Ритуал на Самхайн, 31.10.

Първият ми ритуал без дарбите ми и за петте елемента. "Стегни се, Роуз... всичко ще е наред. Никой няма да разбере. Всичко ще бъде наред.", повтарях си, но всъщност не бях толкова сигурна. Носех обичайната си черна рокля с гол гръб, която винаги носех на ритуалите, така че се приближих с обичайната си грация към средата на кръга. Ръцете ми все още трепереха, но започнах:
- Днес е денят на Самхайн. От тази нощ до края на годината - 31 декември - границата между нашия свят и този на мъртвите е съвсем тънка. Древните са вярвали, че именно в този период могат - макар и не осезаемо - да са с починалите си близки, защото двата свята почти са се сляли в едно. - замълчах за секунда, като сведох поглед към земята. Опитах се отчаяно да си спомня нещо - каквото и да е. Не бях подготвяла реч или нещо такова след всичко, което се случи напоследък. Времето просто бе отлетяло. Така че думите, които казвах, идваха от сърцето ми. - Затова и празнуваме днес. За да почетем не само богинята, но и предците си.
С една тежка въздишка аз се приближих до Лиса, която представляваше първия елемент - въздуха, запалих жълата свещ и започнах:
- О, ветрове на бурята!
В името на Никс ви призовавам
да разпръснете моята благословия
сред магията, която ще бъде извършена тук!
Слава богу, усетих как ме обгръща лек, приятен ветрец. Това беше само нейната сила, не и моята - знаех го, но ми беше достатъчно, че никой друг не го знаеше. Пристъпих към втория елемент - огъня, и се почувствах далеч по-уверена. Винаги се бях чувствала най-близка с Огъня, пък и плюс това все още го владеех. Обърнах се към Сани и запалих червената свещ.
- О, небесен Огън!
В името на Никс те призовавам
да ни подкрепиш в заклинанието,
което създаваме тук!
Този път реакцията на елемента беше осезаемо по-бурнаи аз си отдъхнах. Винаги можех да разчитам на това. Огъня никога не ме беше предавал и сега, в най-трудния и най-важния ми ритуал, бе останал до мен. Обърнах се към Водата - Вики - и с треперещи ръце запалих синята свещ. Но несигурността ми - или поне така ми се стори - не пролича в гласа ми.
- О, потоци от дъжд!
В името на Никс ви призовавам!
Присъединете се към нас в смъртноносната сила
в изпълнението на този ритуал.
Чух песента на вълните - за бога, морето винаги беше моят дом, когато имах нужда от него, и сега, въпреки че елементът ме бе напуснал, аз все още го обичах. Приближих се към четвъртият елемент - Земята, представлявана от Елиз - като запалих зелената свещ.
- О, Земя! Дълбока и влажна.
В името на Никс те призовавам - нека
те усетя в грохота на бурята от сила,
която ще получа, когато се присъединиш към мен!
Е, усетих грохота на сила, но нищо не получих. Не бях разочарована, защото бях очаквала това. Никога не си бях мислела, че ако елементите ме изоставят, точно Земята ще остане. Връзката ми с нея беше най-слаба. За втори път тази вечер обаче се почувствах уверена, когато стигнах средата на кръга. Взех лилавата свещ в ръцете си и я вдигнах във въздуха. Русокестенявата ми коса се отметна назад по гърба ми. Изпълних се със сила, която изненада дори и мен, когато свещта, представляваща Духа, се запали сама. Усмихнах се. Последните елементи, които владеех, не ме бяха изоставили.
- О, Дух! Див и свободен!
В името на Никс се обръвам към теб! Отговори ми!
Пстани с мен по време на този могъщ ритуал
и ме дари със силата на Богинята!
След няколко секунди, за които сякаш сърцето ми спря, нищо не се случи. Но след това сребристата нишка ни обгради и засвети леко, показвайки ни, че елементите са с нас.
- Бъдете благословени! - гласът ми внезапно се бе изпълнил със сила. Минах покрай всеки - първо покрай четирите елемента, а после и останалите в залата - и им дадох да пият от виното, примесено с кръв, докато всички ми отговориха с "Бъди благословена!". Когато приключих, слязох пъргаво обратно при момичетата - задача с повишена трудност при високите ми ботуши на висок ток - за да видя техните реакции от ритуала...

Бавно вървях през тревата заедно с опростеният си вариант на рокля /без цветята ушити по нея и онази огромна панделка с цвете на ревера/. Крачех с наглед ужасно неудобни токове. Естествено си носех чанта, в която бях сложила гълъбо- сивите си дънки и черния потник. Около мен се рееха призраци. Разпознавах повечето от тях лесно. Джейн Лейкънстън- малкото момиче, с история, която поради ужаса без да искам знаех наизуст. Но предпочитах никога да не съм я научавала. Чък Персиан- деветнадесетгодишното момче, което вечно беше с предсмъртна усмивка на лице, въпреки хилядите си рани и зловещият нож, чийто край се подаваше от сърцето му. Магдалена, Мери, Елизабет, Дейвид, Томас, Пол и още доста призраци. Всички знаеха, че трябва да се държат добре, защото или аз щях да ги запратя завинаги в отвъдното /в най- лошия вариант/ или Роуз щеше да ги прогони за известно време /доста по- добре/. Със закъснение вдигнах глава, за да видя вървящо назад привидение, което мина през мен. Уф. Мразех да става така. Все едно смъртта е минала през мен и ме правеше страшно изморена. А, допреди няколко секунди бях бодра и свежа като току- що поникнало стръкче трева. Отръсих от мозъка си тези мисли и пристъпих в стаята за ритуала. Там беше само Роуз, която изглеждаше много нервна и непрекъснато крачеше насам- натам. Кимнах й леко, надявайки се да се поуспокои малко. Не виждах защо се притеснява. Когато запристигаха и другите с останалите образувахме кръг, а Роуз /която продължаваше да изглежда супер- притеснена/ застана в средата и започна ритуала. Изпаднах в някакъв сладък унес докато тя призоваваше елементите. Съзнанието ми блуждаеше докато не дойде ред на Земята. Тогава сякаш рязко се събудих и мозъкът ми работеше на пълни обороти.
- О, Земя! Дълбока и влажна.
В името на Никс те призовавам - нека
те усетя в грохота на бурята от сила,
която ще получа, когато се присъединиш към мен!
Момичето запали свещта ми и обичайното чувство на спокойствие и радост се присъедини към мен. Усещаше се меката несъществуваща трева под краката ми и чуруликането на птички. Очите на Роуз бяха ококорени сякаш за първи път виждаше подобно нещо. Което определено не беше така. Изненадах се, но не казах нищо. Роузмари завърши кръга и след това обиколи залата със специалното вино примесено с кръв. Ъгх. Мразех кръв. Но пък обожавах вино. Пфу. Когато стигна до мен отпих минютюарна глътчица и с гаден вкус в устата едва- едва казах:
- Бъди благословена.
Ритуалът приключи и аз отидох да се преоблека. Като излязох всички от групичката се бяха събрали и обсъждаха ритуалът. Усмихнах се леко киселичко и се присъединих към тях. Не бях почитател на "Светските Събирания".

Този път щеше да е различно. Този път учителите нямаше да правят ритуал. Този път всичко бе в ръцете на учениците, които, както Лия се надяваше, си бяха научили урока. Тя щеше да е там само за всеки случай, за да не се случи нещо непредвидено. Въпреки всичко, чернокоската бе облякла красива черна рокля, къса, тясна в горната част и доста широка в по-долната част, към коленете. Беше с елегантни обувки на висок ток, също черни. Разбира се, на шията й висеше знакът на Никс, сияещ със своята красота отдалече.
Ели се приближи до входа на храма. Отвътре лъхаше топъл въздух, напоен с аромата на восък и парфюм. За повечето вампири това бе доста неприятна миризма, но на Лили си й харесваше. Караше я да се успокоява, да се чувства защитена... Да се чувства свързана с богинята. Жената вдиша дълбоко от свежия въздух, който бе развяван от лекия ветрец, и пристъпи навътре в голямото помещение.
Повечето от учениците вече бяха тук. Дъщерите на елементите все още не бяха излязли, още нямаше полунощ. Но наближаваше. Скоро часовникът, който бе скрит зад някоя черна завеса, оповести началото на новия ден. Началото на Самхайн. Или на модерен език - Хелоуин.
Петте момичета излязоха навреме, подредиха се в кръг, а Роуз призоваваше елементите един по един. През цялото време Лети я наблюдаваше много сериозно и стигна до извода, че нещо не беше наред. Лидерката на Дъщерите на мрака изглеждаше прекалено нервна за поредния ритуал. Тя вече бе свикнала с това, а даже и да не беше, нямаше причина да бъде толкова напрегната.
Хатауей призова и Духа, лилавата свещ пламна в ръцете й, а след това дойде реда на виното, примесено с кръв. Като ученичка в Дома на нощта Лия винаги бе мразила тази част. Не че не харесваше кръвта, напротив. За всеки вампир това бе истинско удоволствие. Но тогава мисълта да пие от нечия кръв я отвращаваше. Докато сега тя вече знаеше, че това бе просто неизменна част от съществуването на който и да е вампир.
Роуз пристъпи пред Ели и й подаде бокала. Чернокоската прие древната чаша, отпи доста голяма глътка и я преглътна с удоволствие. Разбира се, много добре знаеше вкуса на кръвта. Но всеки път преживяването бе сякаш се случваше за първи път, всеки път бе толкова прекрасно, вълшебно, райско...
- Бъди благословена. - отвърна Ели на тъмнокоската и върна бокала в треперещите й ръце. Оставаха още няколко ученика, докато накрая вече всички бяха пили. Залата се изпълни с шум, говор и смях, а Скай побърза да се качи на подиума, където досега бяха стояли петте момичета.
- Моля за малко тишина! - призова тя учениците си и всички обърнаха глави към нея. Доста вече се бяха запътили към изхода, но се спряха, за да я чуят. - Благодаря ви. И така, искам да ви съобщя, че след един час ще има парти за Хелоуин. Мисля, че всички знаете къде се намира стаята ми. А за тези, които не знаят - нека попитат някой от горните курсове. - чернокоската се усмихна, когато видя израженията, изписани по лицата на новаците. Никой не беше очаквал Висшата жрица да направи парти за Хелоуин, и то в нейната стая. Но и никой не знаеше какъв бе нейният план, и никой не знаеше в какво щяха да се озоват...

П.П. Темата за партито утре ще ви я направя. Дотогава си пишете РП-та за ритуала тук. ;д