Първи урок

Заглавие: Първи урок Сря Окт 06, 2010 1:20 pm

Както винаги, Ел бе успяла да се успи. Оставаха едва десет минути до началото на часа й по езда, а тя все още даже не се бе намъкнала в дрехите си. Все пак успя да намери един черен и дебе пуловер, кафяви дънки и черните си кецове, и бързо излетя навън. Тичаше доста бързо, разбира се, като за завършен вампир, и въпреки всичко сякаш това не беше тя. Което бе напълно нормално, защото когато един новак чуеше думичката Висша жрица, си представяше някоя висока жена с дълга и права черна коса, лице като на ангел, топли очи, дълги и официални рокли и грациозна походка. А Лия в никакъв случай не се вписваше в това описание.
- Здравейте. - задъхано поздрави тя учениците си и се зарадва, когато видя всичките тези познати лица. Елеа, Виктория, Нериса, Селена, Роуз... Всички бяха тук. Включително и Ванеса, разбира се. Нина се усмихна едва видимо, доволна, че по-малката Хатауей все пак щеше да посещава часовете на по-големите.
- Извинете, че закъснях... Но, както виждам, никак не съм ви липсвала. - чернокоската се усмихна широко, а момичетата се разсмяха тихо. Някои от конете, разбудени от шума, повдигнаха глави и изпръхтяха, доволни, че най-накрая ще бъдат яздени от собственичките си.
Тори се обърна към Ванеса и с един жест я повика към себе си. Четири глави се обърнаха към нея, с изключение на Роуз. Логично, тя знаеше, че това е сестра й.
- Искам да ви представя една от новачките. Тя се казва Ванеса Хатауей и е сестра на Роуз. - момичетата се учудиха, явно забелязаха, че на външен вид двете нямаха прилики. - Запознайте се, докато аз ви приготвя седлата. - Скар остави Ванеса заедно с останалите четвъртокурснички и се насочи към дъното на конюшнята. По пътя се спря за секунда при своя кон, Одваха. Тъмнокафявият мустанг изпръхтя щастливо, щом усети нежната ласка на чернокоската по муцуната си. Лети с нежелание се отдели от него, побърза да стигне до юздите и седлата, взе по шест от всяко от нещата, нужни за яздене, и се върна при момичетата. Те вече се бяха запознали с Ванеса и си бъбреха щастливо.
- Е, момичета, днес ще яздите. - чуха се тихи неодобрителни думи, но Лили не им обърна внимание. - Ванеса, знам, че ти все още въобще не си учила как да яздиш, но ще ти обясня. А и Роуз може да ти помага, тя е отлична ездачка. - Сиси се обърна към тъмнокоската и й се усмихна. - А сега, ето ви седлата и юздите - оседлайте си конете. - по устните й премина лека, лукава усмивка, а след това започна да раздава нещата на момичетата. Остави две, като едното седло постави на земята, за да оседлае след малко Одваха.
- Е, Ванеса... Ако искаш, разходи се из конюшнята и си избери кон. Бъди спокойна, нито хапят, нито те избират стопанина си като котките. - след тези думи Ели се обърна и отиде към отделението на Одваха.
- Здравей, миличък. Ето, сега ще те оседлая и ще излезем навън. - тя погали коня по муцуната, след това отвори вратата и се пъхна вътре. Съвсем бързо го оседла и го изведе навън. Четвъртокурсничките, които досега не знаеха, че е нейн, останаха впечатлени. Скай изглеждаше напълно тържествуваща, бе горда от Одваха. Толкова го обичаше, а и той бе привързан към нея, че не знаеше какво би правила, ако някой ден трябваше да бъде отделена от него. Бързо и гъвкаво като котка тя се преметна отгоре му и го погали по гривата. В този момент Роуз се появи до нея на своя кон.
- Как се казва? - попита тъмнокоската, гледайки с възхищение огромният кон.
- Одваха. - отвърна й Лия и след като забеляза учудения й поглед, добави: - Означава "смелост" от чешки. - след това се усмихна и се върна към другите момичета, тъй като все още нито една от тях не се бе качила на коня си.

П.П. Домашно нямате, РП-то ви да е поне по 15 реда.

