cut my life into pieces.

Заглавие: cut my life into pieces. Сря Авг 11, 2010 9:01 am

First topic message reminder :

twit. Теди дойде. xD Въх, трябва да режа зеле, точно днес, точно сега, преди да заминем. :// И то на баща ми. А пък имам да си пиша двата разказа, пък явно няма да стане тази седмица... No fair.

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Ное 03, 2010 2:54 pm

Такам... Първите два часа имахме литература. Имали сме домашно, а аз нямам учебник, т.е. и домашно нямах. И сега трябва за другата сряда да си купя учебник, за да си напиша домашното, иначе ще имам двойка. :/ Което пък вероятно означава, че ще трябва да се лиша от онази хубавичка хубавичка кафявичка плетеничка шапчица. :/
Трети час имахме химия, решавахме задачи за строежа на атома. Нищо трудно, нищо интересно. ;д
Четвърти час имахме физическо, само загрявахме, после другите играха на волейбол, а аз, естествено, не играх. ;д Аз поначало го обичам, но на мрежа... Какъв е смисъла да играя, след като всички ми викат и ми се дразнят, че не мога да играя?!
Пети и шести час имахме английски. И там май нищо интересно... После час на класа, пак нищо интересно. ;д
Разбрах, вече със сигурност, че съм тъпа. ;дд Защото още от началото на шестия час Андрей играеше баскетбол, точно под прозореца на нашата стая, и аз не отидох да го поздравя! Все се канех, ама все не... То така десети клас ще стана, те вече ще са си тръгнали от това училище /Иван даже ще е в Англия! ;д/, а аз, моля ви се, още няма да съм им казала здрасти...

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Чет Ное 04, 2010 4:22 pm

Първите... три часа имахме химия, отново учихме, както аз вече си я наричам, "физическата химия". Този път нещата почнаха да стават по-ясни и по-смислени, така че има вероятност утре всичко да разбера и да не се налага да уча за контролното в сряда. ;д
После имахме два информационни. Както и очаквахме с Юлето, оказа се, че госпожата ни лъже. Другата група напълно и изцяло си имаха интернет, а нашата госпожа си мислеше, че ни залъгва с твърдението, че в цялото училище нямало... И това от средата на октомври. Уотевър. ;д Учихме някаква глупост за циркулационно писмо, после писахме малко обобщение, в междучасието играхме на CS... Нищо не разбрах от играта, винаги ми е била безсмислена. ;д
После имахме биология... Ужас. Ние с Криси седим до прозореца, а там точно пече слънцето. Прозореца зад мене отворен, аз съм с гръб към слънцето, и все пак на двайстата минута вече щях да пукна. Все пак оживях и успяхме да се доберем до кабинета по физика, където беше в пъти по хладно. ;д
Решила съм да се харесам на госпожата по физика, все пак е майка на Андрей. Така че вчера си прочетох уроците, днес взехме нов урок и аз постоянно гледах госпожата... Имам предвид, че... Абе, бях си послушна ученичка. Андрей няма да има повод да убива някой от нас и да ни заравя в двора на даскалото. ;д От урока почти нищо не разбрах, имаме хиляди формули да научим /т.е. една с хиляди преобразувания ;д/ иии така.
После бяхме на СИП-Химия. Разбира се, преди да почне, вместо да слезем с Криси до долу, играхме на белот. Писна ми от тоя белот, ама какво да се прави, няма като лудите сама да слизам до долу я... ;д В междучасието все пак слязохме, иии видях Иван. Беше с Яско и някакъв друг, сигурно също от класа му. Минах на точно... метър и нещо от него, но той беше с гръб. Аз, разбира се, и както се очаква от едно неособено умно момиче, само почнах да си кърша ръцете от нерви, подминахме ги и излязохме навън. Една минутка се въртяхме уж си говорим, после се върнахме вътре. Към "компанийката" вече се беше присъединило и едно момиче, което напълно ме отказа да отида и да му кажа здрасти.
Но пък вече имаме проект по химия, който през една седмица ще е в четвъртък. Тоест тази седмица е в неделя /ужас, от 9 до 12-13, а съм на английски в събота от 11 до 14!!/, другата - в четвъртък след сип-а и така. Което означава, че в четвъртък ще прекарвам точно... десет часа и половина. До пет следобед. Което си е направо върха, защото всяко междучасие с Криси ще слизаме до долу, за да видя някъде по етажите Иван и да се осмеля да му кажа здрасти. ;дд
И, ох, ужас, утре два часа математика и два география... Следобеда се опитах да поуча по география, но на втория урок щях да заспя, затова си легнах на бюрото и поспах десетина минутки. хД

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Ное 05, 2010 3:31 pm

И така... Фаталната новина. ;дд На контролното по химия на изчислителните задачи имам 3.50. Не че не мога да го повярвам, но това ми е втората четворка по химия откакто сме започнали да я учим, т.е. от седми клас. Няма да полудея, да истерясам или нещо такова, но знам, че ще е трудно да го съобщя на мама. :/
Според gsm-а ми сме събота, така че днес сутринта не ми звънна в шест. Добре че аз си имам неточен будилник в главата, така че в седем и пет се събудих. В седем и двайсет вече бях навън и добре че беше баща ми да ме закара. Така че успях да стигна на време за двата часа химия, през които отново взимахме "физична химия", аз отново нищо не разбирах и се опитвах да заспя. ;д
После имахме два часа география. Когато господина попита дали има желаещи за изпитване, аз веднага почнах да соча Криси до мен. Той не ме виждаше, но каза 14-ти номер... Е не съм ли медиум?! ;д И през двата часа беше такова хилене и лигавене със Здрава и Криси, че направо господина ми направи забележка. Щеше даже да ми изгони. Да не повярва човек. ;д
После имахме български, отново се пържехме до отворения прозорец на слънце... Нямаше нищо интересно. После, математика, взимахме ирационални числа... В междучасието мислехме да се чупим от следващия час, или поне да закъснеем. Все пак успяхме да закъснеем с десет минути, но часът така или иначе си беше ужасно дълъг. ;д
Иии днес никой не съм видяла, много се дразня... Не, не се дразня, всъщност даже не си мисля за това. ;д Сега ще ставам, че имам куче за разхождане.

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пон Ное 08, 2010 1:04 pm

И така... Аз нали съм супер залутана, и днес отивам на третия етаж и търся кабинета по психология. Обаждам се на Кали, питам я в коя стая сме... и се сетих, че имам немски. ;д Та, тръгнах по коридора надолу, и срещнах Иван /от 10-ти клас, свиквайте вече само с Иван ;д/ и той ми махна, и аз му махнах. ;д После имахме два часа немски, супер тъпо, супер скучно и какво ли още не.
После психология, пак два часа. Госпожата постоянно ни говореше за разни неща, така че не писахме и уж беше интересно. Не че тя говореше интересни неща, просто ние с Юлето постоянно си говорихме. По темата де, но заедно с госпожата. ;д
В голямото с Криси като ходихме до магазина, тя реши да минем през втория етаж, а не направо по стълбите. Бог да я благослови! хД На втория етаж срещнахме Иван, и той пак ми махна, усмихна ми се и ми подаде ръка... Нали се сещате, все едно да му дам пет. И като се разминахме, аз почнах да се хиля като идиот... Тоест си стоях ухилена цяла минутка, докато слизахме надолу по стълбите. ;дд Ама много се радвам. (:
После имахме рисуване, тогава Криси ми гледаше на карти и, колкото и ненормално и тъпо да звучи, нещата се оказаха прави. Явно си харесвам три момчета, единия си има приятелка, другия - и той ме харесва... Не се интересувам от парите... Вече не съм самотна и нещастна... Абе, луда работа, ама си е вярна. ;дд
После имахме музика, уж щяхме да избягаме с Юлето, Здрава и Криси, ама не. Та, стояхме, тя изпита всички от 28 до 16 номер, но точно мен, 25 ме пропусна. ;дд После писахме, тръгнахме си, с Юлето и Здрава ходихме до НДК, където Юлето остави поръчки за Ейвън... И така. Нищо интересно. хД
А сега се мъча да правя един проект по информационни, който ми е за четвъртък. Трябва да пиша плакат и брошура, училищен вестник или рекламна листовка на Уърд. Засега съм се спряла на училищен вестник, ще направя някаква статия за ГМО-храните. ;д

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Ное 10, 2010 2:33 pm

Е не мога да се сдържа да не пиша тук. ;дд
Значи, първите два часа имахме литература. Само да отбележа, облаците бяха уникално яки, а преди да започнем заваля дъжд, слънцето светеше, и стана дъга, която беше само на двеста метра от даскалото! Аз я снимах, но не стана добре снимката. :/
Та, по литература си имах домашно, после взимахме някакви неща за епоса... И така. Трети час имахме химия, преговаряхме онези гадни части на "физичната химия", аз ту слушах, ту зяпах в празното пространство без да мисля за нищо... ;д После имахме голямо, нищо интересно, после физическо... Е, слушайте сега. Значи, господина каза, че на тичането на 50 метра 8 секунди е норматива. Каза, че и за 8.2 пак може да пише шестица. Криси тичаше 8.3 и той й писа петица. Аз тичах 8.6 и ми писа четворка. Юлето тича 8.6 и й писа тройка. о.О Ненормален човек, честно ви казвам. Вече ми станаха май пет четворки - по музика, химия, физическо, география и още нещо, за което обаче не мога да се сетя. Якото е, че все още нито една от тях не е в бележника ми. ;д
После имахме три часа английски, т.е. два английски и един час на класа. Още в междучасието видях, че Иван играе футбол, но когато минавах покрай играещите /днес съм ходила всяко междучасие до магазина, а само един път си купих нещо... другите пъти бях придружител ;д/, той не ме видя, а и реших, че става прекалено. ;д После в края на часа вече не издържах и постоянно се надигах от стола си, за да проверя, дали още е там. И бях много нервна, макар че не беше нужно, и постоянно си потропвах с пръсти. Най-накрая класната каза "Свободни сте" и аз и Криси отпрашихме навън като фурии. Е, не точно де, пред входната врата стояхме няколко минутки, докато се чудех какво ще му кажа... Най-накрая, когато събрах "полезните" фрази от Маги и Анжи, т.е. да му кажа здрасти и да го питам как е, излязохме навън. Той вече беше отишъл на баскетболния кош и играеше баскет с Гошето, който е от нашия клас. Аз, въпреки вятъра, който ме удряше в лицето и въпреки косата, която се вееше около мен и ми пречеше да виждам каквото и да е, бързах напред. ;д Най-накрая изминахме "дългите" десет метра и му казах здрасти. Той също ми каза здрасти, усмихна ми се, даде ми ръка за пет, а аз го питах защо не влиза в скайп, и той ми каза, че няма интернет... И после, нямам представа защо, просто се обърнахме и тръгнахме към магазина. Не отидохме до него де, само стигнахме края на улицата и се върнахме. ;д Като отново минавахме покрай тях ми се искаше да поостанем и да ги погледаме, така и щяхме да закъснеем за английския, но, нямам представа защо, се върнахме в час. И това е... Утре с нетърпение очаквам седемте часа химия, които също ме очакват, както и Иван и Андрей, които се съмнявам, че ме очакват. ;д До пет следобед в училище... Уоу, това ще е забавно. ;д
А, да, и снощи си писах с Андрей, и му казах, че кръста ме боли, той ме пита защо, аз му казах, че е от балета, и той почна да ме разпитва за балета... И чак когато му казах, че на 20. декември ни е коледния концерт, осъзнах, че всъщност това е само след месец и десет дена. А ние сме взели едва до първата минута от Индийския танц от 3.30... :/

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Чет Ное 11, 2010 4:20 pm

Омг, аз съм идиот. ;д Влизам аз в личната зона, гледам темите, гледам, гледам... и не си виждам моя туитър. Викам си, "Тия пък къде са ми затрили темата?!" и после осъзнах, че всъщност не съм влязла в туитъра. ;д
И така. Днес първите три часа ни бяха химия... Скука, скука и пак скука, примесена с мъъъничко пропускане на някои не толкова важни задачки... После имахме голямо /;д/ и понеже следващите ни часове бяха два информационни, си стояхме до стълбите. Аз само гледах натам, най-накрая видях Иван, но той въобще не ме видя, така че днес си останах без поздравче от него.
По информационни беше ад, но все пак имам 6- на проекта и 5 на изпитването. ;д Най-накрая имахме интернет, но точно на моя компютър нямаше. Затова прескочих на друг за малко, но после пак се върнах на моя си. ;д
После имахме биология, госпожата изпитваше, после си довършихме за бозайниците и свършихме. После имахме и физика, по която аз вчера се бях постарала да си науча формулите, така че не беше нужно постоянно да си прелиствам тетрадката по всичкология постоянно. ;д Взехме нов урок, който уж разбрах, но все още не се знае. хД Да ви кажа, опитвам се да намеря някакъв недостатък в госпожата, че да е толкова неприятна на другите от класа ми, но просто няма такъв. ;д Кой знае, може би защото я свързвам с Андрей.
После имахме Сип-Химия. Към края на часа със Здрава излязохме до тоалетната, после минахме през магазина и цялото междучасие висяхме на втория етаж, но така и никой не видяхме. Изкарахме си доста дълго ходене до тоалетната, двайсет минути. хД После в часа си се полигавихме... май, после се преместихме в съседната стая, вече за проекта. С Юлето отново ходихме до тоалетна... Не мога да разбера, днес постоянно умирам от жажда. ;д Такам... После междучасието ни беше с голямото на другите, ходихме до магазина, аз видях Андрей цели три пъти, но той мен - нито веднъж. После си седяхме пред стаята, и най-накрая, към края на междучасието, Андрей се качи по стълбите, видя ме, аз му махнах, той ми махна и се усмихнахме взаимно. ;д И, признавам си, усмивката му е просто невероятна... Някаква супер пленяваща, лъчезарна и весела, просто човек няма как да не се загледа в нея. Последния час по химия пак беше скука, решавахме задачи, и така.
Като излизахме от училище, аз гледах към футболното игрище, където момичетата играеха някакъв мач, май беше момичешки футбол. Имаше много момчета, които ги гледаха, и аз почнах да гледам натам, за да търся Иван /от 12. клас/. И както си търся аз, Юлето ме дръпна за ръката и ми вика, "Теди, виж кой е там!". Аз се обърнах, за да погледна навътре в училището, но така и не успях да го видя... Много се дразня, но не защото, както Рали си мисли, ревнувам, защото той бил погледнал Юлето в очите /защото имам спомени, че и мен веднъж ме погледна миналата година, а и без това ми е все едно... уж/, а защото аз го търсех на двайсет метра пред мен, докато той е минавал на метър от мен... Нали, много съм тъпа! :/

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Ное 12, 2010 1:21 pm

Пак съм аз... ;д На който му е дотегнало постоянно да има нови мнения в тази тема, нека сподели. ;р
Първите ни два часа бяха химия. Само да поясня, чиновете в кабинетите по химия са уникално яки, защото са едни супер масивни, с плочки отгоре, и следователно човек и да скача отгоре им, пак няма да се счупят.
Та, седя си аз на единия чин, скръстила крака по турски, Юлето на отсрещния чин си почива и нещо си говорим. По едно време влиза едно момче от класа ни, вече не помня кой беше. ;д Аз се обърнах към вратата, за да видя кой е, и понеже нали съм бавноразвиваща се, само съзрях нещо карирано и въобще не зацепих нищо. После си се обърнах отново към Юлето, погледнах я и чак след секунда-две се усетих, че онова карирано нещо е ризата на Иван. ;д Обърнах се пак към вратата, помахахме си, и така. хД Той нещо се закачаше с нашите момчета, после си тръгна към стаята.
По химия няма нищо интересно, решавахме задачи, каквито ще имаме в сряда на контролното... Е, късмет, половината неща не ги разбирам. :/
После имахме география, два часа. В междучасието решихме да отидем до магазина, за да не ходим в блъсканицата в голямото. Слизаме си ние по стълбите, отсреща се задава Иван. ;д Пак се поздравихме и, честно ви казвам, супер яки са му слушалките. хД Има от онези големи, дето се слагат на главата... Абе, сещате се. хД Та така.
Географията мина що-годе добре, чак на края на часа разбрахме, че всъщност трябвало да пишем това, което диктуваше господина.
После в голямото си стояхме в стаята. Разбира се, отново играхме на тъпите карти, но аз на петата минута отидох да пия вода и след това не продължих да играя. ;д Седнах си на перваза и почнах да гледам през прозореца, т.е. да търся Иван. Е, най-накрая го видях, играеше баскетбол, и викам на Криси "Айде до долу, че един човек играе баскет самичък...", но тя, разбира се, отказа. ;д Та, гледах си го аз, гледах го, и накрая почнахме час. Беше супер тъпо във втория час, но все пак го преживяхме. ;д
После в междучасието преди българския пак си седях на перваза и гледах навън. Тогава видях Иван отново, и излизаше от двора на училището, с раницата си и всичко, и се уплаших, че си тръгва. Ама все пак след няколко минути се върна, и разбрах, че явно обича Nestea горски плодове, защото си беше взел цяло голямо шише. хД А през това време ме караха да играя на карти, и вече много им се дразня. Утре няма да си ги нося, въобще даже цяла седмица, за да не ми е гузно, като отказвам да им дам. И не стига, че постоянно им давам картите си, ами и ме карат и аз да играя! :/
Литературата мина горе-долу добре, като изключим факта, че се сварихме и че правихме уж обобщение, защото в сряда ще правим контролно. Аз поначало не бих учила много за тест по БЕЛ, но проблема е, че няма да е тест, а писмено, т.е. ще имаме няколко въпроса и ще трябва да им отговаряме. Ужас. Нямам представа как ще си науча. :/
После имахме два часа математика. В междучасието с Криси ходихме до тоалетната, и както си ходим, аз поглеждам във всяка стая през отворените врати, за да видя кой клас има там. ;д Отминаваме си ние една врата, но аз видях нещо карирано, върнах се назад и - оп! - Иван. ;д Само че не влязохме де, защото, първо, той беше с гръб, и второ, щеше да е най-малкото странно ей така да влезем в стаята на клас, от който познавам само един човек.
Първия час по математика мина доста добре, по моя любим начин. ;д Седим си на слънце, прозореца е отворен, влиза студен въздух, главата ми е на сянка, напълно съм се отпуснала, госпожата си бръщолеви някакви глупости за биквадратното уравнение... Перфектно. (: Следващия час не мина толкова добре де, защото вече пишехме задачи, а и ни върна контролните. Разбира се, имам 4-, да не повярва човек. :| Вече пет четворки, а майка ми знае само за една от тях. По пет предмета де, не само по математика. ;д
Сега ставам, че Алекс много ми се оплаква. хД

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пон Ное 15, 2010 12:17 pm

И какво сега? Аз ако не влизам и не пиша, никой няма да влезе. Много добре. То направо форума май си е за триене, а? >.<

Иначе, днес имахме само три часа. Първите два бяха немски, пълна скука, на контролното имам 6, после два свободни психология, после музика, и после час на класа, който поначало ни е в сряда. В първото междучасие точно бяхме тръгнали с Криси да търсим Иван нагоре някъде, когато го видях да влиза /йей, вече не ми трябват очила.../, така че веднага тръгнахме към вратата. ;д Той беше с кафе в ръката, ама все пак ми даде ръка за поздрав. (:
После, в голямото, минахме през двора на училището. Той играеше баскетбол, но по едно време спря и почна нещо да се закача с една зайка... На мен поначало не би ми направило толкова голямо значение, но след прекрасните коментари на Юлето и Криси от рода на "Ауу, той се закача с една зайка!" или "Леле, Тедиии, хвана я за гъза!" просто нямаше как да не спра да мисля за това. И така, моята култова реплика за деня беше "Аз ще ставам лесбийка". хД Разбира се, никой да не го приема насериозно. Но... Не знам, не мога да разбера. Какво толкова съм сгрешила в този ши*бан живот, че не стига, че вкъщи нищо не ми е наред, ами трябва и в любовта нищо да не ми е наред?! Писна ми от всичко и вече направо не знам какво да правя... Живея единствено за фотографията, която, разбира се, отново някои хора се опитват да убият у мен...

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Вто Ное 16, 2010 10:56 am

Добре де, наистина не знам какво да правя. Вярно е, днес си видях Иван доста пъти в даскало, половината от тези пъти и той ме видя, поздравявахме се... Но какво от това? Все пак, той, например, много повече си познава Или, нали са заедно на хандбал, и си се закача с нея. Не ревнувам, нито нищо, просто... Чудя се какъв е смисъла въобще да се опитвам да си станем приятели, като аз даже не мога един разговор да завържа с него. И не разбирам защо моите приятелки толкова обичат да ме дразнят. Хубаво, в първото междучасие го видяхме да минава по коридора покрай нас с едно момиче. И какво от това? Тя му е от класа, и като ходят заедно, нима са гаджета? Не, нали? Защото аз тогава би трябвало да имам... поне пет гаджета, мисля. о.О Иначе съм решила, че няма повече да му се натрапвам. Тоест, няма да обикалям по коридорите, няма да се качвам по етиажите, само ще си стоя отвън в коридора пред стаята и ще се надявам и той да е на същия етаж. Ето, днес преди да започнем просто си стояхме пред стаята, и той мина покрай нас и се оказа, че и той е на същия етаж, също за два часа, така че не беше нужно да обикалям като ненормална през училището. И така, официално заявявам, че спирам да се моткам из даскалото, за да го видя. (:
Иначе, първите ни два часа бяха английски, нищо интересно, освен че днес май класната си беше пила кафето, защото се държеше доста добре с нас. После имахме биология, другия вторник ще правим писмено, а аз нямам представа как да си науча. Тоест аз просто не знам как се учи. Буквално. :/ После имахме история, нищо интересно, после физическо, по което правихме четири наказателни обиколки на игрището, защото не сме изпълнявали равнис и мирно... А, да, докато се загрявахме, едни от десети клас ритаха зад нас, и по едно време топката падна точно зад мен, мина под мен и ми тупна точно пред лицето. Направо ми изкара акъла. >.< Пък после, след като свършихме, докато чакахме другите да се преоблекат, тия десетокласници продължаваха да са там и ритаха топката към нас. Уцели ме точно в краката и пак ми изкара акъла. Не разбирам, големи идиоти са тия. Добре че не са всички като тях. :/ Ии нямахме математика, прогнозата е Дявола да я няма цялата седмица, така че се очаква в петък да имаме два свободни... А аз вече спрях да обичам училището и да се дразня, когато имаме свободни или когато свършваме преди 13.20. Така е, вече нищо не ме задържа там... :/
И така, сега трябва да уча по химия за алуминия и да науча 70 стр. по литература за утре, защото имаме писмени... Просто прекрасно, като знам, че нямам представа как да ги науча тия неща.

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Сря Ное 17, 2010 11:14 am

И така... Първия час ни беше контролното. Беше от три въпроса, на две групи. Добре че беше Криси до мен, и си беше подложила на тетрадката по литература, така че си преписвахме бавно и славно. ;д Надявам се да хвана четворката, но, повярвайте ми, ако имам четворка или нещо по-ниско... няма да влизам във фейсбук цяла седмица. Но не го обещавам, де. ;д Обаче ако имам четворка ще е ужасно, понеже вече само четворки, четворки, четворки, а майка ми знае само за една от тях. о.О
Втория час взимахме нещо за Омир, трябва за другата седмица да четем Илиядата, а в петък няма да имаме български.
Трети час ни беше химия и госпожата каза, че утре ще правим контролното, защото били девет задачи и както ни бяха намалени часовете, нямало да можем да го направим само за един час. Взимахме за химичните връзки, аз отново почти нищо не разбрах... :/ После имахме физическо, сега идва интересното. ;д
Значи, ние с Юлето излязохме навън да си играем на волейбол, другите си играеха вътре на мрежата. Вече беше след средата на часа, когато Юлето само ми каза "Теди" и веднага я разбрах. ;д Та, Иван беше отзад, не помня какво правеше, все едно. И Юлето ми вика, гледай сега само да не се изложиш, а аз в същия момент ударих топката по възможно най-идиотския начин, но той не видя... май. ;д Та, аз вместо да се стегна, се разлигавих още повече. После той мина покрай мен, Юлето тичаше да вземе топката, която, разбира се, аз запратих на сто километра от нея. ;д И ме пита дали играем на волейбол, аз му казах да, и той вика "Много добре играете", а аз - "Дааа..."... хД Та така.
Когато вече се бяхме преоблякли, Юлето и Здрава разбраха, че телефоните им липсват. Звъняхме, на Здрава беше изключен, а на Юлето затваряше. После в английския разбрахме, че на Тони й липсват 40 лв., на Симона - 5 лв., на Мичи - 2 лв., както и телефона на Анжи. А докато се преобличахме преди физическото, влязоха две момичета, които се представиха за от някакъв италиански лицей /в Горна Баня/. Едната искаше да ходи до тоалетна, та даже ни питаха дали може. Докато едната беше в тоалетната, другата ни разпитваше - кой клас сме, ала-бала, каза, че италианския й бил много зле и имала тройка. Е, извинявайте, ама тя беше поне 9-ти клас, и за година и нещо интензивно изучаване на италиански е невъзможно да има тройка. Но за жалост се осъзнахме чак по-късно, в английския. Криси чак тогава се сети, че тази, която си говореше с нас, постоянно гледаше към отсрещната страна, т.е. където бяха нещата на Здрава, Юлето, Мичи, Мона, Тони и Анжи. И, моля ви се, тая кучка е гледала коя къде си оставя телефона и парите, а ние се събличахме пред нея!! И на всичкото отгоре днес беше рождения ден на Здрава, та много добре й се получи - контролно и й откраднаха телефона.
После двата часа английски преминаха в догадки за това кой може да е крадецът, какво ще правим и т.н. Аз си гледах през прозореца и двата часа, защото Иван играеше на баскетбол. ;д Но... Ох, честно, нямам представа какво да правя. :/ Така е, харесвам си го, и то доста, но аз даже не знам как да завържа разговор с него, камо ли да си станем приятели, пък за нещо повече даже не бих си и помислила да сънувам! :/ Иии... Ох, не знам, не знам. :/

П.П. Забравих да кажа вчера. Сутринта като пътувах с десятката, видях госпожата по физика. Тоест майката на Андрей. Тоест и той трябва да пътува с десятката. Нали? ;д Защото, все пак, вярно, на осемнайсет е, но чак пък вече да се е изнесъл от тях не може, доколкото ми казва логиката, така че... хД

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Ное 19, 2010 5:06 pm

И така.. Започвам от вчера.
Първите ни три часа бяха химия, като първия правихме контролното. Е, не беше толкова трудно, колкото всички си го представяхме. Първата задача беше преход за алуминий, следващите осем бяха за строежа на атома. После взимахме химични връзки, което е невъзможно непонятно за моя милост, но се надявам един ден да разбера за какво става дума. ;д
Четвърти и пети час ни бяха информационни. Взимахме за Ексел, на моя компютър пак нямаше интернет /а миналия път точно на него имаше!/, но аз се преместих на този, на който миналия път нямаше, и този път нета си беше напълно в ред. ;д Ноо нямаше Иван или Андрей. хД
Шести беше биологията, нищо интересно, освен че пак умрехме от жега и на всичкото отгоре във вторник ще правим тест с 40 въпроса. Късмет много ще ми трябва. :/
Седма беше физиката. ^^ Решавахме задачи, нямам представа как в четвъртък ще направя контролното, но и за тогава ще ми трябва много късмет. Аз ги разбирам задачите, и формулите ги знам, но нямам представа откъде да започна. :/
През първия час от сипа по химия бях с останалите да гледаме записа от сряда, за да се опитаме да разберем кой е влизал в салона. Така и не разбрахме дали онези двете от "италианския лицей" са се върнали отново след като са излезли, понеже превъртахме, а и качеството беше ужасно. После си отидохме на сип, не помня какво правехме, но много се лигавехме. ;д После започна и проекта, започнахме четвърта група, т.е. въглерод, и по едно време беше много забавно. Госпожата ни каза, че въглеродния оксид е кръвна отрова, и ако човек стои в затворено помещение, в което има отворена камина дълго време, ще умре. И Вики от "г" клас попита госпожата "А госпожо, за колко време убива, че да й пуснем малко на Величкова?", при което тя й се скара за неуважението към госпожата по математика. ;дд В голямото на големите видях Андрей, аз си седях на перваза в коридора, и той като се качи и веднага щом ми видя, направи нещо от рода на помахване, и така. Абе... Не, все едно. ;д

Днес първите ни два часа бяха химия, решавахме задачи за химичните връзки и се оказа, че никой не е учил. ;дд Бяхме като биолози, които учат за съединенията на азота, така че госпожата доста ни се поскара. хД После имахме два часа география, през които повечето време си говорехме, както винаги, с Криси и Здрава... А, да, господина започна да ме разпитва за Германия /защото нали ходя на немски за втория език/ и аз си отговарям всичко на всеки въпрос, а Кали отсреща ме гледа, все едно е видяла кон да бута влак. хД Писахме малко урок, и така. А, да, и два пъти си видях Иван от 10. клас, и се поздравихме и все едно. ;д
После тръгнахме към Сердика, за да могат другите да избират подарък на Здрава, която утре си празнува рождения ден. Аз й го купувах от друг магазин, така че на мен бе поставена задачата да се разхождам със Здрава из мола, докато другите пазаруват. ;д Ние можехме и да не отидем с тях, но по никакъв начин не ни се прибираше, затова обещахме, че няма да ги следим. Обещания, разбира се, не спазваме. ;д Проследихме ги до New Yorker и се хилихме като луди, докато се криехме зад закачалки и в съблекалните... Накрая продавачката ни изгони, а ние успяхме да се промъкнем така, че другите да не ни видят. ;д А, да, преди това се качвахме нагоре по ескалатора за слизане в магазина. ;д После ги проследихме до Теранова, и там Любо и Диди минават на пет метра от нас, и не ни виждат. Накрая Юлето им каза, че сме тук, и Анжи дойде да ни се скара, че Здрава щяла да разбере какви са подаръците, и че така било нечестно. Така че и оттам бяхме изгонени. ;д Ходихме пак в New Yorker и пробвахме едни обувки... Леле, влюбих се! ;дд Вярно, 60 лв., високо токче, обаче бяха толкова удобни... И даже ми стояха добре. ;д После се прибрахме, аз ходих да купувам подаръците за утрешният двурожден ден, после обикалях с една приятелка в квартала, седнах на лаптопа, ходих до майка ми, правих супата-отрова, иии така. ;д

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Ное 20, 2010 10:23 pm

Днес бях на два рожденни дни. ^^ На първия беше доста забавно, ядохме ужасно много, особено аз и Или... ;д Тя роденничката леко си пада чалгаджийка, така че уважихме нейният избор на музиката. Сега, сравнението може и да ви се стори странно, но си е правилното сравнение. ;д Мисля си, че с чалгата става като с целината. Винаги съм я мразела, само че напоследък като ям целина или чувам чалга, не ми пука. о.О Много е странно, нали? ;д
Там играхме и на туистър, по мое предложение - на плочките. ;д Беше много яко, бяхме някъде към седем човека, и доста се оплетохме. Накрая останахме аз и една шестокласничка. Понеже на другите им писна да ни чакат да свършим, моята най-добра приятелка ме бутна да падна... =[ Аз на нея не й се издразних, но се издразних на ония двете малки, защото почнаха да се радват като луди, а аз щях да си спечеля. :/
После на втория рожден ден - боулинг, билярд, въздушен хокей, пица, чипс, кола, спрайт, торта... бакарди брийзър с лайм!! ^^ ;Д И така, чувствам се ужасно претъпкана, много ми се спи, но не смятам много скоро да ставам от лаптопа. ;д Нали майка ми и брат ми са в Гевгели, баща ми си легна, защото утре става в 6, и следователно си седя тук необезпокоявана. ^^ Само дето няма с кой да си пиша. :/

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Вто Дек 07, 2010 12:39 pm

Уоу, аз съм направила пет страници с моите глупости... о.О Добре че престанах да ги пиша тук. ;дд
Но все пак днес ще се наложи да пиша. хД
Значи, чакаме си ние в коридора на първия етаж останалите. И по едно време Здрава вика "А, Теди, 12. клас!". Аз обаче въобще не зацепвам за какво ми говори и няколко пъти я питам какво за 12. клас. Накрая тя ме хвана под ръка и ме замъкна навън, и Иван беше там... След това Юлето твърдеше, че той ни бил видял, и се чудеше защо не ми бил помахал, но според мен въобще не ме беше видял. Така или иначе, много се радвам. Е, той тръгна нататък към улицата, където се събират да пушат и аз, хем без да си сдържам гласа, хем така, че той да не ме чуе, си говоря "Не, моля те, не отивай там, върни се, върни се, върни се...". ;дд Той така и не се върна. А Юлето... Ах, тази гаднярка, много обича така да ми прави. Даде ми някаква идея и след това не иска да я изпълни заедно с мен. Предложи да заобиколим салона, за да минем покрай него, и аз като се съгласих, тя ми вика "А бе да бе, ти луда ли си"... :Х:Х:Х И единствено се дразня, че след математиката толкова бавно и спокойничко си обличах якето... А ако бях побързала малко, с една минутка, щях да го видя, докато и той можеше да ме види, и щяхме най-накрая да си кажем здрасти!!!

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пон Яну 17, 2011 4:37 pm

Такам.. Това, което ще напиша тук, може малко /доста/ да ви посплаши, но, ако щете вярвайте, това си е точният начин, по който се чувствам, просто описан по.. по-литературен начин. (: /даже и заглавие си има ;дд/

Cigarette smoke in your eyes

Животът има много страни. Не само щастливи и тъжни. Има моменти на задоволство, на разочарование, на късмет и такива, в които съдбата сякаш ти се подиграва и ти се чувстваш като най-долното нищожество на тази планета. Е, тези, последните моменти от живота напоследък често ми се случват. Не разбирам защо и вероятно никога няма да разбера, но вече съм го приела като свършен факт – съдбата не ме харесва и е решила да ми върти номера. Зная, че не съм единствена, още много хора по света са като мен. И им съчувствам. Защото пределно ясно зная какво е чувството. Да си заобиколен от приятели, а никой да не може да ти помогне. Да се опитваш да се включиш в компанията, в разговора, но да бъдеш пренебрегван, винаги прекъсван и никога разбран. Да показваш любовта си към някого, а той сякаш въобще да не я забелязва. Или я забелязва, а просто се прави, че не я вижда. Или не му пука. Най-хубаво би било, ако и той изпитва същите чувства, но просто го е срам да ги покаже. Хубаво, хубаво, колко да е хубаво?! Не се надявам на нещо такова, не мога, вече капка надежда не ми е останала... Каквото и да правя, в когото и да се влюбвам, съдбата все ми прави напук и отново оставам с разбито сърце. И докога така? Парченцата накрая ще останат прекалено малки, за да бъдат наречени едно сърце. Никой вече няма да има способността да ги свърже наново. А аз ще се чувствам като празна черупка на охлюв. Някога е била изпълнена с живот, но той вече се е изпарил. Изчезнал. Като игла в купа сено. Все пак нещо е останало. Но то е толкова малко, че едва ли някой може да го намери.
И често се чудя, какъв е смисълът? Смисълът на живота, на любовта... на изгрева. Защо всичко това е нужно? Поне да имаше за какво да живея. Аз просто се чувствам длъжна към хората, които обичам – майка ми, приятелите ми – и не искам да ги нараня. Ако не изпитвах това чувство за дълг, досега да си бях „теглила ножа”.
Влюбих се веднъж. Останах разочарована. Отново се влюбих. И пак разбиха сърцето ми. Последва и трети път – отново неуспешен. Четвъртият път го преодолях много лесно, но за сметка на това... Вече осем месеца не мога да го забравя. Не знам с какво е грабнал сърцето ми. Не е първият красавец, нито пък имам някакъв шанс. Но продължавам да свързвам толкова много неща с него, а всеки път, щом видя името му, изписано във Фейсбук, пеперудите вътре в мен полудяват. Какво остава, когато го видя на живо... Все по-силно започвам да усещам липсата му и да съжалявам, че въобще се записах да уча в това училище. Още четири месеца и той, дванадесетокласникът, си тръгва, заминава за Лондон. А аз оставам в София. Сама, отново с разбито сърце. Него няма да преодолея лесно. Никак даже. Но поне в едно съм сигурна – преди да дойде деня, в който ще го видя за последно, ще му призная всичко. През интернет, разбира се, на живо не бих могла – най-много да припадна. Но ще го направя. Защото ако не го направя, тази една година ще е била пропиляна в тъга напълно напразно.
Благодарна съм все пак, че има и друго момче, с което ще се разделя „чак” след две години. Няма начин той вече да не е разбрал, че ми е грабнал окото. Всъщност, ако все още не се е досетил, би трябвало да е наистина голям идиот. А най-неприятното е, че аз дори не мога да го попитам дали му се ходи на кънки в събота, камо ли да започнем някакъв свестен разговор. И още по-дразнещото в тази ситуация е, че аз очаквам нещо. Някакъв знак, да ми покаже, че е разбрал какво изпитвам аз и дали и той споделя чувствата ми. Ако не – предпочитам да ми го каже в лицето, и аз ще спра да го преследвам навсякъде. Да, ще се почувствам ужасно гадно, но е по-добре да зная, отколкото да се опитвам да предположа. А ако и той изпитва някакво влечение към мен, е, нека го покаже. Иначе е напълно безсмислено да си се разминаваме по коридора, да си казваме „Здрасти!” и после всеки да поема по своя път...
Ще спра да пиша, изказах това, което на никой друг не мога да обясня по приемлив за него начин. В такива случаи е добре да сме си намерили сродни души, но не при всеки е възможно. За жалост, съдбата отново променя плановете ни и разваля желанията ни.
Утре е нов ден. Нов изгрев. Но аз ще мисля по същия начин. И вдругиден. И след една седмица. И след една година. И винаги ще се чудя защо всяка сутрин слънцето трябва да изгрява.

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Яну 21, 2011 3:27 pm

Е.. Рали, тук във всеки случай не можеш да ме обвиняваш, че си мразя живота.
Ето и какво се случи.. Гледам си аз от няколко дена, Илияна все стои в коридора, говори си с малкия Иван /дълга история кой е той и защо е "малкия", но накратко - 10. клас е, математика и немски, ходи на хандбал, играе и баскетбол, футбол и волейбол, богаташ е, и даже, за разлика от другия Иван, е доста красив. ;д/ и въобще.. Криси все ми повтаря от един месец, че тя го харесва. Но аз не и не. Не исках да повярвам. Е, тази седмица най-накрая повярвах. Вчера във фейсбук Илияна беше написала, че е влюбена.. Днес я питах в кого, тя стои, гледа в противоположната посока и ми се хили. Преди географията питах Симона, която й е много близка приятелка. Тя не искаше първо да ми каже, но накрая все пак каза. И това, в което Криси така усилено се опитваше да ме увери, се оказа вярно.. На всичкото отгоре преди малко си писах с Илияна във фейсбук, и й казах, че можеше тя да си ми каже, а не да изнудвам Симона да ми каже. И тя ми вика, че смятала след ден-два да ми каже, ако нещо се било случело.. Накрая я питах дали ще тръгнат, и тя ми вика, че са на път. И на всичкото отгоре ми казва да не я мразя, да не й се сърдя и се надява да нямам някакви лоши чувства.. Е как да нямам, като тя ми открадна момчето, единственото момче, с което имах някакъв шанс?!?! /Добре де, може би чак шанс нямах, но.. Щом преди малко, когато чух песента, която той й беше пуснал на стената, чак се разплаках.. Явно наистина доста съм го харесвала./
И така.. Рали сега само да е посмяла да ми каже нещо окуражително, с което оплюва Илияна и Иван и се опитва да ме накара да се чувствам добре, ще я разкостя. хД

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Фев 12, 2011 1:37 pm

Е.. Реших пак да пиша, не че има нещо кой знае колко интересно, но whatever. ;д
Първо, първо.. Много е лошо това, което направих. >.< Направо снощи ми се прииска, като си припомних какво точно направих, да се върна в десет вечерта в училище, да намеря кутията с валентинките, да я отворя и да извадя тази от мен, и да я разкъсам на стотици малки парченца, които след това да изгоря със спирт.. Но не, нямаше как.
За неразбралите /;дд/ - в училище всяка година има кутия, в която пускаме валентинки. Тази година аз вече нали си харесвам някой от даскало, но, първо, разбрах за тия валентинки чак в четвъртък вечерта. Криси ме караше наистина да напиша, но аз се съгласих само на шега. В петък първия час, по немски, накарах една приятелка, само на шега, да ми напише някакъв текст. Беше доста.. интригуващ текст, ужасно идиотски, олигофренски, тъп, смотан текст, който аз в последния час, едва ли не минути преди крайния срок, написах на листче и дадох на момичето от нашия клас, което се оправяше с тази кутия.. Текста ме мързи отново да го пиша, но, повярвайте, ужасен беше. И наистина го написах. И.. Не знам, след понеделник просто ще ме е срам да пиша на Иван. >.<

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Пет Юни 10, 2011 8:03 am

Хъъъх, от колко време не съм писала тук. о.О
Вчера сутринта ми беше много яко. ^^ Излязох, и след пет минути заваля, а трябваше да разхождам Алекс.. Ии тичахме ли, тичахме ли, тичахме с него, той ме хапеше по краката, докато накрая не стигнахме един навес. ;д Ии там стояхме десетина минути, докато накрая бати дойде с баничарката да ни откара до вкъщи, въпреки че бяхме точно на стотина метра от там. ;д И имаше рекииии!! ^^
Друго, друго.. Аа, да. Почнах вече да си търся разни фотоконкурси във Фейсбук, защото просто не мога да снимам ей така, без да правя каквото и да било с тия снимки.. Понеже ме мързи да ги качвам и в Девианта, и във Фейсбук. ;д Ама мързелът е велико нещо.. ;х
Утре така ми се ходи на водна войнаааааа!! Ама като гледам, май няма да отида.. ;х Никой не иска да дойде, а миналата година беше тооолкова яко.. confused

Оо, и да се похваля - купих си син лак!! ^^ Най-накрая, сигурно вече от година все се каня да си купя, и все не си купувам, и сега вече си синея щастливо. ;д Аа, имаше и друго за хвалене. Което направо не е за вярване. От повече от половин година просто не мога да напиша един разказ като хората, все ги прекъсвам, или защото ми се спи, или защото ме домързява да пиша, и сега имам три недовършени разказа.. Но снощи музата ме споходи по доста неприятен начин, и все пак добре че го направи - най-накрая написах цял разказ!! ^^ Е, не е интересен де, или поне не ми звучи така, но.. Абе когато не ме домързи да го напиша на лаптопа, ще го прочетете и ще си кажете мнението. (:
Аа сега отивам да давам на кучо да папа и после два часа барабании вместо два часа немски. :Д ^^

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Чет Юни 16, 2011 8:00 am

Оо, вчера беше толкова хубаво.. ^^ Няма да си казвам с какви оценки съм по половината предмети, че ще ме помислите за малоумна. :Д
Ноо.. Вечерта бях на нещо като концерт.. в един клуб.. На една група, SCREAM се казват, и са от Италианския лицей, ии и миналата, и тази година на концерта на НПМГ свириха.. Миналата година бяха зле, но тази просто ми взеха и душата, и сърцето, и белите дробове. :Д Ии като разбрах миналата седмица, че ще свирят в клуб.. И веднага се замолих на бати.. И отидохмеее!! ^^ И тъй като аз съм медиум, който винаги се появява на точното място, където е един човек.. ;д Там беше ии Иван, ии бях тоооолкова happy..!! ^^ Бати си седеше на барчето, а аз бях долу пред сцената с две приятелки от класа ми, ии се кефехме там.. Обаче ние пристигнахме по-късничко, и те към девет и нещо свършиха и щеше да почва друга група. Ии аз се качих горе при бати, защото моите съкласнички ;д си тръгнаха.. Ии понеже аз си обичам бира, и той бати ми предложи да ми вземе и на мен една.. И точно докато отпивах, Иван мина покрай нас.. И ми махна.. И гледаше суууупер учуденото - заради бати и заради бирата, най-най-най-вероятно. ;д Ии аз много се зарадвах, че веднъж и аз да видя някаква емоция по лицето му, като ме види.. ;д Макар че, не, имаше и преди няколко месеца пак едно учудване.. Ама все едно. ;д
Та, после те си тръгнаха, и малко след тях и ние с бати си тръгнахме, ии те бяха отвън - Иван, Яско и онези от SCREAM, ии аз обаче нищо не му казах, и после много се ядосах.. А бати дори имаше нахалството да ми каже "Що не отиде при ония от групата да им кажеш нещо, примерно, че са били много яки или нещо такова..". :Д Ноо пък днес му постнах на стената във Фейсбук една песен.. на Metallica - Seek And Destroy, която снощи свириха, ии той просто полудя. ;д Та.. сега ми остава само да се надявам. (:
Ии сега чао, че все още не съм нахранила кучо. :Д

Заглавие: Re: cut my life into pieces. Съб Юни 18, 2011 7:59 pm

Ех.. Хубаво е човек да има късмет. Ама не и в повечето случаи лош. ;хх
Значи, днес бях на рожден ден, за който зная от повече от седмица, но чак днес питах баща ми. Иначе мама естествено ме пускаше. Ии той, естествено, реши да се направи на важен, отново започна да ми развива своите теории за това каква кифла съм била, как съм се държала с него и така нататък, и така нататък. Ии каза, че не ме пуска. И че никъде нямало да ходя. С никого. Но мама се прибра към четири и нещо, ии към пет излязохме с нея, уж до ул. "Шишман", пък всъщност се разделихме в градинката и аз отидох към рождения ден, който беше в една дискотека. Само дето дискотеката така и не се състоя, заради гей парада ии защото имало полицаи, а нямали разрешение да отворят дискотеката. Така чее десетина-петнайсет минути се чудехме къде да ходим, докато накрая сестрата на рожденничката реши да отидем в Grand De Luxe.. Беше супер яко, само дето имаше чалга. То на мен вече не ми пречи чалгата, научих се да я слушам, и тоо най-вероятно заради барабаните, няма как да не си потропвам в ритъм с музиката. ;д Обаче не мога да танцувам, много лош проблем, който трябва да го оправя до три години.. най-много. Все пак си ми беше супер. А, да, забравих да спомена - по пътя натам баща ми ми звънна три пъти, първите два от които аз не му вдигнах, докато накрая му вдигнах - опитах се да излъжа, но не ми се получи и си му казах истината.. Ии другото ще продължа утре. :Д

» Life sucks or what?