Старото дърво

Заглавие: Старото дърво Пон Юни 07, 2010 4:12 pm

Тук всеки може да пише. В книгата Зоуи и приятелите й правиха кръг от елементите на това място.

Старото дърво Old_tree_5

Заглавие: Re: Старото дърво Пон Юни 21, 2010 1:08 pm

Успях да се добера до това място, макар че не съм съвсем сигурна как въобще намерих пътя до тук в това състояние. Не че изпитвах болка от ухапването или нещо такова, напротив - усещането беше невероятно - но все пак бях прекалено замаяна от въздействието му, за да ходя в права линия. Всъщност, се проявяваше познатият ми вече ефект от вампирското ухапване - общо-взето единственото, на което бях способна, беше да се усмихвам глуповато.
Погледнах към небето. Май всеки момент щеше да завали, даже вече чувах гръмотевиците, най-вероятно на километър-два оттук. Не издържах да седя повече права, с последни сили стигнах до ствола на дървото и се свлякох до него.
След малко чух нечии тихи стъпки да се приближават. По последната все още незарастнала рана прокарах пръст, така че тя се превърна в още един от многобройните белези по шията ми. Припряно ги закрих с косата си, след което се опитах да фокусирам поглед - доста безуспешно - върху приближаващата се персона, надявайки се да изглеждам горе-долу нормално, въпреки разрошената си коса, отнесеното ми поведение и погледът ми, изглеждащи все едно съм дрогирана (отново в следствие на ухапването), които си бяха доста нетипични за мен. Към мен се приближи...

Заглавие: Re: Старото дърво Сря Юни 23, 2010 7:41 pm

-Има ли някой?-Попита Сандра.
-Здравей!-Обади се нечий глас.Сандра се приближи и видя момиче което седеше до дървото.
-Здравей!Ъм,ааа...добре ли си?-попита я Сан,защото изглеждаше все едно е водила 3 дневна битка.
-Оу,да,да добре съм.Просто съм малко изморена.
-Искаш ли да се прибираме?И без това май ще вали.
-Да,може.
Докато се прибираха Сандра забеляза нещо на шията на момичето.
-Какво е това на шията ти?-попита Сан.
-Оуу,това е...нищо.Междудругото казвам се Роуз Хатауей.А ти си?
-Сандра Дивайн.

Заглавие: Re: Старото дърво Сря Юни 23, 2010 7:51 pm

- Приятно ми е. - поздравих я, като се усмихнах. Отново спуснах предпазливо косата върху врата си. Нали уж бях прикрила раните добре... ругаейки се наум, изведнъж осъзнах, че не мога да направя и крачка повече. Виеше ми се свят и внезапно дървото пред мен започна да ми се струва като три дървета, наредени едно до друго, чиито контури се застъпваха.
- Хайде да... да поседнем малко. - предложих, след което се свлякох обратно до ствола на дървото. - Клоните са гъсти и няма да ни вали. - запримигвах с очи, опитвайки се да ги накарам да виждат малко по-ясно.
- Какво те води насам, към двора? - попитах, колкото да отклоня вниманието си от изплъзващото ми се съзнание...

Заглавие: Re: Старото дърво Сря Юни 23, 2010 8:02 pm

-Ами трябваше да изляза малко навън.Мразех да стоя на затворени места.
Сигурна ли си,че си добре?Изглеждаш малко замяна.
-Всичко е наред.
-Добре аз мисля да си тръгвам
-Чао!
-Чао!

Заглавие: Re: Старото дърво Сря Юни 23, 2010 8:34 pm

След като момичето си тръгна, си отдъхнах. Господи. Бях на секунди от това да се прецакам по доста брутален начин.
- Сама си си виновна. - измърморих на себе си, без да обръщам внимание на факта, че си говоря сама. Все пак, не беше нещо ново за мен, не и когато бях в подобно състояние.
Погледнах се. Бях облечена така и се бях облегнала на ствола на едно дърво, с глуповата усмивка на лицето си и с разрошена дълга, светлокестенява коса, закриваща белезите по шията ми. Нямах си и на идея кога съм се облякла така. Нито как се докарах до това положение. Знаех само, че много, много се нуждая от някой, който да ми помогне да вляза в кондиция, а също така и че ако някой ме види така, няма да си помисли особено добри неща за мен. Първо на първо, защото изглеждах като дрогирана, и второ на второ, защото така никога нямаше да се добера до училището... точно в момента ми беше все едно дали ще тръгна наляво, или надясно. Дори не знаех как да стигна до сградата, да не говорим за общежитието и стаята си.
отново се сепнах, когато чух някой друг да се приближава към мен. Извърнах се, отново спускайки коса върху врата си, и продължих да се усмихвам глуповато, когато ме прониза изненада, леко размърдвайки замъгления ми ум, но не достатъчно, че да придобия по-нормален вид. Срещу мен идваше...

Гост

Шляех се по двора, както обикновено си убивах времето, когато видях в делечината две фигури. Едната бързо се отдалечи, но другата остана там. По непонятни причини седналата на земята ми се стори позната... доста позната.
Забързах крачка и се приближих, посе се заковах на мястото си. Сестра ми?! Пък и какво й беше? Не изглеждаше никак добре...
- Роуз, какво ти се е случило, по дяволите?! - попитах, като коленичих до нея. Това изражение ми беше познато. С неособено приятно усещане аз се вгледах в очите й.
По принцип дампирите не са бързи колкото нас. Но все пак, ако беше решила да ме спре, щеше да го направи. Но тъй като беше почти в безсъзнание, не можа да направи нищо. Отметнах косата от шията й и се вгледах в прясната рана там.
- О, Роуз, пак ли... - промълвих. Господи. С това момиче не се излизаше на глава. Нямаше смисъл да питам за кого го е направила, винаги беше едно и също. Пък и сякаш беше изписано на челото й.
- Трябва да извикам Висшата жрица. - предупредих я, макар че не бях сигурен дали ме разбира. - Не можеш да стоиш така, с тази рана... Чакай ме тук, и не мърдай никъде. - не че можеше дори да се изправи , но както и да е.

Заглавие: Re: Старото дърво Чет Юни 24, 2010 1:59 pm

- Не. - изпротестирах вяло. - Недей да тревожиш Скар. Остави я. - поизправих се малко и го прегърнах. - Кристиан... - въздъхнах. - От толкова време не съм те виждала. Не мога да повярвам че и ти, и сестра ни, и Лиса сте белязани. Да, Ванеса... тя е твоя истинска сестра, на мен ми е полусестра, но не знам защо носи фамилията на майка ми... както и да е. Познаваш ли Лиса? Аз вече съм неин пълноправен пазител. И Дмитрий също. Да, и той е тук. Направо не мога да повярвам, че само месец, след като всички вие започнахте да ми липсвате, внезапно се оказахте тук! - засмях се, след което го погледнах, заедно с укорителното му изражение. Усмивката ми помръкна. - Добре де, съжалявам. Не трябваше да го правя. Но нямах друг избор... той имаше нужда от това... а знаеш, че на мен това не ми вреди и ти го знаеш. При малки дози няма шанс да умра от кръвозагуба. - засмях се глуповато на казаното току-що.
- Нямаш представа колко се радвам да те видя. - промълвих, като отново се отпуснах на ствола на дървото и притворих очи...

Гост

Поклатих глава. Нямало да умре от кръвозагуба. Това ми беше ясно. Все пак все още имах планове да извикам Висшата жрица и да й кажа какво става, за да отведе Роуз... ами, там, където лекуваха учениците в Дома на Нощта, и да й оправят положението. Не го правех само защото бях наясно, че сестра ми ще си навлече куп неприятности, ако замесим директорката на училището във всичко това. И тогава нямаше да е приятно.
- И ти ми липсваше. - промърморих. - И все пак, хм, защо го направи? - попитах предпазливо, стараейки се да не засегна някоя деликатна тема. Получих обичайния отговор:
- Защото го харесвам. - вдигна рамене Роуз, а изражението й си остана непроницаемо.
- Харесваш го или го харесваш? - попитах, намеквайки на втората дума. Господи, не можех да повярвам, че водим този разговор. Но пък беше важно. Като я гледах, никак не беше в състояние дори да стигне до сградата на училището, да не говорим за нещо повече...

Заглавие: Re: Старото дърво Нед Юни 27, 2010 12:10 pm

Започвах да се дразня.
- В името на всички богове, Кристиан, не сме в началното училище, за да ми задаваш подобни въпроси! Просто искам да направя услуга, нищо повече... Толкова ли е трудно да повярва човек, че искам да направя нещо в името на общото благо? Не съм чак толкова гадна... - не ми отговори, но погледът, който ми хвърли, беше достатъчно красонречив, за да разбера какво е мнението му по въпроса за моята доброта. - За бога. - измърморих възмутено. - В последните дни всички си мислят само най-лошото за мен. - изтъкнах, опитвайки се да изглеждам вбесена, макар че ми личеше, че все още не съм достатъчно сериозна, че истински да се ядосам. Тонът ми все още беше саркастичен и ми личеше, че всъщност не съм особено възмутена. - Пък и вече съм по-добре. - пълна лъжа, естествено, а и аз си го знаех. Никога не се оправях особено бързо от това. Все още не бях сигурна дали мога да застана на крака, а за ходене в права линия дори не си мечтаех. - Е, все пак няма нужда да викаш Висшата жрица. Вече съм добре...

Заглавие: Re: Старото дърво Пет Юли 09, 2010 8:37 pm

За секунди се покатерих до средата на дървото и се настаних на един масивен клон. Вперих поглед в полумесеца и провесих единия си крак през клона. Облегнах се назад като притворих очи и оставих нежният нощен бриз да вее лицето и леко да поклаща косите ми. Може би бях седяла така с часове.
После усамотението ми беше нарушено от тихото шумолене на десетина метра под мене. Опитах се да фокусирам погледа си надолу и така видях високата стройна сянка и проблясващата на лунната светлина руса коса на Ариа. Започнах да слизам надолу, стараейки се тя да не ме забележи.
Но все пак бях забелязана или по-скоро чута, когато едно съвсем малко проклето клонче изпука под краката ми. При този шум Ариа се заозърта стерснато наоколо без да се сети да погледне към короната на дървото.
- Нагоре - казах през усмивка с насмешка в гласа.
Най-накрая тя вдигна поглед към мен. Усмихнах се в отговор на изненаданото и изражение.
- Какво правиш тук? - Попитах я аз.

Заглавие: Re: Старото дърво Съб Юли 10, 2010 10:33 am

Разхождах се и реших да отида до голямото дърво. Понечих да седна под него, когато вниманието ми бе привлечено от някакво шумолене.
- Тук горе!- каза момичешки глас и аз отметнах глава нагоре.
На дървото се беше изкатерила Василиса Драгомир и се усмихваше. Тя ме попита:
- Какво правиш тук?
- Очевидно същото като теб- усамотени, което беше нарушено.- отвърнах аз и се разсмях.
Лиса се усмихна лекичко. Въздъхнах и се проснах на земята. Облегнах се на дървото и попитах момичето над мен:
- Ще слезеш ли долу или предпочиташ да висиш там горе?
Тя сви рамене и тръгна да слиза. Седна до мен и се облегна на дебелото стъбло на дървото. Зачаках я да каже нещо...

Заглавие: Re: Старото дърво Съб Юли 10, 2010 10:46 am

Малко по-бавно, отколкото се бях качвала аз слязох от дървото и се настаних да Ариа. Облегнах се удобно на дълвото и изпънах крака. Русокоската до мен седеше и ме гледаше изчаквателно Май аз щях да зопчвам разговора. Беше ми трудно да измисля тема и прибягнах до един метод, който бях научила от една книга и който винаги действаше. И в този случай той също помгна... Горе-долу.
- Знам, че не ми е работа да се бъркам, но... Какво стана в часа по актьорско майсторство?
Ариа ми стрелна един поглед, който не можах да разбера, но лицето и потъмня доста красноречиво. Слежих ръка пред устата си изплашена, че съм я засегнала. Опа! Пак сгафих! Свадох глава към коленете си и промърморих:
- Съжалявам!

Заглавие: Re: Старото дърво Съб Юли 10, 2010 11:28 am

След извинението на Василиса за въпроса, аз въздъхнах. Не исках да си спомням за това... Докарваше ми други болезнени спомени... Само дето ме човъркаше отвътре да споделя с никой, а Лиса не беше лош човек. Пуснах още една въздишка:
- Не е заради теб. Просто това ми докарва стари спомени, за които не искам никога повече да мисля.
- Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.- каза Лиса.
Усмихнах се измъчено и започнах:
- Преди три години изчезна сестра ми- Анита, аз я открих тук, но това не може да върне времето назад. След като тя изчезна брат ми /Александър/ започна да пие и да взима наркотици... Опитах се да го спра, но той не ме слушаше. Една вечер влязох в стаята му и го намерих мъртъв на леглото си. Беше починал току- що... И оттогава ме човърка, че ако бях влязла няколко минути по- рано той щеше да е жив. А в часа по актьорско майсторство... Майка ми се обади- баща ми беше катастрофирал и вмомента е в кома. Но лекарите не знаят дали изобщо ще се събуди. Гадните нови и стари спомени ми дойдоха малко в повече.
Поех си дълбоко въздух и се излегнах на тревата. Земята ми действаше успокоително. Лиса стоеше притихнала. Явно размишляваше върху онова, което току- що й бях казала. Не беше неловко мълчание, а просто приятно.

Заглавие: Re: Старото дърво Нед Юли 11, 2010 6:00 pm

Имах опит със загинали родители и роднини и наистина искрено и казах:
- Съжалявам. - После добавих ни в клин ни в ръкав. - Моите родители също умряха... или не точно.
Тя ме погледна със съчувствие и голяма доза учудване от последните ми думи.
- Какво искаш да кажеш...?
Преди да е довършила въпроса си аз и отговорих:
- Баща ми умря, а майка ми... Ако безсмъртно, немъртво тяло, което ходи и убива се смята за живот... то значи тя е жива, но за мен е мъртва.
Учудването по лицето и стана двойно. Трудно беше да се обясни.

» Старото дърво