Тунелите под Тулса

Това бяха мрачните и миризливи тунели,в които живееха отхвърлили Промяната новаци.Във всеки тунел имаше само по една-единствена крушка,окачена на ръждясала кука на тавана и слабо светеща,тъй като силната светлина дразни...възкръсналите.Преди мръсните тунели,в които живееха възкръснали мъртъвци,имаше малко по-чисти тунели,пълни с кашони,одеала,кредитни карти,дрехи,храна и възглавници.Да,досещате се за какво говоря.Именно в тези тунели живееха нещастни бездомници,неволно търсещи смъртта си,приютявайки се в тези тунели.След тази част на подземните тунели,се стигаше до една желязна ръждясала порта и когато преминеш през нея,вече пристъпваш в територията на неживите.

- Това място е отвратително, гнусно и на всичкото отгоре смърди. - изказах мнението си, докато с погнуса се стараех да не докосвам нищо в тези отвратителни тунели. Все още бях изплашена от телефонния разговор и пратката с парфюмите, но сега бях напълно забравила за това.
Чух как Нериса изпищя. Обърнах се рязко, за да се защитя, а да защитя и нея. Тогава видях две фигури - единият държеше сестра ми за косите, а другият се приближаваше към мен. Замахнах бясно с ръка, но след секунди е спрях. По неизвестни причини очаквах нещо като нежив вампир... или стригой... но не и най-обикновен човек. Тоест, може би не беше просто човек. Свари и двете ни неподготвени, което си беше трудно. Направо ме изревни със земята.
Ударът беше силен. Усетих как светът се размива пред очите ми.
- Моргана? - познах гласът на мъжа по телефона. Изпълни ме раздразнение, въпреки че всеки момент щяха да изпадна в безсъзнание.
- Аз съм Роуз. Роуз Хатауей. - изрекох едва-едва, в гласът ми се долавяше злоба. Той се засмя.
- Вече ти казах, едно и също е. Виж сега... вие двете ще си тръгнете от тези тунели. По-точно аз ще се погрижа другото момиче да е в безопастност, ти ще трябва да се оправяш сама. - изхили се злобно. - Сега заспивай. - видях, че другия казва нещо подобно на Нериса. Усещах, че съзнанието ми се изплъзва. Мъжете се махнаха.
- Ако се случи нещо с мен... - промълвих, надявайки се сетра ми да ме чува. - ...Поеми лидерството на дъщерите на мрака. И се грижи за котката ми... кажи на брат ми и сестра ми, а също и на Лиса, че съм заминала някъде и просто не мога да се върна... и... - усещах, че всеки момент ще припадна. - И кажи на Дмитрий, че майка ми трябва да е другия пазител на Лиса... и също така му кажи, че го обичам... и се пази.
Имам чувството, че времето забрави ход, за да кажа това. След това светът се завъртя около мен и изгубих съзнание.

Когато с Роуз влязохме в тунелите,двама мъже се появиха от нищото.По дяволите,откъде се взеха.
Обърнах се рязко и изпищях,когато единия ме хвана за косата и ме задърпа нанякъде.Кгах!Какви гнусни ръце имаше,само!
-Роуз!-извиках.-Роуз,нищо няма да се случи с теб.Давам ти думата си.Ще се защитя от тези двамата и ще се върна!Обещавам ти!Ще намерим Сани и Вики.-казах `и,преди да изпадне в безсъзнание.Надявах се да запомни думите.Дадох `и думата си...трябва да се извъкна...на всяка цена.
-Хайде,госпожичке да тръгваме!-мъжът,който ме държеше за косата продължи да ме дърпа.
Когато стигнахме към края на тунела,той ми върза ръцете и устата и ме хвърли в някаква мръсна килия,която се осветяваше единствено от газена лампа.Язък за готините дрехи!
Онзи ми свали превръзката на устата и аз го погледнах злобно.
-Знаеш ли,ако не ме пуснеш,ще ти счупя и без това счупения нос.-изръмжах и го погледнах със заплашителен поглед.
-Ха!Какво ще ми направи едно хилаво момиченце като теб!-присмя ми се той.Преди да кажа нещо,той отново ми върза устата и си тръгна.
"Хм,тази няма да я бъде!",помислих си и затворих очи.
"Никс,Мориган,помогнете ми,моля ви.".Изпратих мислена кратка молитва към богините,в които вярвах.
Тъй като пръстите ми бяха свити в юмрук,ги разперих и с показалеца си срязах малко въжето,а после призовах огъня и въжето изгоря.Освободих се и махнах превръзката от устата си,след което станах и тихо отидох до вратата,мъчейки се да отворя.Мамка му!Беше заключена.Боже,имам чувството,че се намирам в някой шпионски филм.
Призовах огъня и разтопих ключалката.Бавно отворих портата и започнах да вървя тихо,търсейки Роуз.
Обаче на среща ми се появи онзи мъж,който ме беше затворил в килията.Ах,по дяволите!
-Къде си мислиш,че отиваш,госпожичке?-подигравателно ме попита той.
-Наречи ме още веднъж "госпожичке" и вече наистина ще ти разбия носа!-отвърнах му със заплашителен тон и изръмжах.
-Хах!Нищо не можеш да ми направиш!-подигра ми се тъпака.
-Не ме подценявай!-извиках му аз право в лицето и го ударих с юмрук по носа,а той мигновено започна да кърви.-Казах ти да не ме подценяваш.-самодоволно отсякох и вдигнах ръце над главата си,като опрях китките,а после,пак с опрени китки,свалих ръце надолу и ги оставих протегнати пред гърдите си.Затворих очи и си представих това,което исках да направя.Призовах огъня и отново отворих очи.Когато ги отворих,изчадието беше обградено от огнен кръг.-Мамка ти!-извиках и се затичах към изхода,търсейки Роуз.
Стигнах до металната порта и я отворих.
Огледах се наляво и надясно и когато обърнах глава надясно,забелязах една килия,а в нея лежеше Роуз с вързани ръце и вързана уста.
-Роуз!-изкрещях нейното име и се доближих до килията.Портата също беше с ключалка.Огледах се на всички посоки.Нямаше никой.Погледнах ключалката и започнах да призовавам огъня,но се спрях.Протегнах показалеца си към ключалката и пъхнах дългия си нокът в ключалката,а след това завъртях пръста и вратата се отвори.Благодаря ти,Промяна!
Влязох вътре и отвързах ръцете на Роуз,а тя си отвърза превръзката.
-Радвам се,че си будна!А сега да се махаме оттук.-избръщолевих и помогнах на Роуз да стане.Излязохме от килията и се затичахме към изхода,но на среща ни се появи "закрилника" на Роуз.Ах!
-Не ни се пречкай,идиот такъв!Търсиш си белята.-предупреди го Роуз със заплашителен тон и двете призовахме огъня и направихме кръг от буйни пламъци около него,така че да не се измъкне.
-Хайде,да се махаме оттук.-обърнах се към Роуз и с нея отново се затичахме към изхода.
Когато с нея най-сетне излязохме,аз си извадих телефона,но преди да се обадя призовах огъня и направих малък пожар.
-Какво правиш?-попита ме Роуз.
-Вярвай ми.-отговорих `и и се обадих на полицията.Преправих си гласа на уплашен и заговорих.-Ало,полиция!Моля ви,елате!Намираме се при подземните тунели в Тулса.Стана пожар!С по-малката ми сестра,Анастасия и с приятелката ми,Роуз,се разхождахме,когато Анастасия си изпусна играчката и тя се затъркаля към тунела.Докато с Роуз търсехме играчката на сестра ми,видяхме някакъв бездомник,който запали пожар.С нея се върнахме уплашени,а Анастасия вече се беше прибрала,затова ви се обадихме.Моля ви,обадете се на пожарната,елате и вие,за да намерите бездомника.Ние ще си тръгваме вече и ви благодаря.-не го оставих да каже нищо и затворих телефона,като се обърнах към Роуз,която ме гледаше усмихнато.-Лесна работа.-усмихнах се аз и с нея се запътихме към Дома на Нощта.

П.П.Ако искаш пиши във всекидневната в момичешкото общежитие.

» Открит басейн Тулса
» Закрит басейн Тулса
» Ресторант "Тулса"