Джорджия Антанариво

Име: Джорджия Калебсо Ромул Антанариво
Прякори: Джо, Дая, Кали, Джорджи
Възраст: 21 години
Рожденна дата: 18. август 1989 г.
Зодия: Лъв
Външен вид: Джо притежава една странна и екзотична красота, която сякаш никоя друга жена не притежава. На външен вид не е чак перфектна - и въпреки всичко тя излъчва такова спокойствие и самочувствие, сякаш е богиня и по-красива от нея на земята няма. Косата й е коприненомека, дълга почти до кръста и леко начупена в краищата, и най-важното - червена. Не прекалено ярко, но достатъчно, че да се забележи отдалеч. Очите й, обрамчени от дълги светлокафяви мигли, наподобяват кафяви, но имат и зелено в тях, така че придобиват доста необичаен цвят. Интересното в тях е, че вътре сякаш са събрани хиляди малки парченца разбито стъкло, в което се отразява всичко. Има и сини лещи за очите - би трябвало да носи очила, но ги мрази, затова е решила да носи лещи. Кожата й е млечнобяла и нежна на допир, ярко контрастираща си с огнената й коса. Не е особено висока за възрастта си, но в никакъв случай не може да се каже, че е ниска - около 1.68 м. е. Също така е слабичка, но не чак хилаво слаба, и с пълно право може да се каже, че си е силна и си има мускули.
Характер: Типично за една Лъвица, Дая обича да бъде високо над другите и да им се налага. Рядко се поддава на чужд натиск, а още по-рядко позволява някой да я контролира. За нея има само две възможности - или тя да контролира, или всички да са равни. Никак не й се нравят хората, които лъжат, предават приятелите си, правят се на лицемери или на много важни, а не са направили нищо важно в живота си. Винаги много е държала на приятелите си и на семейството си, и макар и да е доста самостоятелна още от малка, не си представя живота си без поне един добър приятел до нея. Не обича да разделя хората на бедни и богати, красиви и грозни, умни и глупави. За нея всеки човек има право да съществува на този свят, щом се е родил, и никога не е била като повечето хора - да се подиграва на по-нисшестоящите от нея и да ги кара да се чувстват още по-нисши.
Усмивката рядко слиза от лицето й. Това обаче въобще не означава, че тя винаги е щастлива. Напротив, даже рядко се случва да е в добро настроение, но на пръв поглед е възможно най-ведрият човек в околността. Не е свикнала да споделя чувствата и мислите си - даже и на най-близките си приятели пак трудно споделя, какво пък остава за човек, който познава едва от няколко часа. Никога не бихте я видяли да се запознае с някого, и в скоро време този човек вече да знае едва ли не половината й тайни.
Не може да се каже, че е жена, която се срамува - тя харесва всичко в себе си, не критикува другите, а пък за мнението на останалите хора - не й пука. Често се определя като непукист, и макар отвътре да се разяжда от яд, когато някой я подразни, отвън е напълно спокойна, сякаш нищо не се е случило.
Кали обича живота и не може да разбере хората, които постоянно се оплакват от всичко. Често даже се случва да си помисли, "Ами защо тогава не сложат край на живота си, като са толкова недоволни?!".
На пръв поглед е доста дружелюбна, мила и добра. Но зад това тяло на порцеланова кукла се крие истински дявол, за който подсказват единствено кървавата коса и блясъкът в очите. Не че някога би предала свой близък или би лъгала - не, в никакъв случай. Но просто ако човек я ядоса, може да отнесе доста сериозни последствия поради жаждата й за отмъщение.. или както тя я нарича, "желание за справедливост". Хората смятат, че лесно ще се сприятелят с нея и ще я опознаят, но много грешат. В началото тя е като отворена книга, а скоро никой не може да разбере променливите й настроения.
История: Родена в Дъблин, Ирландия, и израстнала само в компанията на по-малка сестричка и майка си, Джорджи въпреки всичко прекарва едно доста радостно детство. Макар и в началото, когато сестра й Мерилин се родила, тя да не искала да се грижи за нея и да не я приемала като своя сестра, след година-две всичко коренно се променило. Двете момиченца винаги били заедно навсякъде, неразделни и щастливи. През лятото били извън града, постоянно тичащи по необятните зелени поля или подскачащи покрай морските вълни, а през останалата част от годината винаги намирали с какво да се забавляват в големия град.
Дошъл обаче ден, в който малката Мерилин попитала "Къде е татко?", ден, който Джо и майка й се надявали никога да не настъпи. Увъртали, увъртали, но Мери не била глупава и не можела да се задоволи само с празни отговори. Накрая двете трябвало да отстъпят и да разкажат истината на деветгодишното момиченце.
"Беше много хубав слънчев следобед, пчеличките обикаляха около цветята в градината и жужаха около нас. Дая си играеше наоколо, тичаше с пеперудите и се опитваше да ги хване, а ти спеше в своята стая. Беше толкова спокойно, толкова красиво.. Всичко ни беше наред. Аз и баща ви трябваше да бъдем на работа, но денят бе толкова идеалистичен, че не можех да удържа на желанието да си остана вкъщи. Той обаче не знаеше това.
Докато си четях вестника, чух звук от двигател и вдигнах поглед - черното беемве на баща ви паркираше пред двора. Учудих се, не го очаквах да се прибере толкова рано, а той никога не си позволяваше да губи време извън работата си. Всъщност, за него работата винаги стоеше преди семейството, но това е друга история.
Станах от стола и тръгнах към вратата, за да го посрещна. Въпреки всичко се зарадвах, че се прибира, обичах го, даже и да не ни обръщаше особено внимание през седмицата. И тогава я видях. Млада, красива.. блондинка.. Той й отвори предната врата, държаха се за ръце, изглеждаха точно като току-що оженени. Чак когато стигна до вратата на градината, той ме видя. Изглеждаше смутен, но нищо повече. Сякаш въобще не му пукаше, че аз и дъщеря му го сварваме с любовницата му.
Не му казах нищо. Просто събрах набързо багажа ни, дръпнах Кали и веднага си тръгнахме. И след това вече заживяхме тук, където и досега живеем.."
След като Мери разбира това, спира да говори с когото и да било. Майка й я води на детски педагог, при какви ли не хора, но тя мълчи. Никой не може да разбере защо точно се е затворила в себе си, но едно е ясно - прекалено емоционално е приела разказа за баща й.
По някакъв неизвестен на Джорджи и майка й начин, баща им се появава, разбрал за случилото се. Джо обаче не желае да го приеме в дома си, противно на волята на майка си, която явно се направила на забравила онази случка отпреди девет години. Така и се случило немислимото - тя се скарала с майка си и избягала от вкъщи. Нямала никаква идея къде ще живее занапред, но след като една нощ прекала на мотел, все пак решила да се обади на най-добрата си приятелка. Тя я приела в дома си, но само за няколко седмици. След това, тъй като трябвало да се местят в друг град със семейството й, най-спокойно оставила Кали сама да живее в големия богаташки апартамент. Там тя прекарала почти година, намерила си нови приятели и нови занимания, и макар всяка нощ да плачела, по някакъв начин се чувствала много по-свободна и следователно - по-щастлива.
Един ден се случило нещо много необичайно, за което Джо била чувала, но все пак не можела да приеме в началото за истина. Докато следобеда се разхождала в гората, Ловецът я белязал и тя трябвало скоро да отиде в Дом на Нощта. Не искала да прави това, но след като започнала да се чувства наистина зле, успяла по някакъв незнаен за нея начин да стигне до "Домът на нощта" в Тулса. Там отново си намерила нови приятели, била достатъчно доволна, и все пак нещастна. Липсвало й семейството й, домът й, но въпреки всичко не потърсила майка си или сестра си.
Била доста прилежна и даровита ученичка, затова я определили като лидер на Дъщерите на мрака. Скоро започнало и обучението й за Висша жрица, и след като преминала Промяната, станала новата висша жрица в училището, след като старата безследно изчезнала.
Домашни любимци:Оранжева котка на име Джоко и коли, Нара, които се спогаждат доста добре.
Отличителни белези: Има пиърсинг на езика /което е доста стряскащо за учителите и "яко" за учениците/, както и татуировка на гърба във формата на две котешки очи.
Семейство: Майка й се казва Лилинор и е на 41 години, баща й се казва Кевин и е на 45 години, и има сестра, Мерилин, на 15 години.
Сили: Може да контролира умовете на хората; владее и петте елемента /въздух, вода, огън, земя и дух/.
Снимки:

И океанът понякога лъже..
Коледа е!
Душата ми ще отплава надалеч..
Ще се присъединиш ли към мен?
Сладка отрова
Вързана.. но пак мога да те достигна.

» Пасивните герои на Джорджия Антананариво