тулса.
- Вики! - изкрещях, когато усетих, че тя вече запалваше колата.
Тя не се обърна, но не запали отново колата. Изтичах към нея, мислейки какво ли става тук, защо никой на мен не ми казва нищо? Къде бяха Сани и другите? Защо Ви е сама? Къде щеше да ходи?
Имах толкова много въпроси, че можех да ги завама милиарди години. Просто явно никой няма да ме изслуша. Стигнах до колата и видях Ви. Беше притеснена и си личеше, че е бясна за нещо.
- Ви, какво има? - попитах я.
Хванах леко ръката й.

Заглавие: Re: Паркингът Вто Май 04, 2010 5:37 am

- Разкарай се! - изсъсках тихо.
Той отстъпи една крачка назад, но не пусна ръката ми. Какво означаваше това? Нямаше ли да ме оставят намира? Нямах нищо против Джейк, но просто знаех, че той не ме търсеше, защото искаше да ме види, а защото Меридит или Роуз му бяха казали да ме потърси. Не ги е срам, да се занимават с мен...
- Джейк, по - добре си върви! - пророних аз.
Погледнах го в лицето и сякаш за миг щеше да попита: "Защо?" или "Какво става с теб?" Абсурд! Нямаше да отговарям на такива скапани въпроси, а мислех, че е най - точно да му обясня. Въпреки, че нещо в мен не ми позволяваше да кажа на Джейк, че видях моят собствен "ментор" в едно от виденията ми и това, че тя беше там не беше никак добро. Беше ме страх, да не му прочете паметта. Той не можеше вечно да се крие от нея, все пак тя беше наша учителка по Езда. Ще ми се, да не беше...
- Джейк, съжалявам. Имам големи проблеми с тези виденя. Чуствам се хипер уморена и повярвай ми не съм в добро настроение. Понякога дори ми се иска да изчезна от тоя калпав свят и да продължа скапания си живот като човек, но всичко това го правя заради Никс. Повярвай ми, не ми се седи тук. Въобще даже.
Той ококори очи и се вгледа в мен. Знам, че отначало му бях казала, че чуствам Дома на нощта като свой дом, но това беше просто, за да го успокоя когато дойде. Всъщност тогава може би си го мислех...

Гост

- Ви, защо искаш да се разкарам за бога? Ходих в момичешките общежития, за да намеря поне теб или Сани, но във всекидневната и кухнята нямаше никого, когото да познавам. - убедих я аз.
- Джейк, по - добре си върви! - посъветва ме тя.
- Няма да си вървя, докато не ми кажеш какво ти става! - отвърнах и аз троснато.
- Джейк, съжалявам. Имам големи проблеми с тези виденя. Чуствам се хипер уморена и повярвай ми не съм в добро настроение. Понякога дори ми се иска да изчезна от тоя калпав свят и да продължа скапания си живот като човек, но всичко това го правя заради Никс. Повярвай ми, не ми се седи тук. Въобще даже.
- Хей, Ви! Спокойно! Ако искаш нещо да споделиш с мен направо давай. - казах аз. - Мога ли да отида с теб там където смяташ да ходиш?
Не разбирах нейните смени на настроенията и нейната грубост от няколко дни. Беше ми ясно защо е сама... Какви ги говорех?

Заглавие: Re: Паркингът Вто Май 04, 2010 8:47 am

Въздъхнах. Знаех, че е гадно да го лъжа, но се налагаше.
- Съжалявам, но не мисля, че можеш да дойдеш с мен. Имам някои неща за вършене. Много бих искала да взема и теб, но имам малко работа. Разбираш нали? - обясних аз.
Той кимна леко, ала видях тъжната физиономия по лицето му. Защо все аз трябваше да взимам гадните решения? Писна ми. Просто имах желание да бъде обикновен човек. Отново и отново мога да го потвърдя.
- Охх, добре Джейк. Качвай се. - казах аз, но по гласа ми личеше, че нямах желание да идва с мен..
Просто исках да съм сама! Никой ли не можеше да го разбере? Исках да мисля, мисля, мисля докато разбера всичко за проблемите ми. Не, не и не! Сега дори нямаше да мисля като хората. Защо на мен, Никс? Защо не на наякой друг? Първо, защо всичко не беше ОК с ментора ми? Второ, защо приятелите ми нито веднъж не се сетиха да ме попитат "Как съм?" -не че бих им отговорила. Трето, защо постоянно около мен имаше натрапници? Не исках да прозвучи грубо, но това си беше истината. Джейк беше до мен в колата отпред и когато го погледнах в очите, сякаш той се питаше "Тръгваме ли?" Не, не тръгваме! Няма да ходя никъде. Облегнах се назад и погледнах облаците и ярката луна.

Гост

Знаех си, че ще ми позволи да дойда с нея. Сигурно имаше важна работа. Аз не исках да и се натрапвам, но много ми се искаше да и помогна с каквото мога. Защо всички ми казваха, че съм мил? Не знаят колко коварен мога да бъда. Качих се отпред до нея, но тя не запали колата отново. Погледнах я. Тя се беше облегнала уморено назад.
- Ви, тръгваме ли там къдещо щяхме да ходим? - попитах глуповато.
Тя поклати отрицателно глава все още облегнала се назад. Реших и аз да се облегна. Сините и очи бяха станали странни. Много тъжни. Защо ли? Хванах нейната ръка. Тя повдигна леко глава и не каза нищо. Продължих да държа нейната ръка и гледах облаците. Бяха доста интересни. Като малък много обичах да лежа на тревата по залез слънце. Сложих ръката си и прегърнах Виктория. Замислих се за преди и изведнъж усетих устните й. Какво правех? Харесваше ми.

Заглавие: Re: Паркингът Вто Май 04, 2010 5:44 pm

Потръпнах. Както лежах върху ръката му, бяхме започнали да се целуваме? М**** му! Такова нещо не бях правела преди. Когато някой искаше да ме целуне просто си го правеше инпулсивно. Бях толкова разтроена, но когато ме целуна почуствах нещо като подкрепа от негова страна. Нима сега вече си имах постоянно гадже в Дома на нощта? Ооо, Никс! Каква подкрепа само... нямам думи. Мислите ми отлитаха внимателно от главата ми, докато бях залепила устни за неговите... Е, това ако вече не е свалка, то обяснение за по - различна свалка с такава целувка просто нямаше да има. Не беше чесно да го правя спрямо Сани. Тя също много го харесваше... но... Какво ме интересува мнението на Сани? Не ме интресува. От днес нататък, няма да съобразявам с никого. Ако Сани толкова харесва Джейк ще си го спечели. Как пък не? Аз да се съобразявам с нея.. Откъснах устни от неговите, все още мислех, че е неправилно, но не можех да отрека, че не ми хареса. Всъщност можех и да излъжа, но не исках.
- Джейк, този път наистина трябва да си вървиш.. Мисля, че Силвестър, Уайд и Меридит гледат Междузвезни войни в момичешките общежития. Искаш ли да отидем при тях? Аз само ще се видя с брат си, който е втори курс. Чакайте ме, следмалко идвам.
Той кимна одобрително от лъжливата ми идея.
- А да! Обещай ми, че няма да споменаш на когото и да било за това, което се случи преди малко.
Той се вгледа в мен, но отново ми кимна. Махнах му и тръгнах към езерото, където щях да помисля всичко сама.

» Паркингът