Надежда

Заглавие: Надежда Пет Мар 04, 2011 5:30 pm

Една фигура крачеше решително през мрака на нощта. Луната слабо озарява лицето й, но се различава, че е момче. Нищо специално в него - просто момче - черна коса, зелени очи. Той изглежда така, сякаш се е запътил нанякъде. На не повече от 15 е. Къде ли се е запътил по това време на нощта? Първото, което си мислим е, че е наркоман. Но нищо в него не показва нещо свързано с дрога, алкохол или цигари. Сякаш просто върви безцелно. Нека надникнем в главата му. Мислите му са необичайно подредени. Целта му в момента е да стигне до летището... на десет километра от сегашното му местоположение. Втората мисъл - преминаваща по-скоро несъзнателно - че се казва Алекс Грийн. Но защо ли е тръгнал по това време на денонощието? Разбираме го от следващата мисъл - избягал от вкъщи. А защо? От това, което разбираме, сме шокирани. Алекс вижда, че баща му го мрази, а майка му го обича. Но и двамата, макар и майка му да не го казва, смятат, че ще са по-добре без сина си. Момчето дълго време се е правило, че не разбира, но какво ли го е провокирало сега да тръгне, да се махне? Лунната светлина осветява лицето на Алекс и виждаме, че окото му е синьо - удар от баща му.
"Баща ми отново надигаше бутилката с водка. Майка ми седеше тихо на дивана и не смееше да мръдне от страх да не пострада. Влязох в стаята и седнах на стола до татко си.
- Пак ли ти? - кресна той в лицето ми и неприятната миризма на алкохол ме лъхна в лицето. Сметнах за по-добре да не отговарям - винаги можеше да стане по-зле.
- Какво, да не би да освен да си пълен малоумник, да си и ням? - изсмя се той. Гневът ми започваше да клокочи, но за петнайсет години се бях научил да се сдържам. Примигнах и свих ръцете си в юмруци, за да се успокоя.
- Ти какво, на интересен ли ми се правиш? - изкрещя баща ми в лицето ми и счупи бутилката в ръката ми. Веднага ми текна кръв.
- Джонатан, не! Остави го. - извика майка ми и хвана баща ми за ръката. Той я блъсна с всички сили и тя се удари в ръба на масата и загуби съзнание. Вече не издържах надигнах се - и без това бях по-висок от този мизерник, наречен мой баща.
- Как можа да го направиш?! През всичките тези години ти си едно миризливо прасе, което харчи парите на майка ми за собствена лична изгода! Никога не си си правил труда да се хванеш на работа! Търпя те петнайсет години, по дяволите! И вече не издържам! Махам се! Но ако още веднъж чуя, че си наранил майка ми ще се обадя в полицията, ясно ли ти е, стар тъпанар такъв?!? - произнесох речта със зачервено от яд лице и в израз на чувствата си го замерих с остъка от бутилката хвърлена по ръката ми. Взех парите си от стаята, обух си маратонките и излязох в студената нощ. Единствената мисъл, която се въртеше в главата ми, беше да стигна до летището. Щях да отида в Амстердам. Чичо ми живееше там - винаги е бил добър към мен."- Случката, заради която Алекс си е тръгнал, се завърта в главата му. Той се чувства като пълен гадняр, задето е оставил майка си. Но той крачи решително и с надежда, че нещата ще се оправят.
Защото надеждата умира последна.

Заглавие: Re: Надежда Вто Мар 08, 2011 9:38 am

Ъ. Много е странно времето, в което разказваш.. Не че е лошо, много си е хубаво дори, но просто ми е много необичайно.. Ама си ми една оптимистка..! ^^ Много е добро, браво. (=

П.П. Имаше малко пунктуационни грешки, оправих ги.. ;р

Заглавие: Re: Надежда Вто Мар 08, 2011 2:33 pm

Много ме кефи да пиша в това време xD. Радвам се че ти харесва и мерси за редакцията. ;д Какво ще правя без теб ;д