Градинката

Гост

Зоуи се разхождаше бавно както винаги и мислеше за ритуала.Беше се напудрила така че като излиза навън да не я зяпат като животно.Всичко в нейната глава беше объркано, но тя се стараеше да не мисли за излишне неща което не се получаваше.Всичко би дала да имаше стария си живот обратно а не този объркания.Светът около нея идваше и заминаваше а тя незнаеше какво да прави

П.Пще го довърша по-късно ако не е проблем

Гост

Шляех се из парка като муха без глава. Току-що бях постъпил в училището и все още не познавах никого. Дано по-скоро да се запозная със съучениците си, по принцип мразя да съм сам, е, като изключим миналото ми училище, където всички бяха такива абсолютни идиоти, че просто не можех да търпя да дишам въздуха, който дишат и те. А това не беше особено привично за мен, по принцип съм доста общителен.
По принцип, по принцип...
Ако трябва да си кажем истината в очите, по принцип никога не съм предполагал, че ще стана вампир... не че се оплаквах де, така си ми беше супер. Мнооого по-добре. Винаги си бях падал малко или много по мистерията, така че това беше моя свят, липсващата частица в човешкия ми живот.
Чух весел кикот на момичета и се обърнах. С изненада видях, че са ми съученички - и двете бяха Белязани и то много белязани, ако мога така да се изразя...
- Здравейте. - поздравих ги аз. - Аз съм Ерик Старк.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 7:12 pm

Млъкнах, когато видях друг новобелязан в полезрението си. Погледнах го изучаващо.
- Здрасти. Приятно ми е, Ерик.- подравих аз, като пооправих косата си с почти незабележим жест. - Аз съм Роуз Хатауей, лидерка на Дъщерите и Синовете на Мрака. - на езика ми беше да го поканя да дойде на следващия ми ритуал, но се въздържах. Все пак току-що ни беше казал "Здрасти". Съзнанието ми не пропусна да отбележи, че комбинацията "черна коса-сини очи" никак, ама никак не е за изпускане.
- Интересен белег. - изкоментирах разговорливо. - В какво се специализираш? Актьорско майсторство? - вдигнах одобрително вежди. Направо обожавах киното и театъра. - Това е хубаво, при това доста. - позволих си да се усмихна чаровно, като подхванах краищата на роклята с гол гръб, с която си седях още от ритуала...

Гост

Лидерка на Дъщерите на Мрака? Отиваше й да носи подобно прозвище. Всъщност, първите три впечатления от нея, които се запечатаха в съзнанието ми бяха "татуировки", понеже ги имаше в изоблилие навсякъде по себе си със сложни келтски плетеници, второто беше "дълга коса", защото стигаше едва ли не до кръста й, и "грация", защото всяко нейно движение беше плавно и изискано по начин, който тя очевидно не осъзнаваше. Но определено беше родена, за да бъде лидер.
И в никаква връзка с предишното, роклята й седеше идеално, като ушита за нея.
- Ъъъ да, специализирам се в актьорското майсторство, а също така и владея хипноза. - казах, когато излязох от транса.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 7:35 pm

-Здрасти!Аз съм Сани.Владея силата на огъня и съм част от дъщерите на мрака.-Изрекох като в транс от красотата му.Толкова беше красив със тези сини дълбоки очи и черната му коса заедно със усмивката ставаха направо зашеметяващи.
-Приятно ми е да се запознаем!-Радостно подвикнах.-Татуировките ти са забележителни!А си едва от днес в Дома на Нощта!Не искам да съм натраптчива,но си надарен с невероятни татуировки.Освен по лицето другаде имаш ли?
Боже какви ги дрънках?Как може да дрънкам такива простотий.Роуз,която стоеше до мен ме гледаше радостно,както и аз нея.Това момче беше невероятно!!!Много го харесах.Дали може да имам бъдеща връзка с него.Нееееее.Като гледам Роуз и тя го харесва,а не искам да се караме!!!

