Новата учебна година беше налице. Елизабет Бенингтън с нежелание вървеше към кабинета по Актьорско Майсторство. Харесваше предмета, който преподаваше, но не харесваше поверените й ученици. Бяха дечурлига на куп, които не я слушаха и едва ли не, не запомняха и половината от всички неща, на които червенокоската ги учеше.
Унесена в мисли Ел беше стигнала до стаята. Както обикновено вътре нямаше никой. Все пак Бенингтън беше дошла половин час по- рано. Явно кабинетът не беше пипан цяло лято и вътре миришеше на застояло и всичко беше в прах и мръсотия. Столовете и чиновете бяха разбъркани, учителската катедра беше преобърната в дъното на стаята. Елиз въздъхна и отиде да отвори шесте прозореца намиращи се в стаята. Застоя се на единия. Миришеше сладко на храсти азалия. Елизабет се обърна сякаш очакваше бъркотията да е изчезнала, но тя твърдо продължаваше да си стои. Бет започна да изправя чинове и столове и да ги нарежда в спретнати колонки. Накрая й остана само да пренесе катедрата си отпред на импровизирания подиум. Когато приключи, въпреки леката умора призова елемента Вода и той почисти всичко оставяйки след себе си всичко влажно и с дъх на океанска вода. Ели се приближи до познатото си старо бюро и измъкна от едното чекмедже два черни маркера. Избра си единия и написа обичайните реплики на дъската: “Елизабет Бенингтън. Преподавател по Актьорско Майсторство.” След известно време дойдоха две ученички и до края на часа не се появиха повече, което изненада Бенингтън. Но въпреки малкото си слушатели тя започна урока си без да се смущава.
- Добър вечер на всички. Аз съм професор Елизабет Бенингтън и ще ви преподавам Актьорско Майсторство. На 22 години съм. И понеже днес сме значително по- малко бих желала вие също да се представите, тъй като не се познаваме.
След тази реплика Ел седна на стола си и подкани двете момичета да се представят. След като приключиха Лиз отново стана. Беше досадно да повтаря онова, което беше казала и миналата година, но се налагаше.
- Актьорското майсторство е наука, която пресъздава по един или друг начин нашият живот. Има различни видове театрално изкуство. Монолог, диалог. Но основно, тези понятия идват от към художествената литература. Затова в тези часове те няма да се изучават. Представленията се наричат “пиеси”, макар че това би трябвало да го знаете от Обща Култура. Най- известните пиеси, които са писани са обикновено на Шекспир. Например “Макбет” или “Ромео и Жулиета”. Всички сте чували за тях, но едва ли всеки разбира основният замисъл на дадена пиеса. Държа и да кажа, че в тези часове няма просто да наизустявате нещо. Ще искам да пишете подробно, или да ми обяснявате тезата си, какъв е смисълът на дадената пиеса. Какъв е нейният скрит замисъл. Като първи час по Актьорско Майсторство мисля, че това е достатъчно.
След дългата си реч Елизабет седна, а момичетата я чакаха очаквателно. Тя повдигна едната си вежда и рече строго:
- Не ме гледайте, сякаш падам от друга планета, а побързайте да си запишете част от това, което казах и да го запомните.
“В, което много се съмнявам”- каза си Елиз, но не го спомена на глас. Двете й ученички бяха навели глави и пишеха. Лизи знаеше перфектно, че до края на часа остават пет минути, но ги разпусна по- рано, за да имат време да приберат нещата си и да стигнат до другия си час. Ванеса и Лионора се зарадваха. Бенингтън знаеше, че не са я харесали. Нея никой не я харесваше, но нея това не я интересуваше. Колкото й строг учител да беше, смяташе, че дисциплината в клас и респектът към учителя не носят нищо лошо. Надяваше се така да запомнят нещо и да го използват в бъдещия си живот или бляскава кариера. Червенокоската стана от стола си, като взе каквото й трябваше и се запъти нанякъде.
P.S. РП- мин. 15 реда, домашно нямате.
![Първи Урок [трети курс] Empty](https://2img.net/i/empty.gif)
