Началото на учебната година

First topic message reminder :

Жега. Това бе единственото, което чувстваше Лия в момента. Единственото нещо, което мразеше, ненавиждаше от дъното на душата си, точно сега трябваше да я измъчва. Защо глупавото време бе решило точно днес да си прави шегички с нея?!
Чернокоската въздъхна и отпусна ръце за няколко секунди. Изглеждаше странно, не така жизнена както преди, усмихваше се прекалено рядко и говореше прекалено малко. Нещо се случваше с нея, но даже самата тя не знаеше какво, така че не питайте мен.
Ел отметна кичур коса, който бе изпадал от набързо вързаната й опашка и се зае отново за работа. Закачи поредния тъмнозелен воал на стената, който вече почти привършваше. Бе го направила на вълнички, увивайки се около всяка колона и всяка издатина. Ето, още едно закачване и... Voila! Всичко бе направено перфектно, или поне през очите на Ели. А те обичаха да гледат такива красиви неща.
Залата бе изцяло преобразена и въобще нямаше нищо общо с предишния "купон" за началото на годината, нито пък приличаше на себе си. Тъмнозелени и бледожълти воали се стелеха по иначе почти олющените стени. Масите бяха малки, черни и кръгли, с по два, най-много три стола около тях. Никак не бяха малко, но пък, разбира се, не бяха заели цялото пространство. По средата на залата бе оставено място за танцуване, защото най-естественото би било някой да стане и да затанцува. В единия край на помещението бе разположен и барът, на който един добре изглеждащ шестокурсник бе поел нелесната задача да дава напитките. Имаше и две дълги маси, по които бяха насложени най-различни хапки, хапчици и хапчища за гладните и не толкова гладните ученици. От полилеите по тавана висяха "гирлянди" от борови клонки и мъх, които донасяха приятно ухание в залата. Разбира се, имаше и сепарета в ъглите на помещението. Меки, лилави дивани, пред които бяха поставени правоъгълни дървени масички, осигуряваха на учители и ученици усамотение и спокойтсвие.
Скар изчезна в една малка вратичка, която едва се забелязваше през цялата украса. След минутка отново се появи, приглаждайки роклята си от черен сатен. Бе наистина красива и чернокоската все още се чудеше как успя да попадне на нея в онзи забутан магазин в покрайнините на Тулса. Шапчицата бе сложила леко накриво, за да е по-игрива и учениците да не си мислят, че е строга или нещо подобно. Не че Скай можеше да изглежда строга... Обувките й въобще не се виждаха изпод дългите воали на роклята й, но все пак се чуваше тяхното глухо тропане по черния мрамор.
Големият часовник на стената удари осем часът и кукувичката изскочи от него. Секунди след това влязоха и първите ученици. На лицата им се изписа учуда, изумление, но не и особена радост. Разбира се, започваха годината, но... Не можеха ли поне веднъж да зарадват Висшата си жрица?! Защо все трябваше да я натъжават все повече и повече, докато тя не потъне в депресия и не запрати някоя красива ваза в стената?! Защо... Лети постоянно си задаваше този въпрос, но никога нямаше да намери отговор.
Тя надена на лицето си усмихнатата и весела маска и поздрави влизащите момичета, които й отговориха тихо, но след това се засмяха. Съвсем скоро пристигнаха и останалите ученици, а диджеят започна купона с шумна и забавна музика, любимата на вампирите-новаци.

П.П. Имате една седмица да пишете, тоест до 8. септември, след това заключвам темата и отива в коша. Нищо няма да ви стане, ако не пишете, но на мен ми става гадно, като всеки път пишат само по двама-трима човека и нищо не става. Учениците сте много, наистина много, а никой не пише! Вземете се веднъж в ръце и попишете малко повече. Сега още сте във ваканция.
П.П. 2 Аз ще пиша отново, да знаете, РП-то ми не свършва дотук.

Ето,че дойде време.След толкова много време прекарано пред гардероба,Мики най-накрая си избра рокля.Черна,сатенена рокля,подарена от майка и преди време.Досега никога не се беше налагало да я носи,но реши,че случаят ще бъде подходящ.Обувките-розови и на токчета,правеха Мики-сан малко висока,но не пречеше,стига да не се препъне с тях.Когато тръгна,на долния етаж имаше една украсена врата.Вратата на балната зала.Мики си пое дъх,защото се чудеше какво ли ще кажат другите за нея.Но в очите и имаше и капчица.Капчица радост,защото почивката беше свършила.Защото вече нямаше да скучае,а щеше да учи.Отвори вратата и видя толкова много непознати хора.Отвсякъде се чуваха викове и музика.Щом влезе тя чу обичайните "Здравей!","Здрасти!","Как си?" и много подобни.Мярна сестра си,Висшата Жрица,Роуз,Вики...и други.Гърлото и беше пресъхнало и затова отиде до бара.Дойде момче,на около 19 или по-точно шести курс.Много учтиво я попита какво ще поиска,а бузите на Мики пламнаха.Никой не се беше държал,чак толкова мило.Взе си едно Блъди Мери и седна на близката маса.Бузите и вече бяха придобили нормалният си цвят и изпи коктейла си бавно.Остави чашата настрана и реши да потанцува.Мина речта на Жрицата и се чу песен на AC/DC.Супер,още по-добре.Затанцува,а хората започнаха да се блъскат в нея.Те ли не бяха на себе си или Мики?

» Купон за началото на учебната година
» Нова година=нов късмет...
» Честита нова година!
» Записване за първата учебна година
» Оценки от първата учебна година