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 7:52 pm

Уау! Божичко. Ако не познавах Сами щях да си помисля, че е побъркана с извинение, но... Това, което говореше на някакъв си... Аз никога не бих го казала макар, че може и да има татуировки някъде другаде...примерно на онази работа...божичко...бях по-побъркана от Сами. Това беше ясно де. Докато вървях да разузная повече за този така наречен "Ерик" се блъснах в някого. Уфф. Групичката на брат ми и брат ми. Той ми подаде две пликчета кокаин и една спринцовка. Той пак беше надрусан...
- Том ти си полудял! - извиках срещу него.
- О, бейби! - извика някой зад мен.
Да Пол. Беше голям джентълмен. Много си го харесвах отдавна.
- По-полека със сестра ми, брат! - усмихна се тъпо Том.
Идиоти. Такъв си беше брат ми. След като те си заминаха прибрах пликчетата и спринцовката в малката си бална чантичка и отидох при другите. Вместо да се запозная с този "Ерик" попитах:
- Еха... Ти пък от къде се появи?

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:01 pm

-Ерик аз имах предвид татуировки по ръцете и раменете.-Усмихнах се аз.Вики гледаше към Ерик доста....не знам как да го опиша!
Тя трябваше да признае,че е много готин.Усещах го в очите `и.Как може да не го хареса?Та той е като...де да знам!Вяпроса е,че под големия пласт...де да знам нещо като гняв или обърканост или не знам се криеха топли чувства към Ерик.
-Вики не бъди груба!!!-`И нашепнах така,че той да не ме чуе.-Някой ден той ще стане филмова звезда и ти ще идкаш да се ожениш за него ама тогава ще е късно.-Изрекох и на базик тихичко пак той да не ме чуе.
-Ерик ти в кои избирателни часове ще си.Просто от любопитство.-Казах това,защото нямаше какво друго да кажа!!!
Беше ми любопитно дали харесва коне,защото хората,които не ги харесват са ужасни и не искам да имам нищо общо с тях до края на живота си!!!Точно така.Дори да е Ерик ако не харесва коне не искам да имам нищо общо!!!

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:06 pm

- Нима владееш и Хипноза? - попитах смаяно. Беше първия човек, ъмм вампир, който виждах освен мен да владее Хипноза, което ми направи впечатление. По принцип хипнозата се проявяваше като лукс към онези белязани с афинитет към елемента Дух, но очевидно можеше да се проявява и като самостоятелна дарба, която да владееш изцяло, както не се съмнявах, че Ерик може. Добре, това вече ми хареса. Всъщност, като се замислих, името Ерик беше много... ами подхождаше му. Но това беше друга тема. Една от любимите ми способности беше хипнозата, и то не защото си падах по това да правя хората на маймуни, а защото беше свързана с духа и така нататък. А в него имаше достатъчно магнетизъм, за да владее хипнозата... Хайде, Роуз, осъзнай се. Отметнах коса с несъзнателно плавен жест, като всъщност се надявах това да се забележи. Роузмари, осъзнай се веднага, или...... А всъщност жеста не беше чак толкова неволен Виж какво, Хатауей, озапти се, че...... жалко, че и аз сама не се слушам
- Аз владея петте елемента, Хипноза и Лечение. - вдигнах рамене, сякаш не беше кой знае какво, и за мен наистина не беше. Мразех да се фукам с дарбите си.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:10 pm

Приближих се към групичката момичета. Изненадах се, че има момче между тях. Той ми се усмихна и се представи:
- Здравей, аз съм Ерик.
Кимнах, без да отговарям нищо. Наведох се да погаля Ина по главата. Другите се стреснаха леко, но добре го приккриваха. Е, признавах си имаше от какво да се стреснат. Да видиш движещи се ярко- зелени очи(при това безплътни), си е страшничко дори за вампир. Вдигнах котето си на ръце и казах кратко и хладно:
- Това е котката ми Иналия.
Загледах внимателно Сани и Роуз. Засмях се вътрешно. Двете май едновременно харесваха Ерик. Е, момчето си беше хубавичко- признавах, но пък не ме впечатли особенно. Зачаках някой от групичката да каже нещо. Мълчанието започна да става малко неприятно...

Гост

Уоу, толкова много момичета за отрицателно време... Даже аз не бях свикнал на подобно явление. Прокарах пръсти през косата си, което ми беше стар навик - правех го винаги, когато се чувствах объркан.
- Аз съм Ерик Старк, макар че това май вече всички го знаят... И да, имам тауировки само по лицето си. - измърморих озадачено и с доста комично изражение. Погледът ми се фокусира обратно на Роуз.
- Много работи! - възкликнах, когато чух купчината й способности. - Явно си много надарено момиче... откъм дарби де. - допълних поради последвалата кратка и забавна пауза, останала незабелязана вероятно от всички, освен от мен и от младата Жрица, на която думите ми определено й направиха впечатление. - Владееш всички елементи. - не го казах като въпрос, но тя кимна - Все пак смятам, че... ами че Огъня най ти подхожда, на характера имам предвид. Предполагам, че огъня е бил първата ти специализация? - попитах несигурно...

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:25 pm

Очите ми светнаха, макар вътрешно да се обадиха няколко предупредителни къмбанки, които ме питаха защо, по дяволите, той разбира всичко, което си мисля и каквото ми се е чувствало.
- Именно. - кимнах. - Огъня беше най-първата ми специализация още преди много години... преди две години. - засмях се леко разтреперано. Другата крайност беше да кажа "еди-какво-си стана оня ден", а то да се е случило преди пет години, просто имах доста завъртяна представа за времето. На коментара за дарбите усетих как бузите ми пламват и се опитах да се овладея. Все пак не беше казал нищо особено... седнах на една пейка и вдигнах поглед към тях.
- Всички дарби освен Огъня и Хипнозата започнаха да се появяват като дар от Никс след белязването... макар че ако трябва да бъдем честни, понякога го мисля за дар не само от Никс, ами и от Мориган.
Браво, Роузмари, беше много умно от твоя страна да изръсиш такава върховна тъпотия пред група вампири-новаци, белязани от Никс. Побързах да се поправя:
- Не ме разбирайте погрешно. Не че не вярвам в Никс, но просто съм запазила и старата си религия - вярата в келтските богове.
Да, сега пък обявих че съм езичница. Мамка му, Роуз, просто си намери пистолет!!!

Гост

- Мориган?! - останах изумен от това изказване. Мориган беше една от най-древните персонификации на войната. Боже, това момиче криеше всякакви изненади. Нищо не можеш да очакваш от нея, можеш просто да я оставиш да изяви странностите си... Е, не че беше чак толкова странно като изказване, поне не и чуто през ушите на човек, който вярва в древните нордически богове.
Тя ме изгледа накриво, явно сметна изумлението ми за неодобрение. Седнах до нея на пейката, което не беше от най-добрите решения в живота ми при положение, че всички останали момичета следяха всяко мое движение. - Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против разсъжденията ти, напротив. - обясних.
Замислих се, прехапал устни, даи мога да попитам това, коетоми пареше на езика. Вярно, че имах способността да усещам всичко, което хората умеят, затова изръсих:
- Ще ми изпееш ли нещо? От твоята келтска религия имам предвид? - попитах предпазливо.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:44 pm

Е, сега вече имах пълни основания да се гръмна.
- Аз... ами да, добре... - измънках под нос и се изправих. Наистина някога се славех със способността си да пея, но все пак ако се изложа, просто тогава наистина ще се метна надолу с главата върху най-острия камък, за да сложа край на мъките си. Дано не се изложа, че тогава лошо ми се пише, или по-точно лошо му се пише на животът ми...
Подхванах най-любимата си песен, която всъщност можех да пея и най-добре. Не смеех да се обърна към момичетата, защото предполагах, че в момента не ме обичат особено много. Постарах се да не се напрягам и продължих да пея, докато гласът ми не се извиси волно като птица, която възпяваше свободата и щастието си. Накрая завърших с няколко по-ниски тона, които показваха угасваща надежда, но и същевременно нарастващо щастие. И онази неотменна, незабравена и най-свещена Свобода, за която пеех още в началото. Когато песента, която пеех, свърши, аз седнах обратно на пейката, ръцете ми трепереха от вълнението. Нали си бях страхливка, все още не смеех да срещна погледа на публиката зад гърба си, така че нервно се обърнах само към Ерик за оценка:
- Е, какво мислиш? - попитах леко напрегнато.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:45 pm

Хаха. Започваше да става интересно. Беше ми забавно. Май всички присъстващи освен мен и Вики харесваха Ерик. Потиснах подхилкването което се канеше да излезе от устата ми и го поприкрих с кашлица. Всички се обърнаха стреснато към мен. "Мамка му, Емили! Сега решиха че почваш да отхвърляш промяната!"- изкрещях си аз. Ох защо ми пука въобще?! Да си мислят каквото искат. Наблюдавах Ерик докато сядаше до Роуз и я молеше да му изпее някоя песен. Хмм. Предпочетох да не сядам и просто се облегнах на едно дърво. Сигурно и аз щях да си следвам вярата, ако знаех каква е. Затворих очи и оставих дървото да ми разкаже какво е виждало и чувало някога. Разказът му бе интересен. Отворих очи и видях, че никой не е забелязал краткото отсъствие на духът ми от тялото. Всички все още очакваха Роуз да запее... и тя го направи. След като приключи попита Ерик за мнението му.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 8:52 pm

Изчаках 15 минутки,но той се беше замислил и реших да повдигна друга тема:
-Ерик обичаш ли литературата?Аз много.Коя ти е любимата книга?Просто от любопитство.-изрекох аз.Наистина беше така.Понякога карах приятелките ми,на които все ги питах поне по десет пъти коя им е любима.Книгите бяха нещо повече от хартия!!!Те бяха вълнуващи историй,които могат да се споделят!!!Ох,колко съм тъпа!!!Има напрегната ситуация,а аз говора за книги,но да книгите са невероятни.Независимо на какъв език.
Аз съм ненормална!!!Как може да говора за книги и театър пред момче.Е добре де тренирах пеене и театър и прочетох първата си книга още на пет годинки,но това не ме оправдава.Трудно е да бъдеш себе си.Ох,просто ще престана да говоря и само ще слушам.Какво да кажа сега.Изкарах се като книжен плъх (макар че много обичам книгите) и само загрубявам положението!!!Ще млъкна!!!

Гост

Зяпнах Роуз като абсолютен идиот, който на всичкото отгоре са го ударили с обущарски чук по главата. Попита ме какво мисля за изпълнението й.
- Ти майтапиш ли се?! - изцепих се накрая. - Беше... беше страхотно! Според мен съвсем сериозно и това е една от дарбите ти, само дето не е дар, ами си е твоя. - заявих съвсем сериозно. После реших да млъкна и се обърнах към Сали:
- Любима книга... "Сън в лятна нощ" и "Отело" на Шекспир. По принцип не съм романтик, но Шекспир ме вълнува, защото една от дарбите ми е забележителни прояви на Актьорство, ако ме разбираш... - обясних, като жестикулирах така, че за малко да извадя очите на Роуз, която седеше до мен...

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 9:06 pm

Останах изненадващо приятно изненадана и най-вече поласкана от думите му, сякаш от комплимента за пеенето ми ме обгърна някаква приятна топлина, която беше много различна от призоваването на елемента Огън, но в същото време беше много подобна на нея - топла и приятна сила, която достигаше и до най-тъмните кътчета на душата ми, където човешки крак не е стъпвал.
Именно това ме изплаши. Той беше достигнал кътчета от душата ми, където човешки крак не е стъпвал, и това ме плашеше. Може би не трябваше да бъда толкова мнителна. Не ми се вярва някой токова... хм, как да се изразя, да ми мисли злото.
- Мерси. - успях да промълвя и най-сетне срещнах погледа на момичетата - на Емии, на Вики и най-вече на Сани. Кой знае те какво мислят за изпълнението ми и дали въобще имат желание да мислят нещо, или просто искат да ме утрепят заради него. Ох, дано не са ме намразили заради това. Нямаше да понеса да се изпокарам с новите си приятелки заради момче,колкото и красиво да беше то, пак не си струваше жертвата. Но пък едва ли щяха да ми се разсърдят или нещо такова... нали? Ох, кой знае. Никога не съм била добра в разгадаването на това, което хората си мислят, така че нямаше особен смисъл да се опитвам да променя този си недостатък сега. Пак се хванах да съзерцавам профила на Ерик, така че разтърсих коса, сякаш за да се оттърва от тези мисли.
- Момичета, какво мислите вие? - изръсих.

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 9:07 pm

Вътрешно се смеех на горкото момче. Изглеждаше така сякаш някой го е фраснал с метална тръба по главата и толкова размахваше ръце докато отговаряше на Съни, че щеше да изкара очите на Роуз, която беше достатъчно умна да се отдръпне преди да остане без зрение. Реших да се включа в разговора:
- Ерик, имаш ли котка?
Той кимна.
- Как се казва?- попитах.
- Лилиет- отговори той.
Кимнах незаинтересувано. Включването в разговора май не беше особенно добра идея. Не обичах да говоря и определено не бях добра в глупавите, празни приказки. Елизабет често ми казваше, че съм повече момче отколкото момиче... Подсмихнах се при спомена...

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 9:15 pm

...-Невероятно е!!!Спокойно Роуз не е така!!!-Знаех какви са и чувствата и какво мисли.Знаех,че се боеше да не се скараме и пазбира се нямаше.Като си помисля за мен Ерик е като нормален тинейджър и вече не съм толкова привбечена от него.Всъщност въобще не съм ВЕЧЕ.-Роуз,успокой се!!!Никога няма да се случи!Обещавам ти!!!-Знаех,че я е страх и естествено я разбирах.-Ако те тревожи ще поговорим.-Казах приятелски и и се усмихнах укоражително.-Просто няма начин.-Тя знаеше,че говора,че няма начин Ерик да раздели приятелството ни.Просто нямаше начин.Проникнах и в душите на другите и те също мислеха,че няма начин той да ни раздели.Потупах я по гърба укоражително и я погледнах в очите.-Всичко е наред и всички са на това мнение!!!
Мисля,че взе да се успокуява,което беше добре.После щях да поговоря с нея и да и кажа да не се страхува.Сякаш ме разбра тя кимна....

Заглавие: Re: Градинката Съб Апр 17, 2010 10:18 pm

- Беше хубаво Роуз. Наистина можеш да пееш.- казах аз.
В мига, в който го казах рокллята ми се развя и усетих, че ми е страшно неудобно. Мразех да нося рокли. Усетих нещо да вибрира до крака ми. Погледнах надолу и видях раницата си- значи беше телефона ми. Казах едно чао на другите и докато вървях към "Домът на Мрака" вдигнах и със студен глас казах:
- Емили Арчибалд, на телефона.
От другата страна се чу слабо един глас на мъж:
- Емили Арчибалд? А как е рожденното Ви име, Емили?
- Емили Хейстинс.- отвърнах остро.
- Емили, това наистина си ти!- чу се радостен възглас от другата страна.
- Кой се обажда, по дяволите?!- изкрещях аз въпреки, че вече знаех отговора.
- Това съм аз, мила. Твоят баща.- чу се отговора. Отвърнах рязко и ледено:
- Голям баща си. Почти 15 години не ме потърси дори. За твое сведение вече закъсня. Аз се превръщам във вампир. Имам си чудесна осиновителка и въобще не се нуждая от теб!
- Емили, моля те...- рече баща ми, но аз решително затворих телефона.
15 шибани години не се сети че има дъщеря и сега му се прииска да се сближим. Ха! Друг път. Разярено тръгнах към училището с ясното съзнание, че след като се наспя трябва да говоря със Скарлет, дори и да се наложи да закъснея за някой час. Въпросите ми не търпяха отлагане, а пък и исках да си поговоря със Скарлет. Тя беше единственият разбиращ ме възрастен тук. Може пък да успее да разреши проблема с... баща ми. Неприятно ми беше да наричам някакъв напълно непознат "татко". Влязох рязко в стаята си и хвърлих раницата на леглото си. Разкарах ужасната рокля от себе си и нахлузих пижамата си състояща се от къси панталонки и огромна черна тениска, която беше доста размъкната. Метнах се под завивките и с мисълта за многото неща, които трябваше да свърша заспах неспокоен сън...

Заглавие: Re: Градинката Нед Апр 18, 2010 6:04 am

Уфф. Бахти. Голяма скука. Мамка му! Не ми бешие много интересно да гледам как Сани и Роуз свалят Ерик. Как можеха да го??? Никога, никога, НИКОГА! Жалко, че Емили си тръгна. Тя май беше единствената нормална, която не сваляше Ерик и аз де, ама то си беше близко до хлабавия ми ум. Така да го нарека надявам се няма някой нещо против, а може и да има.
- Хора, аз тръгвам. Стана ми супер скучно тук. Чао.
Врътнах се без да чакам отговор и тръгнах към "Домът на нощта". Видях учудения поглед на Сани, която разговаряше с Ерик и Роуз. Нека си говорят... кво ми пука? Интересното беше Ерик коя ще избере. Сани или Роуз? Нямаше смисъл да оставам, за да им слушам тъпите свалки като мога утре да чуя прясната клюка. Минах обратно през цялата навалица от която бях дошла и реших да мина през двора на училището. Можеше да се случи нещо интересно не се знаеше. В този момент Дейзи изприпка пред мен и започна да върви равномерно с мен към големия замък.

Заглавие: Re: Градинката Нед Апр 18, 2010 7:10 am

...-Викииииии!Изчакай ме.Трябва да прочета едни неща в библиотеката.-Извиках след Вики.Тя беше гушнала Дейзи.Обърна се и ми кимна.Явно и тя знаеше какво искам да вида в библиотеката,а и дори вече не харесвам Ерик.При мен всичко минава моменталноДо три дни харесвам едно момче и после вече ми омръзва.Затичах се към нея.Тя ми се усмихна и продължихме към училището.
-Вики аз не го харесвам също.Просто съм запалена по книгите.Като си говорим за книги коя ти е любима?Знаеш какво искам да видя в библиотеката нали?-Усмихнах и се.Но после сведох глава.-Да бяха ужасни,но трябва да разбереме какво означават.Имона дори на последния си ден се държа неописуемо грубо.Мисля да поостана в библиотеката.Ти искаш ли да дойдеш с мен?За да не си сама.И аз не обичам да съм сама.Много ми е самотно.Е,искаш ли да отидем?...

Гост

Изгледах озадачено двете момичета, които си тръгнаха - Вики и Сани, а още преди тях и Емили - и вдигнах рамене. Никога не съм разбирал жените. Странни същества бяха.
Изведнъж извиках от болка и се свлякох на колене на земята. Нещо ме прогаряше отвътре, и сякаш се опитваше със зъби и нокти да си пробие път навън.
Петнайсет пъти бях готов да направя всичко, за да му позволя да се махне от мен и болката да спре.
- Роуз... Роуз! - простенах аз, като се молех от сърце и душа на всички богове, които ме слушаха в момента, тя да ме чуе и да направи нещо. Обаче реакция нямаше. Явно го бях казал прекалено тихо.
- Жрице! - извиках малко по-силно този път. - Помогни ми, не издържам повече!...
Поне ми беше ясно, че не отхвърлям Промяната. Не кашлях кръв, нито пък усещах как силите ми ме напускат. Значи се случваше нещо друго, нещо непознато...
Единственото, което съществуваше в следващите секунди, бяха надеждата и болката.

Заглавие: Re: Градинката Нед Апр 18, 2010 8:27 am

- Ерик! - изпищях и паднах на колене до него. Първата ми мисъл беше "Не тоново, не мога да гледамповече смърт!". Обзе ме такъв неописуем ужас, че направо щях да припадна, а така определено нямаше да съм му от полза. Идваше ми да се разкрещя на Никс: "Защо аз, защо ми го причиняваш, защо?!", но това нямаше да помогне. Усетих, че ръцете ми треперят и се опитах да се овладея. Една Жрица щеше да запази самообладание и да постъпи правилно, а не да се панира и да не може да направи нищо за този, на когото иска да помогне. Една истинска Дъщеря на Мрака досега щеше да е разбрала какво става и да е реагирала.
- Ерик, всичко е наред... - промълвих. В мига, в който го докоснах, усетих как се чувстваше - както Вики, Сани, че дори аз, когато Никс ни даряваше с нещо.
- Само се успокой.- промълвих, като го прегърнах съвсем импулсивно. - Никс ти дава нещо. Не знам какво, но те дарява с нещо. Просто трябва да изтърпиш болката. Аз така направих, както и останалите Дъщери на Нощта. Просто... - в този момент отново се случи. Чух гласа на Никс, тих, но непреклонен:
- Дъще, дотук бяха моите решения, сега идва ред на твоите.
Знаех за какво говори. Изправих се и казах, както подобаваше обичаят:
- Ерик, официално си поканен за поста на Бард на Дъщерите и Синовете на Мрака и с поста ми на подготвяна за Висша Жрица чрез волята на Никс, ти давам титла, която да носиш с гордост, Ерик Старк, Син на Нощта.

Гост

Гледах я като умственонедоразвит.
- Ъъъъ ти серизоно ли?! - гласеше отговора ми. Господи, как се издъних - да кажа такава тъпотия след изявлението, което тя ми беше отправила. А уж се пишех добър актьор. Друг път! Явно би трябвало всъщност да е въпрос дали приемам.
- О, да, естествено. - бард. Това май беше онзи, който в началото на ритуалана фона на музиката рецитира поезия и Жрицата влиза танцувайки. Супер, аз обожавах поезията. Болката беше спряла и това ме радваше ужасно много. Но пък бях адски изтощен.
Тогава за първи път в живота си се изплаших от себе си. Неподозираща как съм вперил поглед в нея, прекъсвайки изречението си по средата, Роуз попиваше кръв от драскотината, което някакво листо й направило, докато падало, я одраскало с дръжката си. Затворих се за всичките си сетива - не чувам, не мога да подуша, не мога да говоря, не мога да усещам. Мога само да виждам и да се осланям единствено на зрението си. Отклоних поглед от гъстата съблазнителна кръв, която се стичаше по шията й.
- Ерик? - попита тя разтревожено, първо чух гласът й сякаш от километри, а после името ми прокънтя в главата ми, сякаш ми го е изкрещяла в ухото. Но не, тя си седеше на пейката и беше задала въпроса със съвсем нормална височина. - Ерик, добре ли си? - попита отново.
Не, не, не. Няма да я слушам, защото ако си позволя да погледна още веднъж към кръвта, ще стане страшно. Просто наистина страшно. Приближих се до нея и седнах на пейката и това се оказа най-бруталната ми грешка.
- Ерик, какво ти е? - настоя Роуз притеснено. Без да съзнавам какво правя, се протегнах към нея, отметнах косата й и взех на пръста си капчица от кръвта й. Тя ме погледна разбиращо. Ясно й беше какво ми е. И, понеже веднъж бях сбъркал, вече нищо не можеше да се направи. Сетивата ми сякаш експлодираха при неописуемо силния и сладък вкус на кръвта й. Не се сдържах, за да се огранича до тази единствена капчица кръв. Придърпах я към себе си и долепих устни до топлата й шия.