Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Извън имението Чет Сеп 09, 2010 7:03 am | |
| От предната страна на имението тревата бе доста избуяла. Но не си мислете, че не се поддържаше. Просто на Скай така й харесваше - буйна и уж отблъскваща нежеланите посетители. Сградата не бе чак толкова голяма, но все пак не приличаше на малка. А от задната страна сградата въобще не приличаше на себе си - мъничка, извънградска къщичка, и въпреки това запазила красотата на миналите векове. А самата градина на имението бе огромна. Всъщност си бе като един парк. Навсякъде около къщата имаше дървета, през които минаваха малки пътечки и големи алеи. А срещу самата сграда се намираше дългото езеро, в което почти целогодишно плуваха лебеди и от време на време и някоя патица. Наистина прекрасно място за разходка, тъй като където и да се намираше слънцето, все имаше шарена сянка по алеите. | |
|
Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: Извън имението Чет Сеп 09, 2010 7:04 am | |
| - Лия Скай написа:
- Лети бе притворила очи, надявайки се вече да може да си почине. Бе седнала на меката и все още влажна трева, постлала върху нея голямо парче тъмносин плат. Беше се отпуснала напълно, за първи път откакто бе станала Висша жрица в Дома на нощта. Летни птички пееха своите радостни сутрешни песни, а лястовичките огласяха цялото небе със своите "крясъци". Лек бриз разхвърляше червените коси на Скар, а слънцето срамежливо се показваше иззад един облак.
Внезапно едри капки се заспускаха от същия този лош, тъмен облак. В първия момент Лили не осъзна какво става, но само за секунди вече бе скочила на крака, събрала плата на топка и се бе намръщила. Едва от десет минутки стоеше тук и времето вече я гонеше. Мразеше да става така. Червенокоската се запъти към имението си все още намръщена, надявайки се все пак дъждецът да спре, преди тя да се е прибрала съвсем. Но времето явно нямаше такива намерения. Още преди да е преполовила пътя, капките падаха по на често и вече бяха поизмокрили жената. Тя изсумтя тихо и забърза по пътечката. - Госпожице... - една от прислужничките понечи да спре Лети, когато тя влизаше през задния вход, но червенокоската я избута грубо с лакът. Мразеше да се мокри, или поне когато се надяваше на спокойствие. След секунда, осъзнала грубостта си, Скар се извини на младата жена, която бе и най-доверената й прислужница. - Съжалявам. Кажи, какво има? - попита Лили, докато събличаше коженото яке, което бе облякла за ранната си разходка. - Едно... Едно момиче е тук. - тихо промълви Летис, така се казваше тя, и сведе поглед. Знаеше, че господарката й мразеше някой да я безпокои в такъв ранен час като девет сутринта. Червенокоската се отправи към залата с картините, където икономът вече бе въвел една от ученичките на Дома на нощта. Тези хора нямаха ли почивка?! | |
|