Горичката

Заглавие: Горичката Пет Фев 26, 2010 2:49 pm

Не е точно горичка, защото всъщност е доста голяма. Тя се намира зад училището и е по-рядко посещавана от учениците. Причините са две:
На учениците им е забранено да влизат по-навътре в гората от двеста метра.
Вътре е пълно с най-различни същества, в които влизат и страшни неща.

http://www.cumbavac.org/images/forest.jpg

Заглавие: Re: Горичката Съб Апр 17, 2010 7:08 pm

...С Емили тръгнахме към горичката.
-Това място е много спокойно.-Казах аз.-Много екологично и природата е навсякъде!!!Толкова се радвам,че най-накрая открих приятели!Ти за какво искаше да говорим.Изглеждаш ужасно тъжна.Винаги можеш да споделиш с мен ако искаш и това си остава между нас двете!!!Какво те мъчи.-Звучах като...даже не знам,но е благородно звучене.-Не се страхувай да ми кажеш.Аз винаги споделям,защото накрая се заключвам в стаята и избухвам.Аз съм като бомба със закъснител.-казах чрез смях аз.
Двете почнахме да се смеем.Чак сега видях,че котките ни следват като малки тигърчета.Толкова са сладки.Наведох се и гушнах Еми.Моята прекрасна Еми.Тя винаги ме успокоява!!!Радвам се,че Емили и котката и бяха с нас.Еми ми каза,че Емили и изглежда много приятна и,че ще потича малко с котката и!!!
Пуснах я.Емили също беше чула Еми и пусна котката и....

Заглавие: Re: Горичката Съб Апр 17, 2010 7:33 pm

Въздъхнах, като чух Еми. Гушнах Иналия и тя ми рече тихичко така че да чувам само аз "Мога да остана, ако искаш". Усмихнах й се и тя разбра, че ще е хубаво да се раздвижи малко щом иска. Двете котки се затичаха напред весело. Започнах да разказвам историята си на Сани. Тя ме слуша внимателно през цялото време и не ме прекъсна нито веднъж. Накрая кимна замислено и пророни тихо:
- Сигурно ти липсва майка ти.
- Като се замисля май доста ми липсва, но пък Елизабет е страхотна.- рекох аз без въобще да се замислям. Това си беше самата истина. Зачаках Съни да ми отговори, когато чух в главата си зов за помощ идващ от Иналия и Емануела...

Заглавие: Re: Горичката Съб Апр 17, 2010 7:42 pm

...Емили изпадна сякаш в транс.
-Чакай малко.И аз го чувам,но това да не Еми и Иналия.-Изрекох уплашено.
Сърцето ми се качи във гърлото.Не знаех какво да кажа или направя и най-после:
-Бързо!Какво още чакаме!!!Бързо!!!Те са в беда!-Извиках ужасно силно и Емили се съвзе от транса си.
-Чакай!!!Те къде са?-Извика уплашено Емили.-Еми,Иналия мацццццц пис пис пис.
И аз започнах:
-Къде сте?Емииииииииииии!!!Къде си?-Вече направо ревях.
Погледнах към Емили и тя цялата беше зачервена и плачеше и викаше едновременно.
-Къде са?Ако им се случи нещо ужасно!!!-Едвам изхлипах от рев!!!....

Заглавие: Re: Горичката Съб Апр 17, 2010 10:34 pm

Първоначално изпаднах в истерия след думите на Съни и се разплаках, но после ме обзе непреодолим гняв. Щях да убия всяко нещо, което се опиташе да навреди на котката ми. Яростно хукнах по посока на гласът на Иналия. За около пет минути настигнахме двете котки. Нападаха ги две змии.
- Веднага изчезвайте от тях!- изкрещях аз на змийски и от устата ми излезе вбесено съскане. Змията хапеща Иналия явно се уплаши и избяга. Съни последва моя пример и каза на змията нападаща Еми да се разкара от котето. Гушнах Ина в прегръдките си и тръгнах наобратно носейки я на ръце.
- Май разходката не се получи.- рече смръщено Съни.
- Определено.- съгласих се.
Притеснявах се за Иналия. Прошепнах тихичко на котешки:
- Добре ли си, котето ми?
- Боли ме предната, лява лапа.- отвърна Ина и присви очички от болката.
Погледнах към лапичката й. Стоеше под странен ъгъл и беше окървавена.
- Скарлет ще те оправи.- успокоих я.
- Ще ти сложа лед като се приберем.- каза.
- Моля те, побързай!- рече Иналия с очи пълни с болка...

Заглавие: Re: Горичката Нед Апр 18, 2010 7:17 am

...Докато се прибирахме тичайки попитах Ина:
-Змията успя ли да те ухапе?Може да е инжектирала отрова!Ухапа ли те?А Еми?
-Мен щеше да ме ухапи ако не се бяхте появили!-Рече тъжно Еми.Тя чувстваше болка,но не знам от какво.Усещах,че я е страх за Ина както и нас.
-Мен ме ухапа,но за поне една секунда и после вие дойдохте и тя спря!Толкова се радвам,че дойдохте!-Каза Ина с очи пълни със сълзи.
-И ние се радваме,че ви открихме!-Изхлипа Емили през сълзи.И мойте очи бяха насълзени и влажни и изведнъж почнаха още повече капка по капка да се стичат по бузите ми.
-Защо отидохте толкова навътре?-Изхлипах.-Не ви ли беше страх?Недейте повече така!Моля ви!
Thje End!!!

Заглавие: Re: Горичката Нед Апр 25, 2010 6:54 pm

Вървях през гората бавно и спокойно, притворила очи. Носех съвсем лека лятна рокля, която беше общо взето най-неангажиращото ми облекло.
Сред гората имаше малка пътечка, която на пръв поглед изглеждаше равна. Видя ми се добро място за... хм, за тичане например.
Докато тичах, не забелязах една подробност - имаше камък, голям приблизително колкото стъпалото ми. Спънах се, при което загубих равновесие. Отхвърчах на няколко метра и по възможно най-унизителния начин се изтърсих по средата на пътечката.
- По дяволите. - измърморих. Цялата дясна частна тялото ми ме болеше и от опит знаех, че утре ще имам такива брутални синини, че ще приличам на онези човечета от "Аватар". Роклята не беше пострадала, за разлика от мен. От ожулената ми длан беше потекла кръв. Смръщено прокарах пръст по драскотината, така че тя да се затвори. После чух шум.
Озърнах се наоколо. В непосредствена близост на пътеката стоеше непознато момиче... макар че ми се струваше позната отнякъде. Явно полудявам и вече всичко ми се струва познато.
- Здрасти. - казах задъхано, като пооправих косата си, така че инстинктивно да скрия множеството татуировки по цялото си тяло. - Аз съм Роуз Хатауей...

Заглавие: Re: Горичката Пон Май 10, 2010 6:39 pm

Странното привличане, което изпитвах към гората ме учуди. Винаги сам предпочитала да прекарвам ваканциите си в планината, а не на море - много лесно получавах слънчеви изгаряния. Обичах да седя на някое удобно местенце между дърветата и да се унасям в някоя фантастична книга за мистичните същества, които обитават гората.
Сега, обаче, някакъв инстинкт ми казваше да отида там. Инстинктите бяха нещо ново за мен, но Богинята ми беше казала да им вярвам и аз ги следвах. Не ходех по конкретна пътека, никога не го правех - можех да се ориентирам перфектно в гората. Знаех, че нещо ме очаква там и докато се чудех какво е то, излязох на една по-голяма пътека. И то точно навреме за да видя как едно момиче се спъва в камък и пада на земята. Не се втурнах да и помогна - тя имаше полумесец на челото си - щеше да се оправи. Да не говорим, че полумесецът и беше запълнен, а по цялото и тяло имаше множество татуировки. Имах способността да помня лица, а точно това познавах. Бързо се сетих къде я бях срещала - в часа по актьорско майсторство. Нямаше как да не я запомня, тя определено се открояваше. Докато я изучавах замислено тя се изправи и посегна към косата си. След като се пооправи заговори все още задъхана:
- Здрасти. Аз съм Роуз Хатауей.
Усмихнах и се мило:
- Василиса Драгомир - казах докато се приближавах бавно към нея. - Ти ли ще си новата ни Висша жрица? - Не можах да се сдържа - знаех, че е истина, но имах нужда да чуя потвърждение.
Тя вдигна вежди, но след това изражението и се смекчи и тя кимна.

Заглавие: Re: Горичката Пон Май 10, 2010 6:56 pm

- Така ме наричат според традицията, макар че вероятно ще бъда Висша жрица след доста време.
Предпазливо седнах на земята, усещайки натъртените от падането места, и изохках.
- Всъщност, предполагам, че Луната е запълнена - посочих челото си. - Защото още преди да дойда тук бях дампир, или по-точно полувампир. - усмихнах се, после млъкнах. За пръв път казвах всичкото това на някой, който едва познавах. - Пък и с времето станах и ме наричат с доста неща, които не съм сигурна дали искам да бъда - този път усмивката ми беше по-горчива Излегнах се на земята и се загледах в Луината, чиято светлина изящно се процеждаше между клоните. Прозях се. - За последно, ако помня правилно, получих гадно абол=тно развалящо настроението тайнствено писмо, в което ме наричаха "Дъще на Смъртта" и ми порастнаха криле - дам, още една изръсена тъпотия. Вече можех да си записвам чертичка за всяко нещо не на място, което кажа. - Но преди да се появят беше толкова гадно. Кашлях кръв и така нататък... помислих си, че умирам. - промълвих тихо и мислено си отблеязах още една чертичка. Примигах няколко пъти, изправих се пъргаво и казах:
- Е, стига за мен. Разкажи ми за теб.

Заглавие: Re: Горичката Пон Май 10, 2010 7:12 pm

- Но останалите татуировки... - посочих с пръст красивите сапфирени заврънкулки, които сякаш бяха по цялото и тяло. - Не може да са просто защото си била дампир. - Тя кимна, а след гова ме изгледа укорително и каза с назидателен глас:
- Твоята история.
- Да - седнах до нея като преди това разчистих падналите листа. - Твоята със сигурност е по-интересна - разсмях се нервно, а тя нетърпеливо ми даде знак да продължа. - Родена съм в богато семейство на руснаци преселници и бях най-яката в цялото училище докато не получих това. - Плеснах челото си с длан точно на мястото, където се намираше полумесецът, обърнал живота ми наопаки.
- Това ли е? - Май не и се вярваше много.
- Е, не всичики са били дампири, а после нещо като ангели. - Свих рамене.
- Нямах предвид...
- Знам какво имаш предвид. Просто... не обичам да говоря за себе си. Особено когато говоря за нещо скучно и не особено приятно като превръщането ми във вампир. Никога не съм искала това и, честно казано, никога не съм мислила, че може да ми се случи. А може би трябва да погледна нещата по друг начин - всички вампири са адски красиви и са може би най-талантливите същества на Земята. - Облегнах си назад, замечтана за хилядите възможности, които се отваряха пред мен. После се сетих нещо не чак толкова приятно. - Но пък никой не е казал, че ще премина Промяната. - За първи път го казах пред друг. Това с умирането ме глождеше от както разбрах, че е възможно, а колкото и да се беше оплескало всичко не исках животът ми да свършва.

Заглавие: Re: Горичката Пон Май 10, 2010 7:36 pm

- Сигурно е. - изръсих. Още една чертичка в скалата "по-добре не казвай нищо". - Имам предвид... откакто разбрах това последното, за това, че уж съм Дъшеря на Смъртта, имам някакво... усещане за всеки. - никога не можех да обясня нищо като хората, особено пък тези работи. - Усещане в смисъл, че някак знам какво ще стане с живота на всеки, или поне донякъде. Виж. - докоснах ръката си, после полумесеца на челото си, а после изрекох няколко тихи думи на келтски. Крилете се разтвориха зад раменете ми, предшествани от познатата топлина и чувство за сигурност и спокойствие. Когато видях удивлението в очите на момичето, се усмихнах. Изрекох още няколко тихи думи, които повечето хора не биха разпознали, после вдигнах рамене в знак на объркване. Виждах началото, но не и края на нишката. И все пак, не се случваше за първи път и вече общо-взето започвах да различавам знаците, които виждах.
- С повечето вампири е така. - започнах да обяснявам, сякаш говорех за нещо съвсем естествено и обичайно,а не за продължителността на живота на вампирите. - Не мога да кажа колко точно ще е дълъг целият им живот, защото все пак са вампири и повечето живеят вечно. - ухилих се. - Така че не се шашкай. Точно ти ще живееш доста дълго. Разбираш ли, виждам живота на хората като нишка - кога започва и кога ще свърши. Но тук, в "Дома на Нощта", през повечето време когато използвам или по-точно ексериментирам с тази си способност, не виждам края на нишката, освен на хората в околния град. - вдигнах рамене. Интересно как толкова бързо се приспособявах към странностите в живота си, сякаш беше нещо обичайно. Вече не плачех, нищо пък нещо такова, просто приемах всичко и се опитвах да го приспособя към себе си, сякаш се местя в чужда страна и трябва да се приспособя към климата... или в случая климата да се приспособи към мен.
- Каква е силата ти? - попитах, оттърсвайки се от мислите си...

Заглавие: Re: Горичката Вто Май 11, 2010 6:25 pm

- Май нямам такава - свих рамене. - Скарлет каза, че съм тук само от няколко дена и най-вероятно ще получа, но на мен не ми се вярва много.
- Защо? - Тя изглеждаше учудена от очевидната ми липса на интерес кам всичко свързано с вампирите, още повече нещо толкова готино като силите.
- Нали ти си тази, която вижда нишката на живота? - Подкачих я аз. - Кажи ми дали ще получа сила тогава. - Тя поклати глава.
- Не става така, не мога да видя дали имаш някакви специални сили. Ако можеше да си избереш каква сила би искала да имаш? - Попита ме тя след кратка пауза.
- О, не знам. - Обвих краката си с ръце и подпрях брадичка на коленете си. - Нещо, което наистина може да ми е от полза и естествено, да ми отива. - Пошегувах се кокетно и навих кичур коса около пръста си. Роуз се разсмя с мен и перна леко ръката ми.
Беше ми приятно да седя с нея. Тя беше първия човек, с който се запознах в това шантаво място, освен ментора ми. Не можех да кажа, че ми е приятелка, но поне не ме мразеше, което беше добре. Може би щеше да ми е полезно да поддържам добри отношения с лидерката на Дъщерите на Мрака.
Днес Скарлет ми каза името на съквартиранката ми - Мередит. Не я бях виждала досега, нито знаех каква е и доста се притеснявах от това. Можеше да се каже някоя гадна кучка, но аз със всички сили се молех да не е. Затворих очи и оставих лекият бриз да повдига косата ми от раменете, опитвайки се да си представя Мередит. Явно съм изглеждала твърде унесена, защото, когато отворих очи и се извърнах към Роуз, тя ме гледаше странно.

» Горичката
» Горичката
» Горичката от амарант