Четвърти урок

Заглавие: Четвърти урок Вто Апр 27, 2010 12:18 pm

Пред кабинета вече се бяха събрали около пет ученика. Забързах крачка, макар че не бях закъсняла. Просто те бяха подранили...
-Здравейте. - поздравих ги набързо, извадих ключа от джоба си и отключих вратата. Веднага ни лъхна ухание на люляк. Хм. Не помня да бях оставяла отворени прозорците, но ето че и трите прозореца зееха широко отворени, а завесите около тях се надипляха от течението.
Затворих два от прозорците, поемайки дълбоко дъх - обожавах мириса на люляк. Напомняше ми за идващото лято, следователно и приближаващият се рожден ден и за... спокойствие. Но сега нямаше време за мечти.
-Хайде, оправяйте се по-бързо! - пришпорих третокурсниците и след минутка вече всички бяха по местата си, пазейки гробна тишина. - Днес ще вземем урок за стригоите. - появи се тихо шушукане, явно се чудеха какво е това. - И аз така предположих, че не знаете. Но тъй като смятам, че е важно да знаете какво е това, ще ви го преподам. И имайте едно наум - никой не казва, че стригоите не съществуват. - гробна тишина. Явно бях успяла да ги сплаша. Не че целях това, но все пак...

Стриго́й (на румънски: strigoi) в румънската митология е зъл дух, мъртвец, излязъл от гроба си и бродещ нощем.
Думата е производна от румънската дума "strigă", свързана на свой ред с италианското "strega", което означава вещица.
Използват се различни наименования за това митологично същество: в Ардял, Мунтения и Олтения — стригой или морой; видма или върколак в Буковина, вампир при мегленорумъните.

-Както, надявам се, разбрахте, стригоите са вид вампири. Но не са като нас. Стригоите са неживи и се хранят с невинни жертви. Пият кръв. От хората. Това е единственото нещо, което може да ги нахрани. Споменах и за мороите. Те пък са смъртни, като вас, учениците тук, и владеят магиите със земни елементи. Ако разделяме на добри и лоши, стригоите по-скоро са лошите. - усмихнах се окуражително, забелязвайки изплашените физиономии на някои от по-предните чинове. - Има и трети вид, дампири. Те са пазителите на мороите. Дампирите са полухора, полувампири и са посветили живота си на мороите. Виждам, че не разбирате защо ви преподавам това. - получих няколко одобрителни "Да" и обясних накратко. - Наскоро разбрах за едно друго училище за вампири. По-точно академия. Нарича се "Св. Владимир", но не знам къде точно се намира. Учениците там са тези, които ви изброих преди малко. Реших, че ще е полезно да знаете и за други видове вампири. Не сме единствените на този свят, не се отчайвате. - ухилих се, а след по-малко от минутка звънецът би. - Нямате домашно за другия път, но ще е много добре, ако си научите урока. - всички отново бързо си тръгнаха от стаята. Все едно не им беше приятен моят предмет. Е, и да не им беше интересен, бяха задължени да го учат.
Усмихнах се дяволито, прибрах си нещата и излязох, заключвайки вратата.

П.П. РП най-малко 13 реда, домашно нямате.

Заглавие: Re: Четвърти урок Вто Апр 27, 2010 2:36 pm

Влязох в часа по Социология съвсем навреме. Знаех, че днес ще учим за стригоите. Това беше готино. Те май бяха злобните. Хе- хе. Интересно. Май бях една от малкото на която Социология на Вампирите й беше любимият предмет. Скарлет вече беше вътре. Махнах й, а усмивката й веднага ме озари. Хубав човек беше Грийн. Приближих до последния чин, където стоеше Роуз:
- Може ли да седна до теб?- попитах тихо.
Тя кимна и аз се настаних до нея. Оставих си суичъра и отидох до шкафчето си да извадя учебниците си. Малко след като седнах звънецът удари и Грийн започна урока. Слушах с интерес. Еха! Тези морои си имали училище! Ха. Казваше се "Св. Владимир". Егати. От кога Дракула стана свещен човек? Аз лично не си спомнях да сме споменавали за някой друг Бог с изключение на Никс. Е, не се знае. Може пък наистина да е съществувал. Не знам. Пък и не ме интересува. Дали пък има училище кръстено "Св. Батори"? Пфф. Едва ли. Ержейбета Батори не е световно- известна измислица(или пък може би е?). Но пък беше готина. Да забременее на 14 и да се ожени на 15. Луда работа. И досега не разбирам защо е решила да пие трепе млади аристократични момичета и да им се къпе в кръвта. Вярно че кожата ти става лъскава, но всеки остарява все пак. Жалко, че е умряла сама. Кофти са били правилата едно време. Осъзнах, че часът почти свърши и бързо се ослушах за домашно. За мое облекчение такова нямаше. Супер! Изнесох се от стаята и набързо казах едно "Довиждане проф. Грийн!" докато минавах покрай бюрото на учителката.

Заглавие: Re: Четвърти урок Вто Апр 27, 2010 8:18 pm

Цял час слушах урока с мазохистичен интерес, като нервно си гризях ноктите. Темата за стригоите ми беше останала стрес, още откакто бях на десет, толкова ми я бяха набивали в главата и толкова ме бяха плашили, че стригоите се крият зад всеки ъгъл, и сега трябваше да се стегна, преди да унищожа маникюра си напълно. Усещах леко притеснения поглед на Емили, до която седях. Усмихнах й се леко плахо.
Когато стигнахме до дампирите, Мириам се обърна от чина пред мен и ми хвърли най-красноречивия си поглед, казващ "Ако сега вдигна ръка, спукана ти е работата". Нямах идя как се е добрала до информацията, че съм полувампир по рождение, и това ме човъркаше отвътре всеки път, когато ме захапваше за тази тема. Поклатих глава с обезпокоително мила и леко налудничава усмивка, която пък от своя страна казваше "Посмей, драга моя, и ще те убия". След което примигах невинно, спомняйки си обещанието за самоконтрола и упражненията. Наистина трябваше да се овладея. За бога, аз не можех да се подразня и съвсем леко, без да ми се прииска да осмъртя дразнителя, а така просто не можеше да продължава. А и не исках да разочаровам Скар. Беше ми писнало да разочаровам всички.
Въздъхнах и отклоних поглед от Мириам , без откровено да се признавам за победена. При първа възможност щях да я науча как точно се разправям с идиоти, които се бъзикат с мен.
Не, не и пак не. Не, никакви такива, напомних си. Никакви разправии и караници, никакво привличане на вниманието. Това си мислех, обаче отвътре ми вреше и кипеше.
Когато би звънеца, за пръв път въздъхнах облекчено. По принцип това беше един от любимите ми предмети. Изхвърчах от кабинета под формата на умален вариант на природно бедствие, преди да направя някоя простотия...

Заглавие: Re: Четвърти урок Сря Апр 28, 2010 6:32 pm

Вървях забързано към кабинета по Социология на вампира. Сигурно бях закъсняла... Мамка му! Охх...не бях. Това беше хубаво до някъде. Когато отворих вратата усетих красивата миризма на люляк...толкова ухайна и свежа... Побързах да заема обичайното си място, което беше свободно. Учениците вечно обичаха да сядат по - назад, за да могат да си разменят бележки. Те не смееха да говорят както и да било. Едва ли би им било приятно да ги хване Висшата жрица. Не мисля, че е приятно. Божичко... каква съм станала...Днес настроението ми беше ужасно. Трябваше да се държа поне малко по - грубичко. Взех тетрадката си и започнах да слушам урока. Днес щяхме да говорим за стригоите. Бях чела преди за това от както дойдох тук. Доста се интересувах от учебниците на брат ми. Винаги ми е говорил за стригоите. Това беше любимата му тема, а аз винаги съм му се смеела. Как не ме е било срам?!
Стриго́й (на румънски: strigoi) в румънската митология е зъл дух, мъртвец, излязъл от гроба си и бродещ нощем.
Побързах да запиша, че е от румънски, защото това беше важен факт, не че не го бях чувала хиляди пъти от брат ми, но все пак не се знае... Погледнах към Меридит, която стоеше на чина до мен. Тя ми отвърна със същия поглед. Знам беше и скучно... Разбрах, че те пиели кръв и всъщност имали училище, което се казвало "Св. Владимир".
- Реших, че ще е полезно да знаете и за други видове вампири. Не сме единствените на този свят, не се отчайвате... - каза Висшата жрица.
И от кога тя беше започнала да се шегува с нас...

Гост

Вървейки по коридорите, унесена в своите детински мечти, Дженифър си тананикаше някаква песничка и лекичко подскачаше. Знаеше, че изглежда като някоя луда за останалите, нормалните ученици, но на нея не `и пукаше. Все пак беше доста хладнокръвна и не я интересуваше кой какво `и казва и какво си мисли. Не след дълго разбра, че има социология на вампирите. Бавно се запъти към кабинета, а изражението `и вече не беше толкова жизнерадостно и енергично. Въпреки това, Менсън влезе. Беше закъсняла, но нищо, нали пак дойде. Седна на последния чин, без дори да се извини. Усети студеният и ядосан поглед на Скарлет Грийн, който я гледаше. И все пак, Дженифър седна, а урокът продължи. Тъмнокоската въобще не схвана за какво е. Но всъщност и не се интересуваше особено. Важното за нея бе присъствието. Подпря се на дланта си, притвори очи и...Хоп! Заспа. Никой не я забеляза. Сънуваше много, много и различни цветове. Всичко бе някак объркано, но весело и пъстро. Също така сънуваше, че самата тя бе цвят. Но неопределен. Нямаше такъв до сега. Тя имаше по тялото си от всеки един цвят и спокойно можеше да се заяви, че е шарена. Когато се събуди, урокът бе към края си. Но Джени се чувстваше по - бодра и свежа. Събра нещата си. Разбра, че нямат домашно. Взе чантата си, премента я през рамо и излезе тичайки от кабинета.

» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок
» Първи урок