Анджела Бетинсън

1.Име: Анджела Бетинсън

2.Години:15

3.Външен вид: Аз съм с дълга коса и сини очи, но на светлината от лампите те стават сивкави.
Лицето ми е бледо.
Имам нормални устни.
Полумесецът ми е в контраст с бледото ми лице.
Висока съм 165см и съм тежка 45кг. Когато се запозная с нови хора всички те ме питат добре ли съм, защото им изглеждам болна.

4.Характер: Аз сам зодия водолей и се предполага, че винаги съм съгласна с хората около мен, но не е тъка.Почти винаги съм на друго мнение и започвам да упорствам докато не стане на моята.Обичам да съм в центъра на вниманието, но не и постоянно да се говори за мен. Много мразя когато някой ме зяпа.
Стаята ми е винаги разхвърляна, защото имам много дрехи, но когато ще имаме гости винаги я подреждам.
Мразя когато вляза някъде всички да започнат да зяпат полумесеца ми, да си шушукат и да ме сочат с пръст.
Мразя хората да определят своите приятели между бедни и богати. Аз съм от средните(не сме закъсали, но и нямаме пари в повече):D,затова нямам много приятели.
Определям своите приятели по характер и нрав.
Имам една приятелка с която мисли еднакво. Имаме съвсем леки разминавания, затова ни наричат близначките.
Моята близначка се казва Елеа Водевил.

5.История: Родена съм на остров Аруба, Карибите. От малка бях приятелка с Елеа Водевил. С нея бяхме като близначки.В училище двете с Ели бяхме най-добри приятелки. Но тя замина на ваканция заедно с родителите си и не се върна... Чак след половин година разбрах, че е била Белязана и се е преместила в Дома на Нощта. Това ме натъжи. Ставах по- мрачна не разговарях с никой. Елеа ми липсваше, а мъката ми ме давеше...

Беше сутрин. Лъчите влизаха през прозореца. Изведнъж започна да ми пари на очите. И да ми дразни кожата. Скочих от леглото и отидох в банята. Наплисках се със студена вода, а когато погледнах към огледалото изпищях. На челото ми се виждаха очертания на незапълнен сапфирено- син полумесец. Знаех какво означава това...

Слязох долу при майка си. Надявах се да ме разбере. Но тя се вбеси, защото мислеше, че я мамя. Доказах й, че не съм го нарисувала. Тя въздъхна и се замисли, а аз чаках... Чаках я толкова дълго, че накрая започнах да се ядосвам и я попитах какво да правя. Тя ми отвърна, че вече не съм й дъщеря, а едно гнусно чудовище...

От лицето ми сестичаха сълзи. Качих се в стаята си. Намерих си телефона и звъннах на Елеа. Тя ми обясни как да стигна до Дома на Нощта и ме предупреди да се покрия добре, така че да не се излагам на слънце. Стегнах си багажа и си повиках такси. То ме закара в училище, но едва успях да си платя сметката. Ел ми помогна с багажа и ми показа къде да се настаня. За мое огромно съжаление не бяхме в една стая, защото аз бях третокурсничка, а тя четвъртокурсничка. Когато тръгвах от вкъщи главата ме болеше и очите ми сълзяха, но тук в училище се чувствах прекрасно.

6. Местоживителство: о. Аруба, Карибите

7. Дом. Любимец:персийска котка на име Маца и жълт лабрадор на 3 месеца с име Лили

От мен си одобрена, Илиянче...

P.S. На другите оставям критиката! ;D