Стаята на Шаная Нортмейн и Мелинда Уилямс

Гост

Всекидневната:
Стаята на Шаная Нортмейн и Мелинда Уилямс Ramliving_0

Банята:

Стаята на Шаная Нортмейн и Мелинда Уилямс RoughLuxHotelBathroom

Леглата: Снимката е една, защото леглата са едни и същи, но в двата края на стаята
Стаята на Шаная Нортмейн и Мелинда Уилямс Carleton68

Гост

Очаквах, че като мина през двора на училището, всички щяха да ме гледат странно заради белега ми варху челото, но за учениците тук, този полумесец не бе нищо особенно, че да му се обръща толкова голямо внимание. Повечето хора се бяха събрали на групички, вероятно по интереси, и усилено общуваха помежду си. Всички имаха лунни сърпове, точно като моя, но нямаха прочутите татуировкир с коитото се славеха вампирите, явно всичко живо което бях видяла бе в процес на промяна. Толкова много хора, а аз не знаех къде отивам, макар да можех да попитам някои и той щеше да ми каже. Обаче не! Бях си инатливо и затворено в себе си същество и нямаше да заговоря никого, а дори някои да се беше опитал да поговори с мен, нямаше да се продължи дълго с опита му за комуникация.
Леля ми, ми бе дала два от куфарите, които в интерес на истината, не бяха кой знае колко много, но пак за сметка на това бяха пълни с хубави неща избрани с много вкус. Жената след като ми помогна влезе в голямата сграда сякаш я познава като петте си пръста. .... Е, всъшност няма какво да се очудвам, все пак и сестра ми беше учила тук, а леля ми бе човека, който я закара до това странно място. Тази сграда колкото и необичайна да е, .... тук се чувствах като удома и стигнах до това заключени, след като бях тук едва от минута, две.
- Ти трябва да си Шаная, нали? - каза ми една червенокоса жена, приблизително колкото мен висока, с интересни знаци по лицето. Тя бе вампир! Зад нея мернах леля ми, която ми се усмихваше.
- Ммм да. - казах аз като вдигнах едната си вежда в пълно очудване, но си изглеждах, като дълбоко отегчена.
- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Скарлет Гриин и ще бъда твой ментор. - каза червенокосата вампирка и ми се усмихна. - Нека да вървим, тъкмо ще ти покажа и стаята ти. - аз само кимнах и хванах за дръжките два от куфарите си, а леля ми замъкна третия. Трите вървяхме, а които ученици ни забележеха правеха знак с рака на сърцето срещу Скарлет, явно това бе някакъв вид поздрав - вампирски поздрав. - Въпроси имаш ли към мен? - пита ме червенокоста жена и извъртя главата си в моята посока, а усмивката и не слизаше от прекрсното й лице.
- Ами, .... - помислих малко преди да я питам, защото от сестра си знаех подчти всичко нужно за промяната, вампирите и така нататък. - .... май нямам. - казах аз и леко въздъхнах, защото мислите ми прекалено много се отклониха към сестра ми, а това ме караше да се чувствам ужасно.
- Добре. Това е твоята стая мила - каза ми Сакарлет и ми посочи една врата. Вече бъхме влезли в момичешките общежития, дори не усетих кога това се случи, защото през цели път си представях на всяко едно място какво щях да правя. - Ако има нещо можеш винаги да се обърнеш към мен.
- Мерси. - казах само аз и леко, колкото да замажа полужението, се усмихнах, а след това помъкнах куфарите си в стаята. Мисля че няма нужда да споменавам, че тя бе невероятна! Всекидневната бе такава, каквато винги съм искала - красива и просторна, място където да не се задушавам. Бързо оставих куфарите и подчти на бегом притичах в спалнята. Там имаше две големи легла в двата края на стаята и аз вегнага се разположих върху едното и за момент затворих очи.
- Ая, аз ще трябва да тръгвам. - каза ми един мил и звънлив глас - леля. Аз бързо станах и я прегърнах, като се притиснах колкото се може по - силно към нея. - Спокойно де, не си тръгвам за винаги. - двете се размяхме, а тя ме целуна по челото за довиждане.
- Добре. Ще ми липсваш.
- Нали има телефони. Ако толкова много ти домъчнее за твоята мила леля, звънни ми. - каза Нора, а след това ми смигна и ми рзароши косата с ръка, точно като на някое малко дете.
- Да. - казах аз, а леля, ми подаде куфара, който мъкнеше до преди малко, усмихна ми се и замина. Отново се разпльоках върху леглото, за да си почина от дългото пътуване, което бе доста изморително за мен, защото мразех да стоя в затворение пространства твърде далго време.
След като добре си полежах реших, че вече бе време да си оправя багажа, защото от утре щях да бъда на училище и за да не ровя все път в куфара, щеше да бъде добре дрехите ми да са в гардероба. Така се надявах тук да не се бъхтя над уроци, за да ми остане повечко време за балет, но шанс. Късмета ми винаги бягаше от мен и това бе един от тези случаи.
Започнах да вадя дрехите си една по една и ги подрежадах в голям гардероб близо до леглото, което си избрах. Докато си изваждах парцалките, красива бледо-розова лента, ми направи впечатление, за това моментално махнах дрехите, които бяха върху нея. Палци. От няколко седмици не бях танцувала и май бях започнала да губя форма. Събух набързо токовете и сложих палците, внимателно ги завързах за краката си и се изправих на пръсти. Стаята бе достатъчно просторна, че имаше място за няколко пироета, Завъртях се два път и отскочих, като напривих шпагат във въздуха, а след това започнах да притъпквам на едно място и едно временно с това да се въртя. Много хора, включително сестра ми и леля ми, ми бяха казвали, че приличам на лебед когато танцувам. Това бе трудно за вярване, тъй като е трудно да се види човек от страни и да прецени.
"- Има някой зад теб." - каза ми едно сладко гласче в главата ми. Това беше моята котка - Джелъс. Още като бях малка тя бе с мен и от тогава не е отделяла от моя милост. Винаги е била изключително предана към мен, а факта, че можех от скоро да разговарям с животни, е невероятно полезен.
Извъртях се към врата, за да видя кой ме наблюдаваше. Пъстрите ми очи се взряха в едно момиче, приблизително колкото мен висока, с дълга червена коса и сиви очи които ме гледаха с любопитство. След секунда момичето направи няколко пляскания, напълно скиптични и тръгна да се приближава към другото легло, като мъкнеше със себе си много куфари.
- Коя си ти? - питах аз, като слезнах от палците и докато тя си мъкнеше нещата я изгледах леко накриво.

Отворих куфара си и започнах да подреждам марковите си дрешки в гардероба.
- Казвам се Мелинда Страйдър и очевидно ще съм ти съквартирантка. - отвърнах й хладно, без да я удостия с поглед. Гардероба не беше малък, но на фона на гардеробната ми стая ми изглеждаше точно такъв. Нямаше да ми отнеме много време, най-много половин час, понеже голяма част от дрехите ми си останаха вкъщи.
- Между другото, не си ми казала ти коя си. - напомних й, набутвайки прилежно сгънатите ми дрехи в гардероба.
- Шаная Нортмейн. - каза тя.
Помълчах няколко минути, дкоато си оправя гардероба, след това се обърнах към нея. И тя изглеждаше "Ледена кралица", също като мен. Но това нямаше да го бъде. Интуицията ми подсказваше, че и двете много си приличаме по характер. И двете можехме да бъдем много злобни, но си казах, че ако ще живеем заедно, ще се държим добре и толкоз.
- Виж, Шаная, знам, че ти е много кофти. И аз не съм особено щастлива че ми биха шута от малкото кралство, в което си царувах. Така че ти предлагам да престанем с преструвките и да се държим нормално.
Докато говорех продължих да изваждам неща от многото си куфари. Четки за зъби, пасти, кремове, четки за коса, гъба, шампоани, балсами и всякакви подобни трябваше да заминат в банята.
- Съгласна съм. - новата ми съквартирантка въздъхна с облекчение. Обърнах се най-сетне да я погледна. Беше хубава. Кафявата й коса беше пристегната в кок и носеше палци.
- Ти си балерина? - попитах я изненадано.
Тя ми се усмихна и ми кимна.
- Някой път трябва да ми покажеш как танцуваш. - засмях се, запътена към банята.
Започнах да подреждам нещата си. Мъкнех толкова много багаж... Отне ми четвърт час да сложа всичките ми кремове, лосиони, душ-гелове, ексфолианти и всякакви подобни така, че да остане място и за нещата на Шаная. Върнах се в спалнята и заварих Шаная да танцува. Много ми напомняше за онези крехки създания, танцуващи в "Лебедово езеро".
- Страхотна си. - казах го простичко, но съм сигурна, че тя усети искреността ми.
- Благодаря. - отвърна ми тя.
Направи ми впечатление, че не е от онези момичета, които се надуваха от комплименти.
Наложи се отново да помълчим няколко минути, докато пълнех шкафчетата около леглото. Сложих всичките си аксесоари и бижута, айпода и айфоуна си, и... абе, всичко, което успях да натъпкам в куфарите си. Имаше и малък хладилник и климатик - това вече бяха мои капризи. Сложих минералната вода, соковете и сладоледа си в хладилника, обаче размислих и извадих голямата кутия сладолед - ванилия и карамел, естествено.
- Искаш ли да си го разделим? Аз определено няма да го ям целия.
- Няма да откажа. - засмя се тя.
Направих й знак да седне на леглото до мен и й подадох малка сребърна лъжичка. Започнахме да ядем направо от кутията. Честно казано, не знаех, че мога да съм толкова любезна. Обикновено бях богатата кучка, ледената кралица. Не исках да допускам никого до себе си и имах сериозни предположения, че и Шаная не е много дружелюбна. Въпреки това ето ни, седнали една до друга и похапващи сладолед. Нямах намерение нещата да се получат така... Както и да е. Вероятно всичкият стрес от белязването и преместването ми влияеше. Познавах се достатъчно добре, за да знам, че вероятно още от утре ще стана пак хладнокръвната гаднярка.
Бързо се отказах от сладоледа. Имах умопомрачителна фигура (в този ред на мисли трябва да спомена, че и Шаная беше висока и стойна... истинска балерина) и трябваше да я пазя. Не след дълго и тя се отказа и прибра кутията в хладилника ми.
- Бих останала, за да си поговорим за историите си и всички останали банални неща, които съквартирантките правят, но нямам търпение да разгледам училището. - казах й. - О, и още нещо... До трийсет минути ще докарат Аляска, домашният ми любимец и... ами... може да има проблеми с котката ти. Която всъщност е много хубава. - добавих.
- С мен определено няма да има проблеми. - усмихна се тя (по непонятна за мен причина). - Но с Джелъс... Котката ти агресивна ли е?
- Там е проблемът. - въздъхнах. - Аляска е... сибирско хъски.
Ая поклати глава.
- Мислех, че вампирите са пряко свързани с котките. - каза тя, наблягайки на думата котки.
- Да, обаче Аляска е моят вариант на котка и ако имаш проблеми ходи се оплаквай на Висшата Жрица. - избухнах аз.
- Нямам проблеми. - сопна се тя.
Ето, че гаднярската ми същност се завърна. Нямах намерение да й се извинявам, но й хвърлих извинителен поглед. Ако интуицията й беше силна поне наполовина колкото моята, щеше да схване намека.
Облякох си тесни сиви панталони, подчератващи стегнатите ми, дълги крака, раздърпани мрежички, образуващи блузка и сложих отгоре униформата с облика на Никс. Добавих около седем гривни, вариращи от кожени до мънистени. Нахлузих изтърканите си кецове Converse и добавих красив шал. Сресах дългата си до кръста коса и подчертах невероятните си очи с черен молив. Бях готова да изляза.

» Мелинда Страйдър
» Стаята ми
» Стаята за гости
» Стаята на Нериса
» Стаята на Стоун и Хюн