Езерото

Заглавие: Езерото Пет Фев 26, 2010 2:51 pm

Това е едно доста голямо и в същото време не толкова огромно езеро. То е в близост до гората, всъщност е точно до нея. Тук вече нямате никакви задръжки да влизате колкото си щете.

http://www.dnr.state.mi.us/parksandtrails/images/ParkPhotos/SFCEmilyLake.jpg

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 7:15 pm

За втори път се разхождах напълно сама. Чувствах се ужасно въпреки, че вечерта бе толкова хубава. Седнах на брега на езерото и се загледнах във бистрата вода. Тогава дочух шум зад мен. Беше странно, защото преди това беше толкова спокойно. Зад близките храсти се появи коте, което познавах. Дейзи! Тя дойде бавно до мен и се настани в скута ми. Започнах да я галя нежно зад ушите. Тя там обичаше най - много.
- Дейзи миличка... Чувствам се ужасно тази вечер...незнам защо...вярно, че беше първият ни ритуал и беше толкова хубаво и се запознах с толкова много хора, ала сега се чувствам просто ужасно. Незнам точно защо... Сега за втори път съм сама. - пророних аз, а Дейзи ме погледна сърдито. - Не нямам предвид това. Не съм сама с теб съм, но нямам приятел, който да разговаря с мен.
Дейзи измяука неудобрително.
- Да спокойно. Ти си най - добрият ми приятел и аз никога няма да те заменя!

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 7:26 pm

Разхождах се и видях Вики край езерото сама с Дейзи.Реших да отида и да я попитам как е и защо е тъжна.Доближих се и изрекох:
-Здрасти!Защо си сама?Имах предвид защо си тъжна?-Поправих се аз.-Котките са много добра утеха и добри слушатели!-Отбележих.
Шзглеждаше много тъжна,което не е много обичайно за нея.Горката.Сигурно се чувства ужасно.Сигурно е заради думите на Имона.Тя ги изрече толкова студено и гневно,че видях как Вики настръхна тогава.Не исках да я оставям сама и изрекох:
-Може ли да седна при теб?-Казах търпеливо аз.-Винаги можеш да разговаряш с мен ако има нещо.Заради думите на Имона ли е?Или просто си самотна понякога като мен?-Изчаках за отговор....

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 7:37 pm

- Може би...понякога се чувствам толкова самотна...имам нужда от добри приятели...като теб и останалите може би, а може би не.
Погледнах към небето. Мислех за Имона, но се опитах да прогоня цялата тъга.
- Ъм къде е Роуз? - попитах Сани.
Тя се замисли внимателно. Може би не знаеше, но наистина тя изведнъж изчезна просто ей така без да каже нищо или в момента празнуваше и не и беше до мен. Сигурно... Нека празнува не е лошо да празнуваш. Аз също обичам да го правя, но за съжаление само когато съм във форма.

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 7:54 pm

...Застанах до нея и я погледнах в очите и `и рекох:
-Заради думите на Имона е нали?Вики не се тревожи!Винаги ще съм до теб и ще успеем да разгадаем какво ти е казала!!!Ако искаш да поговорим за това.Аз мисля,че тя беше ги изрекла толкова студено и гневно и е нормално да се плашиш!Даже и аз се плаша.Видях как те изгледа тогава и как ти я изгледа.Ти я гледаше грижовно и тъжно,а тя беше изпълнена със злоба.Трябва да разберем за какво говори!!!-Почнах да я успокоявам аз.
Мисля,че я ободрих,защото тя се изправи и рече:
-Да трябва и ще разберем по един или по друг начин!!-Реши уверено тя.-Ще разберем!
-Така те искам!Сега вече наистина си Вики,която познавам!!!-И `и се усмихнах укоражително.

