Виктория вървеше бавно и притеснено по коридорите. Те бяха празни, но според Вики някой я следеше. От две години вече беше тук, но все още не беше се разхождала с другите за да види "къде свършват". Наистина си беше зловещо но един вид нищо нямаше начин да ти се случи и то точно сега.. нали? Разбира се, че не. Вървя така около 20-тина минути. Газените лампи започваха да прищракват но явно просто осветлението не беше добро в момента. И въпреки това коридорите изглеждаха страшни и необитаеми сякаш от години... Тогава Виктория забеляза малката дървена табелка на която пишеше с изтрит надпис "Компютърна зала". Да това е мястото, каза си Виктория и влезе вътре. В дъното се забеляза фигурата на момче на около годините на брат и.
- Кажете! Компютър ли ви трябва? - попита учтиво момчето.
- Ами аз.. да ако може. - отговори притеснено, ала сигурно Викс.
Момчето и подаде малко талонче като доказателсво или беше нещо от рода. Няма значение. Важното е, че имаше достъп до залата.
- Аз отивам да празнувам и тъкмо мислех да затварям, но ако ще си по - бърза да те изчакам. - каза момчето объркано.
- Не, няма нужда. - отвърна Вики. Точно от това се нуждаеше. Да бъде сама. Прекрасно. Как щяха да се учудят като видят че нямат Интернет.
След като вратата се затвори или поне притвори, самата врата беше развалена и не можеше да се затваря много добре, Вики скокна от стола си и погледна към наредените уайърлеси. Бяха точно шест и се предполага че е направено да може да се хваща от всякъде в училището. Вики изключи и шесте, а след това реши да погледне кой освен тя и Майли имаха лаптопи в стаите си. Не бяха толкова много, но сравнително.. бяха доста... Много от тях Вики не познаваше, но от останалите нямаше начин да са те. Може би е Майли. Вики беше забравила за нея, но ако беше тя и я наблюдаваше то Викс щеше да я види. Преди това умение имаха само тя, Роуз, Емили и естествено Висшата жрица. Нима и това умение беше загубила? Наистина ли? Вики огледа за последно. Принтира списъка с тези, които имаха лаптопи в стаите си. Осветлението отново започна да примигва и Вики реши че е време да тръгва. Излезе в коридора. Беше тихо и тъмно. Стискаше чантичката си, където беше прибрала и листа. Косата и се беше разрошила тотално.. имаше нужда от горещ душ преди да си вземе нещо здравословно за хапване. Погледна напред и сякаш мерна черна сянка някъде пред нея.
- Има ли някого? - попита Виктория. Дали не я гонеше параноя??
Сянката отново сякаш се появи, но този път по - близо до нея. Вики повтори същото и извади ДЖИ-ес-ем-ма си. Попадна на Емили и я набра. Стори и се, че Емили вдига. Тогава усети някои до себе си. Виктория изпищя, телефона излетя на някъде и тя изпусна чантичката си...
***
- Не е за вярване. - промърмори Кейт на Стейша. - Да не я намерят въобще. Какво ли е правила посред нощ в компютърната зала. Намерили са само телефона и чантичката и.
- Майка ми е разбрала. - отвърна и Стейша. - Вече я е страх когато изобщо сам в тук. Кой знае утре какво може да ни се служи на нас.
- Не мисля. - каза решително Кейт. - Виктория беше гадна с някои и много рядко се разбираше с другите. Макар, че тя беше готина за приятелка според мен е очаквано това да се случи. Със сигурност враговете и не се преброяват и на пръстите на двете ми ръце.
- Нямам думи. - пророни Стейша.
