Стаята на Меридит Сантяго

Това беше стаята на двете момичета Виктория и Меридит. Тъй като Виктория бе сама във стаята си тя вече имаше нова съквартирантка. Те може би щяха да се разбират добре... Едва ли има смисъл от обясняване за леглата, но това по - отпред е на Меридит, а до стената е на Виктория.
Стаята на Меридит Сантяго 20080613152534_Best%20Western%20Two%20Bed%20Room

Стаята на Меридит Сантяго 20080613152534_Best%20Western%20Two%20Bed%20Room

Гост

Менторът ми ме водеше до стаята.По пътя ми каза,че имам съквартирантка.Отначало се учудих,но после започнах да се чудя как изглежда,дали ще се сприятелим и т.н.Докато стигнем минахме през много завои.Като влязох в стаята видях съквартирантката си да подрежда нещо...

От доста време чаках новата си съквартирантка. Подреждах дрехите си, които бях донесла от както бях дошла. Точно тогава чух изскърцване и вратата се отвори. Обърнах се. Пред мен стоеше едно ново, напълно непознато момиче. Изправих се внимателно и тръгнах към нея.
- Здравей. Аз съм Виктория. Накратко Вики.
Тя се вгледа в мен внимателно. Аз погледнах към нейният полумесец. Не беше нещо повече от моя. След това погледнах към нейният ментор и го попитах:
- Има ли някакъв проблем от тук натам да я оставите с мен? Ще се разбираме отлично.
Менторът й ме погледна с пронизващ поглед... сякаш ми нямаше доверие. Такива мразех най - много от всичко на света. Това ме дразнеше. Тя така си мълчеше сякаш имаше цял век, за да ми отговори.
- Добре. - отвърна ми тя едва чуто.
Тогава аз се изхилих арогантно. Намигнах на новата ми съквартирантка и я подканих да влезе в стаята.

Гост

- Благодаря ти,че ме доведе.Ако имам нужда от теб ще те извикам.А сега може да си вървиш!-казах на ментора си.
- Та...Аз съм Мери.Тоест Меридит,но ми казват Мери.
Виктория ме изгледа любопитно и аз сметнах за най - добре да захвана друга тема.
- Тук има ли униформи?-попитах.
- Да.-отговори съквартирантката ми.
- Би ли ми казала какъв цвят са? - помолих я аз.

Погледнах я. Как можеше да не знае. Вярно, че беше нова, но все пак...
- По принцип за черни, но всеки курс си има разлика. - поясних.
Мери ме погледна с учудване.
- Хей не ме гледай така. Ето слушай сега. Това, което ще ти кажа се отнася само горните облекла (тениски, потници, блузи и т.н.) За нашият трети курс е със сребърният лабиринт на Никс. Той символизира новото начало,защото в трети курс поемаме по Пътя на нощта. Разбираш ли?
Тя не каза нищо, а погледна към свободното легло, което бе нейното в случая.
- Към дрехите си ти можеш да добавиш и някакъв свой знак т.е нещо твое. - побързах да добавя аз и показах черните си обувки на сравнително високи токчета.

Гост

- Аммм...Добре.Благодаря за информацията!-казах аз. - Беше ми приятно,но трябва да се изкъпя.До после!
- Разбира се!-Отговори тихо Вики.
Аз отидох в банята и докато се къпех си мислех за семейството си."Може би трябва да им пиша.Мина една година,а аз не съм се върнала в къщи.Родителите ми сигурно са полудели от страх.А и трябва да ми изпратят дрехи и обувки.Имам толкова хубави неща.Но не знам как ще приемат факта,че съм полувампир,а после ще бъда и вампир...Но се надявам,че няма да го приемат толкова зле..."И с това приключих мислите си.Изкъпах се и излязох от банята.Вики беше на леглото си и чакаше някого.Взех изпраните си дрехи и се облякох.
- Виж,Вики...Ако ти досаждам само кажи.Не избухвам лесно. - казах аз,като се обърнах към Виктория.

- М-моля? Не разбира се. Не ми пречиш, но трябва да ти кажа нещо все пак. След няколко минути ще се наложи да отидем на вечеря. - казах аз.
Усетих, че Меридит потръпна. Сетих се какво си мислеше тя всъщност. Ха-ха. Дали да не я излъжа и да я убедя, че това наистина е така... Но уви това едва ли бе достойно за една дъщеря на мрака. Погледнах към съквартирантака ми и се вгледах отново в нейният полумесец. Да колко пъти вече се убеждавах, че не бе нищо особенно, но откъде да знам... очите ми не се отделяха от него.
- Мери... искам да те попитам нещо. - отвърнах аз.
Тя кимна да задам въпроса си и че е готова да го чуе, но аз въпреки това не отговорих. Незнам защо, но това не беше присъщо за мен. Може би целта ми бе да вмъкна в думите си повече ирония. Да защо не... Точно тогава на вртата се почука. Влезе едно момиче от другите стаи и ни припомни, че след няколко минути тръгваме за вечеря. Ядосано я погледнах. Беше една от третокурсничките, които бяха дошли малко след мен. Станах бавно от леглото и се развиках:
- ВЕДНАГА СЕ РАЗКАРАЙ ОТ СТАЯТА, ЗАЩОТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ ИЗРЕЖА ХУБАВИТЕ ТИ ЧЕРНИ КОСИ И НЕЗНАМ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ ПО - НАТАМ!
Момичето се отдръпна назад.
- Извинявай В-Вик-тор-и-я.
То излезе от стаята, а аз погледнах към съквартирантката си. Тя стоеше изправена и в същото време потресена.

Гост

- Да ходим на вечеря?!Сега?!Шегувате ли се с мен?!
Вики само се усмихна лукаво.Погледнах я.Попитах:
- Какво щеше да ме питаш?
Вики отвори и затвори уста,без нито дума да излезе от нея.
- Вики,добре ли си?-попитах аз съквартирантката си,която едва познавах.Гледаше ме странно...
- Вики,ако искаш да сме приятелки трябва да има взаимно доверие.Когато решиш ми кажи.Винаги ще съм готова да те чуя.

- Офф просто забрави... - поех аз отново.
Беше ми напълно ясно, че Меридит няма да си създаде в никакъв случай добро мнение за мен, но това не ми и пукаше чесно. Огледах още веднъж стаята и се обърнах към новата ми съквартирантка.
- Ти имаш ли някакви въпроси относно вампирите или нещо подобно? - попитах я аз.
Откъде да знам можеше да я интересува все пак нещо. Мери обаче все още гледаше към вратата на нашата стая от където аз бях прогонила онова момиче. Офф. Скука. И сега ако новата ми съквартирантка действително е толкова скучен човек просто аз трябва да бъда трамвай... в противен случай трулей...абе все тая т.е. Мери все още мълчеше сякаш нямаше смисъл да говори... или сякаш бяхме на погребение. Офф голяма скука. Нямам думи просто... трябва да стана и бус.
- Кога ще се приготвиш за вечеря? - попитах я аз, като се опитвах да завържа разговор.
Тя ме погледна внимателно.

Гост

- Оуу!Забравих!Веднага започвам. - казах аз.
Бях си облечена добре,но косата ми беше рошава като хваната от ток.Сресах се и естествено останах с пусната коса.Ами,ако това,което Вики искаше да ми каже беше свързано с училището?Съмнявах се,но реших да опитам.Исках да я попитам коя е Никс(не,че не знаех коя е).И я попитах.Изчаках отговора,който Вики колебливо съчиняваше...

- Точно за това исках да говоря с теб. - промърморих. - Богинята Никс дарява почти всеки един вампир със специална дабра, която той трябва да развива през годините. Имай предвид, че силите, които тя дава винаги са различни и е много рядко да има съвпадения. Понякога дори богинята дава на по - специалните ученици дори повече от една дарба.
Новата ми съквартирантка гледаше замислено. Отпуснах дългата си черна коса, която до сега бе сплетена на една плитка. Вратата на нашата стая отново се отвори и от нея влезе менторът на Меридит.
- Момичета. - промърмори тя и най - вече се обърна към мен. - Не каза ли на новата си съквартирантка, че точно след 2-3 минути слизате на вечеря?
- Казах. - отговорих лукаво.
Жената не отговори повече и кимна на Мери да тръгва за вечеря.

Съжалявам, че ви се бъркам в РП-то, но... Първо, пише се трОлей. Второ, Меридит, пиши по-дълги РП-та, моля те, и без да замазваш кратките с големи букви. И трето, все още не сте писали на купона за началото на учебната година. Утре е последният ден.

Това с вечерята става въпрос за партито ;)

Гост

Опаа!Наистина са кратки.Ще измислям по - дълги.И моляте,не мисли,че използвам големия шрифт за замазване.А за кратките РП-та сори!Ако трябва и по - малък шрифт ще използвам.Ако е нужно ми пиши ЛС.

Вървях вбесена към общежитието. Навън времето беше необичайно мрачно. Имона се беше върнала на партито, но аз никога повече не бих стъпила там. НИКОГА! Аз все пак имах поне капчица достойнство. За мое щастие нямаше никой по пътеката за общежитието и нямаше кой да ме гледа с интересен поглед. Поне щях да мога да я командвам, а това не беше нещо лошо. Игричките ми отново щяха да започнат... аз отново щях да се смея последна. Отново.. както винаги! Вече бях на около пет стъпки от училището когато чух шум зад себе си. Обърнах се.
- Ооо Викс! Как си? Хубаво ли беше при имитаторката? - попита едно момче.
И кое момче. Гаджето на Имона с което последно бях в тоалетните и Имона ни спипа.
- Какви ги дрънкаш? - попитах го.
- Тъпата професорка имам предвид. Наказа ли те, а? - попита той закачливо.
- НЕ Я НАРИЧАЙ ТАКА! - изкрещях, а гласът ми проехтя в двора.
- Офф идвай. - ядосано отвърна той и ме задърпа към тоалетните на общежитието...

След като с Тед скъсахме... само на практика разбира се... иначе щяхме да си бъдем заедно се отправих към общата ми с тая с новата ми съквартирантка Меридит. След като влязох вътре нея все още я нямаше. Пууу кво толкова правеше на тва тъпо парти... като чели незнам си кво... Ама така де... кво се шматка кат няква празноглава... просто нямам думи. Много шантаво момиче ще излезе от нея сигурно...
Влязох в банята да се изкъпя. Тогава отново се сетих какво ми бе казала професор Грийн. Аз да бъда ментор на Имона. Какъв кеф, няма що! Само да знае какво я очаква от тук нататък тая вещица и смотла Имона... Само да чака... има да си чака де... ама аз няма да се оставя ей тъй лесно на вятъра все едно.
След десетина минути след тези размишления вече сушах морката си коса. Сресах се набързо с черната ми четка за коса и грабнах мобилния си телефон, който в повечето време нямаше добър обхват. Сега имаше кажи-речи някакъв си достатъчен да се обадиш на... не глупости. Да звъня на брат си Том? Да бе как ли пък не... пълен абсурд.
Тогава вратата изскърца...

Влязох в моята стая... или поне така си мислех. Всъщност, реално погледнато, не знам как въобще си помислих, че е моята стая. Една дампирка, каквато бях аз по рождение, дори като се е натряскала, трябваше да има малко по-добра ориентация. Все още изглеждах безупречнo - aз винаги изглеждах безупречно - но въпреки това си личеше, че съм доста дезориентирана.
- Уфф мамка му... - изругах, като видях, че обстановката тотално не ми е позната. Погледнах с леко размътен от алкохола поглед към тотално непознатото момиче. Да, поглед, размътен точно от алкохола, защото вярна на навиците си, се бях напила на първия купон, който бях заварила.
- Извинявай. - казах, като се смръщих. - Явно съм сбъркала стаята. - огледах се в стенното й огледало. Никога не съм била от най-притеснителните, макар че полувампирите по рождение имаха и нещо деликатно от смъртните вампири - мороите. Но понеже аз съчетавах най-доброто от човешката и моройската раса, или поне така си мислехме всички момичета дампири, сега не се притесних, че ей така съм нахълтала в чужда стая. Отметнах косата от лицето си.
- Как се казваш? - попитах я. - Аз съм Роуз Хатауей.

- Виктория Маккорт. - отвърнах отчетливо. - Не ми казвай, че и ти ще ме питаш какво стана на партито... Какво им пука на другите. Нали нищо не е станало с тях... Ъмм ти напи ли се? Да няма смисъл да ми отговаряш личи си. Отначало си помислих, че си надрусана. Аз го правя често... брат ми по някакъв начин пренася наркотици тук...
След като вече се уверих, че косата ми бе отлично пригладена и сресана се обърнах към момичето, което все още седеше на до вратата.
- Няма ли да влезеш? - попитах я.
Тя не отговори нищо, а влезе две - три крачки навътре в стаята. Хм. Странно беше ми позната от някъде, но не знаех от къде. Със сигурност... като казвам сигурност имам голяма сигурност... поне 69%, че съм я виждала в даскалото за вампири. Тва беше 72% сигурно. Точно тогава май се сетих и отидох до нея:
- Ти... да не би да си лидерката на дъщерите на мрака? И второто за което ще те питам... свърши ли шибаното парти там долу?

Кимнах и вдигнах рамене едновременно.
- Същата, което е доста голяма ирония при това ми състояние. А за партито... не знам, май свърши. - тъкмо понечих да кажа още нещо и телефонът ми звънна. С леко дезориентирани движения го извадих от джоба си и вдигнах:
- Ало? - промърморих в слушалката. Заслушах се в познатия глас и на лицето ми разцъфна пианска усмивка. - О, здрасти, Джеси. - по мъркащия тон стана ясно, че говоря с момче. - О, моля те, давай с по-прости думи, че не мога да схвана нищо... А, ясно... Довечера? Добре... - затворих и вдигнах поглед към Виктория, като продължих да се усмихвам на неизвестно какво.
- Междуругото, имам чувството, че с теб ще се разберем. - отбелязах. - По принцип всички, дори и бившата ми най-добра приятелка, изразяваха неодобрение заради любовта ми към купоните, флирта и силните усещания, но ти... ти май не си от най-примерните. Просто ме попита "Пияна ли си?", а и каза, че си се друсала. - значи беше от този тип хора, чието най-любимо занимание е да нарушават правилата.
- Може да съм пияна, но поне в това не греша. И ти си такава, правилата никога не са те спирали, нали?

- Чесно казано не ми пука за шибаните правила... те никога не са ме спирали да направя това, което искам и знам, че мога да го направя и следователно ще го направя каквото и да ми ковства. - започнах аз. - В старото ми училище редовно висях по кабинетите на директорите... беше се стигнало няколко пъти до педалогически съвет...но това така или иначе не ми пукаше... дори и да ме бяха изключили... ако си дойдем и чесно на думата си бях един вид пред излючване... обаче смотаните учители и директори гледаха да не ме изключват, защото училището беше малко и едно такова квартално с 15 деца от квартала... и нямаха от къде да си намират други...
Загледах се към единия шкаф на гардероба.
- Искаш ли трева? - попитах я замаяно сякаш имах желание да се надрусам до основи.
Това не беше нещо ново за мен. Колко пъти го правех в старото даскало...

Вдигнах рамене и се разсмях:
- Да, в Академията ми го правехме постоянно на тайни купони. Знаеш ли, аз съм родена наполовина вампир, наричаме се дампири и... - телефона отново звънна.
- Като говорех за Академията... двама стари познати казаха че идват насам. Имаш ли нещо против малко компания от тяхна страна? - попитах, макар да се съмнявах да има.
На вратата се почука. Станах и отворих, а като ги видях на лицето ми отново разцъфтя усмивка.
- Влизайте. Това е Вики, Вики, това са Ейдриън и Джеси. - посочих й двете момчета, които отговаряха на описанието ми - притежаваха магнетичност и привлекателна външност, които събуждаха ловния инстинкт у почти всяко момиче. Посочих им към шкафа. - А и там има трева. -обявих, което очевидно ги зарадва допълнително. Погледнах към Виктория, за да видя как ще реагира на компанията на приближаващия се към нея Ейдриън, докато аз се заех с Джеси и последните клюки от Академията, а възхищението в очите му винаги ме беше карало да се чувствам поласкана... поклатих глава. Не ми се мислеше какви щяхме да ги свършим всички тук след като се напушим достатъчно.

Двете момчета не бяха никак зле. Уху... компания...Тръгнах към шкафчето отворих го и всички си взехме. За съжаление спринцовките бяха само две, но какво от това имаше достатъчно малки пакетчета. Какво ли щеше да си помисли новата ми съквартирантка...ха-ха а като че ли ми пука...Мина около час. По коридорите се чуваха стъпките на учениците, които се качваха от свършилото парти. Отново се сетих за новата си съквартирантка... божичко... наистина какво ли ми пука... ако ще да каже и на Скарлет Грийн пак няма да ми пука... ам тъй де. След като всички бях доста надрусани се наведох и отидох под леглото ми. От там извадих две шишета с уиски и две кутии с цигари. Имах още една кутия, но тя беше за луд случай. Така де... това си беше доста луд. Очаквах и новата ми съквартирантка да е нещо подобно, но уви... още не съм я опознала... трябва да е лудичка. Тогава видях, че трябва да се забавлявам повече. Взех едното шише с уиски. Качих се на малката масичка и ритнах кошчето за боклук. Отпих голяма глътка и започнах да танцувам в ритъма на наркотиците. Не съм се веселяла преди толкова в това даскало. Мислех си, че е пълен боклук... а не е де. След половин час цялата стая беше обърната с главата нагоре...

Чувствах се по един позабравен начин, понеже от около месец не се бях забавлявала така. Разсмях се гръмко на Виктория, която се разтанцува на масата и надигнах уискито, като после с леко неориентирани движения подадох бутилката на Джеси, който пък я изпи почти цялата. Нацупих му се и през смях си я взех обратно, преди някой да ми я допие.
Отметнах косата от лицето си и последвах примера на Вики, само дето аз направих нещо малко по-различно, но не и по-малко побъркано. Отворих остатъците от уискито и отпих една не много малка глътка, след което целунах Джеси. Той и Ейдриън милите място не можеха да си намерят от щастие, доколкото знаех, напоследък доста са им затегнали режима в Академията и едва ли редовно им се случваше някой от класата на мен или Виктория да им изнася такова шоу. Усетих как ръцете му се плъзнаха под тениската ми и се отдръпнах, колкото да го изнервя, като му смигнах предизвикателно. Отново избухнах в смях и погледнах към Вики, на която очевидно й беше не по-малко забавно, отколкото на мен...

Целувката на Роуз и Джеси беше просто РоН! Абе направо КеШ! Ейдриън се излегна бавно на леглото ми и продължи да пие остатъка от моето уиски. Изведнъж усетих, че ще умра всеки момент, ако не съблека до две секунди скапания ми черен суичър. И така направих. Качих се обратно на масата, започнах да разкопчавам бавно ципа сякаш бях на стриптийз. Накрая след като го съблякох го метнах към леглото си право към лицето на Ейдриън. Той го улови и го запремята във въздуха. След минути свалих и тениската си и започнах да я въртя във кръг пред мен, сякаш щях да...
Нямах търпение брат ми да ми донесе колкото се може повече наркотици, за да си правим често такива партита... и така накрая вече бях останала по бюстие. Скочих от масата право на леглото ми в което сега лежеше Ейдриън...
Започнах да мятам възглавниците по тавана и стените, а Ейдриън ме обара няколко пъти по гърдите и задника...

Не можех да се стегна, а и не исках. Тъй си ми беше добре. Отдавна не се бях отдавала на забавления и сега бях на седмото небе от щастие, че купонджийкската ми природа най-сетне има с кой да се разбере.
- Джес? - изхилих се, като видях, че не е много-много в кондиция и го побутнах. - Джес? - посъвзе се леко, макар че и моя поглед не можеше да се фокусира. Погледнах към Вики и Ейдриън, ура, значи не само аз се държах толкова побъркано... Загубила всякакъв разсъдък, аз се отдръпнах на няколко сантиметра от Джеси и свалих единия ръкав на блузата си, като отметнах косата си и така открих шията си към погледа му. Усмихнах му се подканващо, понеже да си призная, вампирските ухапвания, особено на мороите като него,бяха страхотно изживяване. Усетих леката мимолетна болка от захапката му, но не беше нищо в сравнение с несравнимото усещане, когато усетих как зъбите му се впиват в кожата ми, което предизвикваше необичайно приятна реакция от моя страна. Пак погледнах към Вики и Ейдриън - кой знае те пък с какво се занимаваха...

» Меридит Сантяго
» Стаята ми
» Стаята за гости
» Стаята на Нериса
» Стаята на Стоун и Хюн