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 7:57 pm

Импулсивно я прегърнах. Точно сега в момента имах нужда от верен приятел. Радвах се, че познавам Сами. Тя беше един прекрасен човек който познавах. Дейзи измяука в съгласие. Погалих я зад ушите и погледнах към Сами.
- Сега къде ще отидем Сами? Някакви идеи? Дали не е по - добре да се върнем на ритуала?
Дейзи заподскача радостно, че вече не съм тъжна, а аз и се усмихнах лукаво.
- Сами... Сами...
Тя се бе замислила и аз трябваше да повторя въпроса:
- Къде ще отидем?

Заглавие: Re: Езерото Съб Апр 17, 2010 8:24 pm

...-Ами на знам!!!-Ухилих се.-Ти познаваш училището по-добре от мен!!!Може да отидем да гледаме телевизия или да се върнем на ритуала.Ти реши!На мен ми се ходи навсякаде.-Усмихнах и се по рецепна нопло приятелски.-Виждам,че смъртта на Имона и ритуала те натъжиха.-Все още държах ръката и.-Защо ритуала те натъжи?Знам беше ужасно като за първи ритуал,но освен болките ми кое друго те натъжи.Виждам,че се чувстваш ужасно.Искаш ли да те разведря с малко пуканки и филм по пижами в общата или моята стая.Спокойно ти ще избираш филма.-И и се усмихнах съвсем искрено.След това продължих.-Ще повикаме и Роуз и ще си пуснем хубав филм и после ще си легнем.Ако искаш разбира се.Може да доведете и котките!Еми ще се радва!-И в този момент Дейзи измърка доволно.-Е искаш ли?-И зачаках отговор....

Гост

Отскоро бях в това училище и не знаех почти нищо за тук. Много обичах да се разхождам и реших да се разходя за да опозная замъка и наоколо замъка. Разбрах, че има път през гората и път през езерото. Зарадвах се и реших да мина от езерото, а от гората някой друг път. Надявах се скоро да си намеря приятели, но едва ли някой щеше да иска да говори с мен. Пък и на мен ми беше приятно да съм сам, макар че е скучно. Да вярно. Бях пълен идиот. Много ясно. Татуировките ми бяха страшно странни плизнавам. Сега още не бях видял други с татуировки освен по лицето. Лошото беше, че аз имам и по раменете и по единия крак дори. Седнах на брега и се загледах към замъка. Беше хубав. Радвах се, че уча тук и томного се радвах, но се надявах да си намеря поне някакви приятели.

Заглавие: Re: Езерото Пон Апр 19, 2010 6:15 pm

Чуствах се ужасно. Защо ми се бе паднал такъв ментор. Защо точно на мен? И добре, че игнорирах Роуз и Сани. Те нямаше да...нямаше да си простя, ако им се случи нещо заради мен. НИКОГА! Не бих позволила те да пострадат заради мен. Сега аз трябваше да разбера думите на Имона сама. Щеше да ми бъде трудно, но може би нямаше нищо лошо да потърся помощ и от Висшата жрица - Скарлет Грийн, но може би утре или някой друг ден. Нямаше значение кога точно ще говоря и с нея, но сега бе по - важно да се успокоя. Бях доста притеснена. Седнах на брега на езерото и не забелязах нищо около мен. От очите ми се разрониха горещи сълзи, а от устата ми се чуха тежки въздижки. Нямаше да го преживея. Исках да умра! Не можех да повярвам, че се разделих от приятелките си. Добре ОК. Трябваше да свикна с този факт, защото това щеше да ме измъчва цял живот до краят, който сигурно щеше да е скоро, ако се предам в тъга. Така и не забелязах, че всъщност на няколко метра от мен седеше момче, което ме гледаше. Стреснах се.
- Ъъ... - започнах аз.