Заглавие: Re: Първи урок Сря Окт 06, 2010 2:17 pm

Бях с другите момичета и чакахме Лия да дойде. Говорех си с Роуз, която в началото изглеждаше малко учудена да ме види при тях, но после, след като подробно и обясних каква е работата, тя мисля че дори се зарадва. Не знаех с какво точно би трябвало да съм облечена като за яздене, затова бях с дълги дънки и тениска. Бях обула типичните за мен ботуши, тип каубойски и не носех никаква чанта.
Не чакахме дълго преди и Лия да се появи. Усмихнах и се и пристъпих крачка напред, както и всички други, когато я видяхме. Тя също ме забеляза. Представи ме на всички и реших да се започная с тях лично, докато тя оседлаваше конят си. Помахах на момичетата и след няколко минути напрегнато мълчание, вече си говорехме приятелски и без притеснения. Изглеждаха симпатични и мислех, че ще се разбираме. Но нямахме много време за приказки- скоро Висшата жрица излезе с коня си, който бе удивително красив. Трябваше да призная, че никога преди не бях виждала по-голямо и красиво животно. От него сякаш се носеше величественост. Дори Роуз му се възхищаваше. Не чаках втора покана, а тръгнах към конюшнята, за да си избера кон. Щом влязох вътре, в началото малко се уплаших. Тук имаше толкова много...Но скоро си вдъхнах смелост и тръгнах напред. Вървях и поглеждах всеки един от тях. Те всички изглеждаха прекрасни. Стигнах почти до края и видях един специален кон. Всъщност бе кобила. Приближих се към нея и тя изцвили. Усмихнах и се и плахо вдигнах ръка, за да я погаля. Задържах ръката си във въздуха и тя сама се доближи към мен. Позволи ми да я докосна и аз бях на върха на щастието. Отворих вратичката и влязох вътре при нея.
- Здравей мила...Имаш ли си име?- галех я, а на нея май и харесваше.
- Ще те кръстя..-замислих се за момент.
- Ата...-казах със замислен глас и тя изцвили. Засмях се и се опитах да я оседлая. Накрая не се получи и и сложих само поводите. Изведох я навън и там с доста инструкции от Лия, накрая успях да я оседлая. В началото ме бе страх да се кача, но в момента, в който видях как Роуз язди уверено, всички мои страхове се изпариха. Какво пък...няма да стане нищо повече от това да падна на земята...С един скок се качих върху Ата. Тя не помръдна и аз си отдъхнах. съвсем леко опънах юздите и тя тръгна напред.
- Успях!- почти изкрещях аз, след което се усетих, че не трябва да викам и погалих Ата зад ушите. Беше ми доста приятно....

Заглавие: Re: Първи урок Сря Окт 06, 2010 4:59 pm

Усмихнах се щастливо, когато видях Лия.
Бях облечена с типичното за мен облекло - черни прилепнали дънки, блуза на Chanel с къс ръкав (естествено черна) и черни маратонки Nike. Удобно облекло за езда, помислих си и знаех, че това бе абсолютно вярно. Все едно.
Застанах при останалите момичета и бях много щастлива, че всички бяха тук - Елеа, Роуз, Ванеса, Вики и Серена. Всичко беше както преди...
Веселият глас на жрицата ме изтръгна от унеса. Заслушах се внимателно и същевременно гледах на някъде си, незнайно дори за мен накъде.
При последните думи на Скар, аз започнах да обикалям отделите и внезапно погледа ми попадна на една черна кобила, която бе настанена в съседния край на конюшната. Щастлива, че може би съм намерила моя кон (тоест кобила), аз се запътих къв нейното отделение, а кобилата изцвили радостно.
- Is tú mo chapall. - промълвих и тя, сякаш разбрала, че съм казала "Ти си моят кон." на ирландски, изцвили радостно и аз я погалих по лицето. - Ти ще се казваш... Вероника. - според мен това бе добър избор, защото Вероника бе име на героиня от древногрцкия мит за създаването на съзвездието Косите на Вероника. - Харесва ли ти, момиче? - попитах я и страшно много се зарадвах, когато тя изпръхтя в знак на съгласие. - Добре тогава! - взех юздата и седлото от жрицата и й се усмихнах. - Благодаря. - влязох в отделението на Вера и я оседлах, а след това сложих юздите и я изкарах от отделението.
Излязохме на поляната, а аз се качих върху гърба и съвсем леко дръпнах юздите и при това движение тя изцвили отново радостно.
- Eitiltí. - промълвих на ирландски и при тази дума тя полудя и се впусна в галоп по поляната.

Заглавие: Re: Първи урок Сря Окт 06, 2010 6:24 pm

Елеа се прозяваше, докато вървеше към часа си по Езда. Спеше й се страшно много, въпреки че снощи си беше легнала рано. Пристигна с пет минути закъснение и беше изпълнена с мрачни мисли,че Висшата Жрица ще я смъмри за това, но за нейн късмет там бяха само съученичките й.След малко пристигна и самата Лия с вид сякаш току- що е станала, навлякла е първото което види и е тичала дотук като вятър. Е, който знае може би точно това е станало.Сред приятелките на Водевил имаше едно непознато момиче. Леа го наблюдаваше любопитно и не беше единствената. В крайна сметка, Скай я изправи пред дамите и я представи. Ванеса Хатауей, сестрата на Роуз.Ели забелязваше, че двете момичета нямат особена прилика помежду си, но беше толкова заспала, че не забелязваше почти нищо. Спокойният глас на Лия Скай я приспиваше още повече. В крайна сметка чу, че днес ще яздят. От останалите се надигна недоволно мърморене, но Елеа се радваше. Хладната нощ щеше да я разбуди по- добре от приказките. Всички се заеха да разглеждат конете, а Ел се върна при старият си добър кон- Страин. В превод от далечен румънски означаваше аутсайдер. Ли го харесваше, защото странеше от повечето хора и останалите животни, но по незнайни причини обожаваше четвъртокусничката, която нежно го оседлаваше. След като приключи Елеа го извади от конюшнята и леко се качи на гърба му. Прошепна лекичко в ухото му "[color:2a10=#000]Du-te" и Страин покорно тръгна в тръст. Ели не искаше да насилва коня да бяга в галоп още от самото начало. Направи няколко обиколки в тръст като забързваше темпото чрез малките румънски думи, които употребяваше. Знаеше, че конят идва от далечна Румъния и само заради него си беше направила труда да изучи част от този труден език. Страй /както му викаше на галено/ беше доволен от това и доволно пръхтеше, всеки път щом Елеа кажеше нещо на румънски. Скоро часът свърши, но Ели се застоя, за да разседлае Страй и да го среше. След това тръгна наобратно към сградата на училището.

» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок