Седнах до нея. Клепачите й бяха притворени. Имах нужда от приятел.. или пък не. Вече и аз не знаех, но сега имах възможност да умра от яд само заради това, че Сани е по - специална от мен на Никс.
- Никс избра Сани. Отново избра огъня пред водата.. за пореден път.
Стиснах ръцете си в юмруци и се опитах да спра напиращите гневни сълзи. Не исках да мразя нито Сани, нито Никс. Не, не исках. Просто исках аз.. исках аз да бъда сред тях. Сега оставам обикновена четвъртокурсничка и нищо повече. Усетих пареща болка на лицето си. Точно там където се намираше полумесеца ми. Стиснах зъби, за да успокоя болката си. Сякаш усетих някакви движения. Това сигурно беше Алиса. В съзнанието си видях образ на човек. Някъде човек на възраст. Не бях сигурна колко годишен беше. Имаше черна лъскава коса и красиви черни очи. Кожата му беше бледа и подаваше ръка към мен. Опитах се да се отдръпна назад, но действията ми правеха друго. Попитах го "Кой си ти? Какво искаш от мен?". От казано не се чу нищо. Сякаш нямах глас. Пръстите на ръцете ни се сляха. Усетих ледена вълна. Наоколо беше мъгливо.. още по - мъгливо от както излязох от общежитието. Въздухът около нас сякаш трепереше. Усетих приливно студена ръка и се отдръпнах импулсивно назад. "Не ме докосвай!" Чувах думите си, но това сякаш не беше моят глас. Мъжът се изхили. А при усмивката му потреперих. Аз да треперя от усмивката на готин пич като този? Не... Вярно, че беше на половина гол и това беше наистина смущаващо съблазнително за мен, но знаех, че това беше просто плод на въображението ми, защото добре си спомням, че вървях към езерото. Забелязах, че Алиса беше тъжна и тъкмо щях да й разкажа за мен и Сани, когато се случи това. Усетих същата пареща болка върху полумесеца си и тогава след като отворих очи бях в същата поза. Само дето мястото все още ме болеше...
- Алиса.. случайно да ти се намира огледало? - попитах я.
Тя повдигна поглед към мен...
