В храма

Заглавие: В храма Пет Фев 26, 2010 2:55 pm

Тук пишете, когато си искате, освен в дните, когато има ритуали. Описание на залата може вие самите да давате.

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 11:34 am

Вървях бавно към храма на Никс, препъвайки се. Знаех, че в момента трябваше да се намирам в стаята ни, която делях със Сани и да си почивам. След около два часа щеше да се зазори и слънцето щеше да ме пари ужасно много. Жалко, че вече не бях човек. Тези ужасни неща със слънцето и всичко това да внимавам, защото слънцето ми причиняваше болка бяха просто ужасяващи. Защо аз точно трябваше да стана вампир?
Влязох в огромната старовременна зала. Преди не бях влизала вътре в залата, просто бях идвала отпред и си разговарях със статуята на Никс. Защо всичко това ми се случваше? Имах толкова въпроси, а сега се чуствах толкова странно. Нямах подкрепата на никой, но аз един вид и не я исках. Цялата зала беше препълнена със свещи. Свлякох се на земята и се вгледах в ледените мраморни плочки, по които нямаше и следа от восък. Въпреки, че нямаше и следа миризмата на восък ухаеше нещо и плавно в цялата зала. Усещането беше прекрасно. Не обичах миризмата на восък, но това беше нещо като скъп италянски парфюм. За миг ми идваше да забравя за всичките си проблеми, да заспя и повече да не се събудя. Вярно, че беше наистина ужасно. Идвах да търся отговори на толкова въпроси, но ми беше толкова трудно. Лъжех се, че вече не исках Сани за приятелка. Загубата и ми беше толкова голяма. Не исках да го показвам, но все още я приемах като моята най - добра приятелка. Не можех да се примиря, че повече никога няма да бъдем приятелки и няма да обсъждаме готините задници на някои момчета. При всички тези спомени не можех да повярвам, че всичко това е свършило. Защо? Нима повече никога няма да бъдем като преди...Джейк...не се залъгвах, но и неговата загуба ми беше мъчителна. Не колкото тази на Сани, но все пак беше нещо. Напоследък бях изгубила всякакви симпатии към него, но все още усещах спомените.. Той беше един от най - добрите ми приятели, а сега нямах и него. Да не говорим за Роуз, Меридит, Емили... отдавна не бях говорила с тях. Те също ми липсваха макар да знаех, че са ми все още приятели. Всички ми бяха толкова далечни. Дори и котката ми Дейзи вече не ме разбираше. Сърдеше се постоянно и съскаше по другите котки. Не можех да се доверя на ментора ми, защото той не ме разбираше и просто го чуствах като непознат. Това означаваше само едно нещо. Буквално бях сама. Единственият на когото мога да се доверя беше Никс...
Бях се унесла толкова в мислите си, че не чух когато вратата изскърца. Явно някой също беше дошъл в храма, а аз побързах да изтрия сълзите си и да се изправя.

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 11:49 am

...Влязох в храма на Никс с насълзени очи и кърпичката ми с инициалите ми в ръка.Отворих голямата врата на храма и с бавни крачки пристъпих едвам един път.После ощи две мъчителни крачки и си избърсах сълзите,които ми се стичаха по бузите и ги попивах с кърпичката.Кърпичката беше моето утешение.Най-добрия ми приятел вече.Чувствах огромната загуба на Вики.Чувствах голяма дупка в сърцето ми,там където беше Вики.Чувствах,че тя скоро няма да се запълни.Чувствах,че не ми е по силите да я запълня.Не съм достойна приятелка.Аз съм ужасна.Не заслужавам приятелството на който и да е.Трябваше да бъда сама.Не искам да наранявам хората около мен.Трябваше да ме изолират и да си продължат живота си.Трябваше и Вики да го ваправи.Трябваше да `и кажа,но сега просто исках да се помоля.Да се помоля на Никс.Да се помоля отново да живея ден за ден.Да живея така,защото смърта ме дебне.Тъгата и скръбта също.ПНросто трябваше да се предам и да живея в безчувственост.Да живея без чувства и наранявания.Да живея без приятели и врагове.Да живея безчувствен живот.Това заслужавах.
Правех малки крачки подред,докато стигнах посредата на храма.Легнах на колене и започнах да изнасям италянска молитва на Никс.Дано тя поне набере смелост и ми прости.Дано поне тя ме разбере.Исках да я чувствам като майката,която в момента нямам.Да чувствам утехата `и,както чувствам тази на моята кърпичка.
Казах си молитвата и станах.Станах и забърсах стичащите се сълзи.След като ги избърсах видях Вики.Вики седеше и ме гледаше с насълзени очи.Не знаех каквво да кажа.Исках даа я прегърна,но не се усмелих.Тогава тя каза:...

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 12:04 pm

- Ако...искаш да те оставя сама, за да... не ти преча. - промърморих аз, но после съжалявах за казаното. Знам, че си бях голям инат и не можех да и призная колко много съжалявах за всичко.
Изведнъж усетих някаква топлина. Проблесна светлина, а аз и Сани затворихме очи, защото тази сълна светлина ни пречеше. Клекнах бавно на земята и видях, че Сани беше направила същото. Пред нас се появи фигура на жена. Вгледах се в нея и треперех. Светлината беше спряла да ме дразни и чак тогава разбрах кой всъщност стоеше пред мен.
- Никс! - възкликнах, а от очите ми започнаха да текат едри сълзи. - О, Никс! Защо всичко това се случва на мен? Какво става, Никс? Какво означават всички тези видения? На всяко видение краят му е еднакъв. Аз винаги съм сама и нямам никого около себе си, дори и теб...
Никс беше погалила Сани и тя гледаше богинята с ведра усмивка. След това виждах обръзът на жена близо до себе си. Почуствах нежната й ръка върху моята, а нейните думи бяха в съзнанието ми.
"Не плачи, дете мое! В тъмнината, винаги има светлина."
Усетих я близо до себе си. Никога преди не бях чуствала такава обич.
"Запомнете едно, деца мои... никога не се разделяйте. Бъдете заедно!"
Образът й започна да изледнява, но това сигурно беше заради това, че се съмваше...
- Никс, не си отивай! - извикахме в хор със Сани и се хванахме за ръце. - Обещаваме, че ще бъдем заедно.

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 12:13 pm

"Запомнете едно, деца мои... никога не се разделяйте. Бъдете заедно!" - прошепна ни тя и образът й започна да избледнява.
- Никс, не си отивай! - извикахме в заедно с Вики и се хванахме за ръце. - Обещаваме, че ще бъдем заедно...
Но това не подейства.Никс съвсем избледняла вече само ни прошепна:
-"Обичам ви деца мои!"-И изчезна за наше огромно съжаление.
С Вики все още се държахме за ръце.Не искахме да се пуснем.Топлотата,която отдавне беше изчезнала между нас - се появи ей така.Радвах се,че сме хванати за ръце,пак заедно завинаги.Най-добри приятелки завинаги.Харесвах това чувство.Най-накрая като Никс изчезна понечих да кажа на Вики:
-Аз...мн...много съжалявам!
Тями отвърна:...

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 12:25 pm

- Аз..аз също се държах грубо. Сега обаче Джейк не ме интересува.. - отвърнах аз и прегърнах Сани импулсивно.
Знаех, че беше странно от моя страна. Аз все още не можех да приема, че тя... но няма значение. Някои неща се променяха, а някои оставаха. Това би трябвало да се промени. Потреперих, но не помних почти нищо от Никс, освен думите й. Нейният образ беше толкова избледнял в моето съзнание, че го чуствах все едно се е извършил преди поне пет години. Когато разговаряхме със Сани, разбрах, че и тя не помни много от това, което се е случило. С една дума почти нищо от случилото се. Разбира се, че и двете помнехме думите й. Все още не бях сигурна, че трябва да ни виждат заедно. Не знаех как ще реагира гаджето й Джейк, но не че ми пукаше. За първи път бях почуствала нещо като обич, която не бях чуствала никога преди. Знаех, че беше странно, но моите родителите никога не им беше пукало за мен... просто ги интересуваше тяхното богаство и нищо повече. Вярно, че живеехме в голямо охолство, но това не променяше нищо освен, че можех да си поръчвам неща от интернет за 50600 и нашите нямаше да разберат. Много хубаво... няма що.
- Сани...

Гост

Обикалях двора, когато видях че вратата на храма на Никс е отворена. Влязох вътре и видях неочаквана гледка. Сани и Виктория си говореха. Аз ли не виждах като хората или те си говореха, сякаш си бяха като преди. Ядосах се, защото не исках Сани да общува с такива като Виктория.
- Сани! - извиках, а те двете се обърнаха неочаквано.
Бях толкова ядосан от това, което бях видял и задърпах Сани за ръката.
- Ела с мен. Не искам да общуваш с такива като Виктория. Хайде, ела ще те заведа в моята стая.

Заглавие: Re: В храма Пет Май 14, 2010 3:49 pm

Продължавахме да стоиме в храма с хванати ръце и да се взираме една в друга.Не бяхме си срещали погледите от доста дълго време.Предикато срещах погледа на Вики виждах само омраза,но сега виждам моята най-добра приятелка каквато беше преди.Точно преди да и отговоро Джейк влетя в храма с гръм и мълний.Дойде тичешком до нас и ме хвана силно за ръката,така че аз изскимтях от болка.Той ме задърпа към вратата казвайки:
- Ела с мен. Не искам да общуваш с такива като Виктория. Хайде, ела ще те заведа в моята стая.
Обаче аз не се оставих и му отговорих:
-Джейк престани!Първо - имам си стая,второ - боли ме и трето - с Виктория сме избрани и не можеш да ни разделиш!
Понечих да си отскубна ръката от него,но той ме стисна по-силно.
-Ако искаш да говорим насаме,не е нужно да ме дърпаш и да ме стискаш така!
Той не ме пусна и ме завлече като мълния.Кимнах на Вики да не идва да ме спасява,защото едно прегрешение и Джейк ще изпита непоносима болка от огъня.Излязохме от храма и тръгнахме към момчешките общежития.Ще бъде мъчителен разговор!

П.П. Пиши направо там!