Коридорите

Заглавие: Коридорите Пет Мар 05, 2010 7:51 pm

Ето ги и коридорите на последния етаж. Боядисани са в тъмносиньо, което създава усещането за уют. На няколко места има меки златисто-червени кресла, в които учителите могат да си починат или пък учениците да почетат книга.

Заглавие: Re: Коридорите Нед Апр 18, 2010 9:08 am

Зарадвах се, че имам приятели като Сани. Стиснах здраво ръката й и прошепнах:
- Тръгваме!
Вътрешно знаех, че няма да позволя да загине заради мен, но предпочетох да не и го казвам. Нямаше да я спирам да бъде с мен и да ми помогне. Не можех да забранявам на никого все пак. Дейзи се замота в краката на Сани. Тя не обичаше друг освен мен, но явно Сани и допадна. Усмихнах се докато вървяхме по коридорите за кабинета на моят ментор - Елеонора Кентли. Много добър ментор беше тя. Вярно, че не бе Висша жрица, но това я правеше още по - специална за мен. Качествата на хората не ме интересуваха особенно. Така и не пуснах ръката на Сани. Тя сякаш бе моята подкрепа. Същото нещо бяха за мен: Роуз,Емили и Меридит, но тяхно решение бе какво ще правят. Радвах се, че имах такава голяма подкрепа. Каквито и да бяха думите на Имона и каквото и да се опита да ми направи тя, аз щях да имам подкрепата на приятелите си. Гордеех се с тях. Никога не бях имала толкова добри приятели. Бих казала, че в старото училище ми завиждаха, че имах няколко гаджета, а те нямаха и едно. Хах спомени...

Заглавие: Re: Коридорите Нед Апр 18, 2010 9:31 am

...Вървяхме по дълъг осветен коридор.Когато каза:
-Радвам се,че се радваш!!!-Казах искрено.-За какво искаш да говориш с ментора ти?-Попитах аз.-За думите на Имона ли или нещо друго?-Ох,колко съм тъпа.Разбира се,че е заради Имона.Как можах въобще да попитам.Сякаш нямам грам мозък в главата си.-Мисля малко да те разведря.Знаеш ли,че наскоро открих,че имам втори елемент.Земята.Много се зарадвах като разбрах.Сигурно вече имам прекалено много дарби.Мислиш ли,че е странно?Аз да!-Не искам да се фукам с дарбите си,но незнаех какво друго да кажа!-Мисля,че Роуз си пада по Ерик.Да той е сладък,но ми мина мерака и вече ми е все едно.Честно казано при момчетата постоянно си меня мнението.Затова никога не искам и никога няма да си хвана гадже!-Засмяхме се и двете.Беше хубаво отново да чуя смеха `и след всичко това.Направо беше цяло чудо.
-Пристигнахме.-Каза ми тя и ми се усмихна.Аз също и се усмихнах.

Заглавие: Re: Коридорите Вто Апр 20, 2010 12:26 pm

Докато си тръгвахме от кабинета на учителката, аз вече се бях поуспокоила. Сега се обърнах предпазливо към момичетата:
- Ерик отхвърли Промяната. - промълвих внимателно, но когато видях, че в очите на Сани парят сълзи, побързах да продължа:
- Но не е мъртъв. - погледнаха ме сякаш съм откачила. Не че не съм напът да се побъркам, но това е друга тема. Засега пазех самообладание, а това ме караше да се чувтвам мамлко по-сигурна в себе си, сякаш ако аз съм по-уверена, то това ще помогне и на тях да приемат невъзможното. - Не е мъртъв, но и не е като онова гадно гнусно неживо нещо, което видях в двора. Същия си е, просто белега му е червен и е съвсем различен от стария.
Погледнах реакцията им, но такава нямаше. Все едно че нищо не съм казала, но аз познавах този тип празни изражения, в които нямаше никаква емоция. Очевидно бяха в шок от казаното. А и кой няма да е в шок, като казвам "Вижте сега, той умря, ама всъщност е жив и си е добре, не се тревожете!". Лош старт на обясненията от моя страна.
Всъщност нищо не беше сигурно. Не исках да ги намесвам в тази история, но щях да имам нужда от помощ, а нямаше от кого. От кой, от учителките ли?! Или от хладилника за миналия ни ритуал?! Трябваше да е някой, който ще приеме това, който ще ми се довери. И смятах, че те няма да истерясат, като го видят.
- Среща при Източната стена. - примолих се. - Имам нужда от вашата помощ.

Гост

Разхождах се по коридорите и както обикновено си мислех за часовете ми по испански. Знаех, че ще се справя. Правела съм го толкова пъти преди, а сега оставаше да не се справя. Всъщност доста харесвах децата тук. Имаше най - различни: червенокоси, тъмнокоси и блондинки. Това беше хубаво до някъде. Моята коса си беше тъмна и аз си я харесвах такава каквато си е. Това сега не беше от голямо значение, но все пак като малка толкова исках руса коса, че веднъж се боядисах с боята на баба ми. Е, тя загина от старост но беше един от най - близките ми приятели. Докато все още се разхождах, а учениците минаваха покрай мен и ме поздравяваха:
- Здравейте, професоре!
- Как сте, професоре?
Усмихвах им се свежо. Завих на дясно. Там беше тихо и спокойно и много рядко се мяркаше някой ученик. Просто защото явно нямаха часове в тази кула. Изведнъж чух зад мен нещо да се движи. Завъртях се бързо. Как се изплаших само? Беше момичето на което бях ментор. Казваше се Анна.
- Здравей Анна! - поздравих я мило аз и я погалих по косата.

Гост

Бях нова тук и реших да се поразходя наоколо, за да видя каква е хавата основно. Не познавах никой още и бях доста объркана, но щях да свикна скоро... надявам се.
Когато стигнах третия етаж не ми се минаваше отделно, за да различа и надявам се запомня табелите. И затова просто реших да се поразходя. Децата наоколо вървяха по групички и в колони. Донякъде ме плашеха с тази тяхна тайнственост, сякаш е паднала атомна бомба. Може би път просто така ми се струваше. Аз съм си такава - притеснителна каустрофобичка. До мен тихо вървеше Джефри, опитвайки се да не издава шум. Бях го взела с мен, въпреки, че не знех дали е позволено за кучета да се разхождат наоколо.
Скоро стигнах една жена, която явно ме позна, защото ме нарече по име. Странно! Аз не мислех, че я познавам. Поне не ми изглеждаше позната.
- Добър ден! - и отвърнах аз. Чудех се дали да я попитам за Джефри, но както вече забелязах тя го бе видяла. Очаквах да го изхвърли на минутата. Явно и животинчето това е решило, защото се вкопчи в дънките ми.

Гост

Усмихнах се внимателно на Анна с моята ведра усмивка и погалих кучето и.
- Много е сладко. Как се казва? И не се притеснявай, че то е тук. Това е нещо напълно нормално, макар че тук домашните любимци са котките. Има изключение като теб, които са с кучета. Аз май не ти се представих. Когато за първи път дойде тук ти ме видя. Развеждах общо теб и друга група ученици. Аз съм твоят ментор.
Тя ме погледна стеснително, а аз отново я погалих по косата и се усмихнах на кученцето и.
- Учителка съм по Испански език и се надявам искрено ти да бъдеш редовна в часовете ми. Всеки понеделник имаме. Няма да е лошо да си вземеш програмата. Предполагам, че имаш такава. Ако нямаш, аз ще ти дам.

Гост

- Мисля, че я имам! - отвърнах равно. По-рано си спомням, че някой ми я бе дал, но къде я бях оставила... ?!
Кучето в краката ми заскимтя, напомняйки ми за първия въпрос на учителката по Испански.
- Казва се Джефри. Мъжки е. Добър приятел ми е!
Имах чувството, малкият разбра какво казвам, защото сега сякаш се кикотеше доволно от позицията си. Той наистина бе добър приятел. Поне не съдеше когато му споделях нещо. Не че можеше... Понякога ми се щеше да говори. И той да може да говори с мен за разни неща, а не само аз да го засипвам с проблемите ми. Откакто с Джаспър се откъснахме между световете, Джеф беше моят другар.
- Аз съм Анна, както май вече знаете... - позачудих се какво да кажа на ментора си. Дори не разбирах точно поста, но с времето да се надявам да го схвана. Кимнах и прехапах долната си устна. Испански, хъх... досега не бях учила подобен език. Знаех английски и малко немски, но други езици не бях опитвала. Но кой знае, можеше да се окаже интересно!

Гост

- Какво хубаво име, Джефри! Разбира се, че ще ти е добър приятел. Домашните любимци винаги са били добри приятели на нас вампирите - най - вече котките. Ти сигурно знаеш, но не е проблем да имаш и друг домашен любимец. Аз например освен котката ми Алекс, имам и заек на име Рони. Отглеждам го в кабинета си и често идва с мен в часовете по Испански. Понякога дори го пускам от клетката, за да се разхожда заедно с мен. На мен разбира се, всичко това ме притеснява, заради всички тези котки, които се навъртат наоколо. От както дойдох за първи път със заека, а то беше преди няма и две години, замалко да го беше нападнала едно от котките. Много противна, наистина. Е, какво да се прави? Няма друг начин. Едва ли му е приятно да го държат в клетка, но нямам друг избор за момента. Котките с които дружи нямат нищо против него, поне за сега.
Малко се изнесох... дали изобщо и беше приятно да говори с мен?
- Не се притеснявай за Испанския. - започнах аз. - Уверявам те, че езика е наистина много лесен, когато имаш желание да го научиш. Разбира се, ако имаш някакви въпроси относно училището не се притеснявай да ми ги споделиш! Аз винаги бих ти помогнала, стига да мога. Уверявам те, че съм добър слушател в противните случаи.
Усмихнах и се мило.

» Коридорите
» Коридорите
» Коридорите
» Коридорите
» Коридорите