Пробно РП

Заглавие: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 12:25 pm

Искам тук всеки един да напише по едно пробно РП. Не е задължително действието да се развива, когато вече/все още сте вампир-новак. Но е задължително да го пишете от името на героя, който сте си създали тук.

РП-тата ще се проверяват от мен и Роуз Хатауей. Под "проверяват" имам предвид, че след всеки пост една от нас двете (или и двете) ще си изказва мнението за РП-то.

П.П. Роуз, ако не си съгласна, пиши ЛС.

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 1:45 pm

Моето РП ше се развива сега в този курс.В РП-то ще пиша за промяна на героя ми,която плс да се зачита (бтв Мимето ми даде идеята за дракон )

Вървях безшумно по тихия,мрачен коридор.Беше тихо като в гробница.Единствения звук бе от обувките ми с потракващия звук на токчета и от тежкото ми дишане.Бръкнах в чантата си и извадих една мокра кърпичка.Забърсах потта от лицето си и `я хвърлих в най-близкото кошче за боклук.Опрях се на стената до него и се хванах с ръка за челото.Главата силно ме болеше и чувството,че ще рухна на пода всеки момент.Силно се хванах за стената тъй като тя ми беше единствената опора.Наведох се и опрях глава в коленете си.Седнах все още с опряна глава на коленете.Поех си силно въздух и се опитах да не пускам студените си сълзи да потека/ът.Стиснах се с двете ръце за главата и започнах да разтривам слепоочията си.Разтривах ги,но те почнаха повече да ме болят.Най-накрая се отказах и спрях.Стоях си неподвижно втренчена в стената без да мисля за нищо.След половин час стоене станах и започнах да заглаждам с ръце дрехите си.Избърсах си лицето и потеклата спирала отново.Зарових из чантата си.Най-накрая открих спиралата си и взих огледалцето.Сложих си и ги оставих обратно в чантата.Грабнах си гланца от джоба на дънките ми и бавно почнах да го нанасям върху устните си.Свърших и го набутах обратно в джоба си.Тъкмо бях готова да поема към стаята ми с Виктория Маккорт или по-томно Вики,когато краката ми не издържаха и тежко се строполих на земята.
-О,супер! - Ядосах се аз и ударих силно по пода.
За мое учудване плочката се разцепи на големи късове.Уплаших се и мигом без да мисля изругах:
-Мамка му!
Излипах един път и сълзите ми потекоха бясно като водопад.Отчаях се и си останах на земята.Реших да си остана там и ако ще да заспя.Унесох се и заспах.
Сънувах,че съм на една скала обградена от море.Във водата имаше нещо златисто.Беше красиво.Надвесих се над него.Точно преди да се изправя то се съживи и излетя право към мен.То влезе в мен,какното и да беше това.Тръгнах да си ударя юмрук и да се съвзема,но не можах да си докосна лицето.Погледнах във водата и видях.Аз бях дракон.
Точно,когато дойде една жена в съня ми и кимна,аз се събудих.Не можех да вярвам на случилото се.Изправих се и като въхрушка затичах към стаята.Но аз не тичах!Аз летях.Беше ме страх,но просто затворих очи.Стиггнах до стаята и разбивайки минах през вратата.

Ди Енд!!!

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 2:00 pm

Аз ви пускам едно мое РП в друг форум, защото просто нямам муза да за писане точно сега.

Вървях по слънчевите улици на Маями. За бога! Как въобще Нуниес успяваха да не се дразнят на слънцето? Ако, аз живеех тук сигурно щях да съм по- избухлива от бомба. Мразех слънцето, а пък и на кой(дори и да е вампир) му е приятно да виси с яке, шапка, дълги панталони и ръце в джобовете в тази жега?! Единственото хубаво нещо беше, че мога да си нося нормални дрехи, а не неизменното черно наметало- запазената марка на сем. Волтури. Е, поне пък носех ярки цветове- бели дънки, бяло яке със сини надписи и затворени спортни обувки и някаква бяла шапка. Чудесно. Ух. Къде за Бога да търся къщата на Нуниес?! Никой не ми беше дал указания. Ох. Пред мен вървяха някакви момчета- горе- долу на 19. Потупах единия по рамото и той се обърна. Устата му се отвори от смайване как изглеждам. Усмихнах се леко и минах на въпроса:
- Случайно да знаете къде се намира къщата на сем. Нуниес?
Момчето отвори уста да ми отговори, когато неприятен писклив глас достигна до мен:
- Том! Къде се губиш?
Пред мен изникна блондинка облечена в ненормално къса пола и блузка и чантичка. Един поглед ми беше нужен да преценя, че това е пълна лигла. Момичето се уви около врата на Том и ме погледна с предизвикателен поглед. Вдигнах едната си вежда над тъмните си очила. Тя ме погледна с пренебрежение и попита момчето:
- Коя е тази тук, Томи?
- "Тази тук" си има име. Касиди Волтури.- казах ледено без да дам на момчето време да отговори.
- И какво търсиш при моето гадже? И как въобще си позволяваш да носиш такива яки дрехи без мое позволение?
- Драга моя, това е свободна държава и повярвай ми- не се закачай с мен. Лошо ще си изпатиш.
Очите ми вече заплашително святкаха. Разбира се, тя нямаше как да види това през тъмните стъкла, на слънчевите ми очила.
- Миши, стига вече.- прошепна Том в ухото на лиглата мислейки си че не го чувам. Леле. Хм. Всъщност, ако не бях вампир май нямаше да го чувам. Както й да е. Миши май въобще не го слушаше какво говори. Извика "трупата" си състояща се от три нейни клонинга.
- И какво сега ще ме гоните ли?- казах със саркастична усмивка.
Въздъхнах. Стига толкова преструвки. Махнах очилата си и всички присъстващи замръзнаха от ужас. Нападнах ги достатъчно бързо- наблизо имаше гора така че ги завлякох там. Нахраних се и ги оставих. Тръгнах отново към улицата- не бях забелязала колко съм навлязла в гората. Внезапно усетих две познати вампирски миризми... Джаксън ии може би Кристофър? Изникнаха пред мен с блестящи златни очи... Ясно били са на лов. Те пък се взряха в кърваво- червените ми очи. После май усетиха миризмата на умрелите и ме погледнаха обвинително. Усмихнах им се и казах:
- Здравейте! На лов, а?
- Определено, но май същото важи и за теб.- отвърна Джаксън.
- Е и? Като съм Волтури не значи, че не ловувам.- отвърнах злобничко.
Той ме погледна смаяно. Мълчанието което настъпи беше доста тягостно. Кристофър се престраши да го наруши:
- Е, Касиди, сигурно не си случайно тук?
- Тук съм по покана на Амарилис.- отвърнах хладно.
- Ами тогава май е по- добре да се прибираме.- каза Крис.
Кимнах и оставих те да водят по пътя към къщата. Пристигнахме там, а Стефани естествено скочи да ни посрещне. Веднага ме хвана и започна да ми обяснява че ще "спя" в някаква стая заедно с Джак. Хахахаха. Друг път. Нямах намерение да оставам за повече от два три дни. Тя ме погледна обидено. Прочете ми мислите. Усмихнах се хладно и й казах:
- Виж какво, Стефи. Имам си работа като Волтури. Ще остана тук малко, но ако искаш да остана тук забрави за "спането" в една стая заедно с Джаксън. Ясно? Имам си достатъчно проблеми и без вас.
- Хубаво.- отвърна тя остро.
- Не се обиждай, но Волтури не вървят съвсем по мед и масло. Трудно ни е точно колкото на вас. Както й да е. Случайно Атендора да е минавала от тук?
Тя ме погледна озадачено. Въздъхнах наум и оставих всичките си спомени от последните дни на сватбата да минат през главата ми. Тя ме потупа съчувствено по рамото и някак тъжно отвърна:
- Съжалявам. Не е минавала от тук. А, ти провери ли случайно дали не се е прибрала във Волтера?
Хмм. Не лоша идея. Извадих мобилния си от задния джоб на дънките и се спрях на единственото име, за което бях сигурна че ще изпълни молбата ми. Алек Волтури. Натиснах зеленият бутон и стиснах палци да е сам. Той вдигна след второто позвъняване:
- Ало? Касиди?
- Здравей, Алек. Случайно Атендора да е с вас?
- Не, всъщност мислехме че е с теб.
- Не, не е. Изчезна след като вие си тръгнахте. Мислех да навестя Нуниес, но тогава забелязах, че я няма. Вмомента съм при тях. Мисля да поостана два три дена.
- Добре. Но не бягай, точно в момента.
- Нямам такова намерение.
- Добре, чао.
- Хей, Алек чакай малко. Моля те не казвай на никой за този разговор!
- Добре. Обещавам. Чао, Кас.
- Чао, Алек.
Затворих телефона с въздишка. Да се надяваме, че всичко е наред с Атендора. Бях й сърдита, но все пак се притеснявах за нея...

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 2:01 pm

Това е онова от Здрач форума!!!

ЕДИТ: Да, Сани от там е, но тук не е мястото да го казваш.
By: Ариа

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 3:09 pm

Влязох в часа по Изкуство .
Не бях закъсняла ,имахме още пет минути до началото, но нещо ми подсказваше ,че учителката щеше да закъснее .
Отметнах леко косата си назад и седнах на чина ми точно зад някаква си Роуз Хатауей.
Извадих си скицника и черния молив,а после извадих всичко останало.Въздъхнах.
Искаше ми се този час да продължи вечно ,но това нямаше да стане.Е ,както и да е .
Звънеца за началото на часа би,но учителката още я нямаше.Мда ,щеше да закъснее .Какъв ужас само!
Малко след като звънеца би ,учителката влезе .
Учителката написа заглавието на дъската.На дъската пишеше "Изкуството на цветните чувства!"Ихаа,това щеше да бъде интересно .Е ,поне според мен ,де .
Явно всички се чудеха какво е това,защото чувах въпроси като "Кво?" или пък малко по-културните ги чувах да питат "Какво е това?".Охх,те и тяхните малоумни мозъци ,които знаят само да псуват.Това не е моя работа.
Най-после учителката заговори.
-Искам от първи до петнадесети номер да нарисуват студена картина,а от шестнадесети и нататък - топла картина.После с вдигане на ръка искам да опишете чувството и настроението според цветовете!Приятна работа.-Е,на мен се падаше честта да съм седемнадесети номер.Въздъхнах облекчено.Топлите цветове винаги са били силната ми страна .
Надвесих се над скицника и първо придадох фон на самата рисунка и после започнах да рисувам.
Когато най-сетне бях готова,вдигнах ръка и показах рисунката си ,която изобразяваше сляти цветя.Бях ги нарисувала така,че да изглеждат реално.
-Аз бих описала тези цветове с една дума-топлота.Тези цветове излъчват топлота.А наострението им...ами настроението им е добродушно,весело,топло.Тези цветове според мен излъчват всякакви топли емоций.Лично на мен тези цветове ми повдигат настроението и в тъжни моменти винаги ми помагат да се усмихна и отново да се заредя с енергия и положителни емоций.-казах й и си седнах на мястото.
След двадесет минути звънеца би и всички се запътиха към седващия час,включително и аз.

П.П. Знам,че имам много повторения.
Това РП си е мое,копирах го от часа по изкуство,защото сега нямам муза.

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 8:37 pm

Сани: РП-то ти е интересно, но малко не се разбира - къде се развива действието, какво ти има и т.н. Но това не е проблем.
Както и преди съм ти казвала, слагай интервал (дългото копче на клавиатурата) след всеки препинателен знак, за да бъде по-приятно за четене.
Имаш малки грешчици, но те вероятно са от бързо писане. Така че успокой темпото, нали знаеш - ако нямаш време, не е нужно да бързаш да напишеш нещо просто ей така, да отбиеш номера.
И последно - тук не е тема за флууд.

Та, като цяло, харесва ми как си написала РП-то си.

Ариа и Нериса: съжалявам, но вашите РП-та даже не ги прочетох. Причината? Това, което сте писали отделно от РП-то. Нямате муза. Ами като нямате недейте да пишете точно днес. Никой не ви кара. Но тези РП-та няма да ги зачитам като пробни, защото са копирани, макар и написани от самите вас. Измислете нещо, когато имате време, и тогава го напишете тук.

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юни 15, 2010 9:01 pm

Тъй, първо да коментирам:
Сани, хареса ми! Нямам отрицателни критики по отношение на РП-то ти, само на няколко места има пропуснати запетаи. Другите грешки е ясно, че са от бързане, и аз постоянно правя такива...

Ариа, от поста, независимо, че не е написан сега, личи, че имаш талант. Имам предвид, можеш едновременно да го напишеш дълъг, но и интересен, а не някой да загине от скука докато чете. Защото съм виждала РП-та, в които някой запълва десетте реда, които трябва да изпише, с колкото се може повече многоточия, петнайсет прилагателни на едно съществително и т.н. и т.н. Все едно... отклоних се от темата. Основното, което искам да кажа е, че поста е чудесен.

Нериса, вярно, че има доста повторения на места. Но иначе добре си го написала. Успяваш да опишеш чувствата на героинята си така, че думите ти да бъдат разбрани. Няма правописни грешки, написано е увлекателно, и макар че е писано по повод часа, ми хареса.

Утре ще пусна и моето пробно РП...

Заглавие: Re: Пробно РП Съб Юни 19, 2010 7:14 pm

Часовете ми бяха свършили и бързах да се прибера в стаята си. Смятах да поизляза в Тулса днес, но все пак исках и да спя. Стигнах до общежитието и влязох в "бърлогата си". Метнах зелената си чанта на пода до леглото и се съблякох. Намъкнах пижамата си, състояща се от широка тениска и къси панталонки и затворих уморените си клепачи...
Будилникът ми издрънча и аз с нежелание отворих очи. Вече беше три и половина през деня. Протегнах се с прозявка и станах от леглото. Доволна, че не се налага да нося училищната униформа облякох любимите си дрехи. Тъмно- сини дънки, зелена туника и зелени кецове. Сложих си дискретен грим, прикрих белега си и излязох от стаята си. Вървях по коридора на пръсти- от стаите на другите се чуваше равномерно дишане- не исках да ги събуждам. Излязох в топлият ден, но за щастие не печеше толкова много. Слънцето бе закрито от облаци, но беше топло. В добро настроение излязох от училището и продължих напред през Тулса. Отидох в парка и с широка усмивка се разхождах към половин час. По едно време реших да седна някъде и си избрах едно добре- изглеждащо кафене. Седнах навън, както повечето клиенти, които се радваха на хубавият ден. Поръчах си студен чай Нести и една сладоледена торта. Весело ядях, докато изведнъж не заковах погледа си върху едно момче. Вилицата ми падна от ръката, като издрънча силно. Няколко човека се извърнаха към мен, но дори не ги забелязах. Момчето беше брат ми. "Невъзможно! Той е мъртъв! С очите си видя как умира!"- помислих си паникьосано. Хвърлих на масата пари, съзнавайки че, сигурно са доста повече отколкото трябва да платя, но не ме интересуваше. Приближих се към брат си, а когато бях на около метър от него, той се сепна и се обърна. Видя ме, нададе лек писък и хукна с неочаквана бързина далече от мен. Затичах след него, но той беше по бърз от мен. Стигнах една стена, а той изчезна в нея. Спрях на място. Как така премина през нея?! Та това е невъзможно, по който и физически закон да го гледаш. Примирена, че няма да мога да поговоря с него се обърнах и без следа от предишното ми хубаво настроение, закрачих унило към училище.

Заглавие: Re: Пробно РП Съб Юни 19, 2010 8:39 pm

РП-то ти е интересно, но в началото действието се развива някак прекалено бързо... По едно време си ляга и в следващия момент будилникът звъни, и даже няма нов абзац... Но оттам нататък вече нямам забележки.

Заглавие: Re: Пробно РП Чет Юни 24, 2010 1:05 pm

Колата препускаше край десетките дървесни видове, обточващи пътя. Вече бяхме пътували с часове, но границата на огромноя щат така и не се виждаше.
Седях до левия прозорец на автомобила, потънала в меката тапицерия на седалката, и гледах преминаващите покрай нас дървета. Усетих нечия ръка на дланта си. Обърнах се към Роуз и и се усмихнах.
- Притесняваш ли се? - попита ме тя. Поклатих глава в отрицание, тя кимна и пак впери очи в предния прозорец, гледйки дългата, несвършваща редица от бели линии пред нас.
Какво толкова? Просто щях да се вида с кралица Татяна. Нямаше да е толкова страшно.
Изведнъж ми се зави свят. Отпуснах се още по-назад и затварих очи с надеждата, че болката в главата ми ще отшуми. Но когато след пет минути отворих очи тя се беше засилила още повече. Наведох се към предната седалка и сложих ръка на облегалката и.
- Татко?
- Да, Лиса? - Обърна се съвсем леко той към мен без да отклонява поглед от пътя и без да отлепя ръце от кърмилото и скоростния лост.
- Кога ще можем да спрем? Искам да сляза за малко.
- Добре ли си миличка? - Попита притеснения глас на майка ми от съседната седалка. Вгледах се в уплашения и поглед и по най-убедителния начин казах.
- Да, мамо. Нищо ми няма. Просто ми стана лошо от... ъъъ пътя.
- След петнайсетина минутки ще спрем - успокои ме татко.
- Добре - облегнах се назад и сложих ръка на челото си, което буквална гореше. Отново се обърнах към Роуз и стиснах ръката и - така студена в сравнение с моята. Нямаше нужда да си разменяме думи. Само един поглед в пълните и с разбиране очи беше достатъчен за да ми стане поне малко по-добре. Пак погледнах през прозореца и после затворих очи без да пускам ръката на бъдещия си пазител. Преди да се усетя се бях унесла в някакъв полусън, който, обаче, беше нарушен от оглушително скърцане. Рязко отворих очи и изправих гръб, напълно разсънена.
- По дяволите! - извика баща ми. Този негов изблик ме стресна много повече от скърцането. Нещо не беше наред. Той никога не ругаеше. Не и в мое присъствие. Какво ставаше?
Тогава усетих скоростта. Колата летеше със скорост поне двойно по-голяма от нормалната, а оглушителното скърцане издаваха гумите при сношението си с асфалта. Можех да видя икрите, кои те вдигаха. Бях готова да се разпищя - баща ми с мъка се опитваше да се справи, а майка ми отчаяно му помагаше както може, - но Роуз ме хвана за рамото и леко го стисна. Уплашено се обърнах към нея - тя ме гледаше напрегнато, но когато заговори гласът и беше така спокоен и овладян.
- Шшшт! Баща ти ще овладее колата. Не се притеснявай!
Но той не я овладя. Броени секунди след тези думи автомобла излетя от пътя, завъртя се един... два... три пъти, после спря и за да е по-ефектно избухна в пламъци. Гореше само предната част - пламъците не достигаха местата, на които седяхме ние.
Писъкът заседна в гърлото ми, когато видях хаоса, който цареше около мен. Затиснах с ръкав носа си за да се предпазя от задушаващата миризма на изгорял метал. Бях ударила главата си и имах гадното чувсдтво, че от раната тече кръв, а около мен с широко отворени и пропити с ужас очи лежаха телата на мама, татко и Роуз. До едно в безсъзнание... или мъртви...

Заглавие: Re: Пробно РП Чет Юни 24, 2010 2:05 pm

Лис, страхотно е!
Има действие, но има пряка реч, няма грешки, интересно е за четене, дълго е, описателно е... идеалния РП пост!

Заглавие: Re: Пробно РП Чет Юни 24, 2010 2:33 pm

Аз няма какво да кажа, освен че е великолепно!

Заглавие: Re: Пробно РП Пон Юли 19, 2010 6:41 pm

Моето "утре" явно е доста относително понятие... та, ето го моето пробно РП:

Седях в дълбоко, удобно кресло, и се наслаждавах на добре оформените си нокти, лакирани в тъмночервено с лек блестящ оттенък. Първото, което ми направи впечатление в тази непозната стая беше, че всичко беше някак... прекалено детайлно. Или не, по-скоро аз обръщах огромно внимание на детайлите. Чувствах това място като свой дом. Станах от креслото и започнах да оглеждам мястото, да докосвам всяка част от него - множеството рафтове подвързани книги, тапицирания диван, стъклописите по прозорците, камината, широкото легло - сякаш нямаше да ги видя повече.
Всъщност осъзнах, че всичко беше като за последно. Всеки поглед към слънчевите поля, които виждах през прозореца, към топлата, обичана стая, към снимките, книгите и всички други неща по масите, рафтовете и стените. Спомените за моят живот.
Не исках да напускам това място. Беше ми прекалено скъпо... и единственият ми дом. Беше ми писано да остана тук завинаги. Огледах се в стенното огледало и някак останах доволна от видяното. Косата ми беше прилежно срешена, стелейки се на съвсем леки вълни по гърба ми. Бях сложила молив на очите си, което им придаваше още по-бадемовидна форма. Устните ми бяха извити в самодовлна усмивка, покрити с тънък слой гланц за устни, който не променяше цвета им, просто ги правеше по-бляскави. Носех рокля от сатен в тъмносин цвят, която стигаше някъде до коленете ми. Беше с тънки презрамки и дълбоко изрязана и, помислих си със задоволство, стоеше ми невероятно. И естествено, перфектният ми маникюр. Изглеждах така, все едно съм се запътила за прием или нещо от този род.
Протегнах ръка да докосна една от снимките, когато видях нещо - или по-скоро някого - в огледалото, закачено на стената. И замръзнах.
"Обещах на баща ти, че ще те закрилям. Но ако още веднъж се изправиш срещу мен, ще наруша обещанието си без да ми мигне окото!"
Беше същият мъж, който бе изрекъл тези думи по телефона.
- Какво искаш от мен? - гласът ми звучеше дълбоко и същевременно някак фино, както обикновено. Той само се усмихна.
- О, нищо. Просто е време да те изкарам от Страната на чудесата.
Моля?!, помислих си, но не казах нищо. Този беше луд. Откровено луд.
- Остави ме на мира най-сетне! Никога не съм ти сторила нищо! - гласът ми се извиси с няколко октави, започвайки да прилича по-скоро на вик, отколкото на нормален говор.
- Зная това. - погледът му беше топъл. - Но мислиш ли, че наистина ще те оставя тук? Да живееш така, както искаш, с любимите си хора? Сериозно ли си го помисли? - разсмя се, сякаш идеята му беше искрено забавна.
Смехът му започна постепенно да се превръща в монотонен говор и шушукане на клас ученици на заден фон. Огледах се стреснато около себе си. Бях в час по Испански език. А споменът ме бе връхлетял внезапно.
Споменът за единственият ден, в който си бях помислила, че наистина мога да съм щастлива с близките си.
Споменът за истинското щастие.

Заглавие: Re: Пробно РП Вто Юли 20, 2010 9:45 am

Знаеш си - нямам думи. (: Прекрасно е.

» Пробно РП