Стаята на Меридит Сантяго

First topic message reminder :

Това беше стаята на двете момичета Виктория и Меридит. Тъй като Виктория бе сама във стаята си тя вече имаше нова съквартирантка. Те може би щяха да се разбират добре... Едва ли има смисъл от обясняване за леглата, но това по - отпред е на Меридит, а до стената е на Виктория.
Стаята на Меридит Сантяго - Page 3 20080613152534_Best%20Western%20Two%20Bed%20Room

Стаята на Меридит Сантяго - Page 3 20080613152534_Best%20Western%20Two%20Bed%20Room

Впуснах се в обяснения.
- Ами те не са толкова безсмъртни, колкото нас. - "толкова безсмъртни". Що за израз?! Браво, Роуз, за това трябва да ти дадат нобелова награда. - Имам предвид, доста по-раними са от нас и всъщност никой не знае нищо за съществуването им, защото живеят много надълбоко в горите на щатите. Тоест, там е училището им, а ние полувампирите учим с тях. Тях ги обучават на изтънчени работи като славянско изкуство, музика, специализация в магиите, маниери в обществото и всякакви други кралски неща, а на нас ни се пада тежката артилерия - ние сме с тренировка, тренировка и тренировка, имаме само няколко нормални предмета като митология и литература например. Останалото е амо физическа подготовка. Някои от нас имат магически сили, но много, много рядко.Един на хиляда е, в буквалния смисъл. Аз имах само усещане за огъня и понякога без да исках правех пожари. Останалото е дар от Никс. - погледнах към Скарлет с познатата си иронична усмивка:
- Чак сега си го обяснявам. Първо се чудех защо сред останалите новаци съм нещо като Висша жрица сред хора. - после осъзнах как е прозвучало и побързах да уточня: - Не, не, не, не, нямах предвид, че съм по-велика или нещо от този род, ами че просто съм адски различна... - надявах се да не ме помислят за някоя снобка...

Да, това вече обясняваше защо не съм чувала за тези вампири. След като крият съществуването си от хората, значи нямаше начин някой да разбере за тях, освен ако не е от тях.
-Трябва да се гордееш, че Никс те е дарила с толкова много дарби. Всички елементи, Внушение и Лечителство... Ако знаеш как да ги използваш, можеш да станеш наистина велика. - не исках да я хвала прекалено много, но това си беше факт. Даже и аз нямах толкова много сили, когато станах лидерка на Дъщерите на мрака и започна обучението ми за Висша жрица. Но... всеки с късмета си. А Роузмари определено имаше доста късмет.
-И харесваше ли ти там? - последва въпросителен поглед от страна на Хатауей. - В старото ти училище. Нали си се изучавала много... строго или нещо такова. - е, определено си бяхме намерили тема за разговор. Меридит вече си беше полегнала на леглото си и се унасяше в сладък сън. Маккорт, естествено, все още не отваряше вратата. И така останахме само двете с Роузмари, които си говореха и се понасяха едновременно.

Усмислих абсолютно всичко внимателно. Понечих да хвана дръжката на вратата, защото знаех какво да обясня на Висшата жрица. Бях все още притснена, но знаех какво значи това. Вече със огромна сигурност натиснах дръжката на вратата. Висшата жрица ме погледна...същото направи и Роуз.
- Извинете, но трябваше да намеря начин да ви съобщя. Знам го и съм сигурна в това, което ще ви кажа. Знам, че един от нас няма да издържи промяната точно тази вечер...тази и то точно в 24:00. - започнах аз, а те се вгледаха странно в мен. - Знам също, че звучи адски налудничаво, но разберете ме. Когато говоря с Висшата жрица нямам някакво намерение да си измислям, а и да уточня, че не съм луда. Може би доста го мислят. Това, че има секси хора не означава, че...бейби...та относно това... Тази вечер ще умре Имона. Видях я. Няма да уточнявам къде, кога и как... защото знам колко тайни всъщност криете ВИЕ! СЛЕД КАТО СТЕ ВИСША ЖРИЦА НЕ МИСЛЯ, ЧЕ Е УДАЧНО ДА НЕ НИ КАЗВАТЕ ЗА ТЕЗИ ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО СЕ НАЛАГА ДА ПРЕУДОЛЕЕМ. - понижих глас... - Чесно казано не ми пука, че един мой враг ще умре... чесно казано не ми пука за нея...по - важното за мен е, че аз ще мина тази тъпа Промяна и мога да се заклея, че това ще стане... Едва ли е нужно?
Висшата жрица и Роуз ме гледаха учудено.
- А даа... непременно трябва да говоря с ментора си. Свободен ли е в момента? - обърнах се към жрицата.

Нещо в мен избухна. Е, не че някога съм била Мис Свръхсамоконтрол, но поне в повечето моменти успокоявах страстите. Със Скар си бяхме говорили толкова добре... мразех някой да се държи с пренебрежение към нещо, което важно. Ирисите ми пламнаха в огненочервено.
- Как можеш толкова спокойно и с такова скапано безразличие да говориш за нечия смърт?! - изсъсках аз. Да, беше точно изсъскване, но дори и това не успя да ме стресне сега. - Въобще не ти пука за нея, въобще не ти дреме за никого освен за твоята собствена персона! Знаеш ли, мислех те за малко по-различен човек, за човек, който има някакви ценности, някаква вяра в нещо. Очевидно съм биа в толкова дълбока заблуда, че съм повярвала в теб. - не усетих кога парещите сълзи в очите ми са се превърнали в поток по бузите ми. Това беше изненадващо; когато плачех, а това се случваше много рядко, беше от гняв. Както сега. - Или поне и мислех, че се правиш, че не ти пука за никого и нищо. Много ги обичам такива като теб! - изби ме на сарказъм и ирония, а тогава ставаше мътна и кървава. - "Аз ще мина през Промяната, но някой друг няма да мине - че мене к'во ме грее?". Душата ти не струва и половин цент.
Опитах се да се овладея, но неможах.
- Скар? - обърнах се тихо към нея.- Съжалявам за това. Имам нужда да поискам съвет. - тя знаеше за какво говоря. Вярата ми в моите предци и в Никс беше достатъчно силна, че да поискам съвет от тях и от нея. - Чао. - репликата беше насочена към Висшата жрица. Тихо е оттеглих през вратата, за да се запътя натам, накъдето ме поведохакраката ми...

- Ауу! Няма да е лошо да се опита да не е толкова ранима. Наистина малко странно е. - отроних.
Скарлет Грийн гледаше някъде в земята и със сигурност още си мислеше за Роуз.
- Ще и мине не се притеснявайте! Случва се понякога... Всеки може да му писне един вид... - започнах аз и се обърнах към Меридит - Уфф тя вечно заспива по никое време...
Въздъхнах леко.
- Знам, че случката с Роуз бе малко...как да кажа...ами тъжна може би, но... все пак знам, че всичко ще се оправи и може би един ден ще и се извиня за това, но незнам кога. - казах аз и погледнах към часовника.
О не! Имах час по Социология на вампирите. Сигурно закъснявах, ама... чакай малко...Какво правеше учителката ми тук като имаме час? Не разбирам.
- Ако ме извинете ще закъснея някалко минути за час - започнах... - Мисля, че ще е добре да поговоря с Роуз. Или по - добре нека си помисли на спокойствие или квото там щеше да прави... Та относно часа по Социология на вампирите, ей сега идвам само да хапна нещо.
Тъкмо тръгнах към кухнята, но нещо ме спря.
- А да и съжалявам за всичко. Знам, че аз сега съм виновна, но ще гледам да оправя ситуацията. - казах набързо на Скарлет. - Надявам се да ми простите някак... Пък и Роуз...Доста се натъжи...

Имона щеше да умре? Как беше разбрала?! Явно и тя имаше някаква дарба, за която не знаеше. Е, хубаво, поне имах много ученици с дарби, специални ученици.
-Да... Аз... Добре, отивай да ядеш. Но побързай и не закъснявай много. Все пак е първият ви час. - въздъхнах примирено и се отправих към вратата. Мразех някой да не посещава часовете ми. Но поне ме беше предупредила. - И да, Елеонора е свободна, предполагам. Би трябвало да е в кабинета си.
Отворих вратата, но преди да си тръгна, се обърнах към Виктория.
-Роузмари е права. Държиш се прекалено надменно. А, повярвай ми, това не е хубаво. - тихо казах и после си излязох. Бързо се запътих към кабинета по Социология на вампирите, преди някой ученик да е пристигнал и да е заварил празна и мръсна стая.

» Меридит Сантяго
» Стаята ми
» Стаята на Нериса
» Стаята на Стоун и Хюн
» Стаята за гости