Заглавие: Re: Езерото Пон Апр 19, 2010 6:23 pm

Проследих Вики до езерото и като видях да плаче хукнах към нея.Едва когато стигнах и я прегърнах видях едно момче да седи близо до нея.Горкото момче беше шашнато.Аз извадих една кърпичка от пакетче с кърпички от джоба на дънките ми и `и я подадох.И от мен капнаха няколко сълзи.В този миг се сетих,че имаше момче до нас и го погледнах и с успокоение му казах:
-Ъъъъъ,не се шашкай-само това успях да пророня.-Просто имахме ужасно лош ден и това е-казах накратко,защото все пак не можеш да споделяш всичко с първия срещнат.-Аз се казвам Сани и нямам много късмет напоследък,а това е Вики Една от моите най-добри приятелки-и я погледнах и я прегърнах по-силно.
На момчето му се доплака заедно с нас.Сигурно и той беше преживял нещо тежко.
-Случило ли ти се е нещо?-Попитах го машинално през тежкото ми и учестено дишане.-Имам предвид,защо си сам по таво време?-Ох,колко съм тъпа.Още действам по човешките часове.
Зачакахме отговор....

Гост

- Хей не се притеснявайте. - казах аз и погледнах притеснено към Вики, а след това към Сани. - Недейте да плачете. Понякога всички имаме лоши дни. Това е нещо напълно нормално и често се случва. Ние не можем да го премахнем.
Отидох до тях и положих ръцете си на двете им рамена. Лявата на Вики, а дясната на Сани, като седнах между тях двете. Надявах се да нямат нищо против, че не бях от техния пол. Вики и Сани се поуспокоиха.
- Вие май ще сте първите с които се запознах от както дойдох тук. Надявам се да станем приятели. Имам в предвид да бъдете приятелки с мен, понеже аз тук никого не познавам. Трябва да си намеря и съквартирант. Някакви идеи да имате? Аз поне нямам дано вие познавате някой.

Заглавие: Re: Езерото Пон Апр 19, 2010 6:41 pm

Не бях виждала по - мило момче от него. Общо взето другите си бяха идиоти. Е не го познавах, но не се знае. Нищо не се знае. Той питаше за съквартирант. Хах божичко... замислих се.
- Ъмм... имаше един един Ерик. Приятел е на една наша приятелка Роуз. Не зная дали той има съквартирант, но ако искаш можем да те запознаем с него и ти сам да си решиш. За други не се сещам в момента. - отвърнах му аз с искрена усмивка.
Усмихвах се...това беше странно. До преди малко крещях от яд, а сега се чуствах сякаш незнам какво ми ставаше. Може би бях откачила. Вярно, че всички сега сме в пубертета, но въпреки това аз не съм такава по душа. По - точно бях такава, каквато бях с професор Елеонора Кентли. Не исках да бъда груба, но...
- Та... Кой ти е любимият предмет? А да. Ти май не каза името си? - засмях се отново искрено.

Заглавие: Re: Езерото Пон Апр 19, 2010 6:50 pm

Започнах да се отпускам.Вече не плачех.Харесваше ми това момче.Беше много свястен.Харесвах го не по външен вид,а по душа.Беше много хубав и отвън,но това не ме вълнуваше.Важното е,че ни разбира Харесвах такива момчета.Бяха де да знам-ХУБАВИ ОТВЪТРЕ!!!Той беше хубав и от вън,но това за втори път казвам,че не ме вълнува!
-Е,Джейк нали?Харесва ли ти новото ти училище-попитах искрено аз и му си усмихнах приятелски.-Да май ние ще сме първите ти приятели!Спокойно!Не ядем хора-и тримаята се засмяхме.Беше супер да си говориш откровено с момче.И то готино.Беше и чувствителен и разбираше от дума.Не мога да повярвам как бързо ни успокои.Зарадвах се,че има такова момче.-Как те белязаха?Интересно ми е.Татуировките по лицето ти са много красиви.
Държах се искрено и любезно с него като вчерашен приятел!!!...

Гост

- Да Джейк съм. - казах аз и погледнах към Вики, за да отговоря на въпроса й. - Любимият ми предмет може да се каже, че е Социология на вампирите. Знаете. Доста ми е интересно понякога. Не всички неща, но повечето страшно много ми харесват.
Усмихнах се на Вики и видях, че настроението и се оправи. След това погледнах към Сани, която беше също усмихната. И на нея се усмихнах преди да започна да отговарям на въпросите й.
- Харесва ми. Работата е там, че все още нямам приятели, но сега вече имам. Освен, ако вие не искате да бъдете приятели с мен. Кажете, ако ще го преживея трудно, но въпреки това...
Те ми се усмихнаха и по тези усмивки разбрах, че нямат намерение да ме зарежат. Е, поне скоро.
- Историята ми е доста гадна. Белязаха ме, когато все още бях в отбора по Футбол. Тъкмо бях спечелил толкова награди, а изведнъж...загубих всичките си приятели.

Заглавие: Re: Езерото Вто Апр 20, 2010 6:12 am

Социология... Това наистина беше един от най - хубавите предмети, но аз харесвах и други въпреки това. Жалко, че нямал приятели. Божичко! Как може да си мисли, че нямаме желание да му бъдем приятели. Не глупости! Това беше пълна глупост! Да не сме му приятелки само защото е момче. Това е супер тъпо. Сани също нямаше намерение доколкото подразбрах. С нея още не бяхме говорили за това, което се беше случило, но аз все още бях на мнение, че няма да оставя приятелите си да дойдат с мен и да ги убият. Пълен абсурд! Ако трябва ще бъде 1000% груба, но нали беше за тяхно добро, а щом е за тяхно добро няма да ги обричам на несигурна смърт. За миг спрях да чувам всичко, тогава се сепнах. Той каза, че бил в отбора по Футбол. Я, колко интресно... Защо пък да не разбера нещо повече? Момчето си беше много честно и откровенно. Така, че едва ли ще има против да ни разкаже...

Заглавие: Re: Езерото Вто Апр 20, 2010 9:29 am

...Усетих Вики какво си мисли.Е,аз също си мислех това.В предишното ми училище имаше женски отбор по футбол.Е,не бях капитан,но бях много ддобър нападател.Знам,че е момчешки спорт,но ми харесва.Вместо да плащам за фитнес,процедури и други тъпотии аз обичам да играя футбол.Както и баскетбол,зимни кънки,ролери и волейбол.Искам си зимните кънки.Много си ги обичах.Искам пак да се пързалям и да се рея във вятъра.Искам пак да мога да чувствам тази свобода,която ме караше да се чувствам като волна птичка.Ще го попитам коя ми е любимата книга.Аз МНОГОООО обичам книги,защото като чета се вдъхновяват и се чувствам като героя.Невероятни са.
-Джейк!Коя ти е любимата книга?Тинейджърски или литературни?Романи или разкази?-Усмихнах му се искрено.-На мен любима ми е Маговетри едно и две!Предпочитам тинейджърски и обожавам романи!!!Вики,а на теб как са ти?-Погледнах и към двамата весело.Той наистина знае как да накара човек да се чувства по-добре,защото аз определено се чувствам и съдейки по душата на Вики тя също!!!!Обичам живота си!Обичам и верните си приятели!Бях толкова щастлива,че нежна топлота обгърна всички.
-Опа извинете!!!Не беше нарочно!Просто наистина се чувствам по-добре!!!

Гост

- Бях капитан на нашия отбор и аз годех цялата игра един вид. Беше забавно наистина, но като се сетя, че всъщност след два дена имаме мач... Така и не успях да обясня на приятелите си, че няма да мога да участвам вече. А и те побягнаха, когато ме видяха с това нещо на челото. След това пък призовах силите. Чуствам, че леко ми се отдава духът, но моля ви не казвайте. Може би просто съм си помислил така. Знам, че е супер тъпо, но наистина така ми се стори. Прозовах го, без да зная какво правя срещу приятелите ми и така и не разбрах какво стана с тях.
Въздъхнах и се заех да отговоря на Сани:
- Любимите ми книги са: Титаник, Машината на времето, ЖИВ, БАВАРЕЦ 1 (2003), Кунг-фу тупалки, Аферата Томас Краун. The Thomas Crown Affair. Има още много, но сега не се сещам.
Сани и Вики бяха много готини момичета. Радвах се, че имам такива приятелки.

Заглавие: Re: Езерото Сря Апр 21, 2010 8:19 am

Бил капитан значи. Замислих се над казаното от него. Точно тогава задуха силен вятър. Погледнах към Сани, която също гледаше към мен. Тя вдигна ръмене. Дано пак не ни застигаше буря. Този път нямаше кой знае какъв начин да се спасим. Вода, Огън и Дух...супер. Той не беше сигурен, че владее духът, но понякога се случва. Когато призовават въздуха често ми се струва, че го усещам, но аз си имам сила и други не ми трябват.
- Хора. Предлагам ви да се върнем обратно в замъка. - намигнах на Сани и тя също знаеше защо исках да се прибираме. Не, че ме е страх, но няма да успеем да призовем всички елементи.
Сани се съгласи. Джейк също и ние решихме да се отправим по най - бързия начин към замъка.
- Къде ще отидем? - попита Джейк изведнъж.
- Ами в някое от общежитията. Момчешките или момичешките?

Заглавие: Re: Езерото Сря Апр 21, 2010 11:03 am

...Не знаех дали ще искат,но изръсих:
-Елате в моята стая.Аз нямам съкватирантка таке че няма проблем!-Усмихнах се искрено на Джейк и после на Вики.Изглежда идеята им допадна.Двамата хукнаха и аз не знам защо малко се стъписах при полъха на студения вятър и хукнах след тях.Уто на това му се вика истински приятели.Макар че познавах Джейк от половин час,вече ми беше добър приятел и го ч,вствах като такъв.
Затичахме се,но по едно време се задъхахме.Бурята приближаваше.Едвам се усетих да казвам:
-Ей,може малко да поиграеме на лаптопа ми!-Развеселих се.Бях с широка усмивка докато тичах.-Вики играеш ли Симс 3?!-Попитах я и се зякисках.-На мен много ми харесва.
Затичахме се по бързо и стигнахме стаята ми.

Заглавие: Re: Езерото Вто Май 25, 2010 9:50 am

Езерцето, сигурно едно от най-красивите и бурни местенца, където човек или именно същество може да размисли за живота или някой приятел.. Да. Анди не беше много по тези работи, но това беше първото място за което бе чула, затова реши да дойде тук. Тя незнаеше всъщност на къде върви или пътя, но щеше да разбере. Ето го и добрата част. По пътя към езерцето имаше две провиснали табелки сочещи с надпис "Езерцето". Поне знаеше, че това е верният път. Анди, държейки телефона си в едната ръка вървеше по правия и изтъркан път.
Всъщност, Сандра незнаеше какво прави тук в момента, докато мигновенно щеше да завали лек дъждец, сама. Анди седна на едно от продълговатите дръвчета паднали от високите у леко увиснали дърва. Тя погледна към голямото езеро което беше пред нея, вдянайки се във водата. Но ето, че някой дойде и й прекъсна почивката.
-Кой е там? - възкликна тихо Сандра, поглеждайки натам, от където идва шумът. Да не би да е някаква катерица, или пък.. човек? Да, тя беше съвсеем съвсем нова, та да се познава с някой. Дано поне е човек.
-Ехо? - отново промълни Анди, опитвайки се да види нещото, което вървеше към нея.

Гост

Елизабет се разхождаше край езерото. Тя оценяваше красотата на леко набраздената повърхност на водата, както и красивите цветове, които се отразяваха в него. Ел заобиколи езерото, така че да застане там, където беше плачещата върба, навела тъжно клоните си над езерото. Седна, като обгърна коленете си с ръце и облегна глава на дървото. Затвори очи и се заслуша в звуците на природата. Чуваше се лекото блъскане на вълните, на езерото в брега, тихото свирукане на птичките наоколо, лекият бриз, който караше листата и тревичките да потрепват леко... Внезапно гласът на природата беше нарушен от няколко плахи стъпки, издаващи, че някой тихо се приближава до Елизабет. Тя отвори рязко очи и видя Алисън Стилтън- една от ученичките си. Тя неспокойно застана до Ел и побърза да попита:
- Добър ден проф. Бенингтън! Дали ще ми разрешите да седна до вас?
- Разбира се. Само, ако обичаш пази тишина- опитвам се да си почина.- отвърна жената и отново затвори очи. Лиз чу как Стилтън седна внимателно до нея и се старае да не вдига шум. Внезапно на Елизабет и се прииска да поговори с момичето. С това желание, даже Ел се изненада- тя не беше от хората, които обичат приказките. И все пак.
- Имаш ли някаква дарба?- попита Бет.
Алисън, като че ли се изненада, че учителката е проговорила, но все пак отвърна:
- Да. Дъщеря съм на елемента Земя и владея Некросила.
- Некросила? Наистина страхотна сила. Би могъл да поговориш с някой от починалите си близки...- отвърна Ел замислено, но побърза да добави- Ако имаш такива разбира се.
- Ами...- проточи Алисън.
- Да?- рече Ел и я погледна въпросително.
- Вие имате ли... някаква дарба?- попита Алисън несигурно.
Елизабет се подсмихна и погледна момичето. То като, че ли се смути, а Ел и отговори:
- Да, имам дарба. Аз имам контрол над елемента Вода и мога да спирам времето.
Стилтън подсвирна тихо, а Бет се засмя леко. Всички се впечатляваха от дарбата й за спиране на времето. Като се сети за мъртвата си майка и гадният си баща за Ел всичко наоколо помръкна. Ако можеше да върне времето назад...

Заглавие: Re: Езерото Чет Юни 24, 2010 9:24 am

Реших да се поразходя край езерото. За моя изненада там вече имаше някой- проф. Бенингтън. Беше обгърнала коленете си с ръце, а главата и беше облегната върху дървото пред което стоеше. Щом се приближих затворените й очи рязко се отвориха и тя се обърна към мен. Леко уплашено я попитах:
- Добър ден проф. Бенингтън! Дали ще ми разрешите да седна до вас?
- Разбира се. Само, ако обичаш пази тишина- опитвам се да си почина.- отвърна тя и отново затвори очи.
Седнах по турски до нея и се опитах да не вдигам шум. Загледах се в блъскащите се в брега, вълни на езерото, когато учителката ми внезапно попита:
- Имаш ли някаква дарба?
Изненадах се, но бързо се окопитих и отговорих:
- Да. Дъщеря съм на елемента Земя и владея Некросила.
- Некросила? Наистина страхотна сила. Би могъл да поговориш с някой от починалите си близки...- отвърна Елизабет замислено, но побърза да добави- Ако имаш такива разбира се.
Внимателно я погледнах и проточих:
- Ами...
- Да?- отвърна Бенингтън и ме погледна въпросително.
- Вие имате ли... някаква дарба?- попитах несигурно.
Елизабет се подсмихна и ме погледна. Аз се смутих, а Елизабет ми отговори:
- Да, имам дарба. Аз имам контрол над елемента Вода и мога да спирам времето.
Аз подсвирнах, а професор Бенингтън се засмя леко. След това се замисли и помръкна.
- Професоре, случило ли ви се е нещо? Изглеждате мрачна.- казах аз, а в края на второто изречение гласът ми заглъхна и едва се чуваше. Зачаках отговор от нея.

» Езерото