Клеър вървеше бавно през горичката около училището. Беше много изморена по незнайни причини, а очите й сълзяха. Затова и Клавиер се насочи натам - зеленото успокояваше очите й и се чувстваше по- спокойна и отпочинала сред природата. Снощи беше валяло и се чуваше джвакащ звук под краката й заради калта. Не се притесняваше за черните си обувки - лесно се перяха. Повече я притесняваше факта, че беше по къс ръкав и й беше студено. Никак не беше нормално да й е студено. Остави факта, че беше юли месец. На нея не трябваше да й е студено. Беше вампир - за тях температурата нямаше значение. Леър се затича, с надеждата да й стане по- топло. Профучаваше между зелената "мъгла" като черно петно /поради факта, че обувките й, дънките й и тениската й бяха във въпросния цвят/. Спря на една полянка и осъзна, че краката й не издържат. Седна и се облегна на едно дърво, дишайки тежко. Разкашля се и постави ръка на устата си. За съжаление кашлицата й не спираше, и в рядките отрязъци от време, в които спираше, Клеър използваше, за да си поеме въздух и трескаво да огледа ръцете си за кръв. Очите й отново започнаха да сълзят, кашлицата не спираше, виеше й се свят. Наум Клавиер отправи кратка молба към Земята да й помогне. С последната си кашлица, Клей извади от гърлото си малко кръв и... припадна.
