Първи урок

Заглавие: Първи урок Пон Окт 04, 2010 11:36 am

Ел бавно се придвижваше към втория етаж. По коридорите все още бе съвсем тихо и рядко се виждаше някой подранил ученик да чака пред вратата на кабинета си. Чернокоската се чувстваше като в сън, може би най-вече защото бе станала едва преди двайсет минути. Не бе успяла да се приведе кой знае колко добре в добър вид, но и не се интересуваше съвсем как ще я приемат новаците. А и на всичкото отгоре знаеше, че от трети курс засега има само една ученичка. Необичайно, но факт.
Лия забърза ход, когато забеляза първите новаци вече притеснено да потропват с крака по коридора. След като събра погледите им, докато минаваше покрай тях безшумно, с изискана грация и нечовешка красота, тя се усмихна и спря пред дървената врата. Пъхна необичайно големият ключ в ключалката, превъртя веднъж, чу познатото щракване и натисна ледено-студената дръжка. Колкото и да бе странно, все още помнеше първото си влизане в този кабинет като за учебен час. Все още помнеше как неприятно миришеше и как използваше елементите, за да вдъхне малко свежест на тогава сякаш увяхналата стая. Но ето че сега бе съвсем различно. Стените бяха пребоядисани в тъмнозелено, напомняйки спокойно полюшващите се треви по полята. Всичко бе излъскано до блясък, а даже и ухаеше приятно на лавандула. Любимият аромат на Нина. Чернокоската се усмихна доволно и пристъпи навътре, поемайки си дълбоко въздух. Но не си мислете, че някой таен обожател бе направил всичко това за нея. Самата тя го бе постигнала само предишния ден, но въпреки всичко бе изненадана от успеха си.
Жената, или по-скоро момичето, седна на удобното меко кресло, което представляваше учителският стол, и се загледа през прозореца. Вятърът развяваше клоните на високите дървета, които все още бяха осеяни с почти прясно зелени листа. Небето бе закрито от бледосиви облаци, предвещаващи всеки момент да завали от онези гадни дъждове, които понякога не спират с дни. Студът и мъглата сякаш се пропиваха през дебелите прозорци и Ели бе принудена да запали камината. С едно щракване, насочено към нея, вътре забумтя топъл и приятен огън.
Внезапно звънецът иззвъня и Сиси леко стреснато погледна към вратата. Както и предполагаше, на прага стоеше едно не много високо светлокосо момиче, което оглеждаше стаята.
- Влез, не се притеснявай. Просто засега ти си единствената... - промълви сънливо Лин, но след това се усмихна. Третокурсничката бързо седна на един от по-предните чинове, извади си една тетрадка и химикалка и забоде поглед в Лили. Това леко я стресна, момичето я гледаше с толкова проницателен поглед, сякаш едва ли не знаеше, че беше на двайсет века.
- И така... - започна Скар, изправяйки се от стола. Приближи се до чина на момичето и й се усмихна окуражително. - Как се казваш? - третокурсничката понечи да отговори, но Лети побърза да добави: - Всъщност, направо се представи с няколко изречения. Каквото искаш казвай, просто да е нещо, от което да разбера що за новачка си. - Тори отново се усмихна лъчезарно, тъй като последното изречение бе прозвучало доста грубовато. След няколкосекунден размисъл момичето вече бе готово да отговори.

Заглавие: Re: Първи урок Пон Окт 04, 2010 1:29 pm

Бях се успала. Чудно...закъснявах за първия си час. Тичах по коридора и накрай стигнах пред вратата, точно когато би звънецът. Това леко ме учуди. Е...поне не ми бе толкова студено от тичането. Облеклото ми бе типично за есента. Дълги дънки с колан, блуза, яке, шал и боти. В ръката си държах кафява чанта, където имах две тетрадки и няколко химикала в различни цветове. Поех си дъх преди да отворя вратата и плахо надникнах вътре. Нямаше никого, освен преподавателката. Или бях изпуснала часа, или бях объркала стаята. Тъкмо щях да изляза, когато тя ми се усмихна и ме подкани да вляза. Отвърнах на усмивката и половинчато и побързах да седна на един от чиновете. В началото просто гледах в чина си, след което реших да огледам класната стая. Беше красива, а цветовете придаваха един особен уют. В камината имаше огън и аз махнах шапката, шала и якето. Бях забравила да извадя тетрадката си, затова побързах да го сторя. Чувствах се малко неудобно, защото бях единствената ученичка. Но това щеше да е просто един учебен час. Вдигнах поглед към момичето на катедрата и задържах погледа и. След малко тя също се почувства неудобно от втренчения ми поглед.
- Как се казваш?- това бе първоначалния и въпрос. Щях да отговоря, но тя продължи.
-Всъщност, направо се представи с няколко изречения. Каквото искаш казвай, просто да е нещо, от което да разбера що за новачка си.- това бе окончателното и мнение. Замислих се за няколко секунди, след което заговорих.
- Аз съм Ванеса. Ванеса Хатауей. Ъмм...-замислих се.
- Аз съм морой с елемента дух.- засмях се. Звучах глупаво. Не можех дори да се представя както хората. Хрумна ми нещо...
- Сестра ми е Роуз Хатауей.- това би трябвало да помогне. Всички бяха чували за нея.
- На 16 съм...- започвах да барабаня по чина с пръсти. Бях нервна.
- И се надявам да си прекарваме добре часовете.- засмях се леко. Не знаех какво друго да кажа...

Заглавие: Re: Първи урок Пон Окт 04, 2010 1:59 pm

Лети тихо се засмя на отговора на момичето. Бе толкова притеснена и стеснителна, а нямаше нужда от това. И понеже Лия не обичаше някой да се чувства неудобно в нейно присъствие, се приближи към Ванеса, наведе се надолу и с усмивка на уста каза:
- Хей, я по-спокойно! Не си изправена пред съд, нито пък си на изпит. - при тези думи израза на лицето на Хатауей се смекчи и Ел продължи. - И без това, както гледам, засега се очертава да сме само ти и аз. Направо ще си е като да си на частни уроци. Ако имаш късмет, и още някой ще се запише скоро. - Ванеса също леко се усмихна, с една плаха и едва забележима усмивка, но все пак беше нещо като за начало. - О, и още нещо. Знам, че сестра ти е Роуз. Тя не ми е разказвала за теб, но си личи, че имате нещо общо. Освен цвета на косата. - с тези думи Ели се обърна с гръб към Ванеса и се върна при стола си, отпускайки се в него. Взе учебника по Социология на вампирите и го разтвори на първите страници. - Ако искаш, разгледай си учебника още сега. Като за първи час няма да ти преподавам някакъв урок. Освен ако не искаш нещо специално да ме питаш... - Нина вдигна поглед от текста в учебника и го устреми към ученичката. Личеше си, че иска да я пита нещо, но нямаше смелост. Е, Скай не смяташе да я притиска, така че продължи да се взира с празен поглед в написаното в учебника, мислейки си за миналото. Мразеше така да става. Да й остава свободно време, което тя отдаваше на спомени. А никога спомените й не бяха хубави. Въпреки че чернокоската отблъскваше един спомен, той връхлетя в съзнанието й с пълна сила.
Бе безлунна нощ. Небето бе обсипано с тъмни облаци, които скриваха пълната месечина от поглед. Отвсякъде се чуваше шум, викове, весели крясъци, дрънчене на чаши и вилици, говор... Между тях двамата цареше пълно мълчание. Взираха се в тъмните ливади пред тях, сякаш ги виждаха за първи път. Някъде наблизо се отвори прозорец с трясък и се чу женски смях, придружен от мъжки глас, шепнещ ласки. Всичко изглеждаше толкова просто, и все пак толкова вълшебно.
Облаците леко се разкъсаха и пропуснаха лунен лъч. Той бързо се устреми към двойката на терасата на замъка и заблестя в короните им. Голямата, златна корона, обсипана с диаманти и рубини, която красеше главата на Нормън, сякаш съдържаше в себе си лунни лъчи. Ели се обърна с гръб към парапета и се загледа в една рицарска броня, която служеше просто за украшение на вратата, която водеше навътре в имението. Усети как Норм се навежда през каменния парапет, вероятно бе забелязал нещо необичайно. Чернокоската реши и тя да види какво има там. Обърна се към Норм, за да го пита какво толкова интересно е видял. В същия миг от устните й излезе вледеняващ писък и тя припадна.
Лили рязко тръсна глава, за да се отърси от спомена. Усети, че ръцете й треперят неудържимо и, за да ги скрие от погледа на Ванеса, бързо ги пъхна под бюрото.
- Мисля... Мисля, че е време да си тръгваш. - промълви Висшата жрица, едва скривайки сълзите си.
- Но звънецът...
- Знам, че не е бил! Просто си тръгвай. Свободна си. - чернокоската се ядоса, но веднага отпусна рамене, сломена и недоволна от себе си. Първо позволяваше на най-ужасния си спомен да нахлуе в ума й, а сега и не можеше да владее яда си. Нещо сериозно се случваше с нея, но тя, както винаги, пренебрегна тази мисъл и уморено замахна към вратата.
- Ще се видим в следващия час. - гласът й прозвуча по-скоро като шептене, отколкото като нормален говор. Ванеса се примири, излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Сиси отново се върна при креслото, седна в него и затвори очи. Искаше й се всичко това да свърши. Или по-скоро никога да не е било. Защо въобще й трябваше да го среща?!

Заглавие: Re: Първи урок Пон Окт 04, 2010 2:34 pm

Не знам какво стана по едно време тя просто се ядоса. Какво бях направила? Започнах да разлиствам учебника си, мъчейки се да се сетя в кое бях сгрешила. Отново и отново връщах моментите назад, припомняйки си всяка моя дума, мимика или просто поглед. Така и не открих грешката си. Исках да я попитам защо се ядосва, но не го направих. Мълчах си и накрая, когато стигнах до последната страница и затворих учебника, се усетих, че не съм прочела и думичка от който и да е урок. В този миг Лия ми каза, че трябва да си ходя.
- Но звънецът още не е бил...- опитах се да и противореча, но тя още повече се вбеси. Примирих се и си събрах нещата по най-бързия начин. Излязох от стаята и докато вървях по коридора се чудех дали изобщо да вляза в следващия ми час. Ако и там щях да съм сама, щеше да е по-добре да се прибера в стаята си и да започна да уча първия урок по социология, макар да не ми го бяха предали...

» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок