Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Втори урок Сря Апр 28, 2010 12:36 pm | |
| Тези ученици просто щяха да ме убият. Как можеше да бъдат такива лентяи?! Повече от половината третокурсници се записали за Музика, а пък почти никой не дойде на миналия ми час. Но ако си мислеха, че така щяха да ме откажат да преподавам, много бъркаха. Влязох ядосана в стаята и веднага я огледах - празно. Все пак, докато си оправях нещата за "часа", влязоха двама-трима. Не ги поздравих, само им хвърлих по един леден поглед. -Днес ще вземем два урока, понеже са кратки. - предупредих присъстващите и бързо започнах да пиша по дъската.
Праисторическа епоха 1. За състоянието на музиката през праисторическата епоха научаваме от скални и пещерни изображения на свирещи, пеещи и танцуващи хора. Музиката е имала силно въздействие върху хората. Чрез нея те са се опитвали да съживяват мъртви, да лекуват болни, да се спасяват от животни или да спасяват любимите си хора. 2. Музикални инструменти. а) струнни - идеята за тях е дошла от тетивата на ловния лък. б) ударни - удряне на два камъка един в друг, удряне на две пръчки една по друга, пляскане с ръце, тропане с крака. в) духови - изработени са от кухи тръстикови пръчки или кухи пищялни кости на животни.
Музиката през античността 1. Характерно е било съчетаване на изкуства - музика и изобразително изкуство, театър, поезия, живопис. Това се нарича синкретизъм. 2. В Древна Гърция по това време се разигравали първите театрални представления - антични трагедии в амфитеатрите. Артистите са били мъже, винаги с маски на лицата. Чрез тях се е показвала мъжка или женска е ролята, както и емоциите на артиста. Артистите са били всестранно развити. Те са били и режисьори, и сценографи, и хореографи и други.
-Това беше урокът ви за днес. Домашно нямате. Хайде сега, тръгвайте, виждам, че ви е скучно. - така е, бях им ядосана. Но си бях добра по душа. Така че просто нямаше как да не ги пусна петнадесет минути по-рано.
П.П. Искам РП ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, поне 12 реда. | |
|
Нарциса Малфой Администратор.
Брой мнения : 1193 Присъединил/а се : 26.02.2010 Възраст : 28 Местожителство : Somewhere between the vikings you might find me...
Герой Име: Нарциса Астория Ларош-Малфой Години на героя: 16 години
| Заглавие: Re: Втори урок Сря Апр 28, 2010 1:22 pm | |
| През цялото време слушах съвсем внимателно и си записвах всичко, което кажеше Скарлет. Античност и праистория? По-любим период от историята никога не бях имала. Сетих се за арфата, която имах в стаята си и несъзнателно се усмихнах. Прекрасното ми настроение помръкна веднага щом чух мазен глас зад гърба си. - Госпожица Не-Знам-Нищо-Освен-Историята можела да бъде лирична?! Кипнах, но нямах намерение да я оставя да ме ядоса. Не че някога съм си падала по медитирането, но аз бях на друг принцип - започвах да се затварям за всичко неприятно, така че да усещам смао онази част от околния свят, която не ме тормози. Може би беше нещо като защитен механизъм. Направо ми се доплака. Това положение не се издържаше повече, а аз наистина исках да се владея и да имам самоконтрол и така нататък, само че ми беше адски трудно, когато някой не стига че знае всичко за мен незнайно как, ами на всичкото отгоре и прави всичко по силите си, за да ме дразни. Когато звънецът (за съжаление) изби, направих нещо, което ме накара да си помисля, че извънземни са ме отвлекли за експерименти и са ми върнали обратно на земята. Както и да е. За пореден път вкарвам развинтеното си въображение в действие. - Мириам? - обърнах се към нея с лъчезарна усмивка. - К'во искаш? - провлачи тя, но аз успях да запазя приятелското си изражение. - Чудех се дали искаш да се присъединиш към Дъщерите и Синовете на Мрака. Заслужаваше си да кажа таква тъпотия, само за да видя последвалото й изражение. Имаше вид сякаш току-що Хитлер й е казал "Всъщност, аз искам просто да си отглеждам лалета и лебеди в задния си двор". Потиснах истеричния си смях. - Ъ? - гласеше отговорът. - Чудех се дали искаш да се присъединиш към Дъщерите и Синовете на Мрака. - повторих търпеливо. - Аз... ъъъ... да. - тя вдигна вежди и поклати глава, при което чух нещо, което подозрително звучеше като "Какво по...?!" Сдържах поредния пристъп на глуповато хилене и се усмихнах на Висшата жрица, преди да се изнижа от кабинета заедно с станалите си съученици. Бях направила първата стъпка към подобряване на самоконтрола. | |
|