Untitled

Заглавие: Untitled Вто Окт 26, 2010 1:27 pm

Животът е гаден. Нечестен, да, но и гаден. Рядко се случва нещо да стане както ни се иска. Глупавата съдба си има своите планове и никога не ни позволява да ги променим. Да си променим живота, да има нещо хубаво в него. Но това е невъзможно, нали?
Исках да съм с него. Толкова дълго време го желаех, толкова много го желаех. Бях се влюбила, както казват, до ушите и нищо не можеше да промени това. Неоспорим факт. За първи път в живота си бях толкова дълго истински влюбена. А пеперудите вътре в мен се разлитаха като пчели около мед всеки път, когато си помислех за него или за нещо, свързано с него. Няколко пъти ми се искаше да забравя, всичко това да свърши. Но тогава осъ знах, че всъщност никога не бих искала това да свърши. Защото иначе бих си спомняла с тъга дните, в които го обичах. А те бяха много. А сега с тъга си спомням единствено хубавите мигове с него, които не са чак толкова много. Така е по-лесно.
Той преобърна живота ми. Никога не се бях замисляла кой знае колко как да се облека за училище. Не се интересувах много от външния си вид. Не мислех толкова много дни как да започна един простичък чат. Не се мъчех да събера смелост, за да се запозная с него лице в лице. Не се интересувах от барабани. Даже... Даже не пишех толкова много разкази. Има още толкова много неща, които той несъзнателно и без въобще да знае промени в мен. Но няма смисъл да ги изреждам. Така си причинявам само повече и повече болка. Напълно ненужна болка, която нямаше да съществува, ако никога не бях го срещнала. Но пък тогава нямаше да съм познала истинския вкус на любовта. Сладък, и същевременно прекалено горчив.
Сега седя в час по английски и си припомням всичко... Всичко, което ме накара да го харесам, всичко хубаво, което се случи през изминалата година. Всички около мен говорят, викат, но аз съм като в мехурче, глуха и няма за околния свят. Но знам, че не е хубаво да се живее в спомените, в миналото. Така само си причиняваме болка... И ето, сега ще спра да пиша, ще продължа да си мисля за него, и ще се правя, че слушам класната. Ще си мисля за бъдещето, ще се надявам... Въпреки че знам, че шанс нямам. Аз го обичам, а той си има друга. Неоспорим факт, нали?

Заглавие: Re: Untitled Вто Окт 26, 2010 1:27 pm

Знаете си, коментирайте тук.

Заглавие: Re: Untitled Вто Окт 26, 2010 6:54 pm

Написано е красиво и си личи, че не са просто думи, а че зад тях има и чувства... Обикновено ми е лесно да разпозная когато аз самата пиша нещо защото ми е на сърце (като всичко, което съм пускала тук). Просто.. ами, може да се разбере, че нещо е написано по съвсем естествен начин - личи си как думите просто сами са се изливали. Понякога ми става малко тъжно, че не мога да разбера точно тази емоция.... Но, написано е много емоционално, много истински, браво!

Заглавие: Re: Untitled Сря Окт 27, 2010 11:50 am

Мерси. (: Като се има предвид колко ми беше гадно да го пиша, защото все пак си спомнях всичко, се радвам, че се получи добре по моите преценки. Даже една приятелка го хареса, уж, а рядко се случва това. ;д И точно тази приятелка вчера ми каза, че е по-добре да си изливам чувствата на хартия, отколкото да чупя чинове. ;дд Така наистина е по-лесно.