Втори урок

Заглавие: Втори урок Вто Апр 20, 2010 2:13 pm

-Е, срещаме се отново. - въздъхнах, когато влязох в кабинета по Социология на вампирите. Този път не бях тръгнала толкова рано, а даже закъснях. Но не смятах да се извинявам за закъснението..., защото на учениците просто си им е било хубаво, докато ме е нямало.
Оставих си нещата на бюрото и се обърнах към дъската. Но след няколко секунди размисъл реших да не пиша на дъската. Трябваше отсега да свикват с бързото писане.
-Днес ще вземем урок за същността на вампирите в човешкия свят. Като цяло, повечето човеци смятат, че вампирите са възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Е, това за кръвта е вярно. - няколко ученика направиха гримаси, но не им обърнах внимание. - Освен в митологията, ние сме известни и в киното и фантастиката. Смята се, че сме произлезли някъде от Западна Европа, тъй като легендите за вампири са най-разпространени в тази част от света. Има легенди, които смятат, че вампирите се срещат и в животинска форма, като например прилепи, кучета, паяци и други.
-Така нареченият вампиризъм се практикува от хора или животни, които пият кръв. В човешкия фолклор се среща вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който е пил от нея. Ние обаче знаем, че това не е никаква легенда. Наистина ставаме, макар и малко, по-силни, след като сме пили кръв.
-Има и доста суеверия за предпазване от вампирите. Те са най-често славянски. Моля да си ги препишете от дъската. - обърнах се към дъската и записах най-често срещаните суеверия. Ох, този урок и преди ми беше скучен. Но... какво да се прави... Това си беше задължение.

- Славяните режели главите на вампирите и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
- Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
- Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
- Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш или гвоздей;
- Слагали гарванов нокът зад дясното ухо.
- В края ня 18-ти и началото на 19-ти век хората започнали да взимат и други предпазни мерки. Смятало се, че среброто, светената вода, кръстовете и чесънът държали настрана опасните същества.

-За някои вампири се е смятало, че са пресушавали реки и предизвиквали суша. Техните гробове обикновено заливали с вода или пък уринирали върху тях. - някой се изкиска силно и му стрелнах леден поглед. Тишината отново настъпи. - Случвало се е и да изровят трупа и да го хвърлят в блато. Имало е и две молитви, които се произнасяли за предпазване от вампир:

- „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу…"
- „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века.“

-Засега това е урокът ви. Искам да го научите много добре, въпреки че това са просто глупави човешки вярвания. За домашно искам съчинение от поне десет реда за това дали вярвате в тези неща и защо. Довиждане! - всички се изнизаха бързо от стаята. Хубаво, бяха се погнусили още от първия урок. Но трябваше да знаят тези неща.

П.П. Искам РП най-малко 13 реда, домашното - на ЛС задължително!

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 2:34 pm

Часа мина ужасно бързо!!!Беше ми безкрайно интересно и не можах да откъсвам очи от професор Грийн.Тя беше много добра жена и наистина ми харесваш,но днес се държаа много грубо.Заради нейната способност да не `и влиаят дарбите едвам проникнах в чувствата и беше отегчена направо до смърт.Гледаше всеки с пронизващ поглед.През който минеше погледа 1и той настръхваше.Дали професор Кентли е казал за срещата ни с Вики и Роуз???Ако е така!Много лошо!!!Какво ще ни направят?Наказание!Сигурно,защото няма какво друго!Може би обществено полезен труд.Звънеца беше бил и осъзнах,че седя сама в стаята с изключение на професора,Вики и Роуз!Вики и Роуз ме гледаха учудено,а професор Грийн!Погледа и казваше:
"Марш оттук преди да съм се ядосала,защото тогава ще съжалявате!!!"
Принципно не беше такава,но сега беше различно!Дали не е била такава през цялото време и пред нас да е била мила и сега да си показва истинската същност?!!Не знам и не е моя работа!Може би беше тъжна или самотна!Ех,трудно е да си вампир!В този момент Роуз се направи,че кашля и я погледнах!О,боже!Пак се бях отнесла в мисли!За нищо не ставам!Те ме погледнаха и погледите им направо крещяха:
"Сани ще закъснеем за следващия час!!!"
-Опа!!!-Казах неусетно аз.-Съжалявам!Просто се замислих!!!
Те кимнаха и влязохме в коридора....

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 3:13 pm

Ух, Сани... РП-то ти е хубаво, но пак ти казвам - слагаш прекалено много удивителни. Това би трябвало да са си най-нормални точки... И да знаеш, че след всеки препинателен знак се слага интервал (празно място), когато пишеш на компютър. Просто за да бъде по-нагледно.

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 3:26 pm

Мс за съвета!Това не го знаех и нямаше откаде др, да го знам.Мс пак!

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 3:28 pm

Слушах Скарлет целия час със завиден интерес въпреки факта, че всичко това го знаех. По дяволите, та ако всичко по история, което знаех, трябваше да се оцени, сигурно щях да имам дванайсет. Но хайде сега... да не се превъзгордявам. Ръката ми се стрелна във въздуха, някъде по средата на урока, който Висшата Жрица разказваше.
- Мога ли да вметна нещо относно разбиранията на хората за вампирите?- попитах и както обикновено, без да успея да дочакам отговора заради буйния си темперамент, направо започнах да казвам мнението си. Не че точно възразявах на нейните думи, а просто... как да се каже, може би беше нещо като допълнение към това, което беше казала тя. Дано само да не се подразни, задето съм решила, че имам да кажа информация още колкото за един урок.
- Всъщност, не всички племена са заклеймявали вампирите. - казах и чух как някакво момиче отзад си мънка:
- Ами не всички са вампири по рождение, бе драга! - в гласа й се долавяше по-скоро завист, отколкото отвращение. Откъде беше разбрала, че съм полувампир по рождение?! Не че ми дреме де...
- Умри! - изсъсках аз като дива котка и се сепнах от отровата в гласа си, но не ми и пукаше.
- Професор Грийн, Хатауей ми каза... - започна тя като в предучилищната. Сега се сетих откъде ми беше донякъде позната. Бях я виждала по коридорите. Казваха й Ем, защото когато дошла тук, си променила името на Мириам. Без значение как се казваше, това момиче много, ама много ме дразнеше.
- Затвори си проклетата човка! - троснах й се и продължих по урока. - ...та, например всички вавилонски богове са били вампири. - отбелязах. - Гърците също не са мразели вампирите, защото Никс и Еребус са гръцки богове.
- Ехо, мис Запозната-с-историята, мръдни малко, че не виждам нищо от теб! - подвикна Мириам.
- Знаеш ли защо не виждаш, малката? - попитах с ужасяващо мила усмивка. - ЗАЩОТО АЗ НЕ СЪМ ЛИЛИПУТ КАТО ТЕБ!
Целия курс ме зяпаше с отворена уста. Сведох поглед.
- Ще си платиш за това, Хатауей, ще... - чух третокурсничката да си мърмори нещо завистливо под носа. Не усетих кога съм се обърнала и съм й зашила във физиономията един такъв брутален шамар, че чак ръката ми изтръпна. Тетрадката и химикалката й пламнаха.
Настъпи пълна тишина. Затворих очи, облегнах се назад в стола си и зачаках конското, което щяха да ми изнесат сега.

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 3:39 pm

Божичко, какво й ставаше на Роуз?! За секунди се озовах до нейния чин и веднага призовах водата.
-Вода, призовавам те, за да потушиш гнева на ученичките! - тихо измрънках и тетрадката спря да пламти, а Мириам и Роуз се поуспокоиха. Всички ученици гледаха към тях двете. Все едно даже и стените имаха очи, просто сякаш всичко ги наблюдаваше. - Обръщайте се към дъската и веднага започвайте да преписвате урока! - скарах им се и всички светкавично се обърнаха. Настъпи гробна тишина, която бе нарушавана единствено от звука на химикалките по листовете. - Вие двете елате навън. - Роуз и Мириам бързо се изнизаха от стаята след мен.
Когато вече бяхме извън кабинета, дадох път на яда си.
-Какво ти става, в името на Никс?! Защо все трябва да се забъркваш в неприятности точно в моите часове? Не можеш ли... Не, не можеш. Все още си млада... Все едно. - гласът ми лека-полека утихна, но след малко отново го повиших. Тази Мириам се хилеше като хиена, злорадствайки, че се карам на Хатауей. Е тази нямаше да я бъде! - А ти? Какво ми се подсмихваш зад гърба ми? Не си мисли, че няма да ти се карам. Защото ти я предизвика. И сега целият клас ще зяпа Роузмари като... като извънземно или нещо такова. Това ли целиш?
-Но професоре... - тръгна да се извинява Мириам, но веднага я срязах.
-Млъкни! Няма да приема никакви извинения! Всички целите да ме ядосате, но няма да стане. Хайде сега, връщайте се в час! - побутнах третокурсничката напред към вратата.
Тръгнах да сядам на стола си, когато Роуз мина покрай мен и прошепна "Благодаря, професоре.". Ох, слава на Никс. Не я бях обидила.

Заглавие: Re: Втори урок Вто Апр 20, 2010 5:47 pm

След края на часа се приближих до Висшата жрица. Тайните ми тежаха, а аз не можех така. Не че Вики и Сани не знаеха, но аз имах нужда да ми се доверява някой, който ще ми повярва и който може да натрие носа на Елеонора Кентли, която очевидно ни мислеше за а) откачени или б) абсолютни лъжкини. Тоест - някой с влияние.
- Професоре... - промълвих напрегнато, когато стигнахдо бюрото, и пръстите ми нервно забарабаниха по бюрото й. - Имам... малък проблем. - меко казано, помислих си, но се опитах да се съсредоточа.
- Нали знаете Ерик Старк, момчето, което щеше да рецитира поезия на ритуалите на Дъщерите и Синовете на Мрака? - попитах. Тя кимна. - Ами... той не издържа Промяната. - обясних унило. - Но е жив. - не вдигнах поглед, не искам да виждам недоверието в погледа й. Но със сигурност на нея вярвах сто пъти повече, отколкото на учителката по Езда. - Излизах от стаята му, когато го чух да кашля... върнах се веднага, но, естествено, не можах да направя абсолютно нищо. Видях го как умира. - произнесох през стиснати зъби, защото само при спомена започваше да ми се вие свят. - Побеснях. Отидох до източната стена... изплаках всичко, което имах да кажа, пред статуята на Никс. Казах й как ме е предала, как аз съм й вярвала, а тя не е оправдала доверието ми. - сведох поглед засрамено. - Казах, че имам на кого да служа, ако тя не иска да ме закриля и как съм си мислела, че съм нейна дъщеря... казах й, че се отричам от нея, но заклевам се, никога не съм го мислела в действителност. - бях искрена, казвах всичко така, както си беше. - Разрази се буря. После усетих силата на елементите около себе си. Смая ме това, че тя още се грижи за мен... благодарих й. Чух гласа й... а после изпаднах в безсъзнание. - поех плитка глъдка въздух, за да се поуспокоя малко. - След... около половин час вероятно се събудих и той беше до мен... - гласът ми показваше колко съм смутена и объркана. - Съвсем същия си е, както преди, само че сега белегът му е червен и е с насечени линии, също червени. Иначе си е същия. Нито има червени очи, нито изглежда като неживо същество, нито мирише на умряло като онова гадно същество, което видях веднъж там. Според мен е, защото има дарби. - вдигнах поглед и в очите ми се четеше страх. - Вики и Сани знаят, но... не знам дали ще се справим сами. А не искам останалите учителки да разбират. Може би само Вера. - казах тихо, с надеждата да ми повярва. - Ако не ми вярвате, мога да Ви заведа при него. - промълвих накрая.

Заглавие: Re: Втори урок Сря Апр 21, 2010 6:16 am

Този урок мина за мен повече от ужасно. Не разбира се, не заради учителя, ами заради учителя ми по Езда. Как смееше да се държи така с мен? Това ли е ментор, в името на Никс? Не жестоко се съмнявам, че това може да се нарече ментор. Пълен абсурд е това! Опитах да се поуспокоя, но за съжаление не успях. Е, успях де, но само малко... Думите й все още бяха в главата ми. Както и нейните, така и моите. Е, може и просто да са ти се причули думите, тъй като си била много уплашена и притеснена... Да бе! Как пък не! Ще взема да тръгна да си измислям точно на ментора ми. Добре, че си бях тръгнала. Кой знае какви простотии е продължила да говори. Уфф, непременно трябва да говоря с Висшата жрица. Нямах намерение да казвам за Елеонора Кентли. Това не ме интресуваше всъщност. Беше си работа само на Елеонора Кентли. Аз нямаше смисъл да се бъркам. Просто си нямаше никакъв смисъл. Божичко... урока.
Започнах да записвам всичко, което слушах, защото със сигурност се бях забравила някъде...
Славяните режели главите на вампирите и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
- Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
- Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Охх. Майчице това трябваше да го пиша толкова бързо. Продължавах да слушам всичко, което тя казваше. Чуствах се виновна, че не слушах още от началото на часа, но просто се чуствах странно. Надявах се да ме разбере. Точно тогава чух Роуз. Какво? Ерик не бил издържал Промяната. И за кво го направи тогава като е умрял. Това го казах на шега, но ми стана страшно гадно, че някой отново е умрял. Не исках да умират така невинни. Той си беше невинен, доколкото знаех аз. И сега какво бил жив? Да аз го видях, но беше странен. А да сега се сетих, че Сани ми спомена нещо такова. Разбирам. Какво ли можеше да означава... белегът му е червен и е с насечени линии, също червени...
Беше толкова странно и някакски непонятно. Слава богу, че часът свърши. Трябваше спешно да говоря с някой възрастен, но нямаше с кой. Вече и моят...собствен ментор ме предаде. Всъщност отначало се държеше мило с мен, а сега... Сълзи отнтово потекоха по лицето ми, но аз побързах да ги изтрия докато оставях учебниците си в шкафа отзад.

Заглавие: Re: Втори урок Сря Апр 21, 2010 10:17 am

Думите на Роузмари наистина ме учудиха. Досега не бях чувала такова нещо. Да... да умре, а после все пак да си е жив. Само и единствено с променен белег.
-Ами... Роуз... Честно казано, нямам почти никаква представа какво е станало с Ерик. Ти каза, че е отхвърлил Промяната, но сега е напълно в ред, просто с червен белег. Аз... Доколкото помня от преди няколко години, когато учениците завършваха Промяната, белезите им ставаха червени. А след това на всеки добиваше някакъв по-различен от чуждите нюанс. - отметнах косата от челото си и показах толкова яркия си червен белег. Същият като косата ми. - И получаваха насечени линии по лицето си, които след месец и нещо изчезваха. Но... Те бяха пети или шести курс. А Ерик е трети. Просто... Няма начин да е преминал Промяната. Казваш, че може да има някаква дарба... Ами възможно е. Но нямам представа каква би могла да е тази дарба, че да го спаси от неоспоримия факт да отхвърли Промяната. А може и Никс да го е избрала за нещо. Може да е искала да накара другите да помислят, че е умрял и да е трябвало той да свърши нещо, тайно от другите. Обаче ти си се появила, завзела си сърцето му и той се е върнал при теб... - честно казано, последното ми предположение звучеше направо лудо. Но пък беше най-приемливо от трите. Но защо момче? И то толкова ново. Роуз... Тя беше доста по-свестна за избранница на богинята ни. Но... Явно Никс имаше своите предпочитания.
-А да виждаш нещо друго променено в него? Освен белега. Да е по-красив, да се държи по... по-мъжки, по-кавалерски? - попитах Хатауей с нисък глас. Все още имаше няколко ученика в стаята, които уж си оправяха нещата. Но знаех, че чисто и просто подслушваха. - Стига сте се мотали, тръгвайте си вече! - сопнах им се и третокурсниците бързо се изнизаха от кабинета, оставяйки мен и Роуз сами.

Заглавие: Re: Втори урок Сря Апр 21, 2010 4:57 pm

- Не знам... може би. - премигнах, като чак сега се замислих върху това. Толкова бях щастлива да го видя жив, че не бях обърнала внимание на някои съвсем обикновени подробности. - По-красив... може би. - после се сетих нещо и продължих: - Но си права, не може да е преминал Промяната, защото полумесеца му продължава да не е запълнен. - инстинктивно протегнах ръка, за да докосна собствения си запълнен полумесец. Неговият не беше такъв. Скарлет беше права, аз съм Избраната. Смръщих се. Не очаквах да се подразня от това, че Никс има някаква мисия и за него. - Държи се странно... в началото сякаш говорех с непознат. Трудно ми е да... - не можах да си довърша изречението, понеже някаква светлина ме заслепи. Извърнах очи, но бледото й сияние се виждаше из цялата стая, като магия... каквато най-вероятно беше.
Обърнах се. От сияние се превърна в образ, а от образ - в жена. Но не каква да е жена, ами висока, слаба,облечена в дълга до земята рокля, на места тъмночервена, на други черна. В ръката си държеше огромен меч, изработен както прецениха очите ми, от чиста платина. Косата й падаше на тежки гъсти вълни чак до под кръста, а очите й бяха с цвят на есенен залез.
Без въобще да съзнавам какво правя, коленичих, като сведох глава. Знаех коя е тя, но очите ми не го вярваха. Не беше Никс, това ми беше пределно ясно, както и на Висшата жрица, доколкото видях. Но беше богиня, в която бях учена да вярвам цял живот, и която продължавах да вярвам. Трите божества на войната - гръцкото, финландското и келтското. Арес, Один и...
... Мориган. Тя ми се усмихна с топла усмивка... не майчинска, но като наставница, която се радва да види, че момичето, което е обучавала, се представя добре със задачата си. По лицето ми се застичаха сълзи, не можех да се съвзема, сякаш не заслужавах това, че тя е дошла тук... не че го заслужавах, наистина.
- Дъще. - гласът беше тих, но властен. - Стани.
- Чула си молитвите ми. - промълвих смаяно. - Обръщах се към Никс и към теб. - не беше въпрос, но тя кимна. Една богиня идва, когато бъде повикана.
- Мога да ти дам сила и смелост, дъще. Не че ти ги нямаше досега, но ще ти трябват в бъдеще, и то много. Но аз бих могла да ти ги дам единствено ако ми разрешиш да докосна сърцето ти така, както Никс е докоснала душата ти.
- На всичко съм готова. Само искам да мога да следвам пътищата, които Никс ми е отредила. - промълвих. Усетих как Мориган докосна бузата ми...

***

Извиках от изненада, когато видях отражението си в огледалото, което Скарлет ми подаде след минута. Богинята си беше отишла. Чертите ми си бяха същите. Нещо различно обаче маше в жестовете и очите ми.
Жестовете ми бяха като на древна Жрица, а множеството тауировки по цялото ми тяло и запълнения полумесец засилваха това впечатление - изискани, леко властни, резки и несдържани, но с много грация в тях.
В очите ми имаше една определена нотка, която я имаше и преди, но сега се забелязваше много по-добре - отново нещо древно, силно и непоколебимо се четеше в тях. В мен гореше огън, див и свободен, готов на всичко. Самата аз имах осанката на богинята. Тя ми бе дарила част от себе си. Наистина, колко по-свободна се чувствах сега.
- Ела с мен. - обърнах се към професор Грийн, като я стрелнах извинително с поглед, задето съм минала на "ти". Но аз я чувствах като своя приятелка. - Трябва да ти покажа Ерик. Пък и когато две богини ми дарят магията си, вече се чувствам готова на всичко. - усмихнах се и се обърнах към Скар, за да видя дали ще дойде с мен...

Заглавие: Re: Втори урок Чет Апр 22, 2010 1:05 pm

Бях... Бях просто изумена. Учудена, мислех, че полудявам, а може би сънувах. Но знаех, че това си беше чистата реалност. Тази богиня... каквато и да беше, явно бе наистина много властна. Да, не бях чувала за нея, освен от разказите на Роуз, но да я видя... на живо... Това си беше чудо.
Все още се взирах в Хатауей с широко отворени от изненада очи, когато най-накрая проумях, че тя ми е задала въпрос. Не точно въпрос, ами подкана.
-Да, разбира се, че ще дойда. - отвърнах й и прибрах нещата си в чантата си. - Между другото, няма проблем да ми говориш на "ти". Имаме само четири години разлика, така че... - подметнах, докато излизахме от кабинета. Заключих вратата, макар че не исках. Имах странното чувство, че Мориган все още беше там, светлината и властта й сякаш се бяха пропили в стените и въобще в цялата стая. Което, естествено, беше невъзможно.
Тръгнах след Роуз по коридора, все още учудена от така изисканата й походка, която не би подхождала на друга шестнадесетгодишна тийнейджърка. Но за Хатауей тази грация сякаш беше напълно естествена.

Заглавие: Re: Втори урок Чет Апр 22, 2010 4:32 pm

Отново влязох в часа по Социология на вампирите. Още в началото забелязах, че Грийн е в лошо настроение. Тихомълком седнах на един свободен чин на последните редове. Малко преди звънеца се сетих, че учебникът ми, тетрадката и останалите пособия са в шкафчето ми. Бързо си взех необходимото и се върнах на мястото си. Поне този път урокът беше интересен с изключение на това, че Грийн се държеше невероятно грубо с всички. Все повече ми заприличваше на преподавателката по Езда- Кентли. Двете се мразеха до дън душа- виждаше се от километри, но сега ми се струваше, че са един и същи човек. Странна работа. Грийн винаги е била мила и добра- пълна противоположност на моя характер. И досега недоумявах защо взе новак, който е ужасен човек и е доста себичен. Повече би ми подхождала Кентли или Бенингтън. Техните характери бяха почти като моя. Докато Скарлет беше мила, добра, нежна- или доколкото аз знам. В часа днес беше пълна противоположност на онази Скарлет Грийн, която аз познавах. Възможно ли беше тя просто да се прави на мила, а сега да показва истинската си груба страна? Съвсем възможно си е. Все пак вампирът трябва да се държи добре, за да го приемат поне горе- долу в истинския свят. Човеците определено не примеха злобни, саркастични вампири, които изглеждат така сякаш обмислят във всяка възможна секунда как да те убият възможно най- болезнено. Хм. Като се замисля дори вампирите не приемат подобни свои братя и сестри. Е, това все пак не ме интересуваше много- много. Първо да видим дали ще оцелея трите години или ще отхвърля Промяната... Всичко зависи от Никс...

» Втори урок
» Втори урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок