Гробището

Заглавие: Гробището Пет Май 21, 2010 5:17 pm

Това е страшно място,особенно през нощта!Тук идвад неживите и дирят съдбата на всеки!Бъдете внимателни какво пишете!
Гробището Arlington-cemetery-615

Заглавие: Re: Гробището Пон Юли 05, 2010 11:17 am

Тичах към паркинга, защото имах среща със Сани там. Щяхме да ходим в KFS или в магазина за животни.. Всъщност щяхме да решим по пътя. Сани вече беше там, а аз отключих колата и й намигах да влезе. Тя седна до моето място.. т.е до шофьора.
- Сега къде ще отидем? - попитах.
Тя вдигна ръмене, но аз направих същото.
- Добре, добре тогава ще отидем на обичайното място.. ясно за какво става въпрос.
Около час карах докато стигнахме най - накрая до KFS. Слязохме за да хапнем нещо. След това разгледахме магазините. Погледнах часовника си. Беше доста тъмно, а беше все още осем часа - вечерта. Това не беше нормално. Сигурно щеше да вали.. отново.
- Тръгваме ли? Не искам да си размажа грима. - смъмрих аз Сани.

Заглавие: Re: Гробището Пон Юли 05, 2010 11:36 am

Вики тъкмо си пиеше кафето,когато излизахме и,за да не се бавя се затичах и понеже колата беше без покрив,дотичах до нея хванах се за вратата и `я прескочих на един скок и паднах на мястото си.Изтупах си ръцете и се обърнах да видя къде се бави Виктория.Тя дойде,отвори вратата на красивата черна,лъскава и невероятно готина кола и влезе.Остави си кафето в поставката за чаши и пъхна ключа в стартера.Завъртя го,колата се включи и аз се обърнах към нея с една мисъл:
-Искаш ли да минем напряко през гробището извън Тулса?
Тя вдигна рамене и аз отвърнах:
-Добре,тогава сме натам!
Тя се огледа в огледалото,сложи си малко гланц и натисна педала за газта леко.Огледа се и зави наляво по тъмната мрачна улица.
Започна да вали и тя се нацупи,промърмори нещо и потеглихме.Тъкмо бяхме почти стигнали до гробището,когато изведнъж нещо скочи отпред.Вики завъртя волана силно и нещото с червен белег и другите,които бяха с него изхвърчаха.Колата се обърна.Тя бързо се измъкна,но аз се заклещих.Ритах с крака,но нищо не помагаше.Останах без сили и се отказах.Тя бързо изтича до мен и ме задърпа.Усетих силна болка и веднага казах:
-Ауууууу!Престани!Боли ме!
Тя престана да дърпа и почна да крещи.Крещеше "Помощ! Помощ! Помощ!" и продължаваше,докато гърлото не я заболя.Тъкмо пак хукна към мен,когато онези с червени петна изкочиха отнякъде и я обградиха.Вгледах се в очите на един и видях,че те са от червените мъртъвци!Те щяха да ни убият!Почнах да крещя нещо,което и аз не разбрах от суматохата в главата ми.Крака ме болеше ужасно силно!Те я нападнаха и почнаха да я дерат с нокти.Аз продължих да пищя.Стана ужасно топло в колата!Вики се отдалечи и се опитваше да удари някой,но усилията `и бяха безполезни.Температурата в колата рязко се покачи!Не знаех какво да правя!Миришеше на бензин!Щях да се задуша!Тогава изведнъж...

Заглавие: Re: Гробището Пон Юли 05, 2010 11:45 am

... всичко се покри в огън. Колата всичко. Миришеше на изгоряло, на бензин, на мухъл.. на старо, на смърт. Около мен и Сани имаше само огън. Колата беше избухнала. Във въздуха хвърчаха искри. Добрах се до ръката на Сани, която беше все още с отворени очи и можеше да говори, макар и трудно.
- Ще призова водата. Момент. - започнах.
Пробвах се, но нищо не се случи. Погледнах към Сани, а след това към пожара и горящата ламарина. Някъде от далеч се чу мъжки глас. Обърнах се. В черни дрипи беше облечен мъж още на склона от където паднахме. Пробвах се отново да призова водата, но нищо нямаше резултат. Тогава видях, че Сани вече беше в безсъзнание.
- Сани, събуди се. Сани! Сани! - крещях, виках.
Мъжът вървеше към нас и бъркаше в джоба си, за да намери телефон. Хванах ръката на Сани. Нямаше пулс. Не, Сани! Не, моля те! Съвземи се! сани! Кажи нещо! Сани! САНИ! ПОМОЩ! ПОМОГНЕТЕ! МОЛЯ ВИ! НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ! ПОМОГНЕТЕ МИ! МОЛЯ ВИ! ПОМОЩ!
Усетих още по - силна миризма на бензин. Щях да се задуша след около минута.
- Сани..
Това беше последната дума която казах преди да падна в безсъзнание. А последното дейсвие, което направих беше да стисна нейната ръка. Последното нещо, което видях за този свят беше колата, която избухна изцяло...

Заглавие: Re: Гробището Пон Юли 05, 2010 12:10 pm

Всичко стана черно!Изведнъж се появи бяла светлина.Аз побягнах от нея уплашено.Тичах като луда!Изведнъж се върнах в колата и отворих очи!Измъкнах се без усилия от седалката и се надвесих над Вики.Тъкмо щях да я прегърна и да я изправя,когато аз паднах върху нея - във нея!Не можех да я докосна!Погледнах към колата и видях пламаци,а в пламъците бях аз!Вики държеше ръката ми и беше изпаднала в безсъзнание!Това бях аз!Трупът ми!Това означава ли,че....?Аз съм дух!Аз съм мъртва!Нима бях мъртва!?
Докато се съвземах от шока,видях гробаря да набира по телефона!Веднага успях да прочета мислите му!Звънеше на линейката и след това щеше да звъне на полицята!Но аз как разбрах!?Отидох при него и посегнах,но ръката ми мина през него!
След десет минути,линейката дойде!Тя прибра Вики вътре!Влязох в линейката и седнах на предната седалка.Гледах Вики и плачех!Лекарите се опитваха да върнат пулса на сърцето `и,но опитите им бяха напразни!Тя се беше задушила!Почнах да плача и да крещя "НЕ! НЕ! НЕ!" ,когато изведнъж нещо ме докосна отзад!Обърнах се и видях Вики да пплаче зад мен.Тя ме прегърна и аз заплаках още по силно!Изведнъж лекарите казаха:
-Изгубихме я!
Те я изгубиха,но аз не!...

Заглавие: Re: Гробището Вто Юли 06, 2010 7:52 pm

- Не, не е възможно всичко да остане просто така. Не знам за теб, но някой определено трябва да ми плати за колата. Не може просто ей така всичко да остане незабелязано. - започнах предизвикателно, но леко с уплаха, която въобще не личеше. - Сани, аз се връщам в училище. Не можем да умрем просто при една катастрофа. Сани не е възможно. Няамаше защо Никс тогава да ни дава всичките тази дарби. Пък и искам да видя с кой ще ни замести Роуз. Да просто нямам търпение. - замислих се. - Непременно се връщаме обратно. Пък и сигурно ще се наложи да поговорим със Скарлет.
Тъкмо излязохме от линейката и щяхме да тръгваме към училището, някаква светлина ни спря. Тя заслепи нашите очи точно както беще станало в нашата стая. Точно тогава усетих нещо странно. Това беше Никс. Нима тя идваше? Идваше да види нашата смърт ли? Да, мъртви сме. Предполагам.
- Здравейте, деца мой. - захвана тя, а ние със Сани се поклонихме учтиво. - Вашата задача е ясна. Ще трябва да застанете лице в лица със злото и да го унищожите. Злото, което човек който познаете причини. Въпреки това вие не се поддадохте. Сега ще кажа, браво Сани! Ти остана същата добра приятелка, дори в най - трудните моменти и продължи да подкрепяш Виктория въпреки всичко. Гордея се на твоята силна воля! Макар и по друг начин Виктория същото остана предана на волята си. - каза тя, а по лицето ми се стичаха сълзи.
- Защо ние трябваше да умрем Никс? - казах аз и паднах на колене. - Защо след като си имала задача за нас ни остави да умрем? Защо?
- Дете мое, вие не сте мъртви за мен и има начин да се върнете, но това зависи - пътя от който ще тръгнете. След като отидете във вашето училище ще идете и в Съмърленд. Там ще има изненада за Виктория, която.. която може би... Сани на теб разчитам да се свържете с Ариа. Зазоряване.. Бъдете благословени!
Стоях като закована. Всичко това, което каза. "ще идете и в Съмърленд. Там ще има изненада за Виктория, която.. която може би..." Изненада? Съмърленд? Какво по..
- Какво по дяволите.. разбра ти? - попитах Сани.

Заглавие: Re: Гробището Вто Юли 06, 2010 9:13 pm

След дълга пауза отговорих с дълга пауза:
-Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ!?
Лично аз наум си крещях OMGWTFFTW (omg what the fuck fuck the what)!!!Паднах на земята върху колене и затворих очи.Спомних си преди как бях при майка си и брат ми и баща ми!!!!!Спомних си всичко сякаш бях там!Как е възможно това?Какво по дяволите беше това?
Помислих си за котката ми и се разплакох.Виктория попита:
-Какво има?
И аз затворих уста и я погледнах тъжно....

» Гробището