Ich bin Nia Andreewa....

Такам...от самото заглавие се подразбира, че вече мисля на немски, говоря на немски и съм го учила точно 5 дена. Писна ми от този гаден тъп проклет и многоооооо задръстен език. Вече само като чуя някой да ми говори на немски и буквално съскам и дера. Приеха ме в 73 "Владислав Граматик" или човешки казано- ВНГ/ Втора Немска Гимназия/. Това е училището мечта за повечето деца и там буквално е самият рай...Е, не и за мен. Проклетото даскало има твърде мноооого правила и...Ок де, децата са готини и учителите също, но правилата sucks. Иначе е готино....Но може и по-добре.

Явно всички сме на едно мнение- Life sucks. Днес беше ужасен ден, макар да имах само 4 часа на училище./ / През учебния ден не стана нищо особено, но после...трябваше да се разправям с класната си за парите за училищното настоятелство и да чакам да ми заверявам бележника, като естествено, никой не се нави да чака с мен. Което се очакваше, но все пак... Висях половин час пред канцеларията и чаках класната ми да се покаже с бележника ми- а на него му трябваше само един печат! Нищо повече! И за това дребно нещо висях в коридора и се въртях като муха без глава...След което/ НАЙ-НАКРАЯ/ излязох от училище и ЦЕЛИЯ МИ КЛАС- без изключения- се беше събрал на пейките и слушаха как един пълен кретен/ индивид от мъжки пол, мой съученик, който аз харесвам/ се опитва да свири на китара. всъщност той само си говореше и се мъчеше да свири, но пак изглеждаше готин...Стоях на вратата и го гледах втренчено, отново изглеждайки глупаво, като накрая се усетих, че всички други също са ме зяпнали как " умно" го гледам... И аз по най-бързия начин тръгнах да излизам, а в момента, в който се обърнах той се разсмя. Май беше разбрал, че го харесвам. И за капак на всичко автобуса закъсня. Ама много! Него го чаках около час, а през това време дойдойдоха и другите от класа ми. Пак на групичка и той ме видя. Аз исках да изскоча на улицата, та да ме сгази нещо. Поне щеше всичко да свърши. Но проблема е, че той и още няколко човека бяха в същия автобус, в който бях и аз и мен направо ми се дорева, когато той гушна едно момиче. А през целия път усещах/буквално/ погледите им върху гърба си, понеже не се присъединих към групата им. О, пропуснах да спомена, че една съученичка знае как се гледа на ръка и ми предрече скорошна смърт и много неприятности. Всъщност не беше точно така. Каза, че около 40-60 ще умра и в близките седмици ще има нещо голямо, което да ме разсейва и да ме пречи в съсредоточаването върху даден проект. Ами сещате се кое е нещото... Ще се гръмна...

ПП- надявам се това последното Роуз да не го види, че ще ми чете конско по скайп и лекция на тема "Как смееш?!Та това е само едно момче!!!" Понеже всичко това се е слувало и преди, но тогава беше още по-тежко...

Денят бе гаден...През целия ден броях минутите, когато ще се прибера и когато го направих просто не знаех защо толкова съм искала да си дойда. Немския ми е все така труден и аз вече губя каквато и да е надежда. На всичкото отгоре се скарах с един стар познат и дори приятел/ само в този смисъл/, но той не живее в България и много рядко си пишем. Въпроса е, че аз доста се промених, откакто той замина и донякъде ми липсва, но не му го казвам, а се мъча да го покажа. Той нека се сети. Държа се мило с него и постоянно го питам дали няма планове да си идва, но той не разбира намека и мен ми е гадно. Накрая той започна нарочно да ме дразни и аз се ядосах и му отвърнах- започнах и аз да го нервя. Но от това не ми стана по-добре. Накрая той каза "Ужас. Мислих, че си се променила, но не си..." и на мен ми стана супер кофти. Отговорих му, че съм се променила, но той се старае да ме дразни и той напусна дискусията...Не знам какво ми става. Никога не ме е било грижа за него, нито пък ми е пукало дали изобщо е жив, но откакто замина ми е гадно...Какво ви става?! Не го харесвам...не, не го харесвам и това е ! Няма как! Той е...егоист, идиот, бившото гадже на една фр, металист и...безумно готин. Ъ...това последното не съм го казала! Как можах да си го помисля дори?! Той е гадняр! Да си стои в чужбина, не ми трябва! И все пак....ще се радвам ако пак ми пише....

Добре...животът е гаден. Общо взето се събуждам почти всеки ден с тази мисъл, откакто стана 15 Септември. Обяснете ми как точно би трябвало да реагираш, когато господина ти по ФВС иска да играеш по клин и по бяла тениска на този кучешки студ? Като му покажеш среден пръст, ето как. Но...просто няма как да го направя. На всичкото отгоре, аз изобщо, ама изобщо не се разбирам с зодия Лъв. и не знам защо, но момичето до мен просто ме дразни с всяко едно движение. Говоря за училище и другарчето по чин. Но тя просто не иска да мръдне от този стол.... Накрая ми хрумна простата идея да я попитам коя зодия е и като ми каза, че е Лъв и аз избухнах в смях. Тя ме изгледа странно и се дръпна в другия край на чина. Нямам нищо против Лъвовете, наистина, просто...сестра ми е Лъв и двете сме на косъм да се избием. Една бивша съученичка е Лъв и аз бях готова на убийство само като я видех. Просто не ми върви с тези хора. Вече се чудя дали това момче, за което ви разказвах вчера не е Лъв?! Щеше да има обяснение за всичко, но май не е...И слава богу! Така де...просто се радвам. А сега като го споменах и ми стана още по-гадно....и студено, но не мисълта е виновна, а отворения прозорец и факта, че съм с къси панталонки и тениска. Ммммммай ще ззззззабтворя пппппрозореца......*трака със зъби* Вече съм по-добре. Поне класната и тази по БЕЛ не ме мразят. Дори ме похвалиха днес... Но май плановете ми за бъдещето се променят малко от малко...Май ще ида да живея в Англия. Какво пък, там не е толкова гадно. Има си и своите плюсове. Но само да добавя...Мария, ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА да му казваш каквото и да е. Решението си е мое и ти ми обеща да се траеш. Знам, че се разбрахме по скайп, но аз все пак да кажа....Той не бива да разбира, че иначе ще се гръмна. Представям си ужасената му физиономия... Сега ме извинете, ще трябва да уча думи по немски и да се развалям още повече настроението с тази песен.

Аз съм герой! Успях да си избия момчето, за което ви говорех от главата. Или поне ще е така, докато не ми пише. Но нека се насладя на мига.... Задобрявам по немски. Но започнах да позабравям английския, а когато се опитам да говоря на английски в час по немски и ме линчуват...Но както и да е...проблемите край нямат, а аз не искам да си скапвам настроението още тази вечер. Чао!

В Събота съм на кино с Мария. Днес имах 4 часа немски, един математика, един БЕЛ и един ФВС. Последния / ФВС-то/ беше ужаснооооо. Играхме волейбол и аз просто стоях на пейката и затъпявах. Но както и да е. Това не е важно. Има нещо друго- момчето, което мразя в новото си даскало е 19 номер. А ВИНАГИ съм била или 18 или 19 номер. И това е просто...Много се нервя. Но иначе отговора ми днес за поканата на Мария гласеше "ДА!!!!". Бях в 4 час по немски и направо умирах от скука, а това бе като мираж в пустинята.
Майка ми днес се прибра от Плевен и си е вкъщи... А аз съм заета да гледам хорър филми от типа на " Предизвестена смърт". И понеже знам, че Мария ще прочете това....навита ли си да викаме Дама Пика?

Имам постижение- Днес само на няколко пъти ми идеше да убия момичето до мен на чина!/онова, което е зодия Лъв/ Не се кефя, че е Лъв, а не исках да я унищожа през цялото време, а само от части от него. Добре де, 98 % от деня в главата ми се въртяха планове за ритуално изгаряне на кладата. Щях да накарам Мария да ми напише финландски ритуални там знаци и символи около кръга. Шегичка.Просто се сетих как една предишна моя съученичка не искаше да става каквото и да е, когато Мария е наблизо, защото я мислеше за вещица. Ох...добрите стари времена...Но дори тази мисъл не може да ми влоши настроението. Днес е Понеделник и аз съм в еуфория без причина...тук има нещо гнило. Никога, ама никога никога не съм била щастлива в Понеделник сутрин. днес дори успях да се усмихна на класната сутринта, без тайничко да кроя злостни планове. Класът най-сетне разбра, че аз съм демонично същество и няма да се променя и се отказаха от тези си планове. Бяха започнали да ме дразнят. Момчето, което мразя в моя клас- Кристиян- най-накрая също спря да ме възприема като ангелче. Садизма ми взе да се проявява, също и мазохизма. А момичето до мен взе да прихваща. Макар тя да има фобия/О, Боже!!!/ от болка... Нейна изцепка днес:
- Отвътре ми идва да те ударя!- и се разсмя. А иначе през цялото време се опитваше/безуспешно/ да ме нарани. Еми...не успя. Накрая и се изплезих и тя се отказа. И сининка нямах. Съжалявам, просто днес...малко ме избива на садизъм и мазохизъм. Както казах де... Вече и аз се чудя какво съм пила. Или какво не. Знаех си аз, от онази салата е.... Липсата на кола в кръвоносната ми система ми действа зле. Чудя се накрая в какво ще се превърна. И донякъде горя от нетърпение да разбера. Странно, но двамата металисти в класа можели да бъдат доста добри приятели. Имаме общи теми за разговор...ъ....това колко не сме учили и как ще имаме 2 на теста по Музика, който правихме днес. Не знам защо, но реших да подсказвам на Кристиян. Знам, знам...аз съм идиот. Но просто, какво да се прави. човека беше на съседната редица на сантиметри от мен и искаше помощ, не че аз мн знаех де, но все пак.... Трябва да ида на лекар- май страдам от раздвоение на личността. Това е всичко от мен засега. Колебая се дали да не споделя и другите си прояви днес, но май ще се въздържа. Все пак не целя да ида в Лудницата. The Лудница....моята стара приятелка... Бъзик де...Лека нощ на всички...

ПП- Ако имам късмет Мария няма да прочете това и няма да си изпатя по скайп.

Напоследък ми се събра много...Споменах ли, че отново си харесвам някого? Май не...Е, ето вече знаете. Той е висок, с тъмнокестенява коса и тъмнокафеви очи и е много готин! Но понеже съм заек в ново училище и не се познаваме, въпреки, че е от моят клас...и си има гадже- пак от моя клас... Но не мисля, че ще останат дълго време заедно. Вече ходят две седмици и не правят нищо заедно, а аз и той все повече си общуваме. Днес дори ми направи комплимент, след което аз щях да падна. Добре че една приятелка беше до мен и ме накара да се осъзная. Но започнаха подозрения, че си падам по него, а повярвайте ми, той е достааааа известен в училището ми. Всички го познават! И не се шегувам...Колкото и пъти да мина по коридора, всеки споменава неговото име...А името му е малко странно, затова няма как да го объркам. Знам, че става въпрос за него. Но това не е най-големия ми проблем...Момичето, което стои на чина до мен е направо....Изкарва ме извън релси! Тя може да ме дразни по 1000 различни начина по едно и също време и то нарочно. Хубаво, ще се преместя...Да, ама не. Никой не иска да седне до нея, а аз винаги си намирам до кого да седна. А в моята класна стая чиновете са точен брой и няма свободни места, което направо ми лази по нервите...Немският взе да ми върви. Както се казва "Бавно, но славно" аз напредвам по чуждият език и си намирам все повече нови приятели. Зажадняла съм да ида на кино с когото и да било! Е не баш, но...Проблем №...Загубих им бройката. нашите не ме пускат по неизвестни ми причини. Животът ми взе лека- полека да се нарежда, а ако изкарам още една добра оценка, мооооже би ще ме пуснат да ида на кино! Но това е тънка, тънка струйка светлина в края на тунела, която всеки един момент може да бъде загасена, така че нищо не обещавам. Извинявам се, че не влизах толкова време, но компютърът ми се беше развалил и трябваше да го препрограмират, което е направо брутално... Нямам почти нищо, но мисля, че ще успея да си наваксам с картинките и песните. Ще си сваля нови! Звуча прекалено оптимистично...Това не се е случвало от месец и нещо...Може и повече. Промяната ми харесва! Писна ми да съм намусена всеки ден, макар за утре да имам ОСНОВАТЕЛНА причина- ще тичам нормативите по ФВС. Да не ви описвам колко го мразя този господин...