Луси Силва

Заглавие: Луси Силва Пон Ное 11, 2013 7:59 pm

Име- Луси Силва
Възраст- тя е петнайсет годишна, родена на 11 юни.
Външен вид - Не особено висока, само около метър и шейсет, Луси е едно от най-запомнящите се лица. Само със сините си очи като изваяни от блестящи сапфирени камъчета, тя приковава вниманието на всеки, който се вгледа в нея. Меката и вълниста, тъмно кестенява коса пада леко по раменете и почти до кръста. Може да не е от типичните "перфектни красавици", но има очарователна, мека, нежна усмивка и сладки бледо розови устни.
Луси държи на личния си стил, който прави гардероба и една пастелна цветова гама като рисунка на сина на Пикасо. Без значение дали носи сини дънки, бели панталони или сив клин те вечно са съчетани с ярка блуза (розова, жълта, коралова), дълги весели обеци и високи обувки. Любимите и дрехи, естествен са ежедневните, разноцветни летни рокли - весели и свободни. Това е тя и личния и стил го показва.
Характер - Луси е дружелюбен, весел и вечно усмихнат човек. Не е много общителна в нова среда, но щом се отпусне е прекрасна компания. Умее да прикрива емоциите си с усмивка и трудно споделя личните си проблеми, чувства, емоции и всичко ново и изненадващо в живота и. Даже разговорите, които води с приятелите и са на важни тематики като, "Вярваш ли в извънземни?" или "Чу, ли че в къщата на старата баба Дафни все още живеел съпруга и? Не я е оставил сама дори след смъртта си!" Да, тя не умее да води сериозен разговор, но определено обича хората, животните, света около нея и... живота. Добър слушател е, дори да не умее да дава най-умните съвети прави всичко възможно да помага на приятелите си с каквото може. Обича топлия и спокоен летен дъжд, да усеща вятъра в косите си или просто да лежи сама на меката, пролетна зелена трева зачетена в любимите си книги с истории за вещици, пътуващи във времето, принцове и принцеси.
Свободна като вятъра, светла като слънцето и лека като облаците.
История - Луси, според историите на майка и е била родена през една дълга, тиха, дъждовна лятна нощ, някъде в едно от далечните малки, английски, забравени от света градчета в което предполагам никога няма да се върне отново.
Но няма да се впускам в деликатни подробности, така че нека превъртим историята напред, за да разберем, че тя е дете на разведени родители, живее с майка си, Линда и баба си Дора от цяла вечност, а баща и не е част от живота и от същото това време. Луси няма никакви спомени с него, единственото, което знае е научила от историите на майка си. Лудата, младежка любов, прибързаният брак, различията между тях, безспирните скандали и развода 11 месеца след раждането и. От тогава тя живее без татко. В началото и бе трудно, да живее без баща, който да я научи да кара колело, да я прибира от училище, а тя да му разкаже за първия урок по изобразително изкуство, да го нарича "татко", нещо съвсем елементарно, простичко и обикновено за другите деца, но привикна с времето, научи се да бъде силна. Дори да бе прекалено малка чувстваше, че на майка и, и бе трудно. Опитваше да бъде до дъщеря си, но тъгата в очите и преливаше, затова тя бе силна. Майка и стана най-добрата и приятелка, а баба и човека на който тя се възхищаваше. Когато я погледне и до днес единственото, което Луси вижда е огромното топло но и толкова силно сърце, благородната и, златна душа и красивите сини, разбиращи очи, които тя е наследила от нея. Дора за нея бе като идол, модел за подражание и едновременно с това опора в живота. Баба и е човека на който винаги може да сподели всичко и дори да не говори тя винаги се чувстваше просто мъничко по-добре когато е наоколо. Знаеше, че след като баба и се е справила с живота и тя ще го направи.
Трите се местеха доста, за да си намерят дом, но вече го намериха и от 8 години Луси живее в сравнително голяма къща на два етажа с голям двор и басейн, който не е от най-големите, но е най-любимата част от дома и, особено през лятото, онези горещи летни нощи.
Какво друго мога да ви кажа за Луси, хм да тя, както и всички останали има своята МАЛКА тайна. Да… момичето не е съвсем нормално по нашите стандартни, всъщност даже за това реши да се запише в гимназия Даргмур. Понякога, само понякога тя може да чувства, вижда и усеща чуждите мисли и чувства. Думите като от изневиделица се появяват в съзнанието и, а тя просто за миг се чувства като другия човек.
Това, което тя не знае е че това е само началото на нейната дарба, но кога ли ще осъзнае какво наистина може да прави? Може би скоро, ще се научи да се превъплъщава във всеки човек, до чието съзнание достигне.
Та, това е историята на Луси, все пак колко неща могат да се случат на едно петнайсет годишно, съвсем обикновено момиче?
Луси Силва Danielle-campbell

Допълнително – Не мога да си позволя да пропусна любимия и голдън редрийвър, Тони, който е най-важната част от живота и. Освен това Луси обича да рисува и е доста артистичен човек, но не обича да показва рисунките си на хората. Доста често дори не знае какво или кого е нарисувала, но има невероятен талант.