|
| cut my life into pieces. | |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: cut my life into pieces. Сря Авг 11, 2010 9:01 am | |
| twit. Теди дойде. xD Въх, трябва да режа зеле, точно днес, точно сега, преди да заминем. :// И то на баща ми. А пък имам да си пиша двата разказа, пък явно няма да стане тази седмица... No fair.
Последната промяна е направена от Лия Скай на Чет Сеп 16, 2010 11:33 am; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Авг 11, 2010 12:34 pm | |
| Ей, сега като четох на Рали - и аз мислех да поискам тази рецепта от Мони, ама нещо и аз не знам защо не я поисках. Сега отивам да я моля. xD | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Авг 20, 2010 6:44 pm | |
| Хм, забравих да помоля за рецептата за тортата. Нищо де, ще мина и без нея. Изснимах поне 30 снимки на Братушково, където бяхме вчера и днес с майка ми. Това е някакво село, забравено от Бога, което се намира след Алтамировци, което се намира след Сливница... Сложна работа, но само на час път от вкъщи. (: Взехме си и прясно мляко, кашкавал, сирене, топено сирене, извара, бла-бла-бла от някаква мандра до селото, та сега ще сме на... чисти продукти. [sun] И от сряда ме мъчи някаква ужасна настинка. Тогава ме болеше гърлото, вчера почти нищо ми нямаше, но от обяд ми започна хрема... А днес вече плача с лявото око, заради тъпата хрема. :// | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| | | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Сеп 04, 2010 1:58 pm | |
| Това време е ужасно депресиращо. Дано утре да не вали. Обаче да е достатъчно лошо на Витоша, та да си останем в София. Ще ходя с една приятелка на Милка сигурно... Вчера гледах "Защо тъгува Гилбърт Грейп". Познайте - и с Джони, и с Леонардо е. ^^ Уникална комбинация, просто... Нямам думи. Прекрасен филм. А, трябва да се гледа и "Щрак". И този филм е много хубав, с Адам Сандлър е. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Нед Сеп 05, 2010 5:09 pm | |
| Между другото, първата разходка на Алекс мина почти перфектно. (: Вчера беше, не изяде нищо, не бягаше, само дето не искаше да пишка навън. Но пък днес бяхме на Витоша, с майка ми, брат ми, баба ми и Алекс, и беше много яко. Само дето ние с майка ми спринтирахме нагоре, докато онези тримцата си се возиха славно в колата... На отиване Алекс два пъти се изповръща, милото ми то. Като отидохме горе на х. Еделвайс, майка ми го пусна и той си стоеше с нас. После и си слязохме, аз, тя и той, и Алекс все беше пуснат. Не бягаше от нас, искаше два пъти да опита конско аки, но ние не му дадохме... хД Накрая, като спряхме на OMV да изчистят колата, той се изпишка... Навън, де. Което си е похвално. Още на третото излизане и разбра, че навън се пишка. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Сеп 11, 2010 1:24 pm | |
| Една седмица! И ставам на петнайсет! Урааа! Десет дена! И съм в самолета към Италия! Урааа! Четири дена! И ще го видя! Урааа! хД 11. септември много хубав ден бил. Не мога да си представя какво им е на онези, чийто близки са загинали в близнаците кули. Ох, добре де, не ми се пише за това. Мисля, че Алекс е много агресивен. Днес по едно време, сутринта, като се срещнах с една приятелка, която си има осеммесечна пясъчна лабрадорка, той започна да я лае като невидял. Знае, че тя може да го ухапе много гадно, и все пак я лаеше и я предизвикваше! Ох, и аз вече не знам какво да мисля. :// | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| | | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Чет Сеп 16, 2010 11:46 am | |
| Разказвам. хД Значи, първите три часа имахме химия. Скука, ама какво да се прави. Преговаряхме това, което преговаряхме цяла година, тоест за елементите и бла-бла-бла. Няма да ви отегчавам. След това по програма трябваше да имаме два часа информационни, но госпожата я нямаше и следователно имахме свободни. Аз, Криси (бфф ^^) и Юлето седяхме до оградата на волеюболното игрище, докато останалите играеха на картоф или там каквото беше. Деветокласници, а даже и зайците не играят на такива бебешки игри! После играхме малко на море в една от празните заешки стаи и после отидохме горе за биология. Беше още по-голяма скука, защото аз нищо не помня от биологията и да ми говорят за еукариотни клетки, някакви си царства и така нататък въобще не ми е приятно, като слънцето ме пече. Но пък хубавото беше, че бяхме на четвъртия етаж, седяхме до прозореца на последния чин и имаше перваз, на който аз седях през междучасието. Иии долу видях Андрей с китарата си... Десет минути търсих за Иван, ама не. Никакъв го нямаше. :// После имахме физика, на третия етаж, само че в последния кабинет, който гледа над волейболното игрище, а не над двора. Пак бяхме до прозореца, но на предпредпоследния чин, но този път имаше щори. Бях си на сянка, а учителката... Е, тя е майката на Андрей. И наистина много си приличат. И аз много се кефя. Не е гадна, стара е, да, но е яка. Гласът й е малко пискащ, ама все едно. Разбира се. И физиката при нея май ще ми е доста по-интересна... Даваше ни там някакви таблици и после свършихме. Аз исках да пообиколя двора, за да потърся Иван, но трябваше да си тръгвам с другите. Ходихме си ние както си ходим от една година по улицата нагоре и после надолу и кой да видя... Андрей с китарата си и някакви две момичета... май. И аз, разбира се, го зяпах като невидяла (и той си е красив, сега, какво да направя... )... А той ме погледна, погледа ме няколко секунди, усмихна се и ми намигна. Божичко... Аз не знам какво направих, сигурно съвсем леко съм се усмихнала, по-малко и от мравчица, ама все пак се усмихнах. хД Иии ония пеперудки, дето така ги бях забравила, пак запърхаха... хД После си бях щастлива, въпреки бутаницата в трамвая и въпреки, с извинение, пикнята на Алекс, в която напльоках с цял крак... Но, разбира се, не си фантазирам никакви неща, тоест, фантазирам си, само че знам, че са си само фантазии, защото той може да е намигнал на Юлето, или на Или, или на Здрава... А и може просто да е било тик. хД Въпреки че той няма тикове. Тъй, изкарах се голяма многознайка. хД Охх, тия хД-та, дето все ги пиша... Почнаха да ме дразнят. А, и между другото, Иван, разбира се, все още не ми е писал във Фейсбука. Нооо... ще се надявам. Ама то с моето надяване... Вече пет месеца се надявам да събера смелост да се запозная с него, като го видя. хД | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Сеп 17, 2010 7:18 pm | |
| Днес отидох доста раничко на даскало, още в седем и десет. Първите два часа химия не минаха кой знае колко особено. Вдигна ме на дъската госпожата, аз, разбира се, си направих всичко както трябва. После имахме два часа география. Господина, на пръв поглед, ми изглеждаше като някаква мутра, ама от онези, загубеняците. Говореше и тихо, абе, въобще, не ми харесваше. Само дето след десетина минути почна да ми допада. По едно време попита дали има някой желаещ да се пробва на картата и аз съвсем леко вдигнах ръка. Само че Криси, която седи до мен, ми я изтръгна нагоре и трябваше да отида... Е, на два от три въпроса отговорих правилно. (: И разбрахме, че той явно много обича населението и хората като цяло, защото от двата часа поне половин час ни е говорил само за разни населения. хД Писахме десетте най-населени държави в света, говореше ни за нарастването на населението, че нямало как да се изхранва, че в България и в Русия хората се стопявали, а по-другите места все повече нараствали... Глупости, но пък ми беше интересно. После нямахме БЕЛ, защото госпожата ни отсъстваше (по проблеми, отново!), а заместник нямаше. Двайсет минути се пекохме на слънцето като картофи, а после играхме на картоф със зайците. Аз се прецаках и спасих една топка, за да попадна аз в средата... После седяхме на блажена сянка и хладен вятър, после отидохме за математиката. Уж щяхме да бягаме, но, както винаги, желаещите от 15 се стопиха на 3. :// Но, учудващо, помнех всичко, та даже и повече от това, което учихме миналата година. На повечето неща, които писахме, можех да отговоря веднага, което наистина много ме учуди. Двата часа минаха скучно, после си тръгнахме... Като излизахме, видях Андрей да влиза в салона... Исках да останем, всъщност, уж щяхме да оставаме, ама не искаха да е в училище. Накрая си тръгнахме с другите, де. Иии после се прибрах, обядвах мъничко, Алекс докопа тавата с баничките и беше налапал една, пък аз хубаво го наплясках... После излизах с една приятелка да разходим Алекс, после го оставихме и ходихме до мола да си купя много яките обици от Теранова, които са шест чифта за десет лева... Прибрах се самичка, оправих се за балета, където пък само два пъти изтанцувахме единия танц - първо всички, после само втора и четвърта линия. Каките си танцуваха техните си танци, а ние се схващахме да седим... И сега всичко ме боли, разбира се. :// И така. Нямам търпение да дойде понеделник... | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Сеп 17, 2010 7:38 pm | |
| Aaa, deam, yes!! ;дд Обичам го тоя Фейсбук! хД
Аз: кога групата ви ще свири отново Andrei: uff nz murzi me mn :D:D shte vidim Аз: що бе вие мн яко си свирите ;дд Andrei: znam :D:D mersi de :D:D az stavam oba4e 4e sam s ve4ern 4as sled 10 i 30 stavm supergeroi Аз: :D:D ок чао (: Andrei: lpppp do skoro Andrei е извън линия.
Много се кефя. ^________^ Иии, за малко щях да му кажа, че майка му ни е по физика и много ме кефи, ама реших, че ще прозвучи смотано. Затова си замълчах. Нооо и днес ще мога да заспя спокойно и да се усмихна, преди да затворя очи. ^^ | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Сеп 29, 2010 12:20 pm | |
| Такам, пак съм тук. (: Сега, ще разказвам от Ричоне, но ще си пиша с всички имена, без обяснения, понеже... няма как иначе. На 21. когато пристигнахме, бяхме единствената група от фестивала. Всички други пристигаха на 23. Беше ужасно тихо първите два дена, но пък не беше особено скучно. Всеки ден на обяд и на вечеря имахме за първо ядене (уж салата) паста, за второ - месо с картофи (като един път беше месо с грах), а за десерт - нещо съвсем мъничко. Един път имахме леща с макарони, а на 27. имахме зеленчукова супа с макарони. Не правете погнусени физиономии - никак не беше зле. Само дето от толкова еднообразна храна аз съвсем изгубих апетит. Сега, като огладнея, не ми се яде нищо... Просто не искам, макар и да умирам от глад. :// Пазарувахме много. Аз си купих чанта, шал, люти дъвки /с канела и чили, много са вкусни/, един свещник във формата на феникс от Сан Марино, една картичка, репродуцирана от 1923, също от Сан Марино, едно магнитче за баба ми, запалка с черно лабрадорче за майка ми, черни спагети /които май са с мастило от сепия... :// и цветни панделки... Намерих си гигантска шишарка, а мидите, които донесох, тежат поне около половин килограм. И си намерих една мида тип shell, както и парче от доста по-голяма... Ходихме в Сан Марино, което е град-държава, намиращ се на една скала, която гледахме от самолета като пристигахме към Форли. Беше уникално красиво там, пълно със средновековни стени, четири крепости и най-различни магазинчета, пълни с най-различни боклуци и не толкова големи боклуци. Аз много си харесах една кутийка за бижута в готически стил, тъмносива, метална, с дракон върху нея, и струваше 16 евро, но не си я купих. :// В един магазин за алкохол и шоколад имаше абсент. Това е забранен алкохол в България и в много други държави, но в Италия си го имаше. То е някаква смесица от мента, узо и мастика, бледозелено е и наистина все едно избухва пламък в гърлото ти, когато го преглътнеш. Но пък е вкусно. (: В Римини ходихме на миниатюрите, което е един парк, в който има умалени макети на известните сгради в Италия. Не беше кой знае колко интересно, но пък имаше атракции. Пет пъти се спусках на... Онова влакче, дето е през водата, като в София Ленд... Ходихме и на разходка с лодка през Венеция /не истинската, де/, "летяхме" с балони, където беше много забавно... Имаше там и историйка за живота на Пинокио. Беше много забавно, понеже на един етап от живота му, Пинокио го бяха направили като надрусан и гледаше много смешно. ;дд Сега започвам и с интересното... хД На 23. пристигнаха чехите и поляците в нашия хотел. Чехите бяха на нашия етаж, а поляците - по-нагоре. Точно до нашата стая бяха най-готините чехи, а от другата страна - не толкова готини чехкини. Те /поляците и чехите/ всяка вечер постоянно шумяха. Викаха, крещяха, набиваха крака по пода /който сякаш беше направен от картон - на първия етаж усещаш скоковете по терасата на четвъртия/, пееха и свиреха. На мен лично не ми пречеха, даже така заспивах по-лесно, но другите много ги дразнеха. Един ден разбрах, че една от вечерите чехите били наистина много шумни. Човек от съседната къща, където си живеят хора, се обадил в хотела и казал да намалят шума. От хотела разбрали, че ще извика полиция. Само дето той вече бил извикал. И така, след малко дошла полицията, нещо им се карали и си тръгнали. Пък една друга вечер един от чехите бил заспал на завоя малко по-нататък и пак някой се обаждал на полицията... Луди хора, за щяло и нещяло звънят на "карабинерите". В събота беше първият концерт, като беше разделен на две части - следобеда и вечерта. Ние танцувахме вечерта, но гледахме и следобед. Няма нищо за разказване. ;дд Вечерта, понеже не бяхме видяли нито една модерна група, каките бяха ужасно унили. Изтанцуваха си единия танц ужасно - не само заради липсата на други модерни групи, ами и защото сцената беше ужасно малка - девет на четири. Ние пък си изтанцувахме нашия танц много добре и даже другата българска група ни харесаха. Чехите си танцуваха техните танци, които толкова много репетираха, и много ме радваха. ^^ В неделя беше вторият концерт, когато ние вече танцувахме следобеда, а не вечерта. Каките си изтанцуваха и двата танца много добре, а ние също... поне така мисля. Бяхме подредени така - първо каките, после ние, после чехите, после пак каките. Когато след първия танц каките се изнесоха, тези от чехите, които свиреха, се наместиха. Малко не ни оставиха място, но все пак успяхме да минем. ;дд Аз много се радвах, защото Томас, който ми харесваше, беше точно в ъгъла, в който танцувах и аз. Старах се много, гледах да съм усмихната... ;дд Вечерта, т.е. към един през нощта, аз, Криста, Лия и Ясна отидохме на плажа. Лия и Ясна влязоха във водата, а ние с Криста ги наблюдавахме да не вземат да се удавят. Не че имаше как, защото морето беше като на плажа на Силистар, но все едно. Беше много красиво тогава, защото вятъра духаше от плажа към морето, а в началото на брега имаше лампи. И когато се обърнехме срещу вятъра, гледахме как пясъка се стеле по пясъка... Беше много вълшебно и като на лунен пейзаж. След десетина минути мина Томас, много смешно облечен - с три-четвърти панталони, ръкавици, яке и вълнена шапка. Както казах аз - как няма да му е студено с тези панталони?! хД Та, ние оправдахме Лия и Ясна с твърдението, че са пияни. А всъщност нямаше как да са, понеже бяха изпили по 100 милилитра бяло вино. Но пък най-вероятно се правеха на важни. После Криста нещо малко си говореше с него, но аз въобще не следях думите им, защото умирах от студ. Накрая разбрах, че той отива към приятелите си, т.е. към останалите чехи, и ни покани и ние да отидем. А не отидохме. За втори път отказахме на поканата. :// Аз бях много ядосана. После се появиха няколко други момчета от чехите. Двама от тях отидоха към Ясна и Лия, които вече бяха излезли от водата, хванаха ги като булки и ги хвърлиха във водата. Беше доста забавно... После им предлагаха някакъв алкохол. Добре че беше Лия да грабне бутилката далече от Ясна, защото тя все искаше да пие... а все пак не знаехме какво има вътре. За жалост скоро след това дойдоха Надето, Луис и още някой и трябваше да се връщаме в хотела. На следващия ден, когато вечеряхме, беше прекалено тихо и ужасно депресиращо. Чуваше се само тракането на вилиците и ножовете и имах чувството, че не сме хора, а някакви живи трупове. ;дд Все пак, доживяхме до вторник, взехме си влака от Ричоне (който, да спомена, беше двуетажен, имаше контакти да си зареждаш телефона и табла, на които пишеше температурата и скоростта), после лудите таксита и на самолета... Нищо особено. хД Забравих да спомена, че ние там си измислихме нов език. ;дд Понеже забелязахме, че доста от думите завършват на -оне, решихме така да говорим... Пичоне у Ричоне, оставоне у Ричоне... ;дд А една вечер беше много смешно - вместо месо с картофи ни сервираха пица /ужасна беше/. И след това можеше който иска още да си вземе. Сервитьора отива при Бубето и тръгва да й дава едно парче с щипките. Тя каза "No!" и посочи друго парче, като каза "More! Of this" и си забучи пръста в тестото... А беше с огромен маникюр. хД Пък още от преди това постоянно се шегувахме с едно много смешно казано "Mooore!", т.е. че искаме още храна. Иии си кръстихме госпожата The monster, и чехите се страхуваха от нея... Една вечер, докато някои от каките си говорили с чехите пред вратата ни, се чул шум от стаята. Каките веднага казали на чехите да млъкнат, защото госпожата ни ще ги убие. Тя отворила съвсем малко вратата, издишала като Дарт Вейдър, притворила я, и след малко им викнала веднага да се прибират. хД Демонстрацията беше много смешна. И така... Май е това. Ако се сетя за още, ще ви информирам. ;дд А пък днес в даскало нямаше нищо особено... Само дето ще имам да правя сто входни, пък досега си правих някаква тъпа презентация по ИТ, която е само от 7 слайда, вместо 15-тина... хД | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Окт 01, 2010 6:19 pm | |
| Мухаха, познайте кой ходи на Beatbox Battle! Аз! хД Така... Станах в 6.17... ;дд Няма да говоря за това, де. Първите два часа имахме химия. Първия час - входно. Беше от три задачи, които си бяха направо лесни. Аз обаче напоследък трудно се съсредоточавам, и затова го правих май почти половин час. А пък на третата задача, преход, трябваше да се получи серен диоксид от сероводород. Аз точно това не знаех, по-точно знаех уравнението, но имаше нещо по-специфично в изравняването. Та, написах някаква глупост, и така. Втория час вече преговаряхме изчислителните задачи, решихме там няколко и така. Трети и четвърти час имахме география. Понеже нашия си господин миналата седмица е получил инфаркт /миличкият той... ://, сега имахме нов. Той... Ето горе-долу как изглежда: средно-висок, уж слаб, но дебел, с напълно обръсната глава и брада, ходи като орангутан, има огромни ръце и... Ами, прилича на сериен убиец. Ние всички се страхуваме от него. Той взе един лист и започна да ни пише имената както сме седнали. Първото момиче, Веси, си каза името и фамилията и млъкна. Той й каза да се представи с няколко думи, а после каза просто да каже къде живее. Ние всички се разсмяхме, а после всъщност всички си казвахме къде живеем. И после се шегувахме, че когато някой го ядоса, ще ходи у тях да го убие. хД Детски му работи. ;дд Пети час имахме български. Мразя я тая заместничка. Добре че от другата седмица ще имаме нова заместничка, а нашата си госпожа ще дойде чааак втория срок. Направо тази година все нещо им има на учителите. ;дд Та, учихме някакви глупости за... А, да, за старогръцката митология, като отчасти имаше и нещо интересно. После, последните два часа имахме математика. Аз в междучасието преписвах домашното като луда, и накрая бях преписала само четири примера. ;дд Та, госпожата влезе, започна там да говори за модулните неравенства, после решавахме гадни задачи и бла-бла-бла. хД Втория час аз вече въобще не се съсредоточавах, само си зяпах през прозореца... Имах хубава гледка. Един... Един единайсетокласник, географ, с който се познаваме /да отбележа! хД/, играеше футбол с други... Аз само преписвах примера от дъската, радвах се на гледката малко, после преписвах решението от Криси, пак се радвах на гледката, пак гледах дъската и всичко отначало. хД О, и да не забравя - по математика бяхме в старата си класна стая. (: Бяха я направили на нищо... :// След училище обикалях като луда - първо до 35-то, за да взема картата за транспорт от майка ми, после ходих до баба ми на Орлов мост, после се върнах до вкъщи, за пет минути се оправих и тръгнах към Строителния, откъдето с Юлето и Здрава тръгнахме към паметника на Съветската армия. Първо почакахме и Кали, и Криси, междувременно Тошо и Гошето се перчеха с колелата си при рампата и после сана шест часа и музиката почна. ;дд Ние стояхме на пет метра от колоните и чувството беше мега яко. Все едно сърцето ти бие десет пъти по-силно. ^^ Имаше 16 участника, разделиха ги на по двама и се състезаваха. Беше много яко, защото аз през цялото време се сещах за "Осмата миля", където Еминем се надпява с някакъв негър... И, да отбележа, имаше само една жена сред 16-имата. Като свършиха, пя Skiller, супер яко беше! В началото започна с един звук, все едно диша някакъв звяр. Ама нали е на микрофон, нали сме до колоните, и беше все едно... Все едно стоим пред голям колкото мол дракон, който ни диша в лицето. хД А, а преди да почне състезанието, пяха Beat 4 Fun, те участваха в "България търси талант", и бяха хипер яки! След Skiller вече журито бяха избрали осемте, които да продължат, и пак ги разделиха на групи. Жената също беше от тях. (: /ето, жените все пак можем да вършим "мъжки" работи ;дд/ По средата на надпяването на четвъртите, тока спря. След минутка го оправиха, но ние си тръгнахме. Аз исках да остана, но нямаше с кого. И така... Сега си мръзна на 21 градуса пред компютъра. хД | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Окт 01, 2010 8:47 pm | |
| Смятам... че настъпи... времето... на моята... муза... хД Нещо се чувствам изпълнена с муза, така че ще започна да ви измислям темички за... забавлението, не ми се мислят РП теми. ;дд Когато желаете, ще ви измисля и РП теми. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Окт 02, 2010 11:52 am | |
| Мисля, че по-тъп човек от мен няма. Снощи, докато се ровех из фейсбук, видях, че един от чехите има снимки, отбелязани от една от чехкините. Започнах да ги разглеждам /да се похваля, имаше снимки и на нашия танц, и на естонците! Значи са ни харесали! (:/. По едно време видях снимка на онзи, съседа, и се загледах в отбелязването. Въобще не пишеше Томас Мадл, за когото го мислех, а едно съвсем друго име... Оказа се, че аз съм добавила в приятели някй, който въобще не познвам... И на който на всичкото отгоре писах съобщение, че съм от съседната стая от хотела в Ричоне... ;дд Все едно, добавих си истинския "съсед" в приятели и така. хД | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Вто Окт 05, 2010 11:13 am | |
| Я... Не съм писала от събота. Уау. ;д Вчера за първи път имахме немски, втори език, де. Оказа се, че госпожата ни е германка, от двайсет години живее в БГ и от десет преподава в НПМГ. Аз й показах учебника ми от алианса и тя каза, че съм на много по-високо ниво (В2)... Каза, че може да ме освободи от часовете по немски до края на декември, защото щяло да ми бъде скучно и да подсказвам на другите. Но аз настоях да остана, защото там най-важните неща съм ги забравила. И така... припомних си азбуката. ;дд Пък по психология беше ужас. Провихме тест, като една част от класа (включително и аз) трябваше да пишем за науката психология. Аз не бях миналия път, затова написах само две изречения, които обаче са ми вярни. После в междучасието, за две минути написах есе от една страница малък формат на тема "Що е щастие", което все пак ставаше за нещо... Не бях без домашно. ;д После по рисуване правихме входно, като половината от нещата никога не ги бяхме взимали. А по музика си беше скучно, естествено. Днес първите ни два часа бяха английски. Класната, както винаги сутрин, беше буреносен облак и се караше за щяло и нещяло. Там писахме скучни упражнения, бла-бла-бла и так. хД После... Ъх, биология. Колкото и странно да звучи, най... най-неучещият от класа направо си беше назубрил и двата урока. Писа му шестица... После взехме за многообразието на рибите, пълна скука, като аз ту слушах, ту просто си зяпах в пространството без да мисля за нищо. хД После имахме история, пак при тази по психология. Оказа се, че всъщност си е интересно по история и аз си слушжах с интерес. После имахме физическо, само че салона беше зает. Една от учителките има колекция от не-знам-си-колко хиляди календарчета и тази седмица са изложени в салона. Въпреки всичко аз си сложих войнишката тениска и червените къси панталонки, заметнах се с шала и бях готова да се лигавя на волейбола. ;дд После имахме тъпо, гадно входно по математика, което се оказа не чак толкова гадно. хД Беше от четири задачи, като първата имаше четири подусловия. За втората ми помогна Криси (слава на нея! ;дд), а трета и четвърта вероятно наполовина са ми верни. ;д Тъпото е, че на биквадратното, за което се подсещах да не забравя последната, и най-важната част, аз все пак успях да я забравя. Ама така е, нали съм аз... Пък сега след малко ще ходя отново до Славейков, за да си сменя учебника по математика и да си купя още няколко... И после на балет. Гадост. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Окт 06, 2010 12:35 pm | |
| Въх, днес сутринта валеше много гадно. Аз вече тръгнах със зимното си яке, и още на петата минута на вън вече си се катерех по баира по тънка блузка и шалче... ;дд Днес... А, да, първите два часа имахме литература. Новата заместничка е по-яка, старичка е, ама мен ме кефи. Не знам защо, просто е свястна. Другата много ме дразнеше. хД Но си искам нашата госпожа... Колкото и да е строга и гадна, все пак си ме кефеше. Ама чак след няколко месеца ще се върне... После имахме химия. Решавахме задачи, а последните си бяха направо гадни. Тези с излишък най не ги мога... :// След това... А, да, физическо. Понеже в салона още има изложба на картички, а навън валеше, бяхме в един от кабинетите. Там господина ни питаше разни неща от българската история, а ние със Здрава само се лигавихме... После имахме три часа английски. Нищо интересно, освен че нарисувах една супер яка пеперуда. Изхабих си поне една трета от химикалката, но това е друг въпрос. ;д Ох, а баща ми... В неделя го оперираха за херния, днес се върна вкъщи... Постоянно охка и ахка, оплаква се, че не му помагам, само че въобще не ми казва с какво да му помагам. Много ме дразни. И като знам, че още поне няколко дена ще е така... Направо не ми се мисли. :/ | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Чет Окт 07, 2010 1:43 pm | |
| Първите три часа днес имахме химия. Първите два още преговаряхме за разните формули, след това започнаха задачите. И, както е логично, всяка следваща беше по-трудна. И накрая на часа госпожата ме вдигна аз да пиша някаква. Само че въобще не можех да се концентрирам и стоях като теле в железница пред дъската... хД Така или иначе, звънецът би и се освободих. (: После имахме два часа информационни. Пак писахме някакъв текст на Уърд, но доста по-дълъг от миналата седмица. Аз поначало си пиша бързо, но този път дори се изненадах от себе си. За двайсет минути вече го бях написала и форматирала, тоест бях готова, докато една приятелка го свърши чак в началото на втория час. И, за което много се гордея, вече мога официално да заявя, че пиша като мама. ^^ Тоест, гледам само в текста на листа, и си пиша на клавиатурата, без да гледам какво пиша. И на един абзац имам максимум две-три грешки, което си е доста добре. (: После имахме биология. Този път урока беше по-интересничък, единствено поради факта, че разбрах за някаква риба, забравих й наименованието, която уж била изчезнала преди 60 милиона години, само че през 1930 някой я уловил жива и така. ;д И после, физика, любимият ми предмет! ^^ Госпожата изпита едно от момичетата, после взехме новия урок, който беше нещо от рода на 10-15 реда голям формат, и после решихме три задачи и свършихме. Реших, че ще отида на СИП Химия, и то за да мога да видя някой... някои хора. Та, видях Андрей да слиза по стълбите, само че, разбира се, нищо не направих... съмнявам се, че той знае коя съм. хД Все едно. Пък на слизане пак видях географа и той пак ми каза здрасти и... Сега се чудя, тъпо ли ще прозвучи, ако утре го питам за фейсбука му? ;д
Иначе, за сипа. Беше скучно, пак решавахме задачи (и то невъзможни за моя ум!)... И така. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Окт 08, 2010 2:44 pm | |
| Нда... Днес ми беше студено. хД Бях с кафяв чорапогащник, червени къси панталонки, черно боди, тъмносиня тениска, жълта риза с къс ръкав на бели раета, цветен вълнен шал, зимно яке и високи черни кецове. ;дд Сутринта не ми беше студено, но следобяд направо замръзнах. Първите два часа имахме химия. Слава на Бога, вече имаме нова дъска!! Няма да пишем с тебешири, няма да пишем с тебешири... *оплезва се дяволито* После - два часа география при серийния убиец. ;дд Е, все пак, установихме, че той си има дете на четири години, което означава, че няма начин да е убиец. Но, боже, милото дете, сигурно ще стане голямо изродче... Аз, естествено, бях една от двете желаещи да се пробват на картата. Е, не беше толкова яко като първия път, с Пейков, защото господина направо не ми даваше думата. хД После... А, да, взехме за Европа, после имахме български. Тоест входно по български. Беше супер лесно, 17 въпроса, които направих за... Не знам за колко, но си беше бързо. ;д После имахме два часа математика. За щастие си имах хубава гледка като миналия петък... Петър, географа... Учихме за... Не помня какво, но си преговаряхме от седми клас, рационалните изрази. За жалост след училище не успях да срещна Петър и да го питам за фейсбук... И, колкото и тъпо за звучи, ще си го призная. Мисля, че съм си направо като Зоуив книгата. Вярно, нямам три гаджета, но харесвам три момчета едновременно... Като знам, че с единия нямам никакъв шанс, защото не ме познава и нямам смелост да го заговоря, с другия нямам никакъв шанс, защото не ме познава и въобще не е българин даже, а с третия (Петър) може би мога поне приятелка да си бъда... | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Окт 09, 2010 6:53 pm | |
| Днес кратичко ще пиша, че не ми се пише. ;дд Само не разбирам, аз ли съм единствената, която редовно си пише тук?? Скоро и три страници ще пиша, а повечето сте с по едно мнение... Е, да де, лудите са така. Пишат си сами. хД Днес вечерта беше много готино. С бати разхождахме Алекс, но то вече беше почти тъмно. Там, на полянката, си намери нова приятелка. Алекс, де. Казва се Сузана и е хъски, на година и половина. Много беше готина. Първо не искаха да си играят, но малко преди да си тръгнем се заиграха. А, и стопаните й бяха двама мъже. Аз само така, за информация да си кажа. хД Иии, после се оказа, че сме в една посока, и Алекс само се дърпаше към Сузи. И на светофара точно решиха да се заиграят, а Алекс реши точно по средата на булеварда да спре и да се изтръска. ;дд Всичко прави по средата на пътищата... А баща ми ме дразни все повече и повече, и направо не знам какво да правя. А, и сега, на вечеря, ядохме от пастата, която донесох от Ричоне. Бяха два вида, едните - черни фетучини, другите - цветни панделки. Не беше нещо особено, но си бяха вкусни. И сега спирам да пиша, понеже... Май не ми се пише и трябва да нахраня Алекс, че нещо плаче. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пон Окт 11, 2010 1:57 pm | |
| Днес по немски не беше толкова интересно като миналата седмица. ;д Към края на втория час вече на всеки три минути се прозявах широооко и заспааало. хД Учихме... А, да, числата до двайсет. Колко интересно, просто нямам думи... После имахме психология. Тоест трябваше да имаме, само дето госпожата реши, че по история сме много назад, затова си взехме два урока. И утре още един, и после - четири урока за изпитване за другия вторник. Но поне са интересни, де. По рисуване си седях на перваза през целия час, на госпожата явно въобще не й беше проблем. Естествено, и пишех урока, но останах много, много, много възмутена от факта, че отново ще правим контролно на Барока. ;дд После се оказа, че няма да имаме музика, само че класната реши да дойде и да имаме днес час на класа вместо в сряда, което означава, че и в сряда ще имаме шест часа. Което означава, че няма да видя никой, нито от 11., нито от 12. клас. Което означава, че е много, много, много тъпо. После ходих да взема харче за обезпаразитяване на Алекс, което се оказа доста по-трудно за даване, отколкото си мислех. Така и не пощя да изяде половинката, само цялото хапче, и не знам доколко ще му подейства... Но да се надяваме, че все пак нещо съм свършила. Ох, и сега трябва да ходя да си купувам учебник по Психология, само че въобще не ми се излиза. Щях и при баба ми да ходя, но се зачетох в Изкушена (само да отбележа, мисля, че ми остават най-много три глави до края... ) и реших да си стоя вкъщи. И така... | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Вто Окт 12, 2010 11:54 am | |
| Такам... Сутринта като излязох, осъзнах, че вали, та трябваше да се връщам до петия етаж да взема чадъра на баща ми... О, и да кажа, днес бях облечена, по моя преценка, отчасти като... к***а... С къса дънкова поличка, гети, кецове, тениска с дълбоко деколте, разкопчана риза, неотменимият ми вълнен шал и зимното яке... ;д О, и да се похваля, най-накрая отново си имам широки кецове. ^^ Първите два часа имахме английски, като първия ни беше входното. Аз, разбира се, го свърших за петнайсет минути, но още десет минути се правех, че си го проверявам. Следващия час учихме там нещо, отново скука. Трети час имахме биология. Госпожата изпита двама, и, за щастие, ме пропусна. Искаше 24, искаше 26, но не и 25, т.е. аз... (: Не писахме никакъв урок, а на края на часа ни разказваше за някакви кратки филмчета от БНТ за зодиите. Четвърти час имахме история. Отново взимахме урок, за франкската държава, който си беше интересен. Пети час имахме физическо, заедно със зайците, които, повярвайте, наистина приличат на зайци. хД Някакви такива нисички, като шестокласници. Даже ние не изглеждахме така. хД Та, по физическо беше забавно, защото господина не ни измъчи, а след това се лигавехме на волейбола. След това имахме гадна математика, отново преговаряхме за рационалните изрази, а първата половина от часа госпожата ни се караше как можело толкова много деветокласници да не знаят квадратното уравнение. След това си тръгнахме. И сега идва интересната част. хД Както си ходехме по улицата, аз, както винаги, си бях най-отзад на групичката и пред мен - плаващи глави. По едно време видях насреща някаква руса глава с дълга коса и веднага зацепих кой е. Иван. Все едно беше магнит, аз се обърнах назад, за да го погледам още няколко секунди и така. И усетих, отново, пеперудките в стомаха си, което е доказателство, че все пак си го харесвам. А не както бфф-то ми твърди, че вече не ме интересува. Чак когато слязох на спирката си от трамвая осъзнах, че съм забравила чадъра на баща ми в кабинета по математика. Веднага хванах обратно десятката и се върнах в даскало. Взех си чадъра, а на връщане, вече по пътя, по който отивам на училище, срещнах и Петър. Ъм, поздравихме се, и така. хД Иии това е засега. Осемдесет и седем процента съм сигурна, че нищо не разбрахте от последните редове, но... I don't care. Довечера пак съм на балет, тъпо, и трябва по някое време да напудря Алекс срещу бълхи, тъпо. С няколко думи - предстои тъп следобед. | |
| | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| | | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| | | | Силфида Дуфасие Администратор; преподавател по Литература и Фотография
Брой мнения : 3301 Присъединил/а се : 16.02.2010 Възраст : 29 Местожителство : flying with ravens through black clouds and rainbowish skies..
Герой Име: Силфида Лилиет Дуфасие Години на героя: 24 години
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Окт 13, 2010 11:47 am | |
| Днес... Значи, първите два часа имахме литература. Първия час... Ох, не помня какво правихме, но пак взимахме за митологията. И имам пет на входното. Трети час имахме химия, решихме две задачи, уж лесни, ама не особено. И на всичкото отгоре в петък ще ни даде много по-сложна задача за контролно на изчислителните задачи. Та това сигурно ще включва излишък, моларна концентрация, процентен добив, някое и друго невъзможно уравнение и - та-да! - имаме си двойки. хД Аз на входното имам 5-, много се дразня, защото поне седем човека имат повече от мен... и то тези, които знаят химията много по-зле от мен. :/ Четвърти час имахме физическо, тичахме на 300 метра. Беше яко, защото аз бях първа. хД Тоест, като тръгнахме четирите, аз бях най-отзад и си тичах бавно, славно и спокойно. Ама после, в началото на третата обиколка, като си "включих двигателя" /хД/, задминах ги всичките и бях първа. Иии, ужас, бях 1.03. Миналата година първия срок бях 0.58, а втория - 0.54. Но тогава доста съкращавахме, и сигурно не сме тичали 300 метра, а 250... примерно. Пети и шести час имахме английски, правихме Listening, нищо особено. После си видях Петър, и се поздравихме, нооо барабаниста не. :/ Пък във фейсбук гледах снимки, една от 9 д беше направила албум, и там са някои момичета от 9 д и момчета от 12 в. Тоест неговия клас, и много се ядосах, че го имаше само на една снимка от далече. Само че и се радвам, защото това означава, че... Не знам. хД | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: cut my life into pieces. | |
| |
| | | | cut my life into pieces. | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |