Втори урок

Гост

Вървях бавно по все още влажната трева, като размишлявах за доста неща. За сестра си, за Висшата жрица, за Виктория Маккорт... Беше нечестно да имам толкова рядко час. Само веднъж седмично. А Ездата беше важен предмет. А пък Скарлет Грийн можеше да си има цели два пъти седмично Социология на вампирите и допълнително преподаваше по почти половината предмети... Сигурно учениците я обичаха. И защо? Защо винаги миличките трябваше да бъдат обичани, а по-студените хора да бъдат отблъсквани?
-Здравей. - Виктория вече ме чакаше в конюшните. Луда работа. Мислех че ме мрази, а тя даже бе подранила за часа ми. Но не исках да зная причината. Не че не ми беше любопитно, просто не исках да се занимавам с тази лигла.
След около пет минути учениците вече започнаха да прииждат. Скоро вече всички се бяха събрали около мен. Повечето искаха вече да отиват при конете си, явно ги бяха харесали. Но имаха урок и трябваше да чакат.
-Както видяхте, миналият път Роузмари успя да язди коня си, и то отлично. Днес и вие ще се опитате. Не очаквам от вас да бъдете перфектни, просто защото знам, че не го можете. - последваха няколко ледени погледа, насочени към мен. Но тези третокурсници наистина си бяха неуки. - Така че ще се наложи да ви обясня как се язди кон. Или по-точно как би трябвало. Всъщност, няма кой знае колко за обяснение. Първо, за да яздите кон, трябва да му сложите седло. Естествено, това не е задължително, но ще ви е много трудно да го яздите без седло. - погледнах многозначно към Роузмари, но никой, освен нея, не забеляза този поглед. - Под седлото обикновено се слага нещо платнено, за да не изтърква седлото кожата на коня. За да се качите на коня, трябва да застанете от едната му страна, например отляво. Тогава слагате първо левия си крак в коланчето на седлото, а после преметвате и десния. Това е. Сега искам всеки да сложи по едно седло на коня си така, както казах. След това ще ги изведете навън и ще се пробвате да се качите. До яздене се съмнявам, че ще стигнете. - усмихнах се заядливо и отидох при Никте. Сложих оранжево-бялата черга върху гърба й, а после и седлото върху нея и я изведох навън. Оставих я там и се върнах да наблюдавам как не се справяха учениците.

П.П. РП най-малко 15 реда. Домашно нямате. И не се правете на многознайковци, понеже сте едва на 16 г. и се предполага, че не знаете почти нищо за конете.

Заглавие: Re: Втори урок Сря Апр 28, 2010 1:44 pm

Ще яздим! Едва се сдържах да не подскоча от щастие.
Радостно и почти танцувайки отидох при Ериния, която изпръхтя, очевидно щастлива да ме види.
- Чувствата са взаимни. - измърморих, като не обърнах внимание на факта, че си приказвам с кон.
Понечих да се кача на гърба й, но нещо не стана. Глезенът ми се изви и аз паднах на земята, ругаейки под нос.
- По дяволите... - измърморих, след което станах и се изтъпах. Естествено, първата мимисъл беше "Ох, Никс, дани никой не ме е видял!". Тъкмо учителката беше казала, че миналия път съм се справила добре и сега да се изтърся от коня... не, не можех да позволя никой да види подобно нещо, нито пък да се изложа така. Просто нямаше да го понеса. Вярно, че се бях спънала и нищо повече от това, но все пак тия можех да ги разправям на шапката си, не на наранената си природа.
Качих се на гърба на Ерин, този път без произшествия, и затърсих професор Кентли. Когато я видях, се приближих и скочих на земята, като посочих към гарвановочерната кобила:
- Ъмм, професоре, имам въпрос. Може ли д ане слагам седло и юзди на Ерин? Мразя да ограничавам околните.... пък и нищо няма да й стане. - погледнах я умолително. - Така ще е по-свободна, а аз мисля, че мога да... - млъкнах несигурно, като прехапах устни. - ... по-точно предполагам, че ще мога да се справя и без юзди. Не знам защо, но ми приличат на вериги, сякаш я държа като роб. - потръпнах, без да съм сигурна, че тя ще ме разбере. Но все пак някой, който обичаше толкова конете, не можеше да разбере защо не искам да слагам на Ериния ограничения...

Гост

Докато наблюдавах как останалите ученици не се справяха с поставянето на седлата, с крайчеца на окото си забелязах как Роузмари се изтърси от коня си. Несъзнателно се ухилих, и то доста дяволито, но после се усетих и отново станах сериозна.
След малко третокурсничката дойде при мен, като ми зададе доста странен въпрос. Дали може да язди коня си без седло...
-Хм. Имаш интересно мислене. - отвърнах и понечих да кажа още нещо, но някой ме прекъсна.
-По-скоро прекалено развинтено въображение, според мен. - чух неприятен, мазен момичешки глас и след секунда пред мен се появи една от третокурсничките, Мириям.
-Хей, момиченце! Няма да се държиш така. Независимо с кого, независимо къде, независимо как. Просто престани да дразниш околните. - веднага й се скарах с леден глас и после безмълвно й посочих една от конюшните, където все още стоеше неназован кон. После се обърнах към Роузмари, която ме гледаше странно.
-Какво? - попитах я с лека насмешка в гласа. Знаех причината, но реших да се направя на неразбрала. Естествено, Хатауей не ми отговори, но изчака моят все още неизказан отговор. - Така. Та... Добре, можеш да яздиш и без седло. Наистина е неприятно за коня. Но имай предвид, че ако ти се случи нещо, не отговарям аз. - предупредих момичето и лицето й веднага светна. Ох, ужас... Почвах да ставам добра. А това не трябваше да се случва, в никакъв случай. Тези ученици, или по-точно тази Роузмари въобще не ми действаше добре.

Заглавие: Re: Втори урок Пет Апр 30, 2010 8:50 am

Мамка му! Опитах се да се държа мило с тая тъпа проклетница, която се наричаше мой "ментор", а тя... бахти...Ооо сега тепърва започва всичко. Това е нещо ново. Собсвеният ти "ментор" да бъде твой враг... колко интересно само... Отмъщението тепърва започваше. Странното беше, че не я мразех вече. Не чуствах абсолютно никаква омраза към нея. Само и единствено леко съжаление. И не само това, ами я чуствах сякаш я познавах от много отдавна. Имаше някаква прилика с мен. Може би студеното и отношение към някои хора. Какво ли и беше мнението за мен? И защо моето беше такова? Да, вярно мразех я толкова много, а сега не чуствам никаква, ама никаква омраза. Да не би да се разболявам, че ми минават такива щоротии през главата. Глупости. Със сигурност не се разболявах, но се чуствах много идиотски. Как пък не?! Сега ще почна и да я харесвам...не става...
Сега се оказа, че първо трябва да изчакаме да свърши урока и тогава да отидем при конете си. Ейрин пасеше ведно тревица и сякаш ми се усмихна. Милата... Елеонора Кентли започна да говори за Роуз как яздела коня си и т.н. Ако имаше някой да не знаеше, че го Роуз е яздила коня си предния път...то това сигурно беше Силвестър?? Хах. Той наистина може би нямаше да знае, ако случайно беше дошъл в този час. Той вечно не знае нищо. Повтаряше четвърти клас цели три пъти. Тогава аз вече си бях седми клас. Ами тъй де! Той не можеше да го мине. Беше си тъп човека... Елеонора Кентли съобщи, че днес ще яздим конете си. Перфектно! Ейрин не ми се струваше трудна, но цялата тази миризма и... ужас...
Отидох при Ейрин, която ми позволи да я погаля. Чуствах я, сякаш беше моя от много години. Взех седлото, което стоеше до конюшната на Ейрин. Погалих я още веднъж и подадох седлото и плата на моят "ментор", която минаваше да ги сложи правилно. Застанах от лявата стана и преметнах първо левия си крак, а след това и десния. Еее супер! Вече бях върху коня...един вид сега оставаше само... Съсредоточих се внимателно и подканих коня да започне да се движи леко. Тя вървеше бавно, но аз знаех, че бързото темпо съвсем скоро щеше да започне. Изведнъж кафяв кон с русоляво момче мина покрай нас и момчето падна. Веднага го познах.
- Джейк!
Той беше паднал силно и се беше хванал за едната си ръка. Изгубих равновесие от коня и паднах на няколко сантиметра от Джейк. Той се изхили тихо, а Ейрин нададе сърдито квичене. Погледът ми се спря светкавично върху Елеонора Кентли.

Гост

Точно показвах на едно момиче как правилно да постави седлото върху коня си, когато забелязах, че Виктория също е паднала от коня си. Незабележимо се усмихнах злорадствайки.
Оставих третокурсничката сама да се дооправи с коня си и се приближих към Виктория и момчето, което видях, че също е паднало от коня си. Двамата се смееха, но щом приближих, смехът им веднага секна. Ето това вече си беше влияние. Обичах да става така.
-Добре ли си, Вики? - попитах Маккорт и изражението й бързо се промени от ядосано на недоумяващо. - Какво? Нали съм ти ментор? Все пак трябва да ти помагам. А приятелят ти кой е? - Виктория само мълчеше, а аз просто ликувах отвътре.
-Джейк Найт. - отговори момчето и се изправи от земята, като подаде ръка и на Виктория.
-Виждам, че явно не сте успяли съвсем да се справите с конете си. Имате ли нужда от помощ? - попитах Джейк, но гледах към Виктория, и и двете знаехме, че въпросът се отнасяше за нея.

Заглавие: Re: Втори урок Пет Апр 30, 2010 5:07 pm

Станах и се поизтупах внимателно. След това погледнах към стоящата пред мен Елеонора Кентли моят ментор. Защо ли не сложих думите в кавички? Ами според мен, тя се превръщаше в истински ментор, колкото и моето вътрешно аз да не го приемаше. Не бях напълно сигурна, че не е такава каквато изглежда, но въпреки това все още мислех, че тя е зла и е проклетница. В такъв случай трябва да продължа да слагам ментор в кавички...
- Добре ли си, Вики?
Погледнах я недоумяващо. Стори ми се твърде глупаво от нейна страна да ме пита дали съм добре. Тя сигурно искаше да си счупя нещо най - малкото да падна по най - шибания начин от коня си и тя да ми се присмее. Със сигурност го искаше. След това явно разбра, че я подозирам и отново потвърди, че била моят "ментор". И какво като ми е ментор? Да не би да се държеше като такъв? Ако питах Джейк той ще потвърди, че Скарлет не се държи по този начин с него. Въпреки това, аз все още вярвах, че Елеонора Кентли не е толкова лоша. Напослед дори бях започнала да харесвам нейните действия. Може би всичко се дължеше на лошото ми настроение?
- За сега нямам нужда от помощ. - отговорих от свое име, а Джейк замълча и се усмихна плахо. - Надявам се и да нямам. Все пак страшно много ти благодаря за предложението. Ахам да... може би злото наистина означава добро.. колкото и да е трудно на някои да разберат.
Опитах се да натъртвам на някои от думите, особено на последните две изречения. Сигурна съм, че тя в този момент злорадстваше зад гърба ми, докато галех Ейрин...

Гост

Погледнах красивите очи на учителката ми по Езда - Елеонора Кентли. Знаех, че отношенията и с Ви не бяха никак на добре, но това не означаваше, че и моите отношения ще бъдат такива. Защо говорех така? Ви беше една от най - добрите ми приятелки тук, а аз щях да застана на другата страна, но исках да бъда на другата страна, сякаш нашата Ви беше направила нещо ужасно, което не можех да и простя. До преди малко гледах смеха и в сините и красиви очи, а сега вече дори не бях на нейна страна. Усещах как паметта ми се разбърква всяка една минута. Чуствах го все едно някой ми чете мислите в момента. А дали не беше така?
- Джейк Найт. - отвърнах аз и подадох ръка на Ви да се изправи.
Погледнах към коня си, който не се виждаше никъде. Както казваше Ви на хоризонта. Мислите ми вясаш се възобновиха и аз отново погледнах към Ви с искрена усмивка. Тя сигурно щеше да ме попита защо се държах така, но аз трябваше да я излъжа предполагам. Не исках да го правя, но така ми казваше паметта.
- Ви мисля, че имаш нужда от помощ. - казах аз, а тя ме погледна с недоумение.
Кимнах и се изхилих тъпо. Все повече имах желание да се държа грубо с Ви. Нямах представа защо. След няколко минути красивият ми кафяв кон беше вече до мен. Погледнах към Ви, която говореше с Елеонора Кентли.
- Е аз ви оставям да си говорите сладките приказки! - отвърнах аз и видях усмивката по устните на професор Кентли. Ви беше потресена.

Гост

-Благодаря ти... Джейк. - отвърнах на момчето и се усмихнах леко - нормално според мен, а вероятно злобно за Виктория. - Е, Маккорт, искаш ли да ти помогна с нещо за коня? Виждам, че все пак не се справяш чак толкова добре... - отново започнах да се държа гадно, щом приятелят на третокурсничката изчезна нанякъде с коня си. Виктория все още галеше коня си, сякаш не обръщаше внимание на мен и на забележката ми. Но не ми и пукаше особено. Бях добра пред другите. Пред Маккорт се държах грубо и гадно. Защо? Ами просто защото тя не ми харесваше. Опитваше се да се държи като мен. Правеше се на много важна. Заяждаше се с другите. А това бе просто непоносимо за мен. Аз бях единствена и неповторима. И просто трябваше да отстраня всякакви пречки по пътя си. А вече почти бях успяла да отстраня поредната, Виктория. Но за жалост тя явно имаше други планове.
Третокурсничката се обърна бавно към мен, като ме погледна злобно и си пое дъх, приготвяйки се за дълга реч.

Заглавие: Re: Втори урок Нед Май 02, 2010 4:27 pm

- Защо се държиш така? - попитах я аз и очаквах да попита как, сякаш беше света вода ненапита. - Имам предвид защо се държиш точно с мен по този начин? Нещо лично ли е? Да, разбирам, че е лично. И с какво по - точно искаш да ми помогнеш? Хайде давай помогни ми, де! Какво точно ще направиш, за да ми помогнеш? Ще тръгнеш да яздиш или какво? А да... Знаеш ли с какво можеш да ми помогнеш? С какви твои качества Никс реши да те избере и с какъв акъл е дала нейният дом на такава като теб? Откривам толкова много разлики. Ти мислиш вечно само за себе си, а мен ме интересува и хорското мнение. Поне малко не те ли е срам от глупавите ти постъпки? Първо, държиш се супер гадно, което въобще не ти отива. Второ, ти въобще нямаш държание на ментор и съм сигурна, че това важи само за мен...Защо ли? Трето, какво направи на Джейк?
След последното нещо тя ме погледна право в очите, но аз избегнах погледа й.
- Колко пъти искаш да те попитам? Какво направи на Джейк?

Гост

Усмихнах се напълно невинно и отговорих на първите въпроси, избягвайки този за момчето. И без това нямаше нужда тя да знае.
-Такава съм. Гадна. Ти също се държиш така, макар и да не го осъзнаваш. Не с всички, но в подсъзнанието си ти си просто същата като мен. Повярвай ми, зная го. Не мога да ти кажа защо Никс ме е избрала. Но се съмнявам, че ме е избрала погрешно. И без това... Теб какво те интересува защо аз съм се превърнала във вампир и защо после съм дошла да преподавам? Да не би да си нещо над мен? Не, не си. Между другото, това, което аз съм преживяла, много ме е променило. Не смятам да ти разказвам нещо за мен. Но знай, че просто нямаш никакво право да ми се репчиш така и да ме караш да ти казвам неща, които не искам. - Виктория ме зяпаше с ококорени очи, сякаш бях казала нещо голямо. Друг път. Но след по-малко от минутка третокурсничката се усети и отново настоя да й кажа за това, което съм направила на приятеля й. Мълчах известно време, но тъй като тя нито се махаше, нито казваше нещо друго, накрая се предадох.
-Нищо не му направих. Просто има хора, които ме разбират, макар и да не знаят нищо за мен. Просто... този твой Джейк е свестен и умен. - не като теб, помислих си накрая, но, естествено, не го казах на глас.

П.П. Ако искаш пиши пак тук, ако не - направо на следващия урок.

» Втори урок
» Втори